Големина на текста:
17. Система за национална сигурност
и нейната структура.
1. Структура на системата за
национална сигурност
Тук се посочват отделните елементи на
системата за национална сигурност. При
тяхното определяне трябва да се има
предвид следното:
- успешното неутрализиране на
съвременните рискове и заплахи в
условията на нарастваща глобализация е
възможно само чрез обединените усилия
на една консолидирана и добре
координирана в национален и в
международен мащаб система за
сигурност;
- системата за национална сигурност
представлява система от държавни органи
и институции, които имат право да
добиват или да наредят добиването на
информация, да използват или да наредят
използването на сила или заплаха със
сила, както и да прилагат други мерки,
насочени към ефективна защита на
националните интереси.
Следователно системата за национална
сигурност трябва да включва:
а) органи и институции, които имат
право да добиват информация или да
прилагат сила или други мерки:
? дипломатическата служба;
?въоръжените сили;
?специалните служби (цивилното и
военното разузнаване и
контраразузнаване, службата за
правителствена връзка, службата за
охрана);
?различните служби в Министерството на
вътрешните работи (полиция,
жандармерия, гранична полиция,
органите за борба с организираната
престъпност, за противопожарна и
аварийна безопасност);
?финансовото разузнаване, митницата и
данъчната служба;
?държавната агенция "Гражданска
защита".
б) органи и институции, които имат
права да наредят добиването на
информация или прилагането на сила или
други мерки:
?Народното събрание, Президентът и
Министерският съвет в съответствие с
конституционните им правомощия.
?Органите на изпълнителната власт, на
които са подчинени органите и
институциите, които имат право да
добиват информация или да прилагат
сила или други мерки.
2. Основни функции на елементите от
системата за национална сигурност
В този подраздел се определят
функциите и правомощията на всеки
елемент от системата за национална
сигурност и реда за взаимодействие
между тях.
3. Управление и контрол на системата
за национална сигурност
Тук трябва да се има предвид, че
добрата координация и организация не е
панацея, но тя може и трябва да осигури
бърз и ефективен път на всички проблеми
до съответното ниво на вземане на
решения, като балансира евентуални
конфликти по този път между различните
ведомства, между политици и експерти,
между бързината на вземане на решение и
необходимостта от широко обсъждане на
различни възгледи, между гъвкавостта на
тактическите решения и относителната
устойчивост на стратегическите цели.
Всички сили и средства, с които
държавата разполага като инструменти за
постигането на достатъчно висока степен
на защита на националните интереси,
трябва да се използват координирано чрез
възлагането и изпълнението на
конкретни, точни и ясни мисии и задачи,
насочени към достигане на набелязаните
политически цели. Всяка несъгласуваност
и липса на систематичност в действията
на различните институции може да снижи
степента на защита под нивото на нейната
достатъчност и да предизвика сериозни
последици за успешната реализация на
дългосрочните цели на държавната
политика.
Подобни съгласуваност и
систематичност на действията са
възможни само в случай, че те се
осъществяват в ясно дефинирана и
легитимна "координатна" система, чиито
правила се подчиняват безусловно на
силата на закона. Като всяка друга
координатна система, системата за
национална сигурност трябва да
притежава само едно "начало". Всяко
наличие на повече от едно "начало" внася
хаос в разположението в координатната
система, т.е. в правата, задълженията,
отговорностите и отчетността на
различните държавни институции и
предизвиква объркване в техните взаимни
връзки и взаимни зависимости.
Определянето на "началото" на
координатната система на националната
сигурност зависи от това на кой държавен
16. Стратегически цели в политиката
за сигурност и основни политически
действия
Отделянето на стратегическите цели от
политическите действия прави неясна
връзката между двете основни части на
всяка стратегия и би затруднила
практическото й използване. Затова се
предлага във всеки отделен подраздел
най-напред да се определи една или
повече стратегически цели и, веднага след
тяхното формулиране, да се планират
конкретни политически действия и
необходимите ресурси.
Предлага се следната структура на този
раздел:
1. Външна политика
Стратегически цели на външната
политика могат да бъдат:
?пълноправно членство на страната в
Европейския съюз от 01.01.2007 г.,
ратифициране на Европейската
конституция и бързо интегриране в
общоевропейските структури, в общата
външна политика и политика за сигурност
на Съюза и в европейската политика за
сигурност и отбрана;
?укрепване на трансатлантическата
връзка и единството на НАТО;
?решително повишаване на ролята и
авторитета на ООН в системата на
международната сигурност;
?приемане на Македония и Албания в
НАТО, а на Сърбия и Черна гора - в
инициативата "Партньорство за мир";
?засилване на ролята на България в
укрепване на регионалната сигурност на
Балканите.
2. Политика в областта на отбраната
Примерни стратегически цели на
