Големина на текста:
12. От концепция към стратегия
сигурност.
Теоретичният модел на стратегия за
националната сигурност е разработен на
основата на съществуващия опит в
страната, както и на базата на задълбочен
сравнителен анализ на опита на САЩ,
Канада, Румъния, Чешката република,
Унгария, Словения, Литва, Латвия и
Естония и натрупания български опит при
създаването на първата Концепция за
национална сигурност от 1998 г. и
проекта на Стратегия за сигурност на
Република България, приет и внесен в 39-
то Народно събрание с решение № 12 на
Министерския съвет от 7 януари 2005 г.
Основните изводи, които могат да
бъдат направени в резултат на този
анализ, са:
?с изключение на България и Естония в
другите държави, предмет на
сравнителния анализ, не се използва
понятието "концепция", а "стратегия";
?с изключение на Чешката република и
на българския нов проект в заглавието на
всички разглеждани стратегии фигурира
определението "национална" пред думата
"сигурност";
?като изходен пункт за повечето държави
се възприемат националните интереси и
споделени общочовешки ценности, чиято
защита е същинската цел на стратегиите
за сигурност;
?не съществува унифицирана структура
на стратегиите, но в повечето от тях има
преамбюл, увод или общи положения,
заключение, оценка на стратегическата
среда за сигурност, на
предизвикателствата, рисковете и
заплахите за националните интереси,
формулирани стратегически цели и
политически действия за тяхното
достигане, описание на системата за
сигурност;
?различна е степента на конкретност,
специфика и дълбочина на анализ на
националните интереси, стратегическата
среда, стратегическите цели и различните
политики за постигането им;
?в някои стратегии за национална
сигурност (Унгария, Чешката република)
се предвижда разработката на отделни
стратегии по различните аспекти на
сигурността - военна (отбранителна),
вътрешна, икономическа, социална, по
защита на природната среда, на
културното наследство и т.н.
?в голяма част от стратегиите са
формулирани намеренията за
усъвършенстване или реформиране на
националните системи за сигурност;
?някои от стратегиите (Унгария) се
позовават на предварително приети от
парламента основни принципи на
националната политика за сигурност и
отбрана. Други стратегии (Румъния,
Литва, Латвия) предвиждат наличието на
закони за националната сигурност или
закони за съвет за национална сигурност
(отбрана) като ръководен орган;
?с малки изключения стратегиите, като
писмен документ, са форматирани в
раздели, подраздели и точки;
?в нито една от разглежданите стратегии
не се определя фиксиран срок на
валидност, както е в българската
концепция и в новия проект. Само се
посочва неговата характеристика като
средносрочен (8-10 години напред)
документ. В повечето от тях се посочва
периодичността на прегледа на
изпълнението на стратегията и внасянето
на необходимите допълнения и изменения
в нея в зависимост от измененията в
средата за сигурност.
На основата на направения анализ, на
оценката на различни теоретически
постановки в трудовете на чужди и
български автори, както и в изследвания
на автора на този учебник, по-нататък в
теоретичния модел се предлага пълна
структура на основополагащия
политически документ "стратегия за
национална сигурност" с обосноваване на
включените в структурата елементи и на
последователността на тяхното
изложение. В модела са дадени примерни
формулировки на текстове по всеки
раздел, включително за характеристики
на международната и вътрешната среда за
сигурност, за български национални
интереси в областта на сигурността, за
съществуващи и бъдещи рискове и
заплахи за тези интереси, за
стратегически цели в политиката за
сигурност и за основни политически
действия за тяхното постигане
На първо място документът се
определя като "стратегия", а не както
досега - "концепция", тъй като се
изхожда от преобладаващата в
другите държави тенденция, както и
от съдържанието, което искаме да
вложим в него. От друга страна, не
следва да се допуска отъждествяване на
тези две наистина свързани, но и твърде
различаващи се по съдържание понятия.
11. Геополитика и енергоносители.
Днес много фактори показват, че
геополитиката и енергетиката са тясно
свързани в Евразия. Енергетиката е нещо
повече от това колко плащаме на
бензиностанциите и какви са сметките за
отопление и електроенергия.
Енергетиката отдавна е политика на
всички нива на обществото- местно,
национално, регионално и глобално.
Опитът показва, че този въпрос може да
бъде разрешен на международно равнище
чрез съгласувани действия и коопериране.
Може да се разгледа Китай в контекста на
днешните проблеми. Тази страна бележи
значителен ръст в своето икономическо
развитие. Забележителният ежегоден ръст
на БВП от 10% за един период от 20
години оставя трайни следи в световната
икономика. Очаква се в периода 2000-
2020 г. да се постигне четворно
увеличаване на БВП. Отнесен към
световната икономика, този ръст е
огромен. През 2003 г. Китай зае второ
място по внос на петролни продукти,
нареждайки се непосредствено след
САЩ.
Достъпът до енергийни ресурси става
определящ за ръста на икономиката на
Китай и той е силно зависим от вноса.
Китайските власти набелязват широк
спектър от мерки , за да повишат
сигурността на своите енергийни
доставки, както от вътрешния, така и на
световните пазари. Вземат се мерки за
повишаване на ефективността на
енергийния сектор, а като цяло за
намаляване на енергоемкостта на
продукцията. Целта е в 2010 г.
ефективността на този сектор да се
увеличи с 20%. Китайските петролни
компании разширяват значително своята
активност в целия свят и диверсифицират
своите доставки за страната. Тази
ситуация в Китай не е нещо уникално.
Това в голяма степен важи за целия свят.
Изследванията показват, че енергийните
ресурси на Земята могат да задоволят
потребностите на света до 2030 г. и малко
след това. Обезпокоително е, че в един
сравнително къс период заплахите срещу
енергийната сигурност ще нарастват.
Най-големите потребители Китай и
Индия ще бъдат все по-силно зависими от
външните оставки, като правило от
политически нестабилни райони на света
като Близкия изток. Русия с нейните
огромни запаси ще придобива все по-
нарастващо влияние като един от
основните доставчици на петрол и газ.
Експортиращите и импортиращите страни
ще стават все по-зависими едни от други.
Рискът за петролните кладенци,
тръбопроводите или танкерите от
въздействието на пирати, терористи или
просто инциденти и аварии ще нараства
значително.
Очертават се следните
възможности за разработване на нови
находища и доставянето им на
западните пазари:
1.Северен път - предпочитан от Русия,
като Казахстан разширява
тръбопроводната си мрежа и я свързва с
руската, а Азербайджан изгражда
тръбопровод от Баку до Новоросийск.
Недостатъкът на този проект е
осигуряването на стабилността на
доставките през Чечня.
2.Западен път - предпочитан от
Азербайджан, Турция, Грузия и САЩ.
Тръбите достигат грузинското
пристанище Супса и се пренасят с кораби
през Черно море и Босфора към Европа.
Турция твърди, че проливите са
претоварени и не може да се осигури
пропускането на големи танкери, като
настоява за изграждане на тръбопровод
Баку-Джейлан (на Средиземно море,
който вече е открит). Недостатъкът на
проекта е неговата цена от 2,9млрд. $ и
минаването му през размирна територия,
населена с кюрди. Алтернатива на този
проект изграждане на петролопровода
Бургас-Александрулолис.
3.Южен път. Икономически проектът е
най-изгоден, т.к тръбопроводите минават
през Иран с развита вече мрежа.
Персийския залив е и добър изход към
Азия. САЩ налагат вето на този проект
по политически причини и иранските
амбиции за независима ядрена програма.
4.Източен път. Предлага се
тръбопровода да преминава през
Казахстан към Китай. Проектът се
подкрепя от Китай като стратегически
важен за тази страна.
5.Юго-източен път. Предлага се
тръбопроводите да преминават през
Туркменистан, Афганистан, Пакистан и
да достигат Индия. Това е географски
ориентиран проект, но не и политически,
т.к Афганистан все още е нестабилен
политически.
Като цяло може да се направи извод, че
енергийните ресурси преоформят
геополитическата карта на Евразия.
10. Балканите в геополитиката.
"Балканизацията" е геополитически
термин, който обикновено се използва за
описване на процеси на раздробяване и
разделяне на даден регион на по-малки
региони (държави), които често са
враждебно настроени един спрямо друг
или не проявяват желание за
сътрудничество помежду си. Терминът се
появява по време на конфликтите на
Балканите през 20-и век. Този термин
отново се появи в световната преса и
геополитиката във връзка с кризата в
Югославия през 90-те години на миналия
век и водените войни.
"Балканизация" вече не е само
екзотична дума, която се употребява за
колорит и разнообразие в пресата и в
популярната литература. През последните
години тя се превърна в научен термин и
зае обширно пространство от сериозните
социални изследвания. Така например
автор като Бжежински [1] използва
термина "Евразийските Балкани". Налага
се и друга тенденция: постепенно думата
"балканизация" се откъсва от първичното
означаване на процес, който се развива на
Балканите, и започва да се използва като
метафора
Както се вижда, от юг са дошли и
двете робства, но трябва да се
забележи, че до голяма степен и
нашето освобождение се дължи на
географското положение на България
като главен път на Русия за
протоците. Защото подбудите за
Освободителната война не са били
само братскославянските чувства на
Русия, но и частният й интерес."
Обсегът на американската глобална
хегемония наистина е голям, но тя няма
голяма дълбочина, доколкото е
ограничена от вътрешни и от външни
фактори. Американската хегемония
включва упражняването на решаващо
влияние, но за разлика от империите в
миналото не и непосредствен контрол.
Огромните мащаби и разнообразието на
Евразия, както и силата на някои от
нейните държави, ограничават
дълбочината на американското влияние и
обсега на контрол над хода на събитията.
Този мегаконтинент е прекалено голям,
прекалено населен, прекалено
разнообразен в културно отношение и
обитаван от множество исторически
амбициозни и политически енергични
играчи, за да бъде изцяло в услуга дори на
икономически най-успешната и
политически господстваща глобална сила.
Тази ситуация поставя акцент върху
геостратегическите умения, върху
внимателното, пресметливо и селективно
разгръщане на американските ресурси на
широката евразийска шахматна дъска."
Днес Русия-Евразия има като
планетарен опонент не само брегови
цивилизации, Rimland, но и
противоположния "Остров",
атлантистка Америка. Така най-
важния стратегически императив за
нея е превръщането на "бреговите
територии" в свои съюзници,
стратегическо проникване в
крайбрежните зони, сключване на
общоевразийски пакт или в краен
случай осигуравяне на пълен и строг
неутралитет на колкото се може
повече части от Rimland-а и
позиционното му противопоставяне
атлантическия Запад.
На стратегическо ниво днес за Русия е
актуално едно единствено
противопоставяне: мондиализъм (за
евразийците това означава планетарно
доминиране на американизма и
атлантизма) или континентализъм
(разделяне на планетата на две или повече
големи пространства, ползващи се с
политиески, военен, стратегически и
геополитически суверенитет).
Днес проблема за Rimlnd-а се
разглежда в контекста на изработване на
такава геополитическа програма, която
поставя като главен политически
императив независимостта, суверенитета,
самостоятелността и свободата на Велика
Русия.
Основната задача на руските
евразийци е съхраняването на Русия
като самостиятелна и независима
политическа реалност и пълноценен
субект на международната политика в
условията на един многополярен свят.
Русия изключва признаването на
еднополярния американски свят, тъй
като в този случай тя ще се окаже
само един обект на глобализацията и
може да загуби воята
самостоятелност. Отчита се, че в
съвременния свят има наколко
геополитически субекта, които по
исторически и цивилизационни причини
също като нея са заинтересовани от
създаване на многополярен свят. Те се
разглеждат като естествени съюзници
на Русия и се делят на няколко
9. Ролята на Mitteleuropa (Средна
Европа) в геополитическите концепции
Средна Европа представлява
естествено геополитическо
образувание, което освен това е
образувание стратегическо, културно и
отчасти политическо. Етнически в
него влизат народите на бившата
Австро-Унгарска империя и Германия,
Прусия и част от полските и западно-
украинските територии.
Консолидиращата сила на Средна
Европа е Германия, обединяваща този
конгломерат.
Общоприето е пространственото
дефиниране на това континентално
ядро да става чрез термините Средна
или Централна Европа. Най-често при
изследване за геополитическото му
обозначаване се използва класическият
термин Средна Европа, който в най-
пълна степен отразява неговата
автентична същност.
По географски и исторически
съображения Средна Европа има ярко
изразен сухопътен, континентален
характер, противостоящ на морското
атлантическо пространство на Западна
Европа. Политическото й влияние може
да се разпространява и на юг от Испания
и Италия. Геополитическа столица
логично се счита Берлин, като символ на
Германия, която по своето положение е
символ и център на цялото образувание.
Исторически се потвърждава и приема, че
само Германия и немският народ
притежават всички необходими качества
за ефективна интеграция на този
геополитически регион с развитата си
икономика, географско положение,
етническа еднородност и съзнание за
своята геополитическа мисия. Германия
традиционно протовостои на тъговско-
морска Англия, като тази специфика дава
отражение върху европейската история,
особено след като немците създават своя
държава.
Геополитически Англия е най-
малката европейска държава,
стратегическите интереси на която
са традиционно противоположни на
средноевропейските държави. Проектът
за Нова евразийска империя има в нейно
лице политически, идеологически и
икономически противник. Евразийците
отчитат, че едва ли е възможно да се
промени цивилизационния път на тази
страна. Европейските процеси на
континентална интеграция просто ще
протичат не само без да отчитат нейните
интереси, но и даже в противоречие с тях.
Тук се разчита на евразийската
поддръжка на ирландския, шотлндския и
уелския национализъм.
Друго противоречиво геополитическо
образувание е Франция. Нейната история
има атлантически характер,
противоречащ на континенталната и
средноевропейската трдиция. Франция е
основен противник на Австро-Унгарската
империя и поддържа раздробеното
състояние на немските княжества. Това
продължава дотогава, докато САЩ не
поемат върху себе си функцията на главен
полюс на атлантизма..
Картината на планетарния дуализъм
"морски сили" срещу "континентални
сили" или "таласократия" ("власт чрез
морето") срещу "телурократия" ("власт
чрез земята") е този ключ за К.
Хаусхофер, който открива всички тайни
на международната политика. Този
дуализъм изправя Германия пред
необходимостта от геополитическа
самоидентификация. Привържениците на
нацизма се стремят да усилят мощта на
немската държава чрез индустриално
развитие, културен подем и политическа
експанзия. Самото положение на
Германия в центъра на Европа я прави
естествен проивник на западните морски
държави Англия, Франция и в
перспектива САЩ. Самите
таласократически геополитици не крият
своето отрицателно отношение към
Германия и заедно с Русия я приемат като
един от главните политически
противници на Запада. Това до голяма
степен предопределя геополитическото
противопоставяне с англо-саксонския
свят. Но чисто геополитическата логика
на К. Хаусхофер се сблъсква с
многобройни тенденции, присъщи на
немското национално съзнание. Става
дума за чисто расистки подход към
историята от страна на Хитлер. Най-
важен за него е факторът на расовата
близост, а не геополитическата
специфика. От тази гледна точка англо-
саксонските народи са естествени
съюзници на немците, а славяните и
другите евразийски народи се превръщат
в расови противници. Към това се добавя
и идеологическият антикомунизъм на
антисемитска основа. Такъв подход
навлиза в противоречие с
геополитическата концепция на
8. Мондиализъм и евразийство.
Краят на "студената война" не означава
край на геополитическото
противопоставяне. Самата идеологическа
конфронтация между комунизма и
капитализма може да се разглежда като
една от формите на противоборство
между Изтока и Запада. Съвременните
геополитически и геостратегически
концепции до голяма степен запазват
белезите на описаните от видните
геополитици основи на световното
противостоене между различните типове
цивилизации и държави в зависимост от
тяхното географско разположение.
Двата геополитически полюса и днес
остават неизменни. От една страна,
това са таласократиите на западните
морски държави, а от друга -
телурократиите на континенталния
Изток. Тези геополитически концепции
непрекъснато се приспособяват към
новите исторически условия.
Изменения, макар и в традиционните си
рамки, търпят и идеологическите фасади
на двата основни социално-икономически
светогледа на нашата планета:
мондиализма и неговия антипод -
евразийството.
Основна идеологическа формула на
Запада за бъдещото развитие на
човечеството е преходът от
множественост на различните типове
общества към планетарна
унифицираност и към мондиализъм.
Нарушеното демографско равновесие,
контрабандата с наркотици и оръжие,
екологичните катастрофи и др. могат да се
предотвратят само ако бъде установен
твърд политически контрол на планетарно
"мондиално" равнище като единствен
изход за решаване на глобалните
проблеми. Призовава се към създаване на
световна политическа власт, за да се
приключи с възможните планетарни
рискове.
Съвременният мондиализъм формулира
своите фундаментални принципи, които
се разделят на четири равнища:
?икономическо - проповядва се
установяване на либерално-
капиталистическа пазарна система.
Всички социално-икономически системи
с превес на социалната или националната
справедливост трябва да бъдат напълно
разрушени и превърнати в общества на
абсолютния свободен пазар. Пазарният
либерализъм става единствената
икономическа доминанта управлявана от
Световното правителство;
?геополитическо - безусловен приоритет
на интересите на страните от Запада;
?етническо - пределно расово,
национално, етническо и културно
смесване на народите. Приоритет се дава
на космополитизма на големите градове;
?религиозно - идеологията на новия
световен ред предполага създаването на
определен мистичен персонаж, чиято
поява трябва рязко да промени
религиозно-идеологическата картина на
планетата. Става въпрос за поява на нова
религиозност, единна за цялото
човечество.
Мондиализмът е радикален и десен по
отношшение на икономическото
равнище, т. е. предполага абсолютен
приоритет на частната собственост,
пълна свобода на пазара и тържество
на индивидуалните стремежи в
икономическата сфера.
Едновременно с това мондиализмът е
радикален и твърдо ляв в културно-
политически план, тъй като
идеологията на космополитизма,
смесването на народите и
нравственият либерализъм
принадлежат към левите политически
приоритети.
Изтокът е пълна
противоположност на Запада и в него
властват традиционните форми на
производство от корпоративен тип.
Приоритет има социалната
справедливост и защитеност в
системата на производството и
разпределението. Вместо към
демокрация и човешки права Изтокът
клони най-често към тоталитаризъм,
социализъм и авторитаризъм, т.е към
различни типове социални режими,
в
центъра на които не стои индивидът със
своите права, а обществото нацията,
народът, идеята, религията, култът към
вожда и т.н. На западните либерални
демокрации Изтокът обикновено
противопоставя различни типове
консервативни общества- от
авторитарни монархии до теократии
или социализъм. Типични форми на
такива антизападни цивилизации са
бившият СССР, комунистически Китай,
Япония до 1945 г., фундаменталистки
Иран.
Всъщност евразийството възниква
като геополитическо учение още през
20-те години на миналия век в средите
Така че от използването на първото
или второто понятие се предопределя
съдържанието на документа, който
създаваме.
На второ място се предлага изразът
"национална сигурност" вместо само
"сигурност" Основанията за това са най-
малко две. От една страна, в стратегията
ще става дума преди всичко за
българските общовалидни и постоянни,
както и за конкретни за даден период
национални интереси в областта на
сигурността. Тези интереси могат да
съвпадат изцяло или частично с
интересите на нашите съюзници в НАТО
и в ЕС. Но могат и да не съвпадат, а дори,
в определени ситуации, да противоречат
на техните интереси. От друга страна,
стратегията се отнася за българското
общество и нация като цяло, макар че
трябва да постига своите цели чрез
защита на сигурността на всеки член на
това общество.
Несъстоятелни са доводите на
специалистите, разработили новия
български проект, че след като България е
член на НАТО и е бъдещ член на ЕС, би
трябвало да се избегне характеристиката
на сигурността като национална. Все пак
и в този проект те признават, че има
национални български интереси, а съвсем
друг въпрос е с какви средства,
национални или съюзнически, се постига
необходимото ниво на сигурност.
Основни допускания, които до голяма
степен ще определят характера на
стратегията. Например: България споделя
оценката на НАТО, че "действително е
изчезнала заплахата от глобална война в
Европа". България не е заплашена от
широкомащабна военна агресия от страна
на своите съседи (ако съществува заплаха,
от кои държави). България не е изправена
(или е изправена) пред други заплахи от
конвенционален тип, но възникват нови
по характер рискове и заплахи, които
могат да бъдат неутрализирани само чрез
активна държавна политика, добра
координация между институциите,
целенасочено поддържане и развитие на
съответни на заплахите отбранителни и
други способности за реагиране и участие
в широко международно сътрудничество.
Включват се и други в тази връзка.
Основни концептуални принципи.
Примери за такива принципи могат да
бъдат:
?България няма (или има) териториални
претенции (към коя страна и какви);
?България не признава (или признава)
претенции на други държави към нейната
територия;
?България в своята политика за
национална сигурност стриктно прилага
Конституцията и законите, както и
нормите на международното право. Не се
допуска (или се допуска) участие на
страната в коалиции на "желаещи", които
планират и осъществяват "превантивни"
военни действия срещу други държави;
?България се отказва (или не се отказва)
от използването на военна сила в
разрешаването на спорове със своите
съседи. Но всеки опит на други държави
да използват сила ще срещне адекватен и
незабавен отговор. За тази цел
българските въоръжени сили се
поддържат в постоянна готовност за
защита на независимостта и
териториалната цялост на страната и за
изпълнение на поетите задължения по
легитимни решения на международни
организации, на които България е
пълноправен и суверенен член;
?България провежда открита и
последователна политика в областта на
сигурността. Тя предварително съгласува
своята политика със съюзниците си от
НАТО и от ЕС и взема активно участие в
общи политически действия, които не
противоречат на българските национални
интереси. България се обявява за
недопускане на тайни клаузи в
международните договори;
? всички български институции в
системата за национална сигурност се
намират под постоянен и ефективен
граждански контрол и е изключена
възможността за каквито и да са действия
от тяхна страна без съответно
политическо решение.
Степен на съответствие на
стратегията на Стратегическата
концепция за сигурност на НАТО и на
Европейската стратегия за сигурност.
Тук би следвало да се определи
степента на съответствие на националната
стратегия на тези основополагащи
документи по сигурността на
международните организации, в които
членува или ще членува България, както и
да бъдат посочени определени
национални резерви към един или друг
текст, ако има такива.
Контролът върху добива и доставките на
петрол и природен газ определят
икономическото и политическото бъдеще
на Русия, Турция и Централно-азиатските
държави. В голяма степен ще бъде
повлияна и арабската позиция в района и
отношенията със Запада. В крайна сметка
ще се определят и отношенията в
триъгълника САЩ, Русия и Китай, което
ще има стратегически последствия, т.к ще
намали зависимостта на доставките от
района на персийския залив.
Препоръчва се предприемането на
следните стъпки, ако САЩ не желаят да
се окажат в положение на зависимост:
1. Администрацията трябва да се върне
към една позабравена идея за
"Североамериканска енергетична
инициатива" от 2002 г, която е призвана
да увеличи обема на доставките от
надеждни източници заедно с
модернизиране на инфраструктурата и
внедряване на съвременни технологии за
повишаване на ефективността на
енергопотреблението.
2. САЩ трябва да повишат
ефективността на използването на нефта.
Промяната на съществуващата практика
ще позволи да се намали потреблението с
50%. Голям резерв за САЩ и света е
намаляването на разхода на гориво при
двигателите с вътрешно горене.
3. Следва да се премине към замяна на
нефта с други видове горива при
автомобилните двигатели като водород,
биогориво и по-активно използване на
природния газ.
4. Трябва последователно да се върви
към диверсификация на маршрутите за
доставка на енергоносители от
Каспийския район. Не следва да се
позволява на Москва да установи
монопол над доставките или
разпределение на енергоносителите.
5. Енергетичната безопасност на САЩ
трябва да стане приоритетна задача на
държавата. Пълната независимост е
невъзможна, но не трябва да се допусне
изпадане в зависимост от политическия
курс на други държави.
категории.
В първата категория влизат мощни
регионални образувания (страни или
групи от страни), които в някаква
степен се допълват с Русия и по този
начин се наблюдава укрепване на
двата политически субекта. Към тази
категория се отнасят ЕС, Япония, Иран
и Индия. Всички те могат да претендират
за самостоятелни субекти само в условия
на многополярност. При липса на
идеологически враг в лицето на Русия не
е изключена възможността за сближаване.
Русия има какво да предложи на всяка от
страните - ресурси, стратегическия си
потенциал от въоръжения и
политическата си тежест. В замяна
получава икономически и технологически
спонсор в лицето на ЕС и Япония и
политико-стратегическо партньорство с
Иран и Индия.
Във втората категория влизат
геополитически образувания, които са
заинтересовани от многополярността,
но не са взаимнодопълващи се с Русия.
Това са Китай, Пакистан и арабските
страни. Политиката на тези образувания
има междинен характер и
стратегическото партньорство с Русия не
е главен приоритет за тях. Но съюза на
Русия с първата категория страни засилва
традиционното съперничество с тези от
втората категория на регионално ниво.
Так например Пакистан, Саудитска
Арабия и Египет имат сериозни
противоречия с Иран, а Китай с Япония и
Индия. Китай проявава сериозен интерес
към слабо населения Сибир, но няма
технологическия и финансов потенциал
да помогне на Русия за неговото
технологическо усвояване. Всички тези
страни са принудени да лавират между
американската еднополярност и
евразийството. С тези стани Русия
действа много внимателно и се стреми да
неутрализира възможния отрицателен
потенциал на противодействие.
Третата категория се състои от
страни от Третия свят, които не
притежават достатъчен
геополитически потенциал, за да
претендират даже и за ограничената
роля на субект. Към тях Русия провежда
дифренцирана политика, способстваща
тяхната геополитическа интеграция под
контрола на мощни
стратегическипартньори на Русия в
евразийския блок. Това означава, че в
Тихоокеанската зона Русия следва да
поощрява амбициите на Индия и Иран, да
съдейства за разширяване влиянието на
ЕС върху арабския свят и Африка като
цяло.
Четвъртата категория страни са
САЩ и държавите от американския
кинтинент. Евразийската политика на
Русия трябва да има за цел да докаже на
САЩ несъстоятелността на еднополярния
свят. Русия трябва твърдо и активно да
противодейства на политиката на САЩ и
да поддържа изолационистките
тенденции в тази страна, както и
ограничаването на геополитическите й
интереси в рамките на американския
континент. Такава Америка е от полза за
Русия, тъй като тя ще ограничава Европа,
Тихоокеанския район, ислямския свят и
Китай в стремежа им да тръгнат по пътя
на еднополярна глобализация. При
продълцжаване на курса на еднополярна
глобализация в интерес на Русия е да
поддържа антиамериканските настроения
в Южна и Централна Америка.
Хаусхофер. От друга страна, все още е
силен споменът за унизителния
Версайски договор. Всичко това поражда
двойствеността в политиката на
Германия, която непрекъснато балансира
между таласократическата линия
(нападение срещу СССР, поощряване на
католическа Хърватия) и евразийската
телурикратия, основана на чисто
геополитически принцип (война с
Англия, Франция, пакта Молотов-
Рибентроп). Оста Рим-Берлин-Токио се
приветства от Хаусхофер като първа
стъпка към създаване на пълноценен
"евразийски блок". Неговите идеи като
цяло ес въплъщават в концепцията за
“източната съдба" на Германия, основана
на здрав и дълговременен евразийски
съюз.
Съвременните руски евразийци считат,
че обединението около Германия ще има
положителен смисъл само при създаване
на фундаменталната ос Москва-Берлин.
Иначе Средна Европа няма потенциала за
получаване на действителна независимост
от атлантическия контрол на САЩ. Само
Русия може да осигури стратегическа,
политическа и ресурсна независимост на
Европа. Очаква се сегашното обединение
на Европа под американски и натовски
контрол да се натъкне на геополитическа
и икиномическа противоречивост, като
по-нататъшното обединение бъде
прекъснато и дори неочаквано да
продобие антиамерикански измерения,
предвиждани от Жан Тириар. Предлага се
това обединение да отчете грубите
грешки от миналото, като не се допусне
етническо доминиране на немците или
руснаците, а се върви към създаване на
европейска Европа
Оста Берлин-Москва е западната
носеща конструкция на Евразийската
империя, като предполага сериозни
стъпки на страните от Източна Европа,
разположени между Русия и Германия.
Традиционната политика на създаване на
санитарен пояс и дестабилизиране на
страните и внушението за
необходимостта от освобождаване на
руското и германското влияние. В този
дух се предлага да се върне
Калининградска област (Източна Прусия)
на Германия и да се изчистят
отношенията от тъмното минало на
руско-германските войни.
на руски емигранти и може да се каже,
че днес то отново се възражда.
Неговите идеолози са привърженици на
т.нар. трети път (нито капитализъм,
нито социализъм). Те призовават към
фундаментално преразглеждане на
десните ценности в смисъл на тяхната
пределна и почти революционна
радикализация ("консервативна
революция" в оценката на
обществените ценности). Според
днешните последователи на идеята за
консервативна революция крахът на
социализма дава възможност за
появата на нов тип антизападно
общество, изповядващо тази идея.
Русия, Иран, Индия и Китай са най-
вероятните геополитически
пространства, в които "третият
път" може да намери най-
благоприятна почва.
Днес в Евразия е очертано
превъзходството на една неевразийска
сила. Американското глобално господство
непосредствено зависи от това колко
дълго и колко ефективно ще се поддържа
превесът на американците на този
континент. В този контекст от
изключително значение е как Америка
"дирижира" Евразия - най-големият
континент на земното кълбо и решаващ в
геополитическо отношение. Силата, която
контролира Евразия, би контролирала два
от трите най-развити и икономически най-
продуктивни региона в света. Евразия е
средоточие и на политически най-
активните и динамични държави. Шестте
най-могъщи икономики след САЩ и най-
големи потребители на военна техника са
разположени в Евразия. Двата най-гъсто
населени претендента за регионална
хегемония и за глобално влияние (Китай и
Индия) са също евразийски. Всички
политически и/или икономически
конкуренти на американското
превъзходство са от Евразия. Като цяло
евразийската мощ далеч превъзхожда тази
на Америка. Но Евразия е прекалено
голяма, за да бъде политически единна.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 апр 2020 в 07:15 студент на 21 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2019
03 фев 2020 в 12:01 студент на 37 години от София - МВБУ, факулетет - 13451, специалност - Маркетинг и комуникации, випуск 2018
17 окт 2019 в 07:35 студент на 37 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - юрудически, специалност - Право, випуск 2022
13 мар 2018 в 13:24 студент на 29 години от Варна - Колеж по туризъм при Икономически университет Варна, факулетет - Информатика, випуск 2014
 
Домашни по темата на материала
Теоритични основи на националната сигурност
добавена от hristova83 19.06.2012
0
16
Подобни материали
 

Класифицирана информация


Органи за защита на класифицираната информация. Видове класифицирана информация и нива на класификация. Процедури по маркиране на класифицираната информация....
 

Защитата на класифицираната информация


Организационните единици прилагат изискванията за защита на класифицираната информация и контролират тяхното спазване, отговарят за защитата на информацията...
 

Духовни аспекти на националната сигурност

19 ное 2008
·
243
·
11
·
1,278
·
163

Темата представлява разработка върху съвременните проблеми свързани с културно-историческото наследство и националната сигурност. Въпросът е разгледан от гледна точка на духовните аспекти на социалната сигурност в Р. България.
 

Понятие за национална сигурност


Със закона за защита на класифицираната информация на практика се въвежда ограничаване на правото за достъп до информация, предвидено в чл. 41 на Конституцията. Това ограничение е основано на защита на "националната сигурност". От разбирането на това...
 

Природни бедствия


Природно бедствие е явление в природата извън контрола на човека, което води до значителни човешки и/или материални загуби. Типични примери за природни бедствия са вулканични изригвания, земетресения, наводнения...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Специална подготовка на служебни кучета за граничен контрол
изпитен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 1 курс
Тест по право за студенти, първи курс от Бургаски свободен университет. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
26
1
1
10 мин
25.09.2019
Професионална етика и комуникативни умения
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 10 въпроса относно вербална и невербална комуникация, работни взаимоотношения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
10
73
1
12.11.2014
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Еволюция на концепцията за сигурност 2

Материал № 9161, от 16 ное 2006
Свален: 519 пъти
Прегледан: 113 пъти
Качен от:
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Лекция
Брой страници: 2
Брой думи: 2,954
Брой символи: 26,679

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Еволюция на концепцията за сигурност 2"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Виолета Георгиева
преподава по Финансов контрол
в град София
с опит от  3 години
232 54

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения