Големина на текста:
Вегетавното размножаване е основен начин за размножаване на лозата.
Чрез неговото прилагане се запазват ценните сортови качества. Получените
лози се отличават с по- добър и по- силен растеж и по- рано стъпват в
плододаване, което не може да се осъществи при размножаването със
семена. То се основава на способността на отделни вегетативни части да
образуват коренова система и надземна част и да се развиват като нови
самостоятелни растения. Не от всички вкоренени лозови части може да се
получи ново растение. Така например листа и части от междувъзлия,
поставени при благоприятни условия, ще образуват корени, но няма да
могат да развият леторасти. Ето защо за вегетативно размножаване на
дадена част от лозовото растение тя трябва да има поне една
жизненоспособна пъпка.
Вегетативно размножаване се извършва чрез:
-вкореняване на неотделени от майчиното растение леторасти(отводи)
-вкореняване на отделени от майчиното растение части (резници)
-присаждане на присадници (калеми) и пъпки от избрани сортове върху
други растения
-размножаване (in vitro) чрез тъканни култури
Размножаване чрез отводи
Отводите представляват вкоренени, но не отделени от майчиното растение
зрели или зелени леторасти. В лозарската практика този начин се прилага
при следните случаи:
-за попълване на празни места в плододаващи насъждения, където лозите
са със силно развита коренова система и засаждането на нови лозички не
дава добри резултати; ако лозите ще се формират стъблено, попълването на
празните места може да стане на втората или третата година чрез
използване за отвод на една от двете пръчки, оставени за формиране на
стъблото.
-за подмладяване на стари лози или за възстановяване на лози, повредени
от неблагоприятни фактори на околната среда;
-за получаване на нови растения на собствен корен
-за промяна в гъстотата на растението
-за размножаване на трудно вкореняващи се видове, което се дължи на
високия процент на прихващане при размножаване с отводи.
Въпреки много добрата вкореняваща способност на летораслите,
използвани за отводи, за получаване на добри резултати при този начин на
размножаване трябва да се спазват някои условия, по- важни от които са:
-времето на залагане. Отводите се вкореняват по- добре, ако се полагат
през есента. Изключение се прави само при сбити почви, в които е добре
това да става през пролетта, зелените леторасли обикновено се полагат за
отвод от средата на юни до началото на юли.
-избора на подходящи за отвод пръчки. Още през лятото се избират
ориентирани към посоката на празното място леторасли, чиито върхове не
се прищипват или кършат, за да имат необходимата дължина при полагане
на отвода. Те обаче редовно трябва да се култучат. Пръчките трябва да са с
добре запазени пъпки и запасени с хранителни вещества.
-механичния състав на почвата. При тежки почви за добро вкореняване на
отводите се препоръчва поставяне на пясък в канавката, а при сухи-
подържане на необходимата за вкореняването влажност.
Видове отводи
В практиката се прилагат следните отводи: обикновен, отвеждане на цялата
главина, китайски и върхов.
Обикновен отвод (далдарма, положница, поведеница). С него се попълват
празни места между съседни лози в маточници и плододаващи лозя.
Извършва се по следния начин. През есента по посока на липсващата лоза
се изкопава канавка, дълбока и широка около 50 см. На дъното й се
посипва добре огнил оборски тор, върху него се поставя пласт рохкава
почва, като общо двата пластта достигат 15 см. След това от главината се
избира най- ниско разположената, добре узряла и достатъчно дълга
пръчка(определена още през лятото) коята се полага в дъното на канавката.
Краят й се издига вертикално на горе на мястото на бъдещата лоза и се
реже да две очи. Пръчката се покрива с почва, като неколкократно се
притъпква добре, след което върхът й се привързва за колче и се покрива с
рохкава почва така, че да се образува купчинка от 5- 6 см над горната
пъпка. Очите на пръчката от главината до мястото на навлизането й в
почвата се отстраняват. В края на втората година, когато корените на новата
лоза са добре развити, тя може да се отдели от майчината главина, ако
почвите са песъчливи или отводът е направен в маточник. В противен
случаи тя остава свързана с майчината лоза поради опастност от
унищожаване на корените й от филоксера. При много дълги леторасли,
което се наблюдава най- често в маточниците, може едновременно да се
попълнят две или три съседни празни места.
Отвеждане на цяла главина (катавлак, гъткане) този начин се използва
едновременно за попълване на празни места и за подмладяване на стари
лози. На растението, което ще се потапя, при резитбата се оставят две от
най- развитите пръчки старата главина се поваля в предварително изкопана
канавка с дълбочина до стъпалните корени и с дължина до мястото на
съседната пропаднала лоза. Пръчките се полагат в канавката и се отвеждат-
едната на мястото на старата лоза, а другата- на празното място. По-
нататък се постъпва по описания начин за полагане на обикновен отвод.
Китайски отвод. Прилага се за получаване на вкоренени лозички от
трудно вкореняващи се видове и сортове лози, както и за бързо
размножаване на ценни сортове, от които няма достатъчно посадъчен
материал. За тази цел на пролет се изкопава канавка в страни от главината
по посока на реда с дълбочина 25 см и дължина около 1,25 м. На дъното на
канавката се поставя добре угнил оборски тор, върху който се посипва
рохкава почва с дебелина на пластта 10-12 см. Избраната за отвод пръчка
се полага хоризонтално в канавката, притиска се към почвата с дървени
кукички и се покрива с 4-5 см почва. Останалите пръки от главината се
режат на чепове с по 2 очи. Очите на пръчката от главината до навлизането
й в почвата се премахват. Всички пъпки от положената пръчка се развиват
в леторасли. За да се вкоренят, се загърлят неколкократно (3-4 пъти) през
вегетацията. При сухо време отводът се полива. През есента се изважда и
се нарязва на толкова части , колкото леторасли са се развили.
Когато лозовите пръчки са по- къси и неподходящи за полагане на
обикновен отвод, прилага се т.нар.стремглав (върхов) отвод. Върховете на
пръчките се забиват в добре разрохканата почва на дълбочина 25-30 см за
образуване на корени, а от пъпките най- близо до повърхността на почвата
се развиват леторасли. Всички останали очи на пръчката се отстраняват.
Вертикален отвод. Нарича се още отвод чрез заравяне на лозата. Прилага
се за бързо размножаване на ценни форми. Маточните лози трябва да се
отглеждат приземно и да им се прилага къса резитба с по 4-6 чепа с по 1-2
очи. Когато развилите се леторасли достигнат 20-25 см основата им се
покрива с 10-12 см рохкава почва. При наличие на достъчно влага, въздух и
оптимална температура до края на вегетационния период летораслите се
вкореняват. Отделянето им от майината лоза става през есента чрез
отгребване и изрязване на летораслите от основата. За да не се изтощават
майчините лози този отвод трябва да се прилага през една две години.
Размножаване чрез резници
Резниците представляват част от зрели лозови пръчки или зелени
леторасли с добре оформени зимни очи по тях, които,поставени при
благоприятни условия, развиват корени и надземна част.
Размножаване чрез зрели резници
В практиката за размножаване на лозата се използват предимно зрели
резници, поради по- специалните условия, необходими за вкореняване на
зелените резници. Този начин преди появата на филоксерата е бил широко
използван за създаване на лозя на собствен корен. Днес се прилага при
създаването на маточници от които ще се праизвеждат подложкови резници

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Овощарство

Начини на облагородяване на овошките, овощарство, размножаване на лозата...
Изпратен от:
PRASENSE
на 2012-10-17
Добавен в:
Теми
по Лозарство
Статистика:
28 сваляния
виж още
 
 

Овощарство

Материал № 893661, от 17 окт 2012
Свален: 28 пъти
Прегледан: 78 пъти
Предмет: Лозарство
Тип: Тема
Брой страници: 7
Брой думи: 1,977
Брой символи: 11,315

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Овощарство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала