Съдържание:
1.Въведение .................................................................................................................. 2
2.Литературен преглед............................................................................................... 3
3.Практическо изследване.......................................................................................... 10
4.Заключение................................................................................................................ 12
5.Литературен преглед.............................................................................................. 13
1
Земеделието в планинските и полупланинските райони
1. Въведение
Години наред земеделието е било нещо повече от основен поминък по
българските земи. То е било традиция и начин на живот. Много често от развитието и
особеностите на селското стопанство се е решавала съдбата на човек, а понякога и на
цели родове.
В днешно време нещата не стоят по този начин. Съществуват занаяти, които са
много по-доходни от земеделието, а и хората в България вече отдавна са узнали, че
пропорцията между вложен труд и доходи много рядко е в полза на земеделеца. Все по-
малко българи се занимават активно със селско стопанство. Тенденцията, свързана с
изключителното бързо темпо на опустяване на плодородни земи в планинските и
полупланинските райони, продължава с още по-голяма сила. Задължително трябва да
се отбележи и фактът, че хората, които все още се занимават със земеделие,
прогресивно застаряват.
Целта на този проект е да изследва всички тези проблеми на земеделието в
планинските и полупланинските райони и да намери евентуални решения. В тази
разработка са засегнати най-острите и наболели въпроси, които пречат на развитието на
селското стопанство у нас.
Според специалистите най-голямо влияние върху земеделието има
икономическата криза. Оттук следват и други, не по-маловажни елементи като:
- неприключилият процес на възстановяване на собствеността на
земеделските земи
- аграрната реформа, която е следствие от демократичнте промени
- провежданата държавна политика по отношение на селското стопанство
- ниският стандарт на живот в селата
- професионалната реализация на селскостопанските специалисти
- ниската мотивация на собствениците на земеделските земи и др.
Една от главните задачи на анализа да се намерят способи за ускоряване и
цялостно завършване на аграрната реформа. Това е много важно, защото от нея зависи
бъдещето на земеделието. Първият и основен въпрос, който трябва да се реши е
въпросът за възстановяване на собствеността върху земята и създаване на реални
собственици.
2
Друга важна задача на този проект е да покаже, че провежданата държавна
политика по отношение на селското стопанство не е правилна. Бързата промяна,
придружена с въвеждането на много облекчения, би била изключително положителна
за развитието на земеделието. Като цяло въпросите, които ще се разглеждат в този
проект са пределно ясни на хората, занимаващи се със земеделие.
Целта на тази разработка е тези въпроси да се изследват задълбочено и да се
предложат варианти за тяхното решаване. За постигането на тази цел са приложени
литературен преглед, в който са изказани мнения на известни специалисти, и
практическо изследване, данните за което са получени от кметицата на с. Искра
Василка Паунова.
2. Литературен преглед
Според Кънчев (1998) процесът на преход от еднотипни, одържавени,
колективни форми към стопанисване на разнообразни частни и колективни недържавни
производства протича все още бавно, неравномерно, с големи различия по райони.
Структурните промени най-вече се изразяват в предоставените условия за връщане на
земята, от съществуващите възможности за достъп до останалите производствени
фактори и ограниченията във времевия хоризонт на вземаните управленски решения.
Главната причина затова е несъвпадението между процесите на ликвидация на
колективните структури и възстановяването на правото на собственост на земеделските
земи. В много случаи фамилните стопанства се изградиха или разшириха с получените
след разпределение на имуществото на бившата колективна структура ликвидационни
дялове – най-често под формата на едно или няколко животни или копюри, даващи
права и възможности за участие в ликвидационните търгове. Забавянето на
поземлената реформа не създаде предпоставки за ефективно съчетаване на
производствените фактори с останалите, иманентно присъщи на земеделското
производство. В резултат част от стопанствата прекратиха дейността си още след
първата стопанска година и рязко намаля броят на отглежданите животни и
производството на някои традиционни за дребните стопанства продукти.
Кънчев (1998) също така смята, че икономическата криза в съчетаване с липсата
на обслужваща инфраструктура в земеделието се е отразила най-неблагоприятно на
фамилните земеделски стопанства, използващи само собствени и осигуряващи с
частична трудова заетост на своите собственици. Независимо от широко известните
трудности, които създава кооперативният статут при пазарни условия, земеделската
производствената кооперация се оказва предпочитана организационна форма от
3
15
358
