Големина на текста:
Продоволствен проблем и устойчиво развитие
Въведение
Устойчивото развитие е комплексна идея, която се прегръща от все повече
индивиди и организации. Интересът им се заключава в тревогата, че човекът допринася
за някои от най-съществените предизвикателства, с които светът се сблъсква на
съвременния етап - от климатичните промени и биологичната вариантност, до
условията на труд и здравето на най-бедните хора по света и липсата на достатъчно
качествени продукти за изхранването на хората.
Нещо повече, ако допреди години, продоволственият проблем се свързваше най-
вече с развиващите се страни, то през последните години, този проблем се превръща в
глобален, като за развитите страни се акцентира не толкова върху липса на
продоволствени ресурси, колкото до качеството на наличните такива.
Призвана да реши този проблем е концепцията, свързана с устойчивото
развитие. Цел на настоящата разработка е да разгледа как е възможно решаването на
продоволствения проблем чрез реално прилагане на тази концепция.
1. Замърсената среда и продоволствения проблем
Продоволственият проблем се свързва най –вече с измененията в природната
среда и земните ресурси.
Една от причините за наличието на този проблем е антропогенната дейност.
Измененията в земята при замърсяващо въздействие са по-бавни и не подлежат
на количествено оценяване, както това става при въздуха и водата. В този смисъл при
анализа на замърсеността на земята се използват оценките, произтичащи от
настъпващите изменения в баланса на земята или от различните по вид и характер
последици, породени от видовете увреждания.
Основно могат да бъдат разгледани четири групи увредени земи в резултат на
антропогенното въздействие и на естествени природноколиматични фактори.
В първата група – нарушени земи са включени всички земи, които са загубили
функциите са за селскостопанско и горско производство, както и качествата си на
компонент на природната среда. Към тази група спадат всички земи отнети за нуждите
на развитие на населените места и инженерната инфраструктура.
1
Във втората група – замърсени земи, спадат замърсените почви над пределно
допустимите концентрации /ПДК/ с тежки метали и обработваемата земя, обект на
активна химизация с пестициди и минерални торове.
В третата група – деградирани земи, се включват ерозираните, киселите,
засолените и повърхностно преовлажнени земи в резултат на продължителното
въздействие на природни и антропогенни деградационни процеси, които се нуждаят от
основни подобрителни мероприятия.
В четвъртата група са земите, подлежащи на ерозия. Тук се включват такива
площи, които не са ерозирали напълно, но са в процес на ветрова и водна ерозия, в
резултат на което ежегодно изчезва почвеният слой.
Главните замърсители на земята са: депонираните отпадъци от въгледобива и
енергетиката, рудодобива и металургията, нерудните и строителни материали,
животновъдството и комунално-битовите дейности; развитието на населените места
чрез различните видове строителство; естествените и технологичните фактори при
дърводобива и дървопреработването и растениевъдството.
Главните причинители за нарушените зони са развитието на населените места и
депонираните отпадъци от всички дейности.
Основни фактори за деградация на замърсените земи са химизацията в
растениевъдството и тежките метали, отпадъците от металургията.
Причините за деградираните земи се крият в естествените и технологичните
фактори, действащи в растениевъдството и дърводобива.
Изследването на последиците от замърсяването на земята върху състоянието на
икономиката и населението от методична гледна точка е свързано с редица трудности.
Те произтичат от многобройните фактори, които влияят върху показателите на
икономиката и състоянието на хората.
При всички случаи обаче, замърсената земна маса води до занижени показатели
на произвежданата аграрна продукция, което е фактор за наличие на продоволствен
проблем – както по отношение на качеството, така и по отношение на количеството на
произведените аграрни продукти.
Отрицателното въздействие на производствата и дейностите върху природата
може да бъде обобщено по-следният начин:
За водни ресурси – загубата на вода във водопреносните мрежи и съоръжения
поради тяхното физическо и морално износване, изхвърляне на замърсени води във
водоемите, без да са очистени до нормативните измервания;
2
За атмосферния въздух – изхвърляне на вредни вещества в атмосферата от
стационарни или нестационарни съоръжения или обекти и от транспорта;
За земята – загуба на земя от различни видове строителства, загуба на земя от
различни видове замърсявания с тежки и твърди отпадъци;
- за минералните ресурси – загуба на минерални суровини в недрата, влошаване
качествата на запасите в резултат на изборна експлоатация на месторождението,
изхвърляне на отпадъци които съдържат полезни компоненти;
- за горите – неизвозена дървесина, загуби при складиране, съхраняване,
транспортиране и преработване;
- за животинския свят – загуба на животни в гората, полето, реките и моретата.
Хармонията между природа, човек, общество и икономика е нарушена.
Равновесието е статично, относително, нестабилно и кратковременно. То поддържа
дисхармонията, без да я насочва към хармония. Демографският и икономическият
растеж предизвикват появата на процеси и тенденции в обкръжаващата среда, които
заплашват в бъдеще да прераснат в необратими злокачествени образувания. И
хармонията, и равновесието биват жертвани днес в името на растежа - израз на
невероятната експанзия на човека, на опита му да подчини всичко в природата, на
имперското му мислене и действие.
2. Демография и продоволствен проблем
Разбира се, за наличието на продоволствен проблем, от значение е и
демографската статистика.
Сама по себе си, числеността на населението е функция на три променливи:
раждаемостта, смъртността и средната продължителност на живота. Нарастването на
народонаселението естествено повишава степента на концентрацията му върху
територията на планетата, неговата "плътност". От исторически най-отдалечени
времена до началото на миналия век числеността на световното народонаселение се
колебае около няколкостотин милиона души - или като нараства бавно, или като
временно намалява. Според демографски данни, за последните 10 000 години
ежегодният прираст на населението на света е бил по-малък от 0,1 %.
Разбира се, за това е допринасяло и "естественото регулиране", при което
природата често е имала решителна намеса. Така например, само през 1347-1351 г.
епидемията от чума, засегнала Европа, взема около 75 милиона жертви - това е 1/3 от
населението на континента. Още по-големи човешки жертви предизвиква
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 юни 2022 в 13:37 в момента не учи на 30 години
 
Подобни материали
 

Понятиен апарат

31 мар 2010
·
100
·
15
·
2,719
·
126

Разработен понятиен апарат по дисциплината регионално развитие...
 
Онлайн тестове по Регионално развитие
Регионална икономика
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Предназначен за студенти от НБУ, дистанционно обучение...
(Труден)
30
201
1
28.12.2011
Тест по организационно изграждане и развитие на териториална единица
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Тест по организационно изграждане на териториалната единица за студенти по публична администрация. Повечето от въпросите са с няколко верни отговора, които трябва да отбележите.
(Лесен)
35
10
1
5 мин
04.10.2012
» виж всички онлайн тестове по регионално развитие

Продоволсрвен проблем и устоичиво развитие

Материал № 899914, от 29 окт 2012
Свален: 244 пъти
Прегледан: 297 пъти
Предмет: Регионално развитие
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 2,361
Брой символи: 15,564

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Продоволсрвен проблем и устоичиво развитие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марияна Митева
преподава по Регионално развитие
в град София
с опит от  17 години
1 501 114

виж още преподаватели...
Последно видяха материала