Големина на текста:
Английското кино на 30-те години
Английското кино през 30-те години е особено явление. В звуковия
период то навлиза направо от нищо, стига в периода 1935-36 г. до някакви
видимо главозамайващи успехи, след това започва обратно слизане надолу.
Има някаква неравномерност и нервност непрекъснато в развитието му, има
стремеж към самоизтъкване.
Английското кино на 20-те години е вегетиращо с крайно малка като
количество продукция. Няма никакви интересни художествени явления. Правят
се доста посредствени екранизации на националната литература,
изключително мелодрами – викториански и модерни. Моделът на
викторианската мелодрама се оказва удобен за прехвърляне в киното, което се
развива под тоя знак при липсата на всякакви художествени амбиции – просто
съществуване и нищо повече. Стига се до там, че през 1926 г. излизат едва 26
филма, а за страна от калибара на Англия за немия период това е почти нищо.
По същото време неголеми европейски кинематографии, като Италия, дори
Чехия, Полша, Унгария произвеждат по 50, 60, 70 филма...
Но през 1936 г. английското кино стига до 222 игрални филма,
нареждайки се на второ място след САЩ в световен мащаб.
В края на 20-те години, когато производството чувствително пада,
изкристализира и критичното самосъзнание, материализиращо се в желанието
за набелязване на конкретни мерки за спасяването на националната
кинематография.
За първи път в една капиталистическа страна Парламентът разглежда
специален законопроект, който е насочен към оцеляването на
филмопроизводството. Гласува се Закон за Квотата, определящ задължителен
процент от филми национално производство да бъде разпространяван по
английските екрани.първоначално той е само 5%, което означава, че до тогава
и толкова не е имало, а още, че и вносът е бил много голям. 26 заглавия са 5 на
сто от приблизително 500. мрежата е поглъщала до 700-800 филма. Да се
правят на първо време по 30-35 английски ленти годишно е голям успех. През
звуковия период намалява общото количество на прожектираните филми, което
1
дава възможност изкуствено да се изпълнява задължителният процент. Освен
това намалението на броя на разпространяваните заглавия става за сметка на
други езици, а не за сметка на английския, т.е. не са малко американските
продукции. Намаляват френските, италианските, немските и прочие филми.
Англичаните и американците още през 30-те години се ориентират към дублажа
и рядко прибягват до субтитрите.
След увеличаване на производството през 30-те години постепенно се
стига до 120 филма годишно. Съобразено със Закона за квотата, процентът
прогресивно трябва да се увеличава, за да достигне през 1936-а 20% английски
филми от общо прожектираните. Това при 500 филма е минимум 100. А се
планира развитието да достигне до 25 и 30 процента.
Законът за квотата създава обаче редица проблеми, разкривайки и слаби
места. С нарастването на производството се предвиждат улеснения при
разпространението на английските филми и финансовите облекчения. Затова
голям брой продукции се скалъпват как да е само да се изпълни
предвижданата от закона бройка, което довежда в началото на 30-те години до
твърде жалката картинка повечето филми са безкрили занаятчийски
произведения, без всякакви художествени амбиции. Това става причина за
въвеждането на нова клауза в Закона – за минимален бюджет, без който
съответната продукция не се зачита за квотна бройка. Предполагало се, че
един по-скъп филм ще бъде и по качествен, ще има по-голяма
„постановъчност”, няма да е направен просто така. Изискваният минимален
бюджет е 8000 лири.
Законът за квотата има и друго отрицателно въздействие – след като той
ограничава вноса на американски филми, задокеанските студии отварят
филиали в Англия и си ги произвеждат там. Получава се така, че значителна
част от от английското произвидство става американска. Свои подразделения
на английска територия имат големите фирми „MGM”, “Fox”, “Paramount”. От
английската „MGM”, излизат не лоши продукции, като „Цитаделата” по Кронин, с
английски актьори, но режисирана от Кинг Видор. Вив филма играе Робърт
Донат – един от водещите актьори на английското кино през 30-те години. Той
играе и при Хичкок, и в амбициозни ленти на гастролиращи режисьори. Тези
гастроли, с оглед повишаване на нивото на английското кино през
разглеждания период, са съзнателна политика. Така се появяват: „Призракът
2
отива на запад”(1935) на Рене Клер с Робърт Донат; „Рицар без броня” (1937)
на Жак Фейдер с Марлене Дитрих и Робърт Донат.
През цялото десетилетие обстановката остава сложна и противоречива.
Американските филми успяват да се внедрят в английското производство.
Техните режисьори работят с английски актьори, а част от местните
кинематографисти стоят без работа. Художествените резултати в много
отношения са незадоволителни. Като пример за амбициозно и
високохудожествено кино се откроява документалната школа на Джон
Гриърсън.
В игралното кино постижения имат Алфред Хичкок, Антъни Аскуит и по-
младият Каръл Рийд, дебютирал едва в края на 30-те години с „Призракът на
банковите чиновници” (1938). Екранизациите през разглеждания период са
много. Започват да се екранизират произведенията на модерния тогава
Арчибалд кронин („Цитаделата” (1938) на Кинг Видор, „Звездите гледат
отвисоко” (1939) на Каръл Рийд).
Не е за пренебрегване и името на Хърбърт Уилкокс, той е голям майстор
на мелодрамата в леко викториански маниер. Много от неговите сюжети черпят
идеи от тази епоха. Най-известният му филм се нарича „Нел Гуин” (1934) на
името на прочута навремето актриса. Главната роля се изпълнява от Ана
Нийгъл – най-талантливата и най-разностранна звезда на английското кино от
30-те години.
Освен мелодрамата трябва да бъде спомената научната фантастика.
Едно произведение в жанра е определящо за търсенията в тази област през
30-те години. Става въпрос за „Things to Gome” по роман на Хърбърт Уелс или „
Какво ще стане със света през 2000-та година. Тази продукция на студията на
Александър Корда с режисьор Уилям Камерън Мензис, който е един от
пионерите на научната фантастика, няма зрителски успех, както и повечето
амбициозни фантастични филми.
Музикалните филми и комедиите, които са много популярни в
американското кино, не намират съответното развитие в английското или поне
не са достатъчно отразени в историческите изследвания. Все пак такива филми
са правени и англичаните си ги харесват. Навремето някой от тях са много
популярни, и даже се открояват в художествено отношение, на на ситуирането
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 юни 2021 в 20:56 ученик на 15 години от София - 1 СОУ Пенчо Славейков, випуск 2025
27 ное 2019 в 21:29 студент на 26 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - Психология, випуск 2020
27 ное 2017 в 19:00 студентка на 26 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Факултет по изкуствата, специалност - култура и медии, випуск 2018
29 яну 2017 в 20:43 студент на 33 години от София - Нов български университет, факулетет - Визуални изкуства, специалност - фтм, випуск 2017
13 юни 2016 в 23:34 в момента не учи на 37 години от София
17 яну 2016 в 15:21 ученик на 26 години от София - НПМГ "Акад. Л. Чакалов", випуск 2013
15 май 2015 в 09:37 родител на 53 години
03 дек 2014 в 17:44 студент на 26 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Факултет по изкуствата, специалност - Кино и телевизионно изкуство, випуск 2018
10 ное 2014 в 17:51 в момента не учи на 40 години от Бургас
24 май 2013 в 12:57 ученик от София - 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо"
 
 

Английското кино на 30-те

Материал № 90556, от 10 фев 2008
Свален: 115 пъти
Прегледан: 51 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 651
Брой символи: 5,472

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Английското кино на 30-те"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения