Големина на текста:
ИВАН ВАЗОВ
Костадин Славов
І. Живот и дело. - Родно място, учение, поетич. прояви. - Скитане, емигрант, въстание. - На свобода. -
Общопризнат поет. - Вазов възрожденец. - II. Лирика. - Майска китка. - Робство, бунт, свобода. -
Забравените - Войната. - Героичното. - Хуманни песни - Врагове; военен бит. - Стил. - Македония. - Не
ще загине! - Миналото. - Бълг. език. - Природата - Гражданска скръб. - Оптимизъм. - Дидактич. творби. -
Трудът - Социални мотиви. - Животът - Смъртта. - Любовта. - Балади и легенди. - III. Епос. - Вазов епик.
- Поеми. - Загорка. - Пътни очерки. - Разкази и повести. - Сюжети и идеи. - Композиция. - Романи. Под
игото, Нова земя, Казаларската царица. - IV. Драма. - Вазов като драматург. - Комедии. - Драматизир.
епос. - Историч. драми. - V. Заключение. - Край на препирните - Творецът. - Художникът. - Значение.
І. Живот и дело
Родно място, учение, поетически прояви. - Иван Минчов Вазов е роден на 27 юни
1850 г. в планинското градче Сопот, близо до което било подготвено и избухнало
Априлското въстание. Няколко занаята давали добър поминък на сопотското
население. Бащата на поета, Минчо Иванов, от рода Айвази, бил заможен търговец,
наричан чорбаджия. Строг, честен и малограмотен, той се оженил за нежната и
любознателна Съба, поетическа натура, първата покровителка на младия талант.
Родната къща, патриархално огнище на традиция и охолност, изгубена в широк двор и
градина, наредена с прост еснафски вкус, близкият връх Трапето и манастирът "Св.
Спас", гдето играели децата и в празник се събирали млади и стари, хубавите природни
гледки - ето материалната и духовна обстановка, в която се пробудили и оформили
силите на Вазов. Умерена трезвеност, стигаща до практичност; привързаност към
установеното, примирение с него; тиха мечтателност, без крайностите на увлечението;
интерес към всекидневното битие, без жажда за неговото превъзмогване;
елементарност на душевните пориви и интереси, стигащи дори до ограниченост на
умствения кръгозор - това са чертите, които Вазов получава от средата и които запазва
до края на живота си. Широкият свят, необикновеното, героичното, вечните идеи,
бунтът против действителността не мамят душата нито на младини, нито отсетне,
когато поетът е на върха на славата си и би могъл да се освободи от оковите на времето
и дълга.
Природата на Вазов не намира особено ценна подкрепа в образованието, което той
получава. Той учи много малко, та се явява самоук и това се отразява съдбоносно върху
развитието му като поет. Крупен дар, без необходимата култура, която би му помогнала
да осмисли по-дълбоко поетическото съдържание на духа си, той не може да развие
напълно своя художествен вкус, да си култивира постоянно чувство за мярка, да
преодолее елементарността на своите художествени спекулации.
Той се учи последователно във взаимно и класно училище ту в Сопот, ту в Пловдив,
без да върви всякога напред. Запознава се рано със старата руска поезия - с някои
произведения на Ломоносов, Державин, Хомяков и започва да пише стихове, с които
отчайва баща си, защото той иска да го направи търговец. В Калофер се пробужда по-
широк интерес към руския език и поезия, които окончателно затвърдяват решението му
да стане поет. Бащата, обаче, го записва в четвърти клас на пловдивското епархиално
училище, ръководено от Яким [Йоаким] Груев, за да научи турски и гръцки. Тука
учителят му по френски му разкрива чара на френската поезия - Хюго [Виктор Юго],
Ламартин, Беранже, които Вазов започва да превежда. Пропаднал по турски на
годишния изпит, той бива прибран в Сопот, гдето упорито пише стихове дори и по
търговските тефтери на баща си. Разгневен, баща му го нахоква веднъж: "Тия дивотии,
гдето ги пишеш, ще те нахранят ли?". Оттогава той пише тайно в една стаичка,
насърчаван от майка си. Славейковата "Смесна китка" [1852] едва му разкрива тайната
на стихотворството. Той пише за любовта, природата, младежките залисии и мечти -
нищо не говори за бъдещия поет. "Никакво идейно течение не иде още да разтърси
духовете на младежта, която прекарва в безсмислено безгрижие и празни забави. Отраз
на това време за Вазов намираме в "Майска китка".
Скитане, емигранти, въстание. - През 1870 г. Вазов бива изпратен в Румъния
(Олтеница) при своя чичо търговец - да му помага и да се изпече в търговията.
Младежът престоява по малко в Букурещ, Браила, Галац, гдето се сближава с хъшовете,
изобразени отпосле в "Немили недраги", запознава се с Л. Каравелов и Хр. Ботев.
Новата среда от революционери променя самочувствието му. У него се пробужда нов
човек, решен да служи на народното дело. Напечатва няколко стихотворения, между
които и "Борът"
1
, с което обръща внимание като поет. На път за Сопот в 1872 г. се
отбива в Цариград, там се запознава с П. Р. Славейков. Запознанството на Вазов с
тримата водачи на българския народ го изравнява с тях и той тръгва по стъпките и
идеите им. - През 1872-1873 г. той учителствува в Свиленград, след което постъпва
преводач по френски при железопътната компания в Перник. През есента на 1874 г. се
връща в Сопот с куп поеми и оди, които ужасяват недоволния му баща. Там младежта
вече е обхваната от революционния кипеж. Предаден на любов и революционна работа,
той бива принуден да избяга след пропадането на въстанието през Пловдив и Цариград
във Влашко. Зверското потушаване на бунта, тежката съдба на народа окончателно
откъсват Вазов от мечтите и го приобщават завинаги към народните болки и радости.
Преживените чувства и мисли от това време той изразява в сбирките "Пряпорец и
гусла" (1876), "Тъгите на България" ([Букурещ,]1877) и "Избавление" ([Русе,]1878).
На свобода. - Кръстен в мъката на робството и изпълнен с възторг от свободата, Вазов
бива назначен през 1877 г. малък чиновник при Свищовския губернатор Найден Геров,
после в Русе. Решен да продължи учението си в Загреб, той се отказва от намерението
си, щом научава, че баща му е убит от турците
2
, а майка му - отвлечена.
Животът в освободена България бърже потича по нов път. - Малобройната еснафска
интелигенция бива настанена на ръководни служби, заемани често от крайно
неподготвени хора. От друга страна, борбите за вътрешната уредба на държавата и за
нейната независимост оформят политическите партии, които развиват грубо
материалистични и котерийни качества в себе си. Първото му дава повод да се посмее
над нелепостите в живота (Митрофан и някои сатири), второто разкрива богатството и
силата на публицистическата му дарба. В стихове и разкази той изобличава
отрицателните страни на обществения и културен живот ("Епоха кърмачка на велики
хора", "Избор"), разочарован от сегашното, заглежда се в недавното минало ("Немили
недраги", "Епопея на забравените", "Чичовци", "Хаджи Ахил"), търси лек за огорчената
си душа в лоното на природата - "Гусла" (1881), "Поля и гори" (1884), "Италия" (1884).
Вазов преживява остро и болезнено осемдесетте години. През 1879 год. става
председател на Окръжния съд в Берковица, гдето наблюдава разпада на патриархалния
живот. Недавното минало оживява в поемата "Грамада" (1880). Преместен във Видин,
той напуща службата и прекарва известно време в Сопот, а през 1880 год. се настанява
в столицата на Източна Румелия - Пловдив. Вече тридесетгодишен, той заема
ръководно место в политическия и литературен живот на провинцията, като депутат и
председател на тамошното книжовно дружество. Той редактира сп. "Наука" (1881-
1884), в което сътрудничат Ив. Ев. Гешов. С. С. Бобчев, М. Маджаров, П. Р. Славейков,
К. Величков, Д. Попов, с повечето от които той се свързва идейно и приятелски до края
на живота си, редактира също [в продължение на пет години] и в. "Народний глас". В
кипежа на обществено-културната си дейност, той написва поемите "Зихра" (1881),
"Загорка" (1883), издава няколко стихотворни сбирки, пише "Неотдавна"
3
. През 1884
год. съставя с К. Величков първата българска христоматия [Българска христоматия
или Сборник от избрани образци по всичките родове съчинения. С приложение на
кратки жизнеописания за знаменитите писатели].
След като прекъсва сп. "Наука", той започва сп. "Зора" [също съвместно с Константин
Величков (1885)], което спира поради Съединението и Сръбско-българската война.
През 1886 год. издава сбирката "Сливница" - ехо на братоубийствената война.
Политическите борби след 9 август 1886 год. (свалянето на Батенберг) го принуждават
да емигрира като русофил в Русия, гдето престоява до 1889 год. Тук, в Одеса, написва
сатирата "Епоха кърмачка на велики хора", както и по-голямата част от романа "Под
игото" и изразява носталгията и самотността си в редица стихотворения, публикувани
пo после в "Звукове" (1893). Посетил Москва и Петроград [Санкт Петербург], той се
връща през пролетта на 1889 год. в София. Там се оженва [4.11.1900], но наскоро
скъсва несполучливия си брак. В тревогите и борбите на това "смутно време"
поетическият талант на Вазов зрее, творческият му хоризонт се очертава. Той се
превръща в много звучно ехо на времето, в отражение на всекидневната съдба на
народа си, в поет на външното в тази съдба, въоръжен ту със звънкия стих на поета, ту
с патоса на публициста.
Общопризнат поет. - Социално-икономическото обособяване у нас завършва първата
си фаза през 90-те години. Стопанско и обществено първенство вземат вече заможните
слоеве, носители на многостранния напредък в страната. Вазов се отказва от активно
участие в политическия живот и всецяло се предава на литературата. Той е първият
писател след Освобождението, който заживява от литературен труд. В началото на 90-
те години урежда сп. "Денница" (1890-1891)
4
, в което обединява най-добрите тогавашни
писатели: Ст. Михайловски, К. Кръстев, П. П. Славейков, Т. Влайков, К. Величков, М.
Георгиев, Н. Начов [Начо Начов (1853 -1916)] и др. Той се увлича в хубостите на
българската природа, която го откъсва от тревогите на живота - "Великата Рилска
пустиня" (1891), "В недрата на Родопите" (1893); пише романа "Нова земя" (1894),
продължение на "Под игото", в който отразява своята умерено-консервативна
идеология; драматизира "Немили недраги" - "Хъшове" (1894); издава лирическите
сбирки "Звукове" - "Скитнишки песни" (1899) и "Под нашето небе" (1900); публикува
два тома разкази "Драски и шарки" (1893-1895) с публицистичен характер. Той е чужд
на народническото движение в средата на предната интелигенция; начело с народното
учителство, благодушно бичува отрицателните прояви на действителността. На 24
септември 1897 година празнува своя двадесет и пет годишен юбилей
5
. През 1897 год.
бива заставен
6
да стане министър на народното просвещение и влиза в конфликт с
учителството.
Настъпилата стопанска и обществена криза в края на двадесетилетието
7
и началото на
XX век засяга и Вазов. Той пише романа си "Казаларската царица" (1903), в който

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иван Вазов

Иван Вазов - живот и творчество.
Изпратен от:
koser4o
на 2008-02-09
Добавен в:
Биографии
по Възрожденска литература
Статистика:
1,249 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,211
·
3
·
194
·
320
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,891
·
2
·
232
·
977
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,184
·
3
·
1,138
·
674
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Живот и смърт в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
462
·
3
·
841
·
246

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.
 

Чорбаджи Марко

01 юли 2007
·
1,561
·
2
·
323
·
737
·
3

Главен герой в първа глава на романа "Под игото" е чорбаджи Марко. Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
255
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Иван Вазов

Материал № 90032, от 09 фев 2008
Свален: 1,249 пъти
Прегледан: 2,454 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Биография
Брой страници: 48
Брой думи: 13,708
Брой символи: 110,683

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иван Вазов "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения