Големина на текста:
Джелепите,фактор за стопанското развитие на
българските земи през XV век
Образуването на големи градски центрове с преобладаващо
непроизводствено население (чиновници, военни, духовенство) налага
ежедневна грижа за неговото продоволствие. Продоволствието на армията
и администрацията, задоволяването на потребностите на столичното
население не може да бъде постигнато само чрез системата на свободна
търговия. Ето защо набавянето на необходимите продукти, от които
Османската империя се нуждае в мирно и във военно време се осъществява
чрез системата на монополното снабдяване с провизии.
Това е механизъм, който гарантира периодически доставки на зърнени
храни, фураж, дърва, добитък, земеделски произведения за армията и
градското население. Принудителните държавни доставки на провизии
първоначално са временна тежест налагана най-често по време на войни и
походи, но постепенно се превръщат в ежегоден данък.
Единодушие цари по въпроса за ролята на задължителните държавни
доставки като трамплин за стопанския просперитет на категорията на
джелепите, сред които подчертан превес имат българите. Чрез тези
доставки българските джелепи „ се издигат и придобиват стопанска мощ и
обществено влияние.” Тяхното материално благополучие се обособява в
отделна социална прослойка, от чиито среди произхождат българските
чорбаджии. Финансовата обезпеченост на джелепите породена от
участието им в продоволствието в имперски мащаби води до издигане на
тяхното обществено влияние, ражда самочувствие, което поддържа
народностното самосъзнание и което стои в основата на българското
национално Възраждане.
Джелепите са една от специалните категории население, на които
централната власт възлага ежегодна доставка на овце за обществени и
военни нужди, срещу освобождаване от някои видове извънредни данъци.
В научната литература джелепкешанските регистри са въведени в
обръщение, благодарение на изтъкнатите наши историци Д.Груев,
А.Разбойников, Р.Стойков и др.
Тези османски паметници имат значение, не само за проучване статута и
ролята на джелепите, но и като градиво за цялостното възстановяване на
нашето историческо минало. Хвърлят светлина относно османската
колонизация, върху съотношението между мюсюлманско и
немюсюлманско население и в този смисъл представляват достоверна
изворова база за процесите на ислямизация в българските земи.
Съдържащата се в джелепкешанските регистри информация може да се
използва и при проучването на икономическата структура на нашите земи
през XVI век. В изследванията на Ел.Грозданова и Ст.Андреев за
задълженията, статута и социалния състав на джелепитe, става ясно, че те
са не само доставчици на кози и овце, но и на едър рогат добитък. Разкрива
се съществуването и на доброволни джелепи, които не са включени в
списаците на централната власт.
При анализ на документите трябва да се има предвид и фактът, че
джелепите в по-голямата си част са и търговци. Те притежават значителен
брой овце и търгуват на свободния пазар, както с жива стока така и с
произведеното от нея (сирене, масло, вълна, кожи) и не само търгуват, но и
произвеждат.
Наличният изворов материал недвусмислено показва, че доброто
материално положение е необходимо и задължително условие за
включването на лица в категорията на джелепите.
От направения анализ може да се предположи, че зачисляването на дадено
лице в категорията на джелепите е белег на стабилно финансово
положение.
Числените данни показват, че значителна част от джелепите се занимават
и с друга производствена дейност. От общо 8 705 джелепи – 7,4 от тях са
занаятчии, търговци и лихвари. Най-голям е броят на джелепите, заети с
допълнителна стопанска дейност в каза Хърсово, следват каза София, каза
Варна, каза Силистра, каза Кюстендил, каза Разград и други.
Обработката на данните от наличния изворов материал показва, че онези
джелепи, които са едновременно и занаятчии или търговци, преобладават
в градските центрове.
Приведените примери доказват, че градовете в българските земи през
втората половина на XVI век са развити търовско-занаятчийски средища,
разкриват картината на оживена стопанска дейност. Става ясно, че едни от
най-активните в стопанско отношение градове са : София, Пловдив,
Силистра, Варна, Шумен, Провадия, Пазарджик, Кюстендил. Не е случаен
фактът, че именно в някои от тези градове добровчани създават своите
търговски колонии; други са оживени пристанищни центрове, трети са
резиденции на уджбейове и сандаджакбейове. Бъдещето развитие на
българския град започва да зависи от стопанските и търговските му
възможности.
В селата броя на джелепите-занаятчии и търговци е значително по-малък.
Те са предимно овчари, абаджии, кръчмари, воденичари,грънчари и други.
Специфичното тук е, че сред занаятчиите преобладава българския елемент.
Джелепите са една значителна социална група в нашето общество. Те са
най-многобройната категория със специални задължения. От втората
половина на XVI век за територията на българските земи тяхният брой се
изчислява на 30 000 души. Ето защо участието на джелепите в
производствената и търговската дейност има последици за цялостното
икономическо развитие на българските земи под османска власт.
Замислена като институция, която да решава така болезнения

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 фев 2019 в 16:16 студент на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2019
09 май 2015 в 11:33 студентка на 40 години от София - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - КИН, специалност - Информационни фондове на КИН, випуск 2018
24 апр 2013 в 21:46 ученик на 24 години от София - Техникум по организационна техника "Димитър Каляшки", випуск 2014
 
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История за 11-ти клас на тема "Българско Възраждане"
тематичен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е тематичен и разглежда в 14 въпроса българското Възраждане. Всеки въпрос има само по един верен отговор. Предназначен е за ученици в 11-ти клас.
(Лесен)
14
69
1
1 мин
10.11.2016
Тест по Културно-историческо наследство за ученици от 8-ми клас
входен тест по История на България за Ученици от 8 клас
Входно ниво тест по Националното културно-историческо наследство. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
10
10
1
1 мин
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Джелепите - фактор за стопанско развитие на българските земи през 15 век

Материал № 898925, от 28 окт 2012
Свален: 3 пъти
Прегледан: 5 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 749
Брой символи: 4,897

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Джелепите - фактор за стопанско развитие на бъл ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
22


виж още преподаватели...
Последно видяха материала