Университет „Проф. Д-р Асен Златаров” – гр. Бургас
Факултет по обществени науки
Анализ на картината
„На двора”
от художника
Златьо Бояджиев
Изготвил: Проверил:
Александра Манолова доц. З. Златев
ІІІ курс; ПНУП; 40 гр.; фак.№932
Биография
на
Златьо Бояджиев
Златьо Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети
и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на ХХ век.
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална
художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил
Бараков, към които се присъединява Цанко Лавренов и образуват легендарната
група Бараците. След дипломирането си художникът се установява в Пловдив и
започва да рисува, като най-характерната тема от творчеството му през този
период са пасторалните сюжети от селския бит.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 година,
когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко
години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с
неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит.
При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на
гротесковата образност, включването на детски фигури в композициите и
експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник, герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на
Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора”. Сред най-
известните му творби са: „Село Брезово” ; „На трапезата” ; „Две сватби”. Голяма
част от платната му са подарени в къща-музей в Пловдив.
Златю Бояджиев умира на 73 годишна възраст на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
В града под тепетата е открита галерия с произведения на големия художник.
След 10 ноември Златьо Бояджиев се превръща в мания за колекционерите и е най-
често фалшифицираният български художник. Обикновено се имитира вторият период на
Бояджиев, защото художественото майсторство в първия е недостижимо за
фалшификаторите.
В картината си „На двора” художникът е използвал маслена живопис. Картината
е представена в битов жанр.
Композиционната структура на творбата е представена хоризонтално.
Заглавието на картината е ключ и вход към нея. На преден план авторът е
обозначил двора на къщата със раззеленяващата се природа. В централната част
на композицията автора е насочил вниманието си към един ден от живота на едно
семейство в атмосферата на топлия пролетен ден. В тази част на композицията
художникът ни е представил семейство и къща с дърво пред нея, като според нас
неговата идея е да създаде едно естетическо усещане към природата, бита и
ежедневието на българското семейство. Къщата тук е представена като
пространство на търсения уют. На заден план авторът е обозначил фон, който
спомага за по-цялостното възприемане на творбата. Според образите на
картината най-ярък е този на жената.
Съобразно тематичната задача на автора, той умело е използвал топлите
цветове в по-голямата част от своята картина, но и съвсем леко е вкарал в
картината студени цветове, за да пресъздаде усещането за топлината на една
пролетна утрин. Картината „На двора” характеризира стремежа на художника да
изгражда художествени послания не само чрез отделните елементи в картината,
но и чрез връзките между тях. Авторът се стреми да изрази традиционни морални
ценности чрез своята картина „На двора”. Художествената композиция като цяло
носи емоционалното усещане за един пролетен ден и за топлината на семейния
уют. Картината „На двора” е своеобразна полемика за взаимодействието на
фолклора и модерната естетика с етиката на модерния човек. Картината осмисля
връзката между поколенията като основа на първичното и сетивното.
113
17
1
