Големина на текста:
АНАТОМИЯ НА НАСЕКОМИТЕ
АНАТОМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ /ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО/ НА
НАСЕКОМИТЕ
ТЕЛЕСНА ПОКРИВКА
Насекомите имат твърда (хитинова) телесната покривка, изпълняваща
ролята на външен скелет. Тя има и други важни функции - предпазва тялото от
вредни външни въздействия; по нея са разположени различните сетивни органи
и жлези с външна секреция, подпомага тялото при движение; осъществява
транспирацията и отделянето на непотребни вещества; придава специфичната
окраска на тялото и др. Съставена е от три слоя - основна мембрана
(membrana basilaris), епидермис (хиподерма, или матрикс) и кутикула.
Основната мембрана е най-долният слой на телесната покривка и
обикновено представлява тънка безструктурна ципа.
Епидермиса е съставен от един ред живи клетки, които образуват
кутикулата. Той има генеративна функция само през периода на растежа на
насекомите, т.е. през периода на предимагиналните подвижни стадии, а при
възрастните насекоми се превръща в тънка безжизнена ципа.
Кутикулата е най-характерният и най-сложно устроеният слой на
телесната покривка. Тя е слоеста, с порьозна структура и има ламелен строеж
(от дълги тънки нишки наречени микрофибрили). Основният градивен елемент
в нея е аминополизахаридът хитин. Освен него съдържа и протеини,
придаващи здравината и цвета на телесната покривка. Хитинът не се разтваря в
спирт, етер, вода и други органични разтворители, в слаби киселини и в слаби
концентрирани основи, но при действие с концентрирани минерални киселини
се разлага на оцетна киселина, полизахариди и глюкозамин. Разлага се и от
ензими на бактерията Bacillus chitinovorax Bech. Структурата на хитина е
влакнеста с микроскопични пори, които го правят проницаем за газове и
течности. Кутикулата не е еднаква по цялото тяло - на едни места е
съставена от твърди и дебели части - т. нар. склерити , а на други - от по-
тънки и меки мембрани.
Кутикулата е съставена от три слоя - епикутикула, екзокутикула
(мезокутикула) и ендокутикула.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЕНТОМОЛОГИЯ ЗА ВСИЧКИ – РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ
АНАТОМИЯ НА НАСЕКОМИТЕ
Епикутикулата е най-горният и най-тънък слой на кутикулата, с
дебелина 1-4 Mm. Тя е съставена от 2 до 5 слоя и съдържа липоиди и
восъкоподобни вещества. Не е проницаема за водата и за инсектицидите, но е
хидрофилна. Механичното й разрушаване води до силна загуба на вода и до
пропускане на инсектициди в тялото на насекомите. При почвените и водните
насекоми епикутикулата е слабо изразена или е без восъчни вещества.
Екзокутикулата (мезокутикулата) е средният слой, както по
разположение, така и по дебелина. Тя е съставена предимно от белтъчни
вещества и по-малко от хитин, които и придават изключителна твърдост. В този
слой са локализирани пигментите, определящи цвета на насекомите.
Ендокутикулата е най-вътрешният и дебел слой. Тя е прозрачна, има
слоеста структура с влакнест строеж и съдържа хитин и белтъчни вещества.
Съставена е от тънки пластинки, разположени успоредно помежду си. От
епидермалните клетки започват вертикални каналчета, които пронизват цялата
ендокутикула. Слоестата структура придава на този слой добра еластичност.
По телесната покривка се наблюдават различни израстъци, които водят
началото си от кутикулата (скулптурни) и от кутикулата и епидермиса
(структурни). Към скулптурните израстъци се отнасят шипчетата,
рогчетата, бръчките, брадавички, космици (лъжливи космици) и др. Към
структурните образувания се отнасят израстъците, обединени под общото име
власинки (chaetae), които винаги са кухи и се наричат същински космици.
Всяка власинка води началото си от отделна епидермална клетка. Най-често
разположението и броят на власинките по телесната покривка са постоянни и
това е дало основание те да се считат за систематичен белег.
В телесната покривка има голям брой жлези, които биват едно-, дву- и
многоклетъчни. По-важни видове жлези са следните:
Восъкоотделителни - срещат се при пчелите, осите, листните и
щитоносните въшки, листните бълхи и др.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЕНТОМОЛОГИЯ ЗА ВСИЧКИ – РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ
АНАТОМИЯ НА НАСЕКОМИТЕ
Лакови - наблюдават се главно при някои видове щитоносни въшки и
особено при тропичните видове от родовете Tachardia и Gascardia,
разпространени на о. Мадагаскар, в Индия и други тропични райони.
Ароматни (миризливи) - срещат се най-често при различни видове
растителноядни дървеници. Неприятната миризма се дължи на веществото
цимидин ( C
15
H
28
O
2
). Подобни жлези има и при златоочиците.
Отблъскващи - развити са главно при бръмбарите от сем. Бегачи и при
термитите.
Отровни - съществуват при гъсениците на пеперуди, жилещите
ципокрили насекоми и др.
Версонови - изпълняват важна функция при линеенето на насекомите през
стадия на следзародишното развитие.
Смазочни - срещат се при насекоми, обитаващи водна среда. Оделят
веществата, непозволяващи на водата да налывлиза в тялото.
Предилни - съществуват при ларвите на голям брой видове пеперуди, при
осите и други насекоми.
Оцветяването на насекомите е твърде разнообразно, специфично за
отделните видове и относително постоянно.
При някои насекоми (листни бълхи, богомолки и др.) се наблюдава
изменение на цвета през различните сезони на годината под влияние на
факторите на околната среда. Това явление е известно под името сезонен
полиморфизъм. При други насекоми промяната на цвета има приспособително
значение и тя се нарича мимикрия. При много видове (гъботворка, царевичен
стъблен пробивач и др.) се наблюдава различно оцветяване между мъжките и
женски индивиди, което обикновено е част от различията във външния вид на
половете и се нарича полов диморфизъм. По правило мъжките са по-пъстри и
по-ярко оцветени.
Оцветяването бива два типа - химично (пигментно) и структурно
(физично, оптично). Химичното оцветяване се определя от наличието на
различни химични вещества (пигменти) в кутикулата, епидермиса, кръвта или
мастното тяло, а структурното - от особеностите в строежа на кутикулата и
разположените по нея различни структурни елементи - космици, люспички и
др., пречупващи светлината.
Меланинът е основен пигмент. Той е разположен в кутикулата и придава
от жълт, светлорозов до черен цвят.
Каротиноидите придават жълт и червен цвят
Птерините придават от бял и жълт до оранжев и червен цвят на
насекомите. Срещат се най-често по крилата на пеперудите, но се намират и на
други места по телесната покривка.
Структурното оцветяване се дължи на явлението дифракция или
интерференция, т.е. свързано е с особеностите на пречупването и на
отразяването на светлината от кутикулата и разположените по нея космици,
люспици и други елементи. То се характеризира със силен блясък и е
характерно за много видове твърдокрили - хоботници, листояди и др
ЗЕМЕДЕЛСКА ЕНТОМОЛОГИЯ ЗА ВСИЧКИ – РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Анатомични особености на насекомите

Телесна покривка. Насекомите имат твърда (хитинова) телесната покривка, изпълняваща ролята на външен скелет. Тя има и други важни функции - предпазва тялото от вредни външни въздействия...
Изпратен от:
taira_ligla
на 2012-11-15
Добавен в:
Теми
по Ентомология
Статистика:
78 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Ентомология рядко сваляни с 20 - 1 страници от до преди 1 година Други от Студенти
 
 

Анатомични особености на насекомите

Материал № 909694, от 15 ное 2012
Свален: 78 пъти
Прегледан: 128 пъти
Предмет: Ентомология, Биология
Тип: Тема
Брой страници: 30
Брой думи: 7,771
Брой символи: 49,650

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Анатомични особености на насекомите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала