Големина на текста:
ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Политиката се е появила в момент когато хората са имали нужда от колективно
подчиняване на определени норми, с цел гарантиране оцеляването, съществуването и
прогреса на съответната човешка общност. Друг е въпросът дали политиката възниква
преди или след появата на държавата, но дори в най-първоначалните форми на
организация на човешката общност, може да се говори за политика дотолкова,
доколкото са възниквали определени правила, които са били спазвани от членовете на
общността, независимо дали тя е била племенна или от друг тип.
Независимо от всичко казано до тук същинската политика започва там където възниква
държавата. В момента на възникване на модерната цивилизация политиката се
отъждествява с институциите на държавната власт. Когато започва епохата на
възникването на националните държави и формирането на гражданското общество,
политиката започва да носи отпечатъка на автономизирането на гражданското
общество, на разделението и взаимодействието между публична и частна сфера. С
утвърждаването на либералната демокрация и конституционните правови държави
политиката от занаят се превръща в елемент от битието на всички пълнолетни
граждани.
Няма единодушни тълкувания и определения за същността на политиката. Често тя се
свързва със стремежа и осъществяването на дадена власт (Макс Вебер); представители
на институционалната дефиниция на политиката я свързват с дейността на държавните
институции; други автори я отъждествяват с осъществяването на определена човешка
дейност (Кей Лоусън); разпространена в немската политология дефиниция е, че
политиката е изграждане на обществен ред, със задължителни правила за съвместно
съществувание; според английският теоретик Дж. Коул политиката се свързва с
дейности, които са насочени към социално регулиране на личностни взаимоотношения,
които произтичат от факта, че хората живеят заедно в групи и общности; според други
автори установяването на правилата за съвместно съществуване винаги се свързва с
ползи или накърняване на интересите на съответни индивиди или групи; политиката
може да се дефинира и като “обвързващо и задължително разпределение на ценности”
(Дейвид Истън). За представителите на структурно-функционалния и системен подход
към, които принадлежи Истън, политиката се възприема като саморегулираща се
система, съществуваща в рамките на социалната система; специфично виждане за
политиката имат представителите на групаво-плуралистичната концепция
(американците Артър Бентли и Дейвид Труман), за които политиката е сфера за
разрешаване на конфликти между общностите; според представителите на
плуралистичната теория (Робърт Дал) политиката е средство за постигане на
компромиси между основните групи в обществото; според антилибералистите (Карл
Шмид) същността на политиката трябва да се търси в противопоставянето на
приятелството и враждата; сходно е виждането в марксиската концепция и особено в
течението на марксистите-лениници, според които политиката е израз на сблъсък и
борба между класите; българският учен М. Семов подчертава, че политиката е
“превръщането на частния интерес във всеобщ и обхватен”, като същевременно за него
политиката е “процес на борба”.
Модерното възприятие на политиката съдържа няколко елемента: тя е свързана с
реализиране на определени интереси в дадена човешка общност, в превръщане на
частни интереси в задължителни за цялото общество. Следователно политиката е сфера
на социални отношения характерни със специфични дейности, процедури и
институции. Тъй като политиката е едновременно мрежа от институции и
същевременно е специфичен процес в наши дни се наблюдават различни “политики” –
вътрешна, външна, военна и т.н.
Понятието “институции” от латински означава нещо трайно установено. Характерът и
типът на институциите в дадено общество дават представа за неговото културно,
историческо и социално развитие. Те са специфичен тип институции, които имат пряка
връзка с осъществяването на политиката. Според Герхард Гьолер политическите
институции са нормативни системи за провеждане и възпроизвеждане на задължителни
за обществото решения. В политическите теории политическите институции се
разглеждат в тесен и широк смисъл. В тесен смисъл те обхващат онези политически
институции, които са ядрото на политическия процес (парламент, съдебна власт,
държавна администрация и др.). В широк смисъл те са връзката между гражданите и
държавните органи (партии, различни организации и др.).
Политическите институции са относително трайни социални обединения и структури,
които функционират според определени задължителни или общоприети правила, както
и нормативни системи, чрез които се осъществява политическият процес. Те възникват
и се развиват в определена социална среда и във взаимодействие с редица други
определени основни компоненти и политически отношения като: политическа система;
политически режим, социализация, култура, поведение, интереси, участие. Понятието
политическа система позволява политиката да се разглежда от нейната структурна и
функционална страна, като специфично взаимодействие от институции и процедури,
чрез които протича политическият процес. Според Дейвид Истън политическата
система притежава способността да реагира на средата, в която функционира, като
създава структури и механизми за приспособяване към настъпващите промени в нея.
Политическата система е съставена от три основни компонента: политичекста култура,
която отразява съвкупности от ценности и норми на поведение на гражданското
общество; институциите “посредници”, които са междинно звено между гражданското
общество и държавната система; а основното ядро на политическата система са
дъжавните институции. Трите ядра са в непрекъснато взаимодействие. Системният
подход в анализа на политиката позволява да се получи цялостна представа за
протичането на политическия процес, както и за функциите на отделните компоненти в
него. Има три основни аспекта на функционирането на политическата система – начина
на упражняване на власт; процеса на формиране на държавната воля и степента на
въздействие върху обществото в политическия процес. Възприето е политическите
системи да се разделят на два основни типа – на авторитарно-тоталитарни и
демократични, като в рамките на тези политически системи се установяват различните
политически режими. Според Квермон има четири основни компонента, които са
основополагащи за характеристиката на политическите режими – принципа на
легитимността; структурата на институциите; системата на политическите партии;
формата и ролята на държавата. Политическият режим определя динамиката на
политическата система, както и нейните основни институции и звена а, те оказват
решаващо влияние върху целия обществен живот. Или ако политическата система
отразява статиката и най-трайните елементи на политическите отношения, то
политическият режим – динамичното и променящото се взаимодействие между
институциите. В този смисъл в рамките на тоталитарно-авторитарните и
демократичните политически системи могат да се разграничат няколко политически
режима. Модерната цивилизация е характерна с т.нар. политически човек, който е
активен участник в политиката. За съвременните либерално-демократични режими е
изключително важно какви са формите на участие на индивиди и групи в
политическият процес. През последното десетилетие е утвърдено ново направление в
политологията, което се занимава с изследване на теоретическите и емпирични форми
на политическото участие на гражданите. В следствие на това в политологията са
въведени и нови категории като: политическа социализация; политическа култура;
политически интереси; политическо поведение и други. Политическата социализация
се дефинира като придобиване на политическа ориентация и поведение на участниците
в дадена политическа система или подсистема. Именно тя има изключително важно
значение за формирането на ценностите, представите и поведението в населението и
по-точно тези, които са свързани с политическият процес. Още от най-ранна детска
възраст, както и от общото възпитание, култура, образование, религия, политическите
партии както и много други фактори и институции (медии, семейство, училище...)
влияят за политическата социализация на индивида, а процеса на социализация е много
дълъг и преминава през целия живот на даден човек. Политическата култура обхваща
системата от ценности, възприятия и идеи в дадено общество по отношение на
политиката и в частност към политическите институции. Политическата култура е
сложно и комплексно явление, свързано е с историческите традиции на отделните
социални общности (семейство, религиозни групи, образователна система,
народностната психология, национална идентичност, самосъзнание, международна
среда и други). Американските политолози Гейбриел Алмънд и Сидни Вебра извеждат
три типа политическа култура. Първият тип е характерен за изостанали общества,
които имат ограничени представи и знания за властническите структури и отношения,
за затвореност в дадена общност без или с минимален интерес за политическият живот.
Вторият тип се отнася за пасивни наблюдатели на политиката, които макар и имащи
определени знания за политическият процес, са принудени или се подчиняват
доброволно на действията и решенията на държавната власт. А третият тип са активно
съпричастните в политиката. Такива индивиди се възприемат като важен фактор в
процес на взимане на политически решения. Според авторите и трите типа съществуват
в демократичните държави, но стабилността на политическите институции е най-
голяма, там където преобладава третия тип. Г. Алмънд и Дж. Б. Паул в “Сравнителна
политика” предлагат политическата култура да се изследва на три основни равнища. На
първо равнище централно място заема отношението на индивидите и социалните групи
към ценностите и институциите, които характеризират политическата система, а
основен критерии е степента на подкрепа при вземане на решения. Колкото е по-голяма
степента на съгласие и готовност да се изпълняват взетите решения, толкова по-голяма
е легитимността и одобрението на политическата система. На второто равнище основно
значение има оценката на участието на гражданите или социалните групи в политиката
и доколко е ефективно това участие. Що се отнася до политическият процес има два
типа политическа култура – активистка, която е характерна с активното съпричастие в
политиката и апатична – с нежелание да се участва в политическите процеси. На
третото равнище основно място заема оценката на резултатите от държавното
управление. Политическата култура притежава както статични, така и динамични
елементи. Едните влияят трайно, а други са подложени на изменения в следствие на
промени в политическата ситуация или режим. Специфичен елемент на политическата
култура е отношението към отделните политически институции. В различните държави
има различно отношение в като някои водещо място заемат силовите институции
(полиция, армия), в други водещи са институциите - посредници (политическите
партии), водещо може да е доверието към парламента и изпълнителната власт.
Проучванията в България посочват, че доверието е най-високо към институциите,
които изразяват общественото мнение (радио, телевизия), след тях са силовите, а на
последно място е парламента. Политическата култура може да се открои и чрез типа
отношения формирали се между основните социални групи и представителите на
елита. Тя може да е консесуална, когато има готовност за намиране на взаимно
приемливи решения и стремеж към мирно разрешаване на конфликтите или обратното

