Големина на текста:
С О Ц И А Л И З А Ц И Я,  А Д 
А П Т А Ц И Я   И  Ц Е Н Н О 
С Т И
Сред изобилието от педагогически
концепции, засягащи в частност
потенциала и уменията за социализация и
адаптация при подрастващите, книгата на
доц. Соня Георгиева – „Феномени на възпитанието” е успешен опит да
мотивира хората, които я четат да търсят нови по- ефектни методики при
работа с деца. Че това е и желанието на авторката е видно от предговора на
книгата. В този аспект, без претенции за иновативност и осъзнавайки, че както
в живота, така и в педагогиката няма общо валидна формула за успех и че
правилата, както в житейски, така и в професионален план са валидни само при
определени условия, предлагам личността и в частност детето да бъдат
разглеждани образно като прозорец.
Въпреки постоянно променящите се условия, подсказани от авторката в
„Децата на новото хилядолетие” спокойно можем да разглеждаме целият
„прозорец” или личността през призмата на бихейвиоризма. Като продукт на
обстоятелствата. Доц. Георгиева ги определя като предпоставки за развитието
на процеса самовъзпитание /в подточката „Социални предизвикателства от
макро и микросредата”, Глава самовъзпитание и развитие/. Що се отнася до
темата за социализациата във визираната книга /”Феномени на възпитанието”/
са налице три подхода за описване: метафизичен, антропологичен и
емпиричен.
Едно обаче е безспорно „Светът на човешките преживявания в
преобладаващата си част е ситуационно структуриран.” Ситуациятас е явява за
детето място за използване и добиване на опит. Това познание може да се
използва от възпитателят, като чрез думи и символи той може да промени
ситуацията. За това можем да приемем за истинно и непресилено, твърдението
на американеца Уотсън: „Дайте ми дузина здрави деца и свят, в който да ги
възпитавам и аз Ви давам дума, като ги вземам на слуки, без да ги подбирам
специално, да ги обуча така, че да направя от тях специалисти по мой избор.”
Тук е мястото да отбележа, че генетичната обусловеност при оформянето
и изграждането на личността се ограничава до:
? Цвят на коса, очи, кожа
ПУБЛИЧНА ЛИЧНОСТ СЛЯПО ПЕТНО
ЧАСТНА ЛИЧНОСТ ПОДСЪЗНАТЕЛНО
? Ръст
? Костна структура
? Кръвна група
Останалото представлява сбор от привични рефлекси, обсолютно
обусловени от обстоятелствата. В опит, без да влиза в противоречие с
определеното от Робърт Бърнс „Реално Аз”, да се впише в зададения от
обществото модел, наречен от проф. М. Белова „Социална матрица”, детето
изгражда една под – личност, отразена в образния прозорец като „публична
личност”. Към тази част от прозореца можем да причислим:
Привидното съгласие да спазва зададените правила, афиширана емпатия,
показната идентификация, лукавата смиреност, прагматичната просоциалност,
както и някои случаи на алтруизъм. Както казва Ларошфуко: -„Често бихме се
срамували от най-красивите си постъпки, ако света видеше всички подбуди,
които ги предизвикват.”
Възпитателят трябва да разпознава „персоните”, които са индекс на
публичната личност. За детето обаче, те са средство за включване в социално
– икономическите отношения. Във времето е възможно да придобият характер
на „Огледалното /социално/ Аз” и да прерастнат в „Идеалното Аз”. „Една лъжа
изречена сто пъти, става истина.” Детето асоциирайки се с маските /персоните/,
които слага, става носител на тези качества. Двете страни на идентичността,
според Ериксон са „да бъдеш самия себе си” и „да станеш самия себе си”.
Това е едно от най- сложните проявления на личността.
Независимо от етапа или фазата на персонализъм /предложена за
разглеждане от Анри Валон/, в която се намира детето, то вече има някакви
представи за собствената си личност. Тяхното място в символичният прозорец
е в полето „частна личност” – това е „Реалното Аз”. Това е и мястото, където
при адекватен подход, възпитателят /педагога/ може да въздейства за
изграждане на потребност от самоизменение. Важно е да се знае, че евентуален
погрешен подход, може да доведе до „бариери и изкривявания в
педагогическото общуване”. Причината за възникване или предварително
съществуване на тези бариери са описани в глава „Общуване” / стр. 95/. Тук е
засегната и новаторската идея за невербалната комуникация. Една прагматична
част от общуването като образователен феномен. Безспорно е, че познанията
за този вид модалност и умението за декодиране са прецизна и гъвкава
корекция на дефицитите на възпитателната практика. Тук обаче съществува
риск погрешното декодиране и тълкуване да ни препрати в другата част на
използвания до сега прозорец, наречена „сляпо петно”. Към тази част можем
да пречислим някои паразитни /в смисъл нищо некомунициращи/ думи
/разбираш ли, значи, в смисъл, по принцип и др./ Както и жестове или
движения, които са резултат на неосъзнат /продобит/ навик. Точно навиците
обаче са най-забележителната част на подсъзнателното /последното квадратче
от образния прозорец/. Неговите проявления в ситуацията са факт, не по-малко
значим, в контекста на възможните и ефективни възпитателни практики. Тук
навлизаме в огромния непознат океан на изследователите Зигмунд Фройд, Д-р
Алфред Адлер и Карл Густав Юнг. Техните трудове са фундамента или
основата върху която множество автори и изследователи доизграждат и
развиват методики за извличане на максимума от заложения вътре в нас
потенциал. Въпреки големия диапазон от нови разнообразни индивидуално-
личностни характеристики – „Хиперактивни”, „Индиго” и „Кристални” деца, не
трябва да си въобразяваме, че след като притежаваме мощни автомобили и
познаваме електричеството, сме психологически много по- напред, отколкото
далечните ни предци. Съвременният човек използва същите образи, същите
дълбоки символи, които вероятно преставляват психическото наследство на
човечеството, без оглед на раса и на култура.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 фев 2019 в 13:03 ученик на 19 години от Русе - СОУ "Васил Левски ", випуск 2018
08 ное 2018 в 18:08 студент на 23 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Международна икономика, специалност - Мениджмънт в международния бизнес, випуск 2020
03 авг 2016 в 14:34 родител
 
Подобни материали
 

Педагогическа психология

06 май 2009
·
1,315
·
121
·
26,114
·
2,131
·
8

Значение на междуличностното общуване Значението на общуването се разкрива навсякъде в жизнената активност на човека. Формирането и развитието на всяка личност и човешка общност са резултат на общуването....
 

Отношенията между родители и тийнейджъри


Отношенията между родител и тийнейджър, обикновено навлизат в един кризисен период, тъй като това е етапа, когато доскорошното дете на мама и тати вече достига възраст, в която се ускорява неговото развитие във физически и чисто психологичен план...
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Социализация, адаптация и ценности

Материал № 911815, от 19 ное 2012
Свален: 21 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 3
Брой думи: 742
Брой символи: 4,637

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социализация, адаптация и ценности"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения