КУРСОВА РАБОТА
Тема: Тракийската религия
В началната част на този труд искам да дам кратка информация и
история на траките – какви племена са, откъде идват, възходи и падения в
хилядолетното им съществуване.
Етнонимът „траки” се появява за първи път в Омировия епос.
Под „Тракия” древните елини разбирали, първоначално, тясната ивица по
северното егейско крайбрежие – от Халкидическия полуостров до
Тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров). Впоследствие, през
класическия (V – ІV в. пр. н. е.) и елинистическия (кр. на ІV – І в. пр. н. е.)
период, познанията на гърците за тракийските земи се разширява. Под
същото название вече се разбира цялата територия, затворена между
северното егейско крайбрежие на юг, Черно море на изток, река Дунав на
север, и населена предимно с тракийски племена.
Поради оскъдните изворови данни, все още остава спорен въпросът,
дали те са местно население или са пришълци от североизток, дошли тук
около 3500 г .пр. н. е. в резултат на започнали миграционни процеси. Това
е информацията, която може да се прочете по този въпрос в повечето
намерени от мен материали. Склонна съм да повярвам на по-новите
датировки, направените през последните 6 години, чрез археологическите
открития, направени в Перперикон. Има съмнения, че може би култовата
дейност там е започнала още във времето на неолита, VІ хил. пр. н. е. Със
сигурност, обаче, се знае, че култовото място на каменния връх, вече се е
използвало в късната фаза на каменно-медната епоха, края на V - началото
на ІV хил. пр. н. е.
Траките живеели на отделни племена, всяко от които се стремяло да
запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. До нас са
достигнали имената на 60 тракийски племена. Гръцкият историк Херодот
(ок. 484 - 425 г. пр. н. е.) пише: “Тракийският народ, след индийския, е най-
голям от всичи народи. Ако този народ се управляваше от един владетел и
беше единен, той би бил по-силен от всички други народи и, на практика,
непобедим.”
На юг, съседи на траките били елините, които заемали територия
малко по-голяма от днешните гръцки земи плюс част от Мала Азия и
островите в Егейско, и в Бяло море. На запад, траките граничели с
илирийски племена – пеони, дардани и други , заемащи, през I - во
хилядолетие пр. н. е., целия северозападен дял на Балканския полуостров –
приблизително, териториите на днешна Албания и на бивша Югославия.
Югозападни съседи на траките били македонските племена (древните
македонци нямат генетична връзка с днешните македонци), които, по
същото време, населявали голяма част от област Македония.
Сродни с траките са даките, които населявали земите северно от река
Дунав – дн. Румъния и част от дн. Унгария. Тяхното народностно име дава
2
названието на днешните румънски земи в съчиненията на древноримските
и на византийските писатели – Дакия.
Социалното разслоение на тракийското общество, стратегическата
необходимост и благоприятните политически условия довели до
образуването в началото на V в. пр. н. е. в Източна Тракия на Одриското
царство (по името на племето одриси) – първото голямо тракийско
държавно обединение. Столицата на обединението се казвала Ускудама и
се намирала недалеч от Одрин. Основател на Одриското царство бил
владетелят Терес I. Неговият втори син - Ситалк (440 - 424 г. пр. н. е.) –
след като наследил брат си Спарадок, постигнал голямо териториално
разширение, икономическа и политическа мощ. На върха на своето
могъщество, Одриското царство владеело земите, разположени на изток от
реките Морава и Струма. Държавата преминала през много премеждия –
била разцепвана на части от вътрешни междуособици, завладявана от
македонци и келти, и възстановявана неколкократно след победите над
тях. Одринското царство продължило да съществува до включването му в
пределите на Римската империя.
Тракийското племе кени също създало своя държава. Нейните земи
се намирали около долното течение на р. Марица и в Галиполския
полуостров. Известно е името на техния цар Диегилис.
Към средата на I в. пр. н. е., гетският владетел Буребиста създал
голямо царство, което включвало значителна територия от двете страни на
р. Дунав, чак до Стара планина. Но, и то било нестабилно и нетрайно.
Скоро след смъртта му (44 г. пр. н. е.), се разпаднало.
Икономическият упадък на тракийските земи, настъпил към средата
на II в. пр. н. е.., допринесъл допълнително за всеобщата политическа
слабост на тракийските държави. От този период са известни имената на
следните тракийски владетели: Райздос, Котис II, Севт IV, Котис III и
Битюс.
Вътрешнополитическите борби в тракийските държави и
разпокъсаността на траките на множество племена улеснили завоюването
на тракийските земи от римляните. Първият сблъсък между траки и
римляни е регистриран през 188 г. пр. н. е. След двувековни усилия,
римляните сломили упоритата тракийска съпротива и, през 45 г., траките
окончателно загубили своята независимост. Имената на последните
тракийски владетели са: Реметалк I, Раскупорис, Реметалк II, Котис IV и
Реметалк III.
Покорените тракийските земи били разделени на три големи
провинции (чиито имена се използват и днес): Мизия (дн. Северна
България с част от Сърбия), Тракия (земите на юг от Стара планина до
Бяло море) и Македония (югозападната част на полуострова).
Първоначално, добрата организация и новите, по-високо развити
робовладелски отношения оказали благотворно въздействие върху
3