отбраната могат да бъдат:
?неутрализиране с военна сила на опити
за разрешаване на световни и регионални
проблеми, засягащи България и съседните
страни. Ефективна защита на
суверенитета и на териториалната цялост
на страната в случай на глобален или
локален военен конфликт с използване на
колективните отбранителни способности
на НАТО и на Европейската агенция за
отбрана;
?усъвършенстване на системата за
управление на националната сигурност и
на отбраната на страната;
?широко включване на българските
институции и организации и на
гражданите в подготовката на страната за
отбрана;
?пълна професионализация на
Българската армия до 2009 г. и отмяна на
наборната военна служба и др.
Въз основа на целите и планираните
политически действия в областта на
отбраната се разработва националната
отбранителна (военна) стратегия.
3. Политика по вътрешната сигурност
Стратегически цели на политиката по
вътрешна сигурност могат да бъдат:
?защита на установения конституционен
ред, на правата и свободите на
гражданите, на неприкосновеността на
личността, на дома и имуществото;
?върховенство на закона и реформа в
съдебната система до присъединяването
на страната към Европейския съюз,
водеща до ефективно и бързо, но
справедливо правораздаване;
?присъединяване към споразумението от
Шенген през 2007 г. и установяване на
ефективен граничен контрол по
западната, югоизточната и източната
граница, които са и външни граници на
Европейския съюз;
?свеждане на корупцията във високите
нива на трите власти, организираната и
криминалната престъпност до средното
ниво за новоприетите страните-членки на
Европейския съюз в периода до 2010 г.
4. Политика по икономическата и
социалната сигурност
Стратегическа цел на тази политика
може да бъде преодоляване на
икономическата изостаналост и
постепенно изравняване на жизнения
стандарт със средното ниво на стандарт в
новоприетите страни-членки на
Европейския съюз.
Основните положения на политиката за
икономическа сигурност се определят от
Министерството на финансите,
Министерството на икономиката и
Министерството на труда и социалната
политика съвместно с други министерства
и ведомства и могат да включват:
?осигуряване на стабилен икономически
растеж;
?намаляване на безработицата и на
относителния дял на гражданите,
живеещи под прага на бедността.
Осигуряване на ефективно социално
подпомагане на реално нуждаещите се от
социална защита.;
?запазване на режима на валутния борд
до влизането на нашата страна в
еврозоната и замяна на националната
валута с еврото през 2009 г.;?недопускане
на действия, водещи до увеличаване на
15. Рискове и заплахи за
жизненоважните национални интереси
Рисковете и заплахите трябва да се
разглеждат като едно цяло. В същото
време е необходимо да се отчита
различието в съдържанието на тези две
понятия. Докато риск означава
възможност за причиняване на загуба,
нараняване, болка, както и понасяне на
определено наказание в отговор на нещо,
което е направено или не е направено, то
заплаха означава декларирано намерение
за определено враждебно действие или
противодействие
4
.
1. Рискове и заплахи за
жизненоважните национални интереси
1.1. Рискове и заплахи с най-висок
приоритет
Тук се включват онези рискове и
заплахи, за които съществува реална, по
експертни оценки, вероятност да се
проявят за прогнозируемия период от
време. Тези рискове и заплахи, като
правило, ще изискват задължително
определяне в стратегията на конкретни
политически действия за снижаване на
вероятността им за сбъдване и
преквалифицирането им като
второстепенни рискове и заплахи.
Ето някои примери за такива рискове и
заплахи:
- проникване или създаване на
българска територия на звена на
транснационални терористични мрежи,
обезпечени финансово и материално,
способни да организират и осъществят
терористични актове с разрушителен
характер и с огромен обществен резонанс;
- придобиване на ядрено оръжие от
Иран, който разполага със средства за
нанасяне на удари с такова оръжие по
обекти на българска територия;
- разрастване на криминалната
престъпност до размери, които създават
преобладаващи обществени настроения
на несигурност;
- корупцията във властта,
организираната престъпност,
неефективността и мудността в
правораздаването и липсата на добро
взаимодействие между
правоохранителните органи и съда могат
да ерозират установения конституционен
ред;
- засилен имиграционен натиск във
връзка с предстоящото членство в ЕС,
трафик на хора, наркотици и оръжие.
Крупна контрабанда на стоки, данъчни и
митнически измами, фалшификация на
пари и документи;
- относително голям дял на "сивата"
икономика, ограничаващ икономическия
растеж и влияещ отрицателно върху
благосъстоянието на българските
граждани;
- трайна тенденция за намаляване на
населението на страната и на средната
продължителност на живота. Застаряване
на нацията;
- дисбаланс на тенденциите в областта
на раждаемостта сред българското
мнозинство и сред етническите
малцинства;
- провал на здравната реформа;
- устойчива икономическа
изостаналост, откъснатост от
възможността за образоване, високо ниво
на бедност и безработица и
продължаваща сегрегация на етнически
малцинства, особено на турското и
ромското малцинства, които могат да
породят настроения и действия, опасни за
единството на българския народ и за
териториалната цялост на страната;
- липса на добре координирана система
за управление при кризи и на система за
подготовка на населението за действие в
екстремни ситуации;
- засилено влияние на парниковия
ефект, неикономично изразходване на
природните ресурси, трайно увеличаване
на замърсеността на въздуха и водата от
вредни емисии;
1.2. Второстепенни рискове и заплахи
Това са тези рискове и заплахи, за
които вероятността за реализация е
пренебрежимо малка, но за поддържането
на тази ниска вероятност са необходими
също определени политически действия:
- невъзможност на ООН да се
приспособи към изменилата се
стратегическа среда и продължаващо
намаляване на влиянието й за
разрешаване на международни кризи;
- възникване на глобален или локален
военен конфликт с висока интензивност,
застрашаващ суверенитета и
териториалната цялост на страната;
- възникване на военен конфликт между
Гърция и Турция по въпроса за Кипър;
- ерозиране и последващо разпадане на
НАТО и прекратяване на действието на
Северноатлантическия договор.
2. Рискове и заплахи за
националните интереси от
първостепенна важност
2.1. Рискове и заплахи с най-висок
14. Среда за сигурност -
международна среда за сигурност,
вътрешна среда за сигурност
1. Международна среда за сигурност
В този подраздел следва да се откроят
ясно позитивните и негативните
тенденции и прогнози в развитието на
международната обстановка в
средносрочен план, обхващащ не по-
малко от осем години напред.
1.1. Позитивни за националната
сигурност тенденции и прогнози
Тук ще бъдат само маркирани някои
примери: ?Глобализацията като
обективен процес на научен, технически,
икономически и цивилизационен прогрес,
усилващ взаимозависимостта между
държавите и регионите, предопределя
интернационализация на факторите,
въздействащи върху сигурността и
стабилността. От една страна,
глобализацията създава нови
възможности за обогатяване на
националната ни култура, за внедряване в
обществено-политическата практика на
най-ценните световни достижения. От
друга страна, българските достижения
стават интегрална част от световното
културно и цивилизационно наследство.
?Засилването на
стратегическото партньорство на
България със САЩ и бъдещото
разполагане на българска територия на
американски войски на ротационен
принцип. ?Повишаването на авторитета
на България на международната сцена
чрез последователното й избиране за
непостоянен член на Съвета за сигурност
на ООН и за председател на
Организацията за сигурност и
сътрудничество в Европа. ?Определянето
на срок за започване на преговори за
присъединяване на Турция към
Европейския съюз.
1.2. Негативни за националната
сигурност тенденции и прогнози:
Примери: ?Намаляването на
ефективността и на влиянието на ООН в
разрешаването на кризи, примерите за
незачитане на решенията на Съвета за
сигурност и честото блокиране на
неговата работа чрез заплахата от
налагане на вето от някоя от постоянните
членки. ?Нееднаквото третиране на
рисковете и заплахите за световната
сигурност и появилите се сериозни
пукнатини в трансатлантическата връзка
между Европа и САЩ във връзка с
кризата в Ирак и оценката на заплахите от
страна на Сирия, Иран и Северна Корея.
?Неприемането на Турция в Европейския
съюз ще постави под сериозна заплаха
нейния светски характер и може да
открие възможност за формиране, заедно
с Иран и Сирия, на блок от силно
религиозни и радикални мюсюлмански
държави, имащ обща граница с България.
?Продължаващата нестабилност и
несигурност в Молдова, руското военно
присъствие на десния бряг на река
Днестър против волята на народа на
Молдова и решенията на международни
организации, както и усилията на Русия
да отклони политическото развитие на
тази страна към своята сфера на влияние.
2. Вътрешна среда за сигурност
В тази точка е целесъобразно да се
подходи по същия начин както при
оценката на външната среда за сигурност.
2.1. Позитивни тенденции и прогнози
Примери: ?устойчивият икономически
растеж през последните години;
?стабилността на националната валута и
на банковата система; ?постигането на
относително висок кредитен рейтинг и
признаването на българската икономика
за пазарна икономика; ?постепенното
намаляване на преките данъци и на
безработицата. ?устойчивата политическа
система, показател за която са пълните
мандати на двете последни народни
събрания;
2.2. Негативни тенденции и прогнози
Примери: ? структурата на полицията е
прекалено централизирана и не покрива с
полицейски участъци всички общини и
населени места в страната; ?полицията не
разполага с достатъчно модерни
технически средства за патрулна и
охранителна дейност; ?недостатъчното и
епизодично присъствие на полицията на
улицата и сред гражданите; ?липсата на
ефективен граждански контрол върху
действията на полицията и нейната
независимост от органите на местната
администрация и местното
самоуправление; ?неуспехът на здравната
реформа и хаосът в здравеопазването и
т.н.
13. Национални интереси в областта
на сигурността.
Националните интереси в областта на
сигурността могат да бъдат
класифицирани в две категории - жизнено
важни и от първостепенна важност.
Всяка от тези две групи трябва да бъде
предмет на разглеждане в два основни
въпроса. По-нататък следва да се
дефинират отделните групи интереси.
1. Жизнено важните национални
интереси са онези интереси, които са от
изключително значение за самото
физическо съществуване на нацията,
респективно на държавата. Държавата,
ако иска да съществува, категорично не
може да допусне тяхното накърняване,
ако те станат преди всичко обект на
външна за държавата принуда или натиск.
Невъзможен е какъвто и да е компромис,
свързан с тези интереси. Тя е готова да
защити тези интереси с всички
разполагаеми сили и средства, свои и
съюзнически, включително с военна
сила
3
. Жизнено важните национални
интереси са устойчиви, постоянно
валидни и неотменими, следователно, те
изискват непрекъснати политически
усилия в тяхна защита. В този смисъл тези
интереси трябва да присъстват във всяка
стратегия за национална сигурност.
2. Националните интереси от
първостепенна важност се
характеризират с това, че тяхното
накърняване не заплашва самото
съществуване на нацията, но може да
доведе до възникване на пряка заплаха за
един или повече жизнено важни интереси.
Освен това тяхното накърняване би могло
да създаде такива външни и вътрешни
условия, които биха породили в
обществените настроения преобладаващо
чувство на несигурност. В този смисъл
нарушаването на тези интереси може да
се разглежда като състояние на
невъзможност да се защити в достатъчно
висока степен националната сигурност.
Националните интереси от първостепенна
важност са относително дългосрочни или
средносрочни, но не са постоянно
валидни, зависят най-вече от развитието
на средата за сигурност и могат да
променят своята степен на важност,
включително и да отпаднат от тази група
и да станат второстепенни. Именно
интересите от първостепенна важност
трябва да бъдат в центъра на вниманието
на една стратегия за национална
сигурност.
Посоченият по-горе комплекс от
интереси далеч не изчерпва кръга от
български национални интереси с
първостепенна важност. Подреждането
им в списъка не отчита приоритета на
конкретния интерес.
Съвкупността от всички останали
интереси, които нямат характеристиката
на горните две групи следва да се считат
за второстепенни. Тези интереси са
краткосрочни, относително неустойчиви и
тяхното накърняване не води до пряка
заплаха за който и да е жизнено важен
национален интерес. В определен момент
от общественото развитие те могат да
загубят качеството си на "национални"
интереси. Поради тези характеристики
второстепенните национални интереси
могат да не бъдат включени в стратегията
за национална сигурност. Но те трябва да
бъдат предмет на анализ и оценка по
време на прегледите на състоянието на
сигурността, тъй като съществува
вероятност при определени условия да
придобият първостепенна важност.
орган Конституцията на страната е
възложила отговорността за защитата на
националната сигурност. В общия случай
това може да бъде или правителството
или държавният глава, ако в ръцете му е
дадена изпълнителна власт и съответна
отговорност в сферата на националната
сигурност.
В България за "начало" на
координатната система би следвало да се
определи правителството. Довод за
подобен извод дава Конституцията, която
в своя член 105 ал. 2 е възложила
единствено на Министерския съвет
осигуряването на обществения ред и на
националната сигурност. Конституцията
не възлага на Президента конкретни
отговорности по осигуряването на
националната сигурност. Но за да може
Министерският съвет да играе ефективно
тази роля, на него му е необходим
работен оперативен орган за обсъждане
на потенциални или възникващи промени
в стратегическата среда за сигурност и
възможния спектър от политически
решения в по-тесен кръг, както и с
привличането на представители на
отделните елементи на системата за
национална сигурност. Този орган може
да бъде Съветът за сигурност към
Министерския съвет, разполагащ с добре
организирана и стегната администрация с
пределно ясни функционални
задължения, които да изключват всякакъв
управленчески елемент, а да са насочени
към: ежедневен анализ на обстановката на
базата на аналитична, а не оперативна
информация от всички специални служби
на Съвета за сигурност; периодично (в
общия случай ежеседмично)
предоставяне на членовете на Съвета за
сигурност и на други държавни органи,
определени със закон, обобщени изводи
от анализите; подготовка на варианти на
политически решения по възникващи
проблеми за националната сигурност,
както и за колективната сигурност и
колективната отбрана в рамките на
членството на страната в такива
международни системи; подготовка на
предложения за поставяне на
информационни задачи на различните
специални служби от страна на Съвета за
сигурност. Администрацията на Съвета за
сигурност не трябва да бъде посредник
между изпълнителната власт и службите.
Директната връзка на службите със
Съвета за сигурност и правото им да
предлагат свои изводи и проекти на
решения трябва да останат такива,
каквито са към момента.
Администрацията ще бъде само още един
инструмент в ръцете на правителството,
който ще дава експертиза, необвързана
със становищата на отделните
министерства с техните ведомствени,
понякога противоречащи си, интереси.
Целесъобразно е тя да бъде част от
администрацията на Министерския съвет
и да се ръководи от висш държавен
служител с определен мандат, който да
изпълнява и функциите на секретар на
Съвета за сигурност
Както правомощията на Съвета за
сигурност към Министерския съвет, така
и дейността на неговата администрация,
трябва да бъдат институциализирани с
ясни правила и процедури в един бъдещ
Закона за националната сигурност. В
случай, че има такъв закон, няма
необходимост от горните подраздели 6.1,
6.2 и 6.3. На основата на този общ закон
следва да се приемат и специални
устройствени закони за отделните
елементи на системата за сигурност без
изключение.
4. Анализ на съществуващата система
за национална сигурност и на нейните
ресурси
Анализът е предназначен за оценка на
възможностите на системата за
провеждане на планираните политически
действия и за реагиране на екстремни
ситуации както самостоятелно, така и с
отчитане на възможностите и ресурсите
на НАТО и на ЕС.
5. Основни направления за
усъвършенстване на системата за
национална сигурност
Определят се на базата на изводите от
анализа, направени в предходния
подраздел.
външния дълг и предприемане на мерки
за балансираното му намаляване, но не за
сметка на социалното развитие; и др..
5. Политика по екологичната сигурност
Основни насоки на тази политика могат
да бъдат:
?значително намаляване на вредните
емисии за постигане на ограниченията,
договорени в Киото, чрез максимално
използване на възобновяеми източници
на енергия - малки електрически централи
с водна, слънчева и вятърна енергия,
вместо конвенционалните, които са
основен замърсител на природната среда;
?продължаващо използване на ядрени
електроцентрали при стриктно прилагане
на съвременни технологии и спазване на
ефективни международно признати
правила за ядрена безопасност на
реакторите и на съхраняването на
отработеното ядрено гориво;
?приоритетно въвеждане на мерки за
опазването на водите и за тяхното
рационално използване и разширяване на
правата на общините по управлението на
водните ресурси и по контрола на
дейността на ВиК дружествата;
?възстановяване на напоителните
системи; ?пълноценно използване на река
Дунав за транспортни цели като най-
ефективна от екологична гледна точка
връзка с другите страни от ЕС;
?разширяване на мрежата от независими
лаборатории за оценка на замърсяването
на околната среда; ?създаване на условия
за разделно събиране на отпадъците,
позволяващо рециклиране, както и за
изгаряне на органичните отпадъци;
?разработване на програма за опазване на
биологичното разнообразие, за запазване
и разширяване на зелените зони в
урбанизираните райони, както и за
поддържане на националните паркове и
защитените природни обекти и
недопускане на нарушения в техния
статут.
6. Политика за защита на гражданите
при кризи, бедствия, аварии и
катастрофи
Стратегическа цел на политиката в тази
област може да бъде: създаване на
стройна и добре координирана система за
своевременно прогнозиране,
оповестяване, вземане на предпазни
мерки и бързо ликвидиране на
последствията от разрушителни природни
бедствия, както и от големи промишлени
аварии.
Политическите действия могат да
включват: ?създаване и поддържане в
постоянна готовност на националната
система за управление при кризи;
?организация на обучението и ресурсно
осигуряване на дейността на органите и
центровете за управление при кризи, на
силите за реагиране при кризи и на
населението; ?изграждане на национална
система за ранно предупреждение и
национална система за оповестяване при
кризи; ?поддържане на оперативна
съвместимост на националната система за
управление при кризи със съответните
системи за реагиране на НАТО, на
Европейския съюз и на съседните
държави; ?изграждане на единна
комуникационно-информационна система
за получаване, обобщаване и предаване
на информация за възникване и развитие
на кризи в реално време; ?приемане на
национални планове за управление при
кризи, за защита на критичната
инфраструктура, за своевременна и
организирана евакуация на населението и
на материални ценности от застрашените
райони; ?приемане на национална
програма за обучение на населението за
действие при кризи; ?създаване на
доброволни граждански формирования за
включване в силите за реагиране при
кризи и т.н.
7. Политика по информационната
сигурност
Тази политика следва да бъде насочена
към осигуряване на условия за
непрекъснато безотказно функциониране
на общата информационна и
комуникационна инфраструктура на
страната, за ефикасна защита на
хардуерната и софтуерната среда, на
обмена на класифицирана информация и
на базата лични данни.
приоритет
2.2. Второстепенни рискове и заплахи
Тези рискове се характеризират с много
ниска вероятност за превръщането им в
пряка заплаха и могат да не бъдат
предмет на разглеждане в стратегията за
национална сигурност, но трябва да бъде
отчитана тяхната динамика при прегледа
на сигурността.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
rai_uno написа на 13 юни 2010 ОТГОВОРИ
потребител
Последно сваляне: на 13 юни 2010
tonchev написа на 20 дек 2006 ОТГОВОРИ
студент
abe mom4eta mai vsi4ki sme s edna i sa6ta tema,po li4na za6tita
 
Подобни материали
 

Взаимодействие на МВР с държавните и частни структури


В изпълнение на основните задачи на МВР по защита на националната сигурност и обществения ред, противодействие на престъпността и защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество органите на МВР и техните...
 

Военни конфликти


Тъй както за 5500 години са бушували над 15000 войни, които са предисвикали смъртта или осакатяването на толкова хора, колкото е днес населението на Земята...
 

Тероризъм


Проблема на насилието може да бъде разгледан от различни страни.различни философи твърдят, че насилието постепенно ще отмира. много мислители виждат насилието като свързано главно с войните...
 

За образованието и обучението в Академията на МВР


За образованието и обучението в Академията на МВР в сферата на сигурността, опазването на обществения ред, противодействието на престъпността и пожарната безопасност...
 

Кризи, бедствия, аварии, катастрофи


Управлението при кризи е елемент от защитата на националната сигурност и включва превантивни дейности, действия по ограничаване и овладяване на кризата, възстановителни и контролни дейности за защитата на гражданите, националното стопанство и околната...
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Професионална етика и комуникативни умения
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 10 въпроса относно вербална и невербална комуникация, работни взаимоотношения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
10
56
1
1 мин
12.11.2014
Подбор на кадри в охранителната дейност - тест
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 12 курс
Тестът е финален по дисциплината "Подбор на кадри и действия в кризисни ситуации" за Частен професионален колеж "Св. Георги Победоносец"...
(Труден)
14
74
1
09.02.2012
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Еволюция на концепцията за сигурност 1

Материал № 9160, от 16 ное 2006
Свален: 1,089 пъти
Прегледан: 334 пъти
Качен от:
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Лекция
Брой страници: 2
Брой думи: 2,175
Брой символи: 20,351

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Еволюция на концепцията за сигурност 1"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Виолета Георгиева
преподава по Финансов контрол
в град София
с опит от  3 години
123 32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения