Големина на текста:
ДНЕШНИЯТ ГРАД ОТ "ЧОВЕШКА ГЛЕДНА ТОЧКА"
За града писаха, пишат и ще пишат много хора от различна гледна
точка. Има огромна литература, 8 която градът като че ли съвсем се
оголва, лишаВа се от Всякаква тайнственост. И все пак едва ли някой ще
тбърди. че няма какво да научим за града. Той се променя, променят се
и много от чертите на градския начин на Живот и култура В книгата си
бих искал да обърна внимание на читателя не върху някакви нови
явления. Колкото и да е странно, в днешната ни "постмодерна" ситуация
ние като че ли най-малко знаем тъкмо за баналната страна на градския
ЖиВот. за неговото всекидневие. Тя е толкова "привична", че стана за
много от нас невидима. Но не крие ли тази привична, станала невидима
градска реалност, далеч по-съществени неща? Отговор на този въпрос
ще даде тази книга. Но това не е единственият въпрос, на който ще се
постарая да отговоря.
Градът е "видим" или "невидим" не само защото "крие" тайните си, но и
защото самите ние го гледаме по определен начин, така че едните му
страни като че ли ни се набиват в очите, а другите изобщо не забеляз-
ваме. Какво стои зад нашата способност да възприемаме града? Има ли
съществена разлика в "погледа" на специалиста и "простия граЖданин"?
Разбира се, специализираното възприятие в много отношения прави на-
шите впечатления по-отчетливи, но меЖду него и "професионалното"
разглеждане на града има не само различия, но и дълбинно сходство. И
едното и другото са културни навици, определят се от конкретни кул-
турни закономерности. Свикнали сме да противопоставяме "точния"
поглед на учения и "мътния", "разсеяния" поглед на неукия. Но колкото и
да е "точен", погледът на учения трансформира възприятията в не по-
малка степен от "мътния" поглед на "обикновения" човек.
В книгата се търси и отговор на въпроса как бихме могли да намерим
една съвместна перспектива за "гле-
-5 –
дане", единна човешка гледна точка за града. Разбира се. 6 тези
търсения не всичко ще намери своята най-добра форма и решение.
Много от постановките остават твърде дискусионни. С това обаче не
целя дискусия сама за себе си. а активизиране вниманието на читателя
към иначе "скритите", невидимите страни на градската реалност.
Все по-остро започваме да осъзнаваме, че е необходимо да
възстановим човешкия смисъл на средата, да осмислим по новому най-
тънките, най-дълбинните страни на градския ни Живот. В това аз виждам
основата за качествен прелом при решаването на градските проблеми
от всякакъв характер, активизацията на човешкото участие в слоЖния и
противоречив обществен Живот. Без инициативата на самите граждани
днес не могат да се решават никакви реални проблеми на града.
Цялото богатство от Жизнени прояви на града твърде дълго се
третираше само от гледна точка на това как то моЖе да бъде
оползотворено за решаването на едни или други прагматични задачи - за
повишаване производителността на труда например, или пък за
сниЖаване на непроизводителните загуби в производството. Този
прагматичен подход сковаваше развитието на науките за града. От
практиката ученият бе ориентиран към изследване на едни или други
масови тенденции, взети в частен, утилитарен аспект, а същинските
корени на активността (или пасивността) на граЖданина останаха извън
неговото полезрение. Бяха пренебрегнати тъкмо всекидневните,
"дребните" детайли на градския Живот, но точно в тази битова
принизеност са основните Жизнени средства на граЖданина, ресурсите
за неговото конкретно поведение. Това е реалната база, въз основа на
която всеки един от нас взема ваЖни за себе си решения, осмисля
ситуацията и преценява своите възможности. Макар 8 крайна сметка
конкретната динамика на ежедневната реалност да се определя от
фундаменталните обществени закономерности, все пак раЖдащите се
тук ориентации и целеви нагласи имат известна самостоятелност и могат
да
- 6 -
оказват съществено влияние върху общия ход на нещата. Колкото и да
са "незначителни" и ограничени "нюансите" на градското всекидневие,
всички те имат своето място в общото ни двиЖение. Връзката меЖду
структурно определящите се тенденции на социалния Живот и
мозайката на конкретните прояви на човешката активност във
всекидневието е твърде слоЖна и опосредствувана, но тя съществува!
В този аспект ще се предприеме опит за познавателната реабилитация
на всекидневния, така дребен и несъществен момент от "глобална"
гледна точка на общото и всеобщото в Живота на обществото. Условие-
то за това е приемането на "човешката гледна точка" като приоритетна
изследователска позиция, а акцентът в изложението ще бъде поставен
върху тези аспекти на градската реалност, с които всекидневно, пряко и
непосредствено се сблъсква всеки граЖданин, които той възприема и
осмисля сам. Всъщност "човешката гледна точка" позволява да
възпроизведем скритите още от нас механизми и форми на поведението,
благодарение на които всеки индивид би усещал и възприемал
естествено своето градско обкръЖение.
Основата за такава изследователска позиция е представата за обекта -
град не "като такъв", вън и независимо бт нас и нашата дейност, но взет
заедно със субективното ни отношение към него . Тъкмо тази позиция,
съвместяваща обективния и субективния план на градската реалност, ни
позволява да забелезким, че всеки град е онова единно русло за
всекидневния Живот на гражданите, в което се сливат и взаимно се
преплитат отделните им. частни, лични светове . Животът на града се
конструира именно във взаимодействието меЖду тези светове, тези
"микрореалности" на всеки един от нас. Разбира се, такова
взаимодействие в различните градове, в различните исторически,
социално-икономически, политически и културни условия и ситуации се
реализира по различен начин. Ето защо за нас е от значение да
разберем по какъв именно начин се запазва целостта на града,
възможността в него да
-- 7 –
оцелеят и да Живеят в тясно съседство съвсем различни хора и
социални групи; как в мозайката на градските контексти и на
взаимодействие се възпроизвеждат различните навици и стилове на
Живот, оставайки при това фрагменти от единната еЖедневна реалност
на граЖданина. ВаЖно е да разберем и как конкретният човек
възприема и преЖивява това градско обкръЖение. как формира и
развива своите индивидуални навици и способности да общува и Живее
заедно с другите, различните от него хора. В това отношение градът не е
нищо друго освен фундаментално екзистенциално условие, а също и
предпоставка за формирането на такива навици и способности,
механизъм на защитата на всеки граЖданин от излишните
напреЖения и сблъсъци в ежедневната му дейност, които са породени
от интензивното икономическо и социално развитие, от струпването на
много различни дейности.
Така определените контури на града, видени от "човешка гледна точка",
поставят на преден план културната цялост и конкретната динамика на
човешкото поведение 8 града, съотнесеността на всяко едно действие и
постъпка на граЖданина с основополагащите се за него Жизнени
ценности, с неговата субективност. ТоВа е и фокусът на всяка една.
претендираща да бъде "човешка", изследователска перспектива в
изучаването на града. В рамките на която бих ограничил задачата на
настоящия труд като опит за разкриване на социално-културното
съдърЖание на способността на хората да Живеят в града.
Очевидно е обаче, че този подход към анализа на градското
всекидневие поставя пред автора редица твърде слоЖни теоретико-
методологични проблеми. Всекидневният план на реалното поведение
на човека в града, макар и да е обусловен от фундаменталните об-
ществени закономерности, не е в пряка и еднозначна зависимост от тях,
а се реализира чрез много различни и разнопосочни действия на
конкретните хора. Така че всеки опит за разбиране на това "пъстро" и
противоречиво всекидневие едва ли ще успее, ако изследователят
се окаЖе неспособен да проумее жизнената ситуация на поведението на
хората в града от гледна точка на това как самите те реално усещат и
осмислят града. Но с какви средства това би могло да бъде
осъществено?
Разбира се, всеки изследовател разполага със сигурно "подръчно"
средство - собствената си интуиция на граЖданин. Тази интуиция
съвсем естествено потопява изследователя в онова всекидневно поле
на взаимни въпроси и отговори, където той се среща с всички други
граждани "като него". Не е ли тази "територия" твърде ограничена, за да
могат да се направят обективни констатации и изводи?
"Класическата" научна позиция по този въпрос е категорична . Никакви
всекидневни нагласи и интуиции не се допускат в света на "същинската
наука". Ученият моЖе само да наблюдава отстрани изследвания от
него обект. Нещо повече, в т.нар. "точни" или "естествени" научни
дисциплини твърде много се залага на контрола върху конкретния
процес на наблюдението и експеримента, за да се изключат всякакъв
род "субективни" изкривявания и влияния.
Точно този род "класическа" научна ориентация най-малко подхоЖда в
случая. Градското всекидневие не само че е трудно за анализ , то цма
способност да се "защищава", да се "маскира", да показва на
"страничния" наблюдател само това, което се смята за "правилно" и
"легално", което се одобрява от общественото мнение. Последното още
повече затруднява познавателната реконструкция на този род
феномени, тъй като скритото от "наблюдателя" тяхно съдърЖание в
познанието среща съпротива. Най-често тази съпротива не се осъзнава

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Днешният град от "човешка гледна точка"

Така определените контури на града, видени от "човешка гледна точка", поставят на преден план културната цялост и конкретната динамика на човешкото поведение 8 града, съотнесеността на всяко едно действие и постъпка на ....
Изпратен от:
iceache
на 2008-02-13
Добавен в:
Анализи
по Културология
Статистика:
92 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
хелп хелп спешноооо!
добавена от snejanka.whitesell 21.05.2014
0
9
хелп хелп спешноооо!
добавена от snejanka.whitesell 21.05.2014
2
16
Подобни материали
 

Междукултурни и етностни отношения – роля на обществото

19 авг 2008
·
148
·
9
·
1,698
·
141

Случилите се в световен мащаб през последните няколко години терористични актове , извършвани на различни континенти, с различни цели , от представители на различни националности, потвърждават изключителната необходимост от реализацията...
 

Кмуникацията между човека и животните от семиотична гледна точка

22 апр 2007
·
378
·
5
·
776
·
42

Комуникацията в най-широкия възможен смисъл може да се приеме като обмен на информация между относително самостоятелни системи.
 

Символика на числата в "Откровението на Йоан" (Библия, Нов Завет)

12 май 2007
·
168
·
17
·
2,394
·
133

Курсова работа по култура,занимава се с всички споменати в Откровението числа и коментира тяхната символична натовареност в контекста на християнската религия.
 

Днешният град от "човешка гледна точка"

Материал № 92448, от 13 фев 2008
Свален: 92 пъти
Прегледан: 52 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Анализ
Брой страници: 32
Брой думи: 9,151
Брой символи: 75,902

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Днешният град от "човешка гледна точка""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения