Големина на текста:
Курсова работа
Тема: СОЦИОЛОГИЧЕСКАТА ПЕРСПЕКТИВА - ЧОВЕКЪТ В ОБЩЕСТВОТО
Изготвил:
Десислава Илиева Илиева
Специалност:
“Социология”
гр.Благоевград
2000г.
Продължавайки да усвоява реалността на този светоглед, детето продължава да придобива
идентификации - „Аз съм на шест години", „Казвам се Браун, като баща ми, защото родителите ми са
разведени”. Детето може да си създаде поредица идентификации, искайки да се обръщат към него като
към баща, докато играе на семейство, като към индиански вожд или към някоя национална знаменитост, но
то през цялото време ще знае, че само си играе и че истинските факти за него са онези, записани от
училищната администрация.
Социалното разположение на човека означава, че той е в пресечната точка на специфични социални сили.
Обикновено човек може пренебрегва тези сили само на свой риск. Индивидът се дви¬жи в обществото,
следвайки внимателно определените системи на власт и престиж. И веднъж научил се да се разполага в
обществото, човек също така научава, че не е кой знае колко много онова, което може да бъде променено.
Съзнание за разнородност (хетерономия) на човешкия живот. „Те" фиксират реда на нещата,
„те" определят тона, „те" задават правилата на играта. Институциите носят в себе си принципа
на инерцията, вероятно крепяща се в най-дълбоките си основания на непоклатимата скала на човешката
глупост.
Социалният контрол е едно от най-широко използваните понятия в социологията, То се"отнася до
различните средства, използвани в обществото, за да бъдат вкарани в правия път непокорните му членове.
Никое общество не може да съществува без социален контрол. Дори малка група от хора, освен ако не се
събира случайно, ще трябва да развие механизъм за контрол или, в противен случай, в скоро време ще се
разпадне. От самосебе си се разбира, че използваните средства за социален контрол варират съществено
от ситуация в ситуация. Противопоставяне на общоприетия ред в една бизнес организация може да има за
последица това, което директорите по уп¬равление на персонала наричат последно събеседване, а в един
престъпен синдикат -последна разходка с кола. Методите за контрол варират съобразно целта и характера
на въпросната група. И в двата случая, контролните механизми служат за отстранява¬не на нежеланите
сътрудници.
Физичес¬кото насилие. В примитивните детски общества то все още е най-главното. Но дори и в
рафинирано действащите общества на модерната демокрация най-крайният аргу¬мент е насилието. Нито
една държава не може да съществува без полицейски сили или без техния еквивалент под форма на
въоръжена мощ. Това крайно насилие може да не бъде често използвано. Може да има неизброими
предварителни стъпки преди неговото прилагане под формата на предупреждения и смъмряния. Но дори и
при такъв незначителен повод като пътуването без билет, ако бъдат пренебрегнати всички
предупреждения, последното нещо, което ще се случи, е появата на двама полицаи с белезници и на
арестантска камионетка. Дори сравнително благовъзпитаният служител, проверяващ билета, е много
вероятно да носи пистолет - просто за всеки случай. А дори в Англия, където полицаите обикновено не
носят оръжие, при нужда се въоръжават.
1
Насилието е крайното основание на всеки политически ред. Тъй като постоянната употреба на насилие би
била непрактична, а така също и неефективна, официалните органи на социален контрол разчитат основно
на възпи¬ращото въздействие на общоизвестната подръчност на средствата за насилие. Най-важната
причина за това е, че дори в диктаторски и терористични държави, с течение на времето се очер¬тава
тенденция да се привикне с режима. Мнозинството от хората да споделят ценностите, от името на които
сред¬ствата за насилие са употребявани (това не означава, че тези ценности трябва да са добри -
например, мнозинството от белите в някои южняшки общини могат да подк¬репят употребата на насилие
от страна на полицейските органи, за да се поддържа сегрегацията - но то означава, че употребата на
средства за насилие е одобрявана от мнозинството на населението). Във всяко действащо общество
насилието се използ¬ва икономично и само в най-краен случай, тъй като простата заплаха за тази крайна
употреба стига за делничното упражняване на социалния контрол. Че почти всички хора живеят при
социални ситуации, в които, ако никое от другите средства за принуда не сработи, насилието може да бъде
приложено срещу тях официално и законосъобразно.
Наказателните средства за принуда са от голямо значение за мно¬зинството от хората през повечето
време. Докато в начините за принуждаване чрез заплаха, измислени от полицаи .и юристи, се открива
известна непреднамерена еднаквост, по-ненасилствените средства за социален контрол показват голямо
разнообразие и дори въображение. Непосредствено след политическия и законов контрол може, вероятно,
да се постави икономическият натиск. Малко средства за принуда са толкова ефективни, колкото заплахите
по отношение на средствата за живот или за печалба. Както работодатели, така и работници ефективно
използват тази заплаха като средство за контрол в обществото. Но икономическите средства са също
толкова ефикасни и извън собствено икономическите институции.
Където хората живеят или работят в компактни групи, в които всеки е лично познат на останалите и към
които те са привързани с чувства на лична лоялност (този вид групи социолозите наричат първични групи),
там върху действителните или потен¬циални носители на отклоняващо се поведение се стоварват много
силно въздейства¬щи и същевременно незабележими механизми на контрол. Това са механизмите на
убеждаването, присмеха, клюката и опозоряването. Установено е, че при групови дискусии, продължаващи
известно време, индивидите променят първоначално под¬държаните си мнения, за да влязат в
съответствие с груповата норма, която съответс¬тва на нещо подобно на средно аритметичното от всички
мнения, изразени в групата. Къде ще бъде разположена тази норма очевидно зависи от състава на
групата. Например, ако имаме група от двадесет канибала, спорещи, с един не-канибал за редността на
канибализма, с голяма вероятност той накрая ще възприеме тяхното становище и ще застане на гледната
точка на мнозинството, с някои незначителни уговорки за благоприличие (отнасящи се, да речем, до
консумирането на близки род¬нини). Но ако имаме групова дискусия между десет канибала, които смятат
човешко¬то месо на шестдесет и кусур годишните за прекалено жилаво, за да е подходящо за едно
изтънчено блюдо, и други десет канибала, които придирчиво настояват граница¬та на приемливост да
бъде петдесет години, с голяма вероятност групата ще се консолидира около становището, че петдесет и
пет годишната възраст е тази, която разграничава изискания обяд от хранителните остатъци, когато се
стигне до сортиране на пленниците. Такива са чудесата на груповата динамика. На дъното на този
очевидно неизбежен натиск към консенсус вероятно лежи исконното човешко желание да бъдеш приет от
групата, сякаш безотносително към това каква е приемащата група. Това желание може да бъде
изключително ефективно манипулирано, както е добре известно на груповите терапевти, на демагозите и
на другите специ¬алисти в областта на изграждането на консенсус.Д
Присмехът и клюката са силни инструменти за социален контрол във всевъз¬можните първични групи.
Клюките могат да бъдат преднамерено манипулирани от все¬ки интелигентен човек, имащ достъп до
кръговете на тяхната циркулация.
Измамата. По-късно ще навлезем в подробностите на значимостта, която измамата има за
социологическото разбиране на човешкия живот; тук просто подчертаваме, че концепцията за социален
контрол ще е непълна и поради това -подвеждаща, ако не не отчетем и този елемент. Всеки малчуган може
да упражнява осезаем контрол над тайфата си, имайки голям брат, който, ако се наложи, може да бъде
повикан да натупа които и да са противници. При липса на такъв брат, все пак, той би могъл да бъде
измислен. Тогава ще бъде въпрос на талант за изграждане на образ, притежаван от малчугана, дали ще
успее да превърне измислицата си в дейст¬вен контрол. Във всеки случай, това определено е възможно.
Същите възможности за измамничество са налице при всички форми на разисквания социален контрол.
Ето защо интелигентността има животоспасяваща ценност в конкуренция с бруталността, злонамереността
и материалните ресурси.
Човека като намиращ се в центъра (т.е. в точката на максимален натиск) на концентрични кръгове, всеки от
които представлява някаква система за социален контрол. Най-външният кръг би мо¬гъл да представлява
правната и политическа система, по правилата на която човек е длъжен да живее. Това е системата, която,
въпреки волята му, ще му налага данъци, ще го вкарва в казармата, ще го принуждава да се подчинява на
неизброимите си правила и правилници, ако се наложи ще го вкара в затвора и в най-краен случай ще го
убие.
Друга система на социален контрол, осъществяваща натиск върху самотната фигура в центъра, е тази на
морала, обичая и нравите.
Незачитане на нравите конкретно на нашето общество, което разполага с доста усложнен контролен
2
апарат, може да доведе до по-нататъшна последица - до това да бъдеш обявен, по общо мнение, за
„ненормален".
По-тесни кръгове на контрол, на които той е подложен. Неговият избор на професия (или, както често пъти
е по-точно да се каже, професията, в която той се е оказал) неизбежно го подчинява на многообразни
видове контрол, между които и някои много строги. Също толкова важни са формите на нефор¬мален
контрол, налагани от колеги и партньори по работа. Всяка професионална роля в обществото, дори и най-
скромната работа, носи със себе си кодекс на поведение, срещу който наистина е много трудно да се
противостои. Придържането към този кодекс, като правило, е също толкова съществено за
професионалната кариера на човека, колкото и техни¬ческата компетентност и уменията^
Социалният контрол на професионалната система е толкова важен, защото работата на човека е
решаваща за това какво той може да прави през останалата част от живота си - в кои неформални
сдружения ще му е позволено да участва; кои ще бъдат приятелите му; къде ще може да живее.
Човешката група, в която протича т.нар. частен живот на индивида, т.е. семейството му и неговите лични
приятели също съставляват система за контрол. Би било груба грешка да допуснем, че това е по
необходимост най-слабата измежду всички, просто защото тя не притежава формалните средства за
принуда, присъщи на някои други контролни системи. Като правило това е кръгът, в който индивидът
осъ¬ществява своите най-важни социални връзки. Неодобрение, загуба на престиж, прис¬мех или
презрение в тази интимна група има много по-осезаема психическа тежест, отколкото същите реакции,
проявени другаде. Човек избира съпруга и добър приятел в акт на същностно себеопределяне. Неговите
най-интимни взаимоотноше¬ния са тези, на които той може да разчита, за да удържа най-важните
елементи на представата за себе си.
Социалната стратификация е друга важна област на социологически анализ, можеща да ни послужи за по-
цялостно обяснение на значението, което има разпола¬гането в обществото. Понятието за социална
стратификация се отнася до факта, че всяко общество се състои от равнища, които се отнасят помежду си
в категориите на господство и подчинение било по власт, привилегии или престиж. Да го кажем по-просто,
стратификацията означава, че всяко общество има система от рангове. Някои страни са по-високостоящи,
други - по-нискостоящи. Тяхната сума съставлява стратификационната система на това конкретно
общество.
Стратификационната теория е един от най-сложните раздели на социологичес¬ката мисъл. Обществата се
различават много според критериите, по които индивидите получават приписаната им принадлежност към
различните социални равнища, и че в едно и също общество мо¬гат да съсъществуват отделни
стратификационни системи, използващи доста различ¬ни критерии за разполагане на индивидите. В
нашето общество богатството често води до политическа власт, но без това да е неизбежно.
Най-важният тип стратификация в съвременните Западни общества е класова¬та система. Понятието за
класа, подобно на повечето понятия в Стратификационната теория, е определяно по различни начини. За
нашите цели е достатъчно да разбираме класата като вид стратификация, при която общата позиция на
човека в обществото основно се определя чрез икономически критерии. В подобно общество рангът,
кой¬то човек придобива, е по-важен от този, в който той се е родил (въпреки че повечето хора признават
голямото влияние на втория върху първия). Освен това, класово об¬щество е това, в което обикновено има
висока степен на социална мобилност Това означава, че социалните позиции не са неизменно фиксирани,
че много хора проме¬нят позициите си към по-добро или по-лошо в хода на жизнения им цикъл и че,
съответно, никоя позиция не изглежда достатъчно сигурна. Като резултат, символни¬те одеяния на
заеманата позиция са от голяма важност. Т.е. чрез употребата на все¬възможни символи (такива като
материални вещи, стил на поведение, вкус и говор, видове социални връзки и дори подходящи мнения)
човек постоянно демонстрира на света докъде точно е достигнал. Това е, което социолозите наричат
„статусен символизъм", и на него е посветено значително внимание при стратификационните
изследвания.
Класовата позиция осигурява опреде¬лени възможности, или житейски шансове, който човек може да
очаква от съдбата в дадено общество. Класата определя жизнените шансове по начини, които отиват
отвъд икономиката в строгия смисъл на думата Класовата позиция на човека определя образователната
степен, която децата му е вероятно да придобият Тя опре¬деля стандартите на медицинското обслужване,
на което той и семейството му могат да разчитат и, поради това - продължителността на живота му -
жизнените шансове в буквалния смисъл на думата.
Класовата дискри¬минация в образованието и класовите неравенства в здравеопазването. Различните
класови среди упражняват различен натиск върху своя състав, или че някои от тези въздейст¬вия в по-
голяма степен водят до успех в сравнение с други, според специфичната дефиниция за успех в
конкретното общество. Още веднъж се позо¬ваваме на поучителния анализ на Д. Лърнър върху
традиционните общества от Средния Изток, при които социалното разположение фиксира идентичността
на човека и очак¬ванията му (дори във въображението му) в степен, която мнозинството западняци днес
дори не могат да проумеят. При все това, преди индустриалната рево¬люция европейските общества, в
повечето си аспекти, не са били драстично различ¬ни от Лърнъровия традиционен модел. В такива
общества цялостното съществуване на човека може да бъде изчерпателно възпроизведено от един
обикновен поглед към социалното му положение, така както един поглед към челото на хиндуиста ни
разкри¬ва белега на кастовата му принадлежност.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социологическата перспектива - човекът в обществото

Социологическата перспектива - човекът в обществото - курсова работа.
Изпратен от:

на 2006-03-14
Добавен в:
Курсови работи
по Социология
Статистика:
2,554 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Курсова работа по Социология Фирмена култура в Балкан Подем АД
добавена от bi1234567.1969 22.04.2015
1
46
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,167
·
11
·
4,623
·
1,281
·
5
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Социално подпомагане

05 апр 2010
·
359
·
12
·
3,204
·
425
·
1

Цели; Същност; Органи за социално подпомагане; Социални помощи; Програми за социално подпомагане...
 

Предмет на социологията

12 юни 2010
·
70
·
2
·
550
·
113

Изходни предпоставки за дефиниране на Смелсъп и Шилз на предмет на социологията. При възникването на една от първите задачи, които всяка наука трябва да реши това е да формулира ясно своя предмет, за да докаже своята обществена значимост...
 

Предмет на социологията

27 окт 2010
·
70
·
4
·
716
·
143

Социологията е наука за обществото като цялостна система – изучава човешките личности, общности и институции, тяхното функциониране, взаимодействия и динамика...
 

Предмет на социологията

24 фев 2011
·
192
·
41
·
14,630
·
323

Понятието „социология”, възникване на науката и особености в нейното развитие...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Социологическата перспектива - човекът в обществото

Материал № 922, от 14 мар 2006
Свален: 2,554 пъти
Прегледан: 130 пъти
Предмет: Социология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,929
Брой символи: 16,314

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социологическата перспектива - човекът в общест ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения