Големина на текста:
БАЛКАНИТЕ В ЗОРАТА НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ
Балканите ли ? Това са “ група от малки, нестабилни и слаби държави… в
район, където нация и държава не съвпадат и не могат да съвпаднат, всички с
териториални претенции и етнически малцинства… тласкани от нестабилни и
променящи се съюзи помежду си, търсещи подкрепа от външни сили… и в замяна
използувани от тези сили за собствено стратегическо преимущество.”
Така характеризира нашия регион американския изследовател Джордж
Кембъл, анализирайки събитията в зората на ХХ век . Валидна ли е тази оценка за
нашето време и къде е коренът на това мрачно преповтаряне на историята? Кое е
онова, което прави Балканите различни от модерния западноевропейски свят?
Какво се променя и какво остава в балканския политически живот един век по-
късно? Това са въпросите на които ще се опитаме да дадем отговор от дистанцията
на изминалото вече последно десетилетие на стария век.
Балканският полуостров, заемащ югоизточната част от европейския
континент се утвърждава като отделен регион в процеса на общоевропейското
политическо развитие. Причините за това трябва да търсим преди всичко в
геостротегическото разположение на региона като контактна територия между
евроатлантическата, евроазиатската и средиземноморската зони. Още от древността
тук се оформя един своеобразен кръстопът между Европа, Азия и Африка.
Наложеното в течение на векове съприкосновение на три култури, религии и
цивилизации предопределя специфичното развитие и слага траен отпечатък върху
облика на целия европейски югоизток. В същото време този регион няма
географска близост с мощен носител на модерното европейско развитие, той няма
възможността да бъде в непосредствен досег с голям геостротегически център,
който да стимулира процесите на възприемане на най-новите цивилизационни
достижения.
От гледна точка на историята два основни фактора играят ключова роля за
формирането на съвременния политически климат на Балканите. Това са близо
шестотинте години господство на Османската и на Хабсбургската империи в този
район на Европа, както и продължилата близо половин век болшевишко-
1
комунистическа аномалия в управлението на голямата част от държавите на
Балканите.Не са за подценяване и сложните плетеници във взаимоотношенията и
интересите на различните извън балкански големи държави за да се стигне до
съвременната политическа действителност .
Духовното и социално наследство предопределено от посочените фактори е
в дисонанс с либералнодемократичните и модернистични тенденции в
западноевропейските общества. На Балканите се наблюдават някои уникални
явления, които способствуват не за преодоляването, а за възпроизводството на
вековни конфликти и съперничества. Обратно на западноевропейските
цивилизационни приоритети, основаващи се на идеята за интеграция, на Балканите
все още продължава националната фрагментация, пролива се кръв и се подхранва
традиционната представа, че тук е “барутният погреб на Европа”.
Нещо повече, всички авторитетни изследователи на региона единодушно
споделят опасенията си, че продължаващото разчленяване на федеративна
Югославия ще има много по-дълготрайно във времето и далеч по-драматично
геополитическо измерение за Балканите, отколкото краха на
половинвековното комунистическо управление в европейския Югоизток.
Намесата на водещите европейски и световни институции в развитието на
тези процеси на Балканите често пъти задълбочават установилата се практика.
Развитите европейски държави, които по принцип водят политика на преодоляване
на всякакви бариери между народите и се стремят към постепенно премахване на
границите в Западна Европа, провеждат противоположна политика на Балканите.
Вместо да се работи с всички средства за разтваряне на обществата и за
цивилизовано съжителство, САЩ и Европа се опитват да наложат тук принципа на
държавността дори за малки, затворени малцинства, като по този начин откриват
възможността за допълнително обостряне на противоречията и дори за пълна
дестабилизация на региона. При наличие на етнически и религиозни малцинства
във всяка една от балканските страни, формирането на държава на Балканите само
по етнически или религиозен признак се превръща в един от факторите за
разделение и сблъсък между балканските държави и народи, който създава
прецедент и предпоставки за нови кървави конфликти.Понастоящем традиционно
2
съществуващи и нововъзникнали националномалцинствени проблеми се
преплитат в сложен възел и създават условия за нови и нови конфликти.
Държавната фрагментация, териториалните спорове и етно-религиозните
сблъсъци – това са основните събития, които определят политическия облик
на Балканите в началото на новия век.
КОСОВСКИЯТ ПРОБЛЕМ
Вече второ десетилетие регионът генерира международна несигурност. В
наше време един от най- тревожните проблеми на сигурността на Балканите
отново е този за бъдещето на Косово. След 79 дневните въздушни удари на силите
на НАТО над Югославия ситуацията в Косово не е съществено променена.
Продължават опитите за етническо прочистване, а силите на КФОР трудно
удържат новите сблъсъци между албанци и сърби.
Надеждите, че след падането на режима на лидера на Сръбската
социалистическа партия Слободан Милошевич проблемите на Сърбия , Югославия
и региона като цяло бързо ще се решат засега няма да се оправдаят. Очевидно
политиката на новият югопрезидент Воислав Кощуница. и на новия премиер на
Сърбия Зоран Джинджич остават непроменени. Мотивите за това трябва да
търсим във фактът, че Косово трайно се свързва със създаването на сръбската
държавно-историческа традиция. Особена стойност имат икономическо и
геостратегическо значение на областта за бъдещето на сръбската и югославска
държави. По мнение на водещи изследователи в Косово се намират 73 % от
всички запаси на въглища в Сърбия. Само те могат да гарантират работа на двете
косов ски електроцентрали в продължение на стотици години. Косово разполага със
значителни запаси от цветни метали - главно олово и цинк, а така също
чувствителни залежи от фероникел и други ценни суровини /1/
Стратегическата роля на областта се определя от обстоятелството, че Косово
се явява своеобразен център на Балканите и най-важния вътрешен кръстопът на
региона с особена значимост в отбранителните планове на Сърбия и Югославия.
По думите на ген.С.Шушич, бивш секретар на Върховния съвет по отбраната на
СРЮ “ … става дума за сравнително малко пространство от около 10 хиляди
квадратни километра на периферията на СРЮ, което обаче не намалява значението
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 яну 2018 в 22:44 студент на 21 години от София - университет за национално и световно стопанство и, факулетет - Международна кономика и политика, специалност - MO, випуск 2019
25 апр 2016 в 08:08 студент на 27 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - ПНУП, випуск 2015
 
Подобни материали
 

Моята представа за силна съвременна българска държава

22 дек 2006
·
915
·
3
·
375
·
161

Основната цел на държавата е да вътвори мир и порядък в живота на хората, да гарантира и защиатава естественото им право и да наказва тези, които го нарушават.
 

Политиката на Холандия

18 дек 2006
·
280
·
5
·
336
·
50

Холандия има конституция от 1815 г., но първата конституция на Холандия (тогава наричана Батавска република) е състваена през 1798 г.
 

Етническия модел в България до 2005

21 мар 2006
·
933
·
4
·
681
·
48

Анализ на процесите довели до етническият модел в България
 

Политически партии

23 яну 2008
·
320
·
11
·
1,613
·
112
·
1

Политически партии. Генезис, функции и правна регламентация на дейността. Типология на политическите партии.
 

Обществени ценности и нагласи към корупцията

11 яну 2008
·
208
·
11
·
2,972
·
69

В периода след 1998 г. корупцията неизменно се възприема като един от най-сериозните проблеми на България. През 2004 – 2007 г. в резултат на стабилната макроикономическа обстановка в страната, добрите темпове на икономически растеж и активната социална...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Балканите в зората на новото хилядолетие

Материал № 901429, от 01 ное 2012
Свален: 82 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 27
Брой думи: 7,508
Брой символи: 49,143

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Балканите в зората на новото хилядолетие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения