Големина на текста:
ПРОБЛЕМНИЯТ СПЛИТ „ФОЛКЛОР – АНТРОПОЛОГИЯ”
На пръв поглед може би заглавието буди подозрителност с предполагаемите
импликации и пан-антропологическа претенциозност. Настоящата статия ще се опита
да придаде смисленост на подвеждащата странност: ще се постарае да обвърже,
коментира и анализира проблемния сплит фолклор - антропология, като го постави
под свода на “задачите” и определенията, които се задават от И. Шишманов.
На всеки, който малко или много е изкушен от заниманията с български
фолклор, е известно, че с Шишманов започва чисто научното отношение към
словесното народно творчество. След периоди на патриотичен ентусиазъм и
романтични блянове идва ред на обективното отношение, без страсти и емоции, към
родното културно наследство. Дотогава фолклорът се е включвал в парадигмата на
прослава на великото минало и окайване на жалкото настояще. От събирателно-
описателното отношение към фолклора - без претенции за особено висока научност и
без интерес към генеалогии и пра-кодове, през самоуко-тенденциозни тълкувания,
съпроводени от крайности и пресилени интерпретации, фолклорът все се е възприемал
като резервоар на забележително духовно наследство, като етноконсолидационен
фактор, като демонстрация на възможностите, които може да предложи реставрацията
на българската култура, включително и по отношение на общото славянско минало.
Със събирането, проучването и изследването му са се занимавали основно агитатори,
учители, книжовници, публицисти.
За пръв път след провокираните от горещ темперамент и фанатичен
патриотизъм утопии на Раковски, издържани в духа на архаизиращи естетизиращи
идеи, граничещи с фантастиката, и след плахите съпоставки на Каравелов, в края на 80-
те години на ХIХ в се налага нов подход към фолклора. Характерен е с крайно
предпазливо и прецизно отношение към хипотези и факти. Научната добросъвестност
на учените от това поколение, свързвано основно с името на Ив. Шишманов, се
допълва от ерудиция, от истинско чувство на дълг към истината и едновременно с това
се съпровожда от стремежа да се издигне престижът на българската наука. Получили
наистина елитно образование, това поколение учени създава традициите на науката,
изследващата словесното културно наследство.
Амбицията им е да проучат самите конкретни факти, като ги разглеждат
обективно и непредубедено, да ги представят в тяхната същност и в собствените им
условия на развитие. Целта е да се схване духът на атмосферата, в която са създадени.
Фолклорните текстове и съпровождащите ги ритуални и ценностни контексти не би
следвало да се възприемат априорно за белег на невежество, без да се долавя връзката
им с цялостната система от понятия за света и неговата причинност. Идеята е
народното творчество да се класифицира, да се тълкува, да се изследва едновременно
от подстъпите на митологически, социологически, литературноисторически,
изкуствоведски и пр. методологии.
Успоредно с този еволюция съществува и друга специфика, характерна въобще
за етапите, през които преминава забелязването, използването и проучването на
народното творчество. Бихме припомнили, че всъщност явлението е своеобразен
паралел на ситуацията в Западна Европа, където "откриването" на народната култура
(разбирана като простонародна, "необразована", "ниска" - противопоставена на
"учена" и "висока") се осъществява от представителите на "елитарната култура".
Особено находчиво с този вътрешен парадокс “заиграва” Питър Бърк: известният
изследовател на Ренесанса провокативно декларира, че "предметът на книгата" му
"Народната култура..." е "открит - или измислен? от група немски интелектуалци в
края на ХVIII век"
1
. Перефразирайки, можем да твърдим, че плазмичният концепт
"български фолклор" е "открит" ("или измислен?") от европейските учени-слависти и
от образованите творци на Българското възраждане.
Особено характерна в това отношение е методологическата постановка на
Й.Холевич за фолклора като продукт на модерното съзнание, за факта на
обособяването му като част от процесите на самоосъзнаване на етноса. "Фолклорът -
един модернистичен проект" нарича авторката статия, в която евристично и
синтезирано проблематизира опозицията традиция-модерност, изтъквайки, че
т.нар."народ" не нарича собствената си култура "фолклор", че той няма усета за
нейната специфика.
2
За този усет е необходима дистанция, отдалеченост, които
позволяват забелязването на характерните особености, на разграничителните и
2
обединителни признаци на определено явление. Етносът е "разтворен" в културата си
(и тя в него). Той няма потребността да я обособява и анализира. Фактически
"откриването", диференцирането, "идентифицирането" на фолклора е продукт на
дистанциралото се от него съзнание на възрожденската мисловност. “Или, казано по-
ясно, ХIХ в. не само назовава явлението фолклор, но и го създава. На фона на
хилядолетното съществуване на митове и устни истории, на песни и танци, които са се
вписвали по различен начин в културното битуване, мислители и философи, събирачи
и издатели назовават част от битуващата предимно устно култура “фолклор”.
Положено на фона на големите трансформационни процеси в културата, това понятие е
един от ”големите наративи” на епохата, определен тип философски дискурс”.
3
В такъв контекст се появява статията “Значението и задачата на нашата
етнография”. Тя не се опитва да буди патриотични чувства, нито да се включва в
идеологически конструкции. Шишманов задава обхвата на понятието фолклор (или
народоука), както и методите за неговото изследване. В този смисъл особено
характерно е определението, което дава за колективното творчество: “онова, което знае
или вярва народът за себе си, за ближните си или за природата, която го обкръжава”
4
.
Част от силата на тази дефиниция е, че в много синтезиран вид обобщава възловите,
“магистралните” въпроси, които са принципни питания въобще в западната и
източната наука преди и по времето на Шишманов. Оказва се, и доста дълго слад това -
чак до наши дни.
Бихме отчленили няколко елемента. Първо - акцент върху знанията и вярата на
простолюдието (“онова, което знае и вярва народът”) (има се предвид простият
народ). “Това знание е неговата наука, науката на нищите духом. Народът има своя
собствена медицина, свое право, своя философия и пр. ...Те са от голяма важност,
защото дават възможност да вникнем в душата на народа, да се запознаем с
представленията и идеите, които го движат, с понятията, които той си е образувал или
наследил, или заел”.
5
Обект на научен интерес е менталността на низшите класи, не на
елита. Обяснението на света от “обикновените хора” може и да се съотнася към
“истинската наука” както “алхимията към химията, както астрологията към
астрономията”
6
, но не това е важно. Целта на учения - фолклорист не е да проверява
достоверността на познанието, нито оценъчно да квалифицира, още по-малко - да гледа
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
31 авг 2020 в 12:15 студент на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Етнология, випуск 2020
27 мар 2020 в 08:20 студентка на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2013
28 дек 2018 в 16:15 потребител на 36 години
02 юли 2018 в 20:49 в момента не учи на 35 години от Велико Търново
09 юни 2018 в 09:53 студент на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Културология, випуск 2018
19 окт 2017 в 19:07 студент на 39 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2013
14 окт 2016 в 16:02 ученик на 23 години от Кърджали - ОУ "Васил Левски", випуск 2016
18 сеп 2016 в 13:25 студент на 47 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски"
27 юни 2016 в 12:32 студент на 31 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Педагогика, випуск 2015
12 май 2016 в 20:23 ученик на 22 години от София - НУТИ, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Фолклор и съвременност

12 яну 2011
·
227
·
7
·
1,928
·
425
·
3
·

В днешно време вече няма изследователи или събирачи на фолклор, които да не са на мнение, че фолклорът отмира и все по-рядко и все по-бегло се споменава името му...
 

Проблемният сплит "фолклор-антропология"

Материал № 899263, от 28 окт 2012
Свален: 32 пъти
Прегледан: 51 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 15
Брой думи: 4,299
Брой символи: 27,258

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемният сплит "фолклор-антропология""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала