Регионален анализ на процесите в
икономическите райони
1. анализ на процесите по обособяването на
икономическите райони
Икономическият район е териториално обособена цялост, исторически
създаден и развиващ се като териториален производствен комплекс с
конкретна специализация. Той се явява като структурно звено от
териториално разположение на производителните сили, при силно
изразени вътрешни икономически връзки. Историческата и демографска
ситуация имат изразени традиционни етнографски характеристики и
особена единна система на социална, производствена и инженерна
инфраструктура. В повечето случаи икономическият район се простира
върху няколко административно-териториално обособени единици.
Икономическото райониране е динамичен процес. Границите между
районите подлежат изменение при изменение в разпределението на
производителните сили. Първият етап на определяне на икономическите
райони е подбор на целите. Те се свеждат до:
*организиране на производството с цел да се приближи до
източниците на суровини и районите за потребление;
*създаване на широки възможности за коопериране, специализация и
концентрация на отделните отрасли в района и между близко
прилежащи райони;
*максимално задоволяване на потребностите на пазара и
производството в рамките на района, като се отстранят
нерационалните превози и се сведат до минимум логистичните и
дистрибуционните разходи;
*осигуряване на максимална заетост на наличния трудов потенциал и
ниво на доходите;
*преодоляване на различията в социално-икономическото развитие
между отделните райони и относително изравняване на жизненото
равнище на населението;
*постигане на оптимална схема на селищната система;
*постигане на комплектност в развитието на отделните икономически
райони;
*съхраняване на екологично равновесие.
Вторият етап е свързан с определянето границите на икономическия
район и приоритетите на регионалната икономическа политика. Важно
значение през този етап имат комплексните изследвания в следните
основни направления:
*анализ на природния комплекс;
*изследване на взаимовръзката между социално-икономическите и
природните фактори;
*анализ на равнището на развитие и характера на разположението на
производителните сили, тяхното изменение във времето и
пространството под влиянието на техническия прогрес;
*анализ на степента на териториалното разделение на труда,
кооперирането, концентрацията и специализация на общественото
производство и на тази основа проявлението на вътрешно
райониране и между районните икономически връзки;
*изследване и анализ на инфраструктурната изграденост.
Отчитайки многообразието на формите на развитието на различните
отрасли и райони в големите европейски и евроазиатски страни в най-
ранния етап, като основа на анализа за икономическото райониране се
приема единството на производителните сили и производствените
отношения и се отчита:
*равнището на индустриално развитие;
*търговската специализация на земеделието и нейната пряка връзка с
равнището на икономическото развитие;
*природните условия;
*демографската характеристика;
*стопанските и други белези.
Третият етап е свързан с използване на икономическите райони като
обект за реализация на регионалната икономическа политика и на тази база
за разработка на регионалните национални и транс национални планове за
устойчиво развитие общо и по райони.
2. анализ на плановите процедури в
икономическите райони
В процеса на планиране се открояват следните процедури:
*класифициране на районите в съответствие с европейската и
националната статистика;
*определяне приоритетите с цел създаване предпоставки за
устойчиво развитие;
*подобряване на информационното осигуряване;
*определяне тематиката и управленческите структури за
организиране на научно-изследователската дейност;
*определяне системата от показатели за намаляване на регионалните
Различия в заетост, доходите и потенциала на развитие;
*финансиране на проектите, програмите и плановете;
*избор на методи, средства и способи за разработване на плановете,
програмите и проектите;
*утвърждаване на насоките и приоритетите в усъвършенстване на
инфраструктурата.
Системата от планови разработки за реализация на тенденцийте,
заложени в регионалната икономическа политика /РИП/ и развитие на
територията на регионите може да се систематизира:
*Според обхвата по йерархични нива планирането в регионален
аспект бива:
а) макро регионално планиране, обхващащо регионалното развитие на
макро системите;
б) микро регионално планиране, засягащо отделните райони и
териториални единици (общини, области, села и градове).
*Според обхвата във времето:
а) стратегическо регионално планиране;
б) оперативно тактическо регионално планиране.
*Според тематиката и сферите, като обект.
а) социално-икономическо планиране;
б) териториалноустройствено планиране;
в) градоустройствено планиране, главно в обхвата на социално-
икономическа основа на проектиране на градоустройствените системи;
г) селищноустройствено планиране;
д) кадастрално планиране;
е) бюджетно планиране, местни финанси;
ж) административно-управленческо планиране.
*Според характера на пространствените структури регионално
планиране бива:
а) регионалното планиране на пространствено-икономическите
структури: икономически райони; производствени зони; зони с отраслова
специализация; свободни икономически зони; технопаркове; промишлени
райони; териториално-производствени комплекси.
б) регионално планиране на урбанизационните пространствени
структури: градове (малки, средни и големи); села; агломерации;
конурбации; метро и мегаполиси; континентополиси.
Сложният и динамичен характер на социално-икономическите процеси,
протичащи на една територия, изискват комплексен начин на
въздействие върху тях и тяхното регулиране.
Регионалното социално-икономическо планиране по икономически
райони е сложна и комплексна дейност. Неговата главна задача е да
осигури правилни териториални пропорции във времето и пространството
и да създаде най-благоприятни предпоставки за съчетаване на отрасловия
принцип на управление с териториалните фактори.