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политически институции и отношения

Политиката се е появила в момент когато хората са имали нужда от колективно подчиняване на определени норми, с цел гарантиране оцеляването, съществуването и прогреса на съответната човешка общност...
Изпратен от:
svetlina82
на 2008-02-08
Добавен в:
Реферати
по Политология
Статистика:
195 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Видове демократични системи

18 апр 2007
·
938
·
10
·
1,684
·
158
·
5

Реферат по политология за видовете демократични системи.
 

Бежанците в ЕС

07 апр 2008
·
282
·
12
·
2,285
·
1

Разглежда актуалното състояние на бежанците в Европейския съюз, а също и конкретно в България....
 

Политология - лекция

13 окт 2008
·
268
·
3
·
507

Лекция по Политология в УНСС при М. Иванов.
 

Политическата система на обществото.Същност и еволюция

29 ное 2008
·
256
·
18
·
4,384
·
271
·
1

Курсова работа по Политология на тема: Политическа система на обществото.
 

Гражданското общество в България

06 ное 2009
·
102
·
4
·
629

Това е тема за гражданското общество в България и ролята на медиите в него....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически институции и отношения

Материал № 89760, от 08 фев 2008
Свален: 195 пъти
Прегледан: 75 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,232
Брой символи: 11,402

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически институции и отношения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения