Големина на текста:
1.СЪЩНОСТ И ФОРМИ НА МОТИВАЦИЯТА
Мотивацията е съвкупност от енергетични сили, произтичащи от
вътрешни или външни за индивида предпоставки, които предизвикват
неговото поведение и определят формата, насоката, интензивността и
продължителността на това поведение. Най-общото тълкуване на това
определение е, че мотивацията е съвкупност от сили, каращи човека да
постъпва по точно определен начин. Мотивацията обикновено произтича от
някаква потребност, която не е удовлетворена. Това състояние продължава,
докато се търсят средствата за задоволяване на потребностите, т. е. докато се
набележат цели, чието постигане ще доведе до удовлетворяване. След това се
предприемат опити за реализация на целите. Ако опитите са успешни,
състоянието на неудовлетвореност се притъпява и потребността престава да
бъде мотиватор.
Да се познава системата от потребности и интереси на отделните
индивиди и групи във фирмата, без да се знаят факторите, които ги мотивират
за ефективен труд, е невъзможно да се изгради система за стимулиране, която
да способства за максималното отдаване на силите и възможностите в
работата.
Мотивационният процес се разглежда като част от човешките
взаимоотношения и част от програми, даващи възможност да се подобри
работата. Две са основните програми за мотивация:
1.Стандарт на живот на работното място. Той се свързва предимно
с психологическото израстване и зрелост на работното място. При създаване
на условия за индивидуално издигане на работното място, по-високи
отговорности, повече възможности за личен напредък. Това се постига
посредством увеличаване на обхвата и дълбочината на работата.
2. Свързване на заплащането с изпълнението на работата. Под заплащане на
служителя трябва да се разбират всички изгоди, които работника получава.
Парите са добър мотиватор, само ако служителите осъзнават, че доброто
изпълнение на работата е средство за тяхното получаване.
В практиката се прилагат и съвременни мотивационни техники. Най-
общо те се разделят в четири области:
- поставяне на цели: мотивира хората за по-добро изпълнение;
- дизайн на труда: техниките за дизайн на труда са следните: ротация,
обогатяване – възможност за по-голяма самостоятелност, признание за
добре свършена работа;
- възнаграждение: трябва да разкрие стойността на парите и
непаричните награди, които хората в организацията получават.
Мотивиращата роля на възнаграждението е в това, че разкрива
индивидуалния принос на всеки служител.
- комуникации: комуникацията е действие, което прави мотивацията
възможна.
Върху мотивацията действат отрицателно и следователно отблъскващо
такива моменти в управлението като:
-акцентуване върху количеството, а не върху качеството на
извършената работа;
-подценяване възможностите на подчинените;
-стандартизиране и обезличаване на дейността на отделните
управленски работници;
-създаване на обстановка, при която хората се чувстват несигурни в
действията си и в правилността на взетите решения и др.
Степента, до която хората са вътрешно мотивирани, неизбежно влияе на
степента, до която могат да ги мотивират техните ръководители.
Човешкото поведение е сложен феномен и за разкриването на неговата
същност най-важното е откриването на мотивиращия фактор.
2. ТЕОРИИ ЗА МОТИВАЦИЯТА
В трите най-популярни теории за управлението "X", "Y", "Z"
мотивационните фактори се формулират различно и се оценяват от различна
позиция
1
. Теорията "Х" изхожда от презумпцията, че обикновения човек
изпитва неприязън към труда, че той е безинициативен, стремящ се само да
задоволи материалните си потребности, поради което хората трябва да бъдат
принуждавани и заплашвани, за да постигнат целите на организацията.
Моделът "Y" изхожда от обратната презумпция – хората по природа са
инициативни, енергични, честолюбиви, стремящи се да задоволят освен
материалните си потребности и духовните такива. Основно средство, каращо
хората да полагат максимални усилия е системата за стимулиране, а не
страхът от наказание. Дъглас МакГрегори, един от създателите на тази теория
твърди, че човек е способен да се мотивира сам, ако се стреми към цели, от
постигането на които е заинтересован. Този автор твърди, че усилията за
постигане на целта, полагани от индивида, са пропорционални на очакваното
възнаграждение.
За разлика от двете концепции, в теорията "Z" трудът придобива
самостоятелна морална ценност. Японският работник не издига работната
заплата в култ, а трудът се разглежда от него като дълг и жизнена мисия. При
японския модел на управление един от най-важните мотивационни фактори е
пожизненото наемане на персонала.
1 Каменов, К. – Мениджмънт, В. Търново, 1998

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Същност и форми на мотивацията

Мотивацията е съвкупност от енергетични сили, произтичащи от вътрешни или външни за индивида предпоставки...
Изпратен от:
Dilyana Andonova
на 2012-11-26
Добавен в:
Курсови работи
по Управление на човешките ресурси
Статистика:
80 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Управление на човешките ресурси
Тест по УЧР за 2-ри курс
тест по Управление на човешките ресурси за Студенти от 2 курс
Тест по Управление на човешките ресурси за 2-ри курс: Съдържа 30 въпроса, болшинството от които имат повече от един верен отговор.
(Много лесен)
30
21
1
4 мин
30.08.2018
Човешки ресурси
тест по Управление на човешките ресурси за Студенти от 3 курс
Тестът е предназначен за студентите от специалност икономика или икономика на човешките ресурси. Включва 22 затворени въпроса, изискващи един или повече верни отговора.
(Лесен)
22
77
1
3 мин
18.01.2015
» виж всички онлайн тестове по управление на човешките ресурси

Същност и форми на мотивацията

Материал № 916811, от 26 ное 2012
Свален: 80 пъти
Прегледан: 45 пъти
Предмет: Управление на човешките ресурси, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,003
Брой символи: 6,480

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Същност и форми на мотивацията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала