Големина на текста:
Изграждане на новобългарска просвета и възпожденска култура
Покоряването на българската средновековна държава в края на 16в. в следствие от
османското нашествие опустошава духовния живот на народа. Унищожени са главните
културни средища. Избита е или емигрира огромната част от интелигенцията.
Българският народ остава без интелектуален елит, изолиран в централната част на
балканските владения на Османската империя, борещ се за физическото си оцеляване.
Духовното развитие на българите катастрофално изостава от постиженията на свободна
Европа. Образование, литература, изкуство робуват на средновековната традиция и
битуват на едно ниско равнище. Едва през 18 в. , с постепенно отваряне на Османската
империя към Европа и бавно и мъчително възмогване на българския народ, се създават
предпоставки за неговото духовно възграждане. Първоначално този процес обхваща
традиционните културни центрове-манастирите; намира проявление в
разпространението на дамаскинарската книжнина, във все по-широкото навлизане на
книгопечатането. През втората половина на 18 в. се утвърждава идеята за национална
идентификация чрез знанието за собственото минало. Постепенно стремежът към
знание се задълбочава и разширява.
Докосването на българина до високите постижения на Ренесанса и Просвещението
е допълнителен стимул за преодоляване на вековната изостаналост. Осъзнатият
стремеж към съзнание и духовно развитие става все по целенасочен и организиран.
Така през първите десетилетия на 19 в. се ражда движението за изграждане на модерно
светско училище. Това движение бързо придобива общонационален характер.
Развитието на българската просвета върви успоредно и едновременно. С това
стимулира формирането на българския книжовен език, на новата българска литература,
на изкуствата.
През 15-17 в. в България липсват институциите , които биха осигурили нормалното
народностно-културно развитие. Липсва училището в съвременния смисъл на думата.
Елементарните потребности се задоволяват от килийните училища в манастирите,
които освен ,че не дават нужните знания, са и крайно недостатъчни.
Промените, които настъпват в българското общество през 18 в. имат сравнително
широк и необратим характер. Една част от българите осезателно повишават своя
икономически и обществен статус. В градовете се оформя една буржоазна по своя
характер прослойка на богати и средно заможни търговци, занаятчии, а в началото на
19 в. и манифактуристи. Част от тези хора са извоювали значителна вобода на
движение, пътуват и извън границите на Османската империя. По този начин влизат в
пряк досег с европейската култура. В селата, макар и в по-малка степен, също тече
процес на обособяване на една заможна прослойка. Като една междинна група, която
обаче е със значителни икономически възможности и по-висок обществен статус са
беглекчиите. Именно тези обществени групи първи усещат необходимостта от по-
висока образованост , за да водят успешно делата си. Успоредно с процеса на
формиране и утвърждаване на българската буржоазия тече и формирането на
българското национално съзнание. Връзките с Европа довеждат по проникване на
идеите на Ренесанса и Просвещението. Тези идеи навлизат в българското общество с
голямо закъснение, понякога пряко, понякога опосредствано най-вече чрез гърците ,
навлезли в епохата на своето Възраждане.
През целия 18 в. килията остава основна форма на обучение. Вмъкват се успоредно
църковните и печатни книги- напр. „Стематография” на Христофор Жефарович, руски
и сръбски граматики и др. Най-популярни в края на 18 в. – нач. на 19 в. са килийните
училища, големите български манастири (Рилски, Зографски, Троянски, Хилендарски).
Известни са и училищата на даскал Гачо в Тетевен, на Милко Котленски, на Никодим в
Сопот, на Баба Фота в женският метох в Самоков и др. Броят на тези училища нараства
бързо- от 112 към 1762 г. до 235 около 1835 г. Все по-често организатори и учители са
светски лица или общините. Както вече беше споменато, все по-ясно се откроява
тенденцията към светско образование. За такива нововъведения призовава Софроний
Врачански. През 1792г. във Виена, благодарение на търговеца от Разлог Марко
Теодорович, е издаден буквар за обучение на децата на църковнославянски. Въпреки
промените килийното училище остава крайно недостатъчно. По- високите изисквания ,
които поставят новите обществено-икономически условия поставят необходимостта от
по-висока образованост – светска по същност и с прагматична насоченост. Това кара
все повече българи в края на 18 и нач. на 19в. да изпращат децата си в чужди училища.
В това отношение основна роля изиграва гръцкото училище. Чрез него България се
приближава до модерното образование. Там се обучават първите поколения на
българската интелигенция. В този смисъл-гръцката просвета по думите на Николай
Генчев „ има огромно значение за българското духовно съзряване”. Български младежи
учат в гръцките школи в Цариград, Одрин, Костур и др. Започва откриването на гръцки
училища в редица български градове- Свищов, Пловдив, Самоков, Мелник, Сливен.
Този вид училища са изцяло светски по своя характер. Обучението в тях се извършва
на гръцки език.
Светско образование част от българските младежи получават в чужбина- Бейската
академия в Букурещ, Брашов ( където завършва Васил Априлов). В самото начало на
19в. все още няма български светски училища. Причините за това са няколко. Все още
липсва достатъчен брой високо образовани хора. Младата българска буржоазия все още
не се е еманципирала в достатъчна степен, силно е гръцкото влияние. Наред с това в
самия краи на 18 и нач на 19в. българските земи се оказват арена на аянските бунтове и
кърджалийството-с тях високата порта се справя едва към 1820г.
През тези десетилетия в българското образование се явява една преходна форма –
елино-българското училище. Първият успешен опит е училището на Емануил
Васкидович в Свищов, създадено през 1815г. Негов възпитаник е Петко Рачов
Славейков. Това училище разполага със специално построена за него сграда и се
поддържа изцяло от българската община. Постепенно през 30-те години на 19 в.
гръцкият език е изместен на втори план. При управлението на Христаки Павлович
училището се разраства , превръща се в средоточно и смесено. Райно Попович открива
елино-българско училище в Котел през 1819г. и в Карлово през 1826г. Карловското
училище се превръща в едно от най-популярните елино-български училища. Особено
много се набляга на възпитание в патриотизъм. Там получават образованието си Георги
Раковски, Евлоги Георгиев, Гаврил Кръстевич, Ботьо Петков. През 1826г. Константин
Фотинов открива елино-българско училище в Смирна , където се подвизава малка
българска колония. Отначало в него се обучават десетина деца, но бързо добива
популярност и след няколко години събира около 200 деца. Обучението се води на
български, сръбски и гръцки език. Фотинов е първият български педагог, който
използва взаимнообучителния метод в обучението. Широка популярност придобиват
училището на Неофит Рилски в Самокови тези в Шумен, Търново и Видин.
Както вече беше споменато елино-българското училище е преходна форма от
килийна просвета към новобългарско светско образование. Благодарение на тяхната
дейност през първата половина на 19 в. се оформя ядрото на българската възрожденска
интелигенция. Най-голяма е групата на свещенниците и учителите. Там получават
основното си образование редица български книжовници, литератори, публицисти.
Откриването на елино-българките училища подтиква кум по-голяма активност
местните общини и еснафи. В желанието си да осигурят добро образование на децата
си, все повече богати български търговци и манифактуристи , а също така и
родолюбиви чорбаджии все по-активно подпомагат новите училища. Увеличава се и
приносът на емиграцията от Влашко и Русия. Така през 20-те години повечето големи
български градове вече поддържат светски училища. Поставено е началото на мощно
общобългарско движение за национална просвета.
Идеята за създаване на българско взаимно светско училище започва да се
осъществява през 30-те години на 19 в. През 1832-33г. в град Габрово е построена нова
училищна сграда, предназначена за такова училище. Главен инициатор е Васил
Априлов, който заедно с Николай Палаузов осигурява всички книги, учебници, таблици
и пособия. Габровкото училище се утвърждава като средищно училище , което
привлича деца от цяла Българияи става модел за останалите градове. За десет години в
преуспяващите промишлени търговски центрове са отворени такива училища- Свищов,
Трявна, Русе, Търново, Копривщица, Карлово, Котел, Пловдив, Велес, Скопие и др.-
общо 53. В българското училище се налагат два принципа - общодостъпност и
безплатно образование.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Изграждане на новобългарска просвета и възрожденска култура

Покоряването на Българската Средновековна държава в края на 16в. в следствие от османското нашествие опустошава духовния живот на народа. Унищожени са главните културни средища...
Изпратен от:
Jessica Grueva
на 2012-11-10
Добавен в:
Доклади
по История на българската култура
Статистика:
5 сваляния
виж още
 
 

Изграждане на новобългарска просвета и възрожденска култура

Материал № 905979, от 10 ное 2012
Свален: 5 пъти
Прегледан: 11 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 1,115
Брой символи: 7,144

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изграждане на новобългарска просвета и възрожде ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
138 16

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
399 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала