Големина на текста:
1.Същност, задачи и предмет на
материалознанието
Материалознанието е наука която се развива от
древността и не напразно всяка една дял носи
названието на своят материал. Първият дял от
материалознанието е развит благодарение на
няколко основни школи в Русия . Англия и в някои
други центрове на Европа.
Като второ направление е развито полимерното
материалознание. 30-те и 50-те години на миналия
век. Там се откриват полимерите, създават се
първите композирани полимерни материали.
Третото направление това е керамиката и
стъклото. На практика няма граници в
развитие на тази дял. То започва от камъка.
преминава през първите строителни,
композитни материали. После през керамика и
свързващото вещество. Преминава през
специалната инженерна керамика,
керамичните чипове и завършва с керамика
използвана в космическите апарати.
Развитието на материалознанието от гледна
точка на екологията се дели на два периода:
-първия период -това е периода през . който
технологиите и производствата са изградени на
базата на съществуващи суровини в природата.
При тези условия се отделя изключително
голямо количество отпадъци, които на практика
замърсяват индустриално природата;
-втория период -Той продължава и днес това е
насочен синтез при използването на специални
технологии и много чисти суровини,
обезпечаващи получаването на материали с
предварително зададени свойства.
2. Кристална структура на твърдите материали.
Видове кристална структура.
Твърдите материали притежават различна
структура. Тя се дефинира от техният строеж, от
елементите, които изграждат структурата и от
разнообразието на различните форми, които се
появяват в резултат прехода от едно състояние в
друго. Общо всички материали биват два вида.
Тези, които са с по-голяма степен на кристалност
(подреденост) се наричат кристални материали.
Други, които са с по-голяма степен на аморфност
(безпорядък) се наричат аморфни материали. Чисто
кристални и чисто аморфни материали се срещат
много рядко. За това на практика почти всички
материали са от смесен тип и се наричат
поликристални материали.
В една триизмерна координатна система с оси x,y,z
е начертана фигура, която отсича от осите
отсечките a,b,c. Когато тези отсечки са равни и
ъглите при върха са 90o (?=?=?=90o) тогава казваме,
че тази фигура е куб, във върховете на който има
поставен по един атом. Този куб се нарича
елементарна кристална клетка, а страните на
клетката кристалографска плоскост. Множеството
такива клетки поставени една до друга образуват
кристал. Има голямо разнообразие на елементарни
клетки, като това зависи от основните паралели
a,b,c ; ?,?,? и броят на атомите в една клетка. От
гледна точка на термодинамиката всяка една
система се стреми да се уплътни с цел минимум
свободна енергия. От гледна точка на броя на
атомите в клетката различаваме три вида
елементарни клетки.
3. Видове дефекти в кристалната
структура.Дифузия в кристалите.
-точкови дефекти-
-линейни дефекти
макро дефекти-
Дефектите в кристалната структура
са най-разнообразни, но на практика
те могат да бъдат групирани в три
групи: точкови, линейни и макро
дефекти.
От точковите дефекти най-важни
представители са:
(а) внедрен атом – това е атом, които
има по-голям или по-малък радиус
от съседните атоми и се разполага
между две кристалографски
плоскости.
(б) ваканция (атомна дифузия) – това
е място в кристалографската
плоскост, където липсва атом.
(в) заместен атом – това е атом,
който е по-голям или по- малък от
съседните атоми и е на място, където
има ваканция.
От линейните дефекти най-важен
представител е дислокацията. Тя
представлява незавършена
кристалографска плоскост. Когато е
отгоре е положителна, а когато е
отдолу е отрицателна. Дислокацията
е дефект, който понякога е свойство
на кристалните материали. Тя
определя пластичността,
механичността, здравината,
електропроводимостта и други
свойства на кристалните материали.
От макро дефектите най-важен
представител е голямата ъглова
граница. Фигурата е образа, който
може да се наблюдава под
микроскоп на структура на
кристален материал. Празните зони
(1) са отделените монокристали,
линиите (2) са аморфни области,
който определят поликристалното
строене на материала.
Други макро дефекти са: микро и
макро пукнатини, усуквания в
кристалите и др.
-дифузия в кристалите
Дифузията е един от най-важните
процеси, защото благодарение на
нея се осъществява прегрупиране на
атоми, а от там и промяна на
свойствата на материала. Дифузията
бива два вида:
-вътрешна (1) или кръгова дифузия –
има една ваканция, а съседните
атоми се въртят в кръг
-външна дифузия – едната е дифузия
на заместване (2), когато ваканцията
е на повърхността на кристала и
4. Кристализация.
Кристализацията е процес на
образуване на нова твърда
фаза, отделяща се от разтвор на
стопилка или пара. Този процес
е един от най-широко
използваните процеси в
химическата промишленост.
Кристализацията се използва
както за отделяне на целеви
продукти, така и за очистване
на основните продукти от
примеси.
Всяко вещество , както е известно,
може да се намира в три агрегатни
състояния : газообразно, течно и
твърдо. При преминаването от
течно в твърдо състояние
кристализиращите вещества
образуват кристална решетка в
резултат на образуваните
кристали. Този процес се нарича
първична кристализация.
Вторичната кристализация е
процес на образуване на нови
кристали на основата на първите и
процесът протича в твърда фаза.
Кристализационният процес ,
който се осъществява в резултат
на преминаването на течна
система в твърда фаза от гледна
точка на термодинамиката е фазов
процес, т.е. извършва се с
промяна на свободната
енергии.Преминаването от течна в
твърда фаза е свързано и с
големината на образуваните
кристали. Това зависи от техният
обем, повърхност в фазов
преход.За да си представим
процеса кристализация трябва да
изхождаме от състава на
стопилката.
Когато в една стопилка има атоми .
само на едно и също вещество се
образува кристализация само на
един елемент, кристализацията се
нарича хомогенна.
Когато в стопилка има атоми на
два или повече елемента , които
имат различна температура на
топене първо се образува
кристала на елемента с най-
висока температура на топене и
стават заради или центрове на
кристализация. На тяхна основа
започва нарастването на
кристала .Такава кристализация е
хетерогенна.
Преминаването на система през
фазов преход винаги е свързано с
температурата и това може да се
изрази графично, по следният
начин.
На графичната зависимост има
две криви - едната изразява
състоянието на твърдата фаза, а
другата на течната , двете криви
се пресичат в една точка Т
q
(температура на топене или
кристализация).
Ако имаме Т
1
? Т
2
и издигнем
перпендикуляр , то тя пресича
двете криви в точки F
1
и F
2
.
F
2
? F
1
-> то по-вероятно е да
съществува твърда фаза.
5.Строеж и физическо
състояние на полимерните
материали.
Особености в строежа на
полимерите.
Високомолекулните съединения
могат да бъдат природни или
синтетични. Те се състоят от
големи молекули, молекулната
маса на които може да достигне
от няколко хиляди до милиони
единици. В повечето случаи
високомолекулните съединения
(ВМС) са полимерни вещества,
молекулите на които се състоят от
многократно повтарящи се
структурни звена.
Съединяването на много малки
молекули в една голяма молекула
в резултат на химична реакция
води до възникването в
последните на цял комплекс от
нови физикохимични свойства.
Практически всички свойства на
полимерите са закодирани в
структурата и свойствата на
отделните макромолекули. В
полимерната система се създава
сложна организация между
здравите химични връзки в макро
молекулата и, нейната
термодинамична стабилност
определяща конформацията, и
слабите връзки на
взаимодействие между
макромолекулите, определящи
надмолекулната структура на
полимера.
На практика полимерите се делят
на две големи групи:
хомополимери,които са изградени
от еднакви повтарящи се звена, и
основната верига е изградена от
въглеродни атоми. Подобна
структура притежава полиетилена
( -CH
2
- CH
2
- CH
2
- CH
2
- CH
2
-)
n
.
Но чрез пряка полимеризация в
структурата на полиетилена могат
да съществуват и някои
нерегулярни структури като:
Понякога тази нерегулярност се
използва за допълнителна
химическа модификация на
полиетилена.
С регулярността е свързано
наличието или отсъствието на
слаби връзки между
макроверигите на полимера,
което е важно за термическите и
механическите свойства на
полимера, или способността да
придобиват каучукоподобна
еластичност.
Ако изразим една макромолекула
в плоскост като трансзигзагова
форма, то страничните радикали,
могат да заемат различни позиции
по отношение на тази плоскост.
Това свойство се нарича
стереорегулярност. Тя се явява
необходимо, но недостатъчно
а) обемно центрирана – освен атомите по върховете
има и един атом в средата на клетката
б) стенно центриран - освен атомите по върховете
има и по един атом на всяка една от
кристалографските плоскости
в) хексагонална – такава структура имат
керамичните и кристалните материали.
7. Аморфност и кристалност в полимерите
Макромолекулите при полимерите могат да бъдат
разгънати, свити на кълбо, преплетени и др. Всяко
едно състояние на полимерите се определя от
тяхната подвижност, от преченето между тях и от
термодинамичните условия на системата. На
практика никога не е наблюдавана макромолекула,
която да е изпъната като нишка. Най-ниско
енергично състояние имат макромолекулите, когато
са нагънати на кълбо (а) това състояние се нарича
глобулярно. Отделните глобули могат да се събират
една с друга и да образуват агрегати (б). Възможно
е също няколко макромолекули да са се спречкали
една с друга, но в определени точки на техните
вериги да са успоредно разположени. Това
означава, че ще има по-висока степен на
подреденост. Тази подреденост при полимерите
материали се разглежда като кристалност. За това
кристалното състояние при полимерите е различно
от просто молекулните вещества и за това се
нарича псевдокристалност.
Има обаче полимери, които колкото и бързо да се
охлаждат стопилката им има винаги определена
степен на подреденост на молекулите.
Следователно между чисто аморфното и
кристалното състояние при полимерите има
някакво междинно състояние и то може да бъде
изразено чрез следната фигура:
На фигурата макромолекулите са представени като
елипси. На фиг.(а) те са разположени хаотично и
това е типично за аморфното състояние на
полимерите. На фиг.(б) центовете на елипсите
съвпадат с центровете на правоъгълната мрежа, но
самите елипси са насочени в различни посоки. Това
е т. нар. междинно състояние на преход от аморфно
в кристално, но на фигурата има също аморфна
структура. Това състояние е характерно за течните
кристали. Когато към този кристал не е подадено
напрежение има такава структура.
Ако се подаде напрежение към течния кристал се
молекулите се ориентират по посока на
напрежението и тогава течния кристал
представлява визуализация. При фиг.(в) имаме
съвпадение на центровете на елипсите с
центровете на мрежата, като са ориентирани в една
и съща посока. Това състояние е кристално
състоянието при полимерите. От множеството
разнообразни възможности за образуването на
кристални форми при полимерите най-голямо
атом от аморфната област запълва
ваканцията; другата е външна
функция на внедряване (3), където
малък атом се внедрява между две
кристалографски области.
Дифузията е процес на пренасяне на
маса. Дифузията е основна
характеристика в процесите на
термичната обработка за закаляване
и легиране на металите и сплавите.
6. Структура на полимерните
материали. Фазови състояния.
Агрегатните и фазовите състояния
на ниско молекулните вещества на
практика са 3: газово, течно и
твърдо. Тези състояния са
обосновани от структурата на
високомолекулни вещества, които за
изградени от атоми и молекули.
Високомолекулните вещества са
изградени от дълги вериги, в които
участват множество сегменти. За
тези вещества са характерни 4
температури. Температура на
крехкост.Температура, която
определя формата на разрушаване на
полимера. Когато температурата е
под Ткрх., тогава разрушаването на
полимерите е крехко-ронят се.
Когато температурата е между Ткрх.
И Тq (встъкляване), тогава
полимерите са пластични, еластични
и това състояние се нарича вискозно
твърдо. Когато температурата на
полимера е между Тq и Ттоп. се
нарича вискозно еластично. Това
фазово състояние е характерно само
за полимерите. Свойствата на това
състояние най-добре си личат при
ципите, при каучуците и др. Когато
температурата е между Ттоп. и
Тразл., тогава казваме, че имаме
вискозно течно състояние. Това
състояние се отличава от това при
ниско молекулните вещества.
Разликата е в понятието течни.
При НМВ течни се състоят от
преминаването на един атом от
позиция a в позиция b за време ?
1
.
Този преход определя по-бавния
процес на течене и дифузия при
полимерните материали. Когато
температурата на един полимер е по-
висока от Тразл., полимера се
разрушава, т.е. при полимера нямаме
газово състояние.
8. Свойства на материалите.
Т
2
> Т
q
-> то тя пресича двете
криви в точките F
1
и F
2
.
F1’ ? F2’-> по вероятно е
съществуването на течна фаза.
Едната - течната или твърда фаза
могат да съществуват в реално
състояние при определена
температура . когато имат минимум
свободна енергия.
Графичната зависимост T° - време
на кристализация има вида.
Уравнението дава зависимост
между:
?F - свободната енергия
V - обем на кристала
S - повърхност
?f - разлика в свободната енергия
между твърдата и течната фаза
? - повърхностно напрежение на
границата между течна и твърда
фаза
В точка a има течна система. С
понижаването на температурата се
създават условия за намаляване на
свободната енергия. И в точка b
започва образуване на твърди
кристали. Първите твърди кристали
в точка b могат да имат различен
радиус.
Критичен радиус на първичните
кристали - когато е много по-малък
от критичната разлика между двете
величини S.Т и V.?f е много
голяма и при тази голяма свободна
енергия първично кристала се
разтваря в стопилката.
Ако първичните кристали са по-
големи от R
кр.
то разликата между
двете величини е много малка и при
?T кристалите ще са стабилни и ще
положат условията на процеса
кристализация. Процесът се
осъществява в интервала b – c .
Зависимостта от T=const.
независимо , че продължава да
понижава температурата на
системата. Температурата е
константа, понеже в процеса на
кристализация се отделя свободна
енергия или свободна топлина и
това компенсират понижението на
температурата. От с – d има
понижение на температурата до
твърда фаза.
Кривите 2 и 3 са реални криви на
кристала.
Крива 2 - малък праг на охлаждане
Крива 3 - с голям праг и връщане на
температурата на кристализацията.
Освен върху условията на
кристализационният процес,
температурата играе изключителна
роля при образуването и функцията
на кристализация. Има правило при
което в посока, в което се отвежда
топлината, това е и посоката на
нарастване на кристала. Когато
започва образуване на първичните
кристали те обикновено имат
сферична форма. Когато броя на
кристалите е много голям и те се
допират един до друг
,
формата им
се променя . Когато отвеждащата се
топлина има преимуществено
значение в дадена посока се
образуват кристали със специфична
форма.
9.1. Пластичност и механична
условие за кристализирането на
полимерите. Изключение от това
правило е поливиниловия
хидрооксид (-CH
2
-CHOH-)
n
,
който може да бъде активен и в
същото време добре да
кристализира. Това се обяснява с
вандерваалсовото взаимодействие
на близките по радиус H и OH-
групи.
огато в основната полимерна
верига са разположени атоми,
различни от водорода или тя
изцяло е изградена от други
атоми, то съответно имаме
хетероверижни или елемент-
органични полимери. При тези
видове полимери различията в
структурата и свойствата се
получават от различните по
здравина химични връзки.
В макромолекулите полимерите
притежават единични (прости),
двойни или тройни връзки.
Простите определят вътрешното
въртене на отделните звена
(сегменти), гъвкавостта на
веригата и високоеластичните
свойства на полимерите.
Кратните връзки обуславят
реакционната способност на
полимера (деструкция и
структуриране). Тя може да се
използва за осъществяването на
полезни процеси (вулканизация),
а също определя протичането на
някои вредни процеси (стареене,
деструкция и др.)
Гъвкавостта е основно свойство
на полимерната верига, водещо
до реализирането на нови
свойства във високомолекулните
съединения(ВМС) –високо
еластичност и отсъствие на
крехкост в твърдо състояние при
температури по-ниски от
температурата на встъкляване на
полимера. Вътрешните ротации
се наблюдават при съединения,
при които има наличие на
единични химични връзки,
например C-C в карбоверижните
полимери. Тази връзка (C-C) се
намира под някакъв ъгъл,наречен
валентен. Той може да приема
много значения и това да
определя стойността на конуса на
елиптичната ротация. Това се
определя от топлинните
движения на участъците от
веригата.
В следствие на своята гъвкавост
макромолекулата приема в
процеса на топлинно движение
различни пространствени форми,
наречени конформация на
макромолекулата. Колкото е по-
голяма ефективната гъвкавост,
толкова тя по-лесно образува
т.нар. статистическа глобула.
Физическо състояние на
полимерите.
В зависимост от състава на
полимера, характеристиката на
макромолекулата или нейните
сегменти, условията на
охлаждане и др. полимерите
притежават различна структура.
На практика полимерите могат да
притежават аморфно, кристално
или най-често смесено
строене,което се характеризира
със специфични особености,
произтичащи от характеристиката
на макромолекулата.
Аморфно строене в
значение имат
следните три структури:
Това кристално образувание е
монокристал, като то е най-висшата организация на
полимерите. Монокристалите се образуват от
нагънати макромолекули. Тези молекули образуват
малки пластинки с големина от 60 до 200
A(ангстрьома). Дебелината на тези пластинки
зависи от характеристиката на полимера. Тези
пластинки могат да се образуват от:
(а) – една макромолекула
(б) – части на една макромолекула
(в) – две или три макромолекули
Освен това тези пластинки могат да не съществуват
самостоятелно. Те могат да бъдат свързани със
свити ръбове, могат да са слепени, да са
разположени вертикално една върху друга, така че
да образуват пирамидална структура.
(а) – радикален
(б) – кръгъл
На практика сферолита представлява структура, в
която са разположени монокристали. Когато тази
кристална форма е в малка концентрация
сферолитите представляват точна сфера. Тогава
когато те са във висока консистенция и се допират
един до друг се получават многоъгълници. Когато
сферолитните образувания се намират в тънки
ципи тогава тези сферолити са плоски и тогава е
по-възможно да съществува кръгов
сферолит.Когато тези образувания са дебелостенни
изделия те са сферолитни.
Тази структура е кристална фибрала. Тя
представлява успоредно разположени
макромолекули. Тази структура е най-характерна за
полимерните влакна. При тяхното получаване
макромолекулите са в хаотично положение, след
това обаче тези влакна се подлагат на механична и
химична обработка (нагряват се и се опъват). В
резултат на този процес се образува кристалната
фибрала. Колкото по-висока е температурата и по-
високи са силите на опън, толкова повече фибрали
ще се получат във влакното. За това някой
полимерни влакна изградени на базата на един и
същ полимер притежават физични свойства.
Полимерните влакна са три вида:
-тип памук – най-меките и пухкави влакна
-тип вълна – влакна с по-висока механична
Механични свойства на
материалите.
Всички материали, които се
използват за направа на съоръжения,
апарати и др. трябва да отговарят на
някой механични изисквания. Най-
важните са твърдост, устойчивост и
др. В резултат на тези изследвания
винаги в изпитвания образец
възникват обратни реакции. Най-
важните от тях са:
- Напрежение – сила на реакцията,
отнесена към единица площ върху
която действа външна сила.
Ако имаме даден материал, върху
който действа сила, в резултат на
това действие имаме резултативна
реакция ? и ?, като тези два
параметъра са свързани.
Този модул е в сила, тогава когато
силите действат на тялото на опън.
При този модул отношението на ?
към ? определя зоната на еластична
деформация. Това е тази промяна на
?, която може да изчезне ако
премахнем действието на външните
сили.
огато силите Р действат на натиск,
определят началото на пластичната
деформация. Това е тази
деформация, при която ? не
възстановява първоначалните си
стойности при премахване на
външното въздействие.
Следователно има едно напрежение
което определя границата между
еластичната и пластичната
деформация ? – критично.
.= .=?крabG2?1Gb
a,b – параметри на кристалната
решетка.
За металите тези стойности са много
близки и отношението става близко
до 1.
- Процеси възникващи в резултат на
механично въздействие.
обработка на металите. Наклеп и
рекристализация.
Първият ред е структура на
кристалографска плоскост. Вторият
ред е това, което се вижда под
микроскоп като строеж на
материала. Третият ред, при който
се държи материала. Един
материал, който е претърпял наклеп
съхранява в това състояние в дълъг
период от време. Извеждането от
това състояние става чрез
ускоряване на дифузионните
процеси, тоест с повишаване на
температурата. При състояние на
наклеп температурата е равна на
стайна температура. Ако повишим
температурата на материала при
0,2Т
ТОПЕНЕ
то пада напрежението от
структурата на материала.
Изкривената кристална решетка
възстановява първоначалната си
структура. Този процес се нарича
отдих или възврат на материала. В
края на този процес в материала
нямаме механични действия. Ако
повишим температурата на
материала до 0,7Т
ТОПЕНЕ
във всеки
един кристал ще се получи нов
кристал и този процес се нарича
рекристализация, тоест получава се
множество от нови кристални
образувания, затова кристалната
решетка е гъста. Това е
рекристализация 1
-ва
степен и
материала се възстановява по
структура и състав, равна на
точката при началото на
пластичната деформация. Ако
загреем материала до 0,9Т
ТОПЕНЕ
малките кристали започват да
наедряват. Това е рекристализация
2
-ра
степен и материала се
възстановява по структура и състав
напълно, тоест преди да започнат да
действат еластичните деформации.
9.2. Изпитване на опън.
Характеристика на методите и
видове диаграми при металите и
полимерите.
полимерите.То се характеризира с
3 физични състояния:
стъкловидно, високоеластично и
вискозно-течно. Могат да бъдат и
в твърд и в течно агрегатно
състояние.
За да се разберат по-точно
процесите протичащи във
фазовите изменения на
аморфните полимери, е
необходимо да се запознаем с
формулировката на две основни
явления при материалите :
деформация и релаксация.
Деформацията е всяко изменение
на формата или обема на телата
под действието на външни сили.
Тя може да бъде обратима-
еластична или необратима-
пластична.
Релаксацията са протичащи във
времето процеси на преминаване
от едно равновесно състояние в
друго равновесно състояние под
действието на външни
въздействия.
Стъкловидно състояние.
Основна характеристика на
стъкловидното състояние е
температурата на встъкляване,
която зависи преди всичко от
химичният състав и строеж на
полимера. Те съществуват при
температури между Ткрх. – Твс.. в
тази област деформациите са
много малки и техните свойства
са пропорционални на
температурата.
Високоеластично състояние -
съответства на температурния
интервал Твс. – Твт., в които
полимерът проявява обратими и
големи деформации, които малко
зависят от температурата.
Вискозно-течно състояние-при
него въздействието на външните
сили върху полимера, при
температури между Твт. И Тразл.,
водят обикновено до необратими
пластични деформации.
10.Методи за изследване на
твърдостта на материалите.
Ударна жилавост.
Изискването за високо качество
на машиностроителните изделия
налага въвеждането на
изпитвания за определяне
свойствата на материала.
Изпитванията могат да бъда на
опън, твърдост, ударна жилавост
и т.н.
Изпитване на опън:
Изпитването на опън спада към
статичните разрушителни методи.
Детайла който се изпитва в края
на резултата се разрушава, от
сила предизвикваща напрежение
на опън в него. Изпитвания
образец представлява пробно
тяло с размери, върху което
силата коята се прилага е
променяща се, като почва от нула
и се увеличава.
Данните които се вземат и
изчисляват, определят свойства
като: граница на еластиност,
граница на
провлачване(физическа и
условна), якост на опън,
относително удължаване след
разрушаване, относително
свиване след разрушаване, модул
на еластичност.
Тези характеристики се използват
за якостното оразмеряване на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 юни 2022 в 13:00 потребител
 
Подобни материали
 

Материалознание

25 яну 2012
·
185
·
15
·
1,376
·
434

Предмет на материалознанието. Класификация на материалите. Техника на материалите. Метали, неорганични метали (стъкло, керамика и т.н.)...
 
Онлайн тестове по Материалознание
Тест по материалознание
изпитен тест по Материалознание за Студенти от 1 курс
Тест по материалознание за изпит по материалознание в Русенския университет. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
42
340
1
05.09.2012
Тест по материалознание за студенти
тематичен тест по Материалознание за Студенти от 3 курс
Тестът по материалознание включва 10 въпроса, свързани с процеса отгряване от първи и втори род. Всички въпроси имат само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс по специалността.
(Труден)
10
36
1
12.07.2013
» виж всички онлайн тестове по материалознание

Материалознание

Материал № 894380, от 18 окт 2012
Свален: 445 пъти
Прегледан: 659 пъти
Предмет: Материалознание, Технически науки
Тип: Пищов
Брой страници: 11
Брой думи: 11,296
Брой символи: 71,323

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Материалознание "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Диана Николова
преподава по Материалознание
в град София
1 375 53

виж още преподаватели...
Последно видяха материала