Големина на текста:
Човекът – черно или бяло зърно
В днешен ден, въпреки все по-забързващите се темпове на нашето ежедневие, ни
се случва да се запитаме някой и друг въпрос за същността на човека, неговия
смисъл- като отделна единица, а също и като част от цялото. В такива философски
моменти човек започва, дори и несъзнателно, да анализира постъпките си,
маниерите си, начина на държане с останалите. Но какво намира той през такива
„сеанси” със своето Аз? Намира ли значението на същността си? И в крайна
сметка, узнава ли човек дали е добър или зъл- с други думи, човекът какво зърно е:
черно или бяло?
Както и героя на Елин Пелин- дядо Никодим така и днешния човек са смес от
лошо и добро. Това не прави всеки човек еднакъв на себеподобния. Точно
обратното, това го прави още по-уникален. Това е така заради редица фактори и
условия, в които се оформя дадена личност, които прошарват нрава му с различни
багрила и оставят своя отпечатък върху него доживот. От важност е и самата
пропорция, която е заложена в него още в първите години на неговото детство.
Човек се ражда на този свят като бяла страница, върху която все още не е писано. С
израстването си в дадена среда, тя-средата се подписва първа върху тази страница.
Естествено, и най-близките хора оставят своя перманентен отпечатък, но главен
фактор е средата. И затова, попадне ли в неблагоприята среда, на някоя разнебитена
лавица, където „библиотекаря”- т.е родителите, не проявяват достатъчно любов и
грижи, то тогава неминуемо тази страница ще се „разпокъса” под натиска на
Живота. Вследствие ще дойде време и тя да остави нещо на тази земя- но от
разпокъсани страници ценна книга не става.
Днес на Земята има повече престъпност отколкото насекомите в тропическите
гори. Това е така защото има безкрайно много заблудени хора, които по някакъв
незнаен начин са се озовали на прага на безнадеждност, отчаяност, загубили са
здравия си разум и са се настроили враждебно към заобикалящия ги свят и
останалите. За жалост такива хора са нечии деца. Те са и плодове на този бързо
развиващ се свят, който е безмилостен към изоставащите, по-слабите и по-
неадаптиращите се. Но въпросът е: какъв човек е престъпника?
Много емблеми могат да се поставят на лицето на такъв тип. Зъл, безверен,
маниак, полудял... Но той в крайна сметка е човек. Ако погледнем по-глабално на
проблемите, които един престъпник причинява и се съсредоточим върху факторите,
които са го подтикнали да престъпи закона или дадена личностна свобода, то тогава
ще вникнем по-добре в същността на този човек. Той ще се превърне от престъпник
в човек с чувства и мисли, възприятия за околния свят. Със сигурност мащаба на
факторите е предопределящ и за мащаба на нанесената щета. И дори да разберем
предпоставките за извършената щета, за отнетия живот например, не бихме могли с
лека ръка „да опростим” греха на този човек и да бъдем съпричастни с неговото
положение. Тогава какъв е престъпника? Бяло или черно зърно?
Престъпникът е бяло зърно със редица черни точици, които като малки мравчици
разяждащи хляб, разяждат и бялото в него. Оттук нататък само обстоятелствата
показват дали бялото в него ще „оцелее” и дали ще се стигне дотам, че от сливането
на черните точици, ще се получи едно черно зърно, което като тумор, ще разяде
всичко „бяло” у човека.
Това, което прави човека добър е умението винаги да намира силата да прощава и
да забравя, с цел да остане близък със себеподобния и да му помага в трудни
моменти. Затова ще разгледаме същността на най-добрия приятел на престъпника,
който не е съучастник в злодеянията на своя другар. Той е „сродната душа” на
престъпника, само че той е бяло зърно. Той е този, който „преглъща” постъпките на
попадналия в безизходица приятел и му подава ръка всеки път с надеждата
поредната „бъркотия” да бъде за последен път. Въпреки разочарованията си, той
винаги намира силата да остане верен на приятелството им. И дори и да знае, че
понякога не би трябвало да прости, той го прави, като се противопоставя на своята
същност и природа в името на „спасяването на заблудената душа”.
Много приказки могат да се кажат за човека като бяло и черно зърно. Но в крайна
сметка изводът винаги би бил един: човекът е и бяло и черно зърно. В различните
моменти бялото като че ли изпъква, а в други то се изгубва... Стига любимите ни
хора да бъдат до нас и да ни съпътстват в живота, не би трябвало да се страхуваме
от попадането в безизходица и загубването на бялото в нас.
Нура Ал Кадри
XI г клас

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Човекът – черно или бяло зърно

В днешен ден, въпреки все по-забързващите се темпове на нашето ежедневие, ни се случва да се запитаме някой и друг въпрос за същността на човека, неговия смисъл - като отделна единица, а също и като част от цялото...
Изпратен от:
Nura
на 2012-11-13
Добавен в:
Есета
по Литература
Статистика:
38 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
ЕСЕ на Тема Човекът в нашето време
добавена от desko234 31.01.2017
0
2
Жизнерадостното начало в разказа Косачи
добавена от rostislav.chernev 24.06.2013
2
11
"Човекът в нашето време" (есе)
добавена от angov_mitko 17.01.2013
1
32
Подобни материали
 

Човек- литературно есе

21 окт 2007
·
262
·
1
·
339
·
403

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно...
 

Литературно есе на тема “Човекът е бяло и черно зърно” (Елин Пелин, разкази)

15 яну 2008
·
550
·
1
·
242
·
310

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...
 

Какво е добротата?

22 окт 2007
·
522
·
1
·
137
·
574
·
5

Човек показва добрина, когато го е грижа за другите. Какво ще ти коства да подадеш ръка на човек в нужда?
 

Аз и другите - есе

28 ное 2007
·
304
·
1
·
306
·
179
·
3

”Цената на богатството узнаваш, когато го придобиеш, а цената на приятеля- когато го загубиш”.
 

Песен за човека

11 дек 2007
·
1,568
·
2
·
358
·
637
·
6
·

Стихотворението "Песен за човека" се е превърнало в емблема на Вапцаровото творчество, защото тъкмо тук изпъква новото схващане за човека....
1 2 3 4 5 » 7
 
Онлайн тестове по Литература
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
20.09.2019
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
22
1
1
12 мин
19.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Човекът – черно или бяло зърно

Материал № 908316, от 13 ное 2012
Свален: 38 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 654
Брой символи: 3,547

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Човекът – черно или бяло зърно"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения