Големина на текста:
Политически възгледи на Волтер
Франсоа Мари Волтер е роден в 1694. Той
получава образование в йезуитски колеж, така църквата изковава шпага, която боде
последните й пипала домогващи се до светската власт. Волтер също като
реформаторите не отъждествява Бог с католическата църква, той смята, че Бог е
безлична първопричина на света. Това му съждение го причислява към деистите.
Основната цел на този реформаторски ум е създаването на една чисто светска
държава, чиито поданици са равни пред закона, гарантиращ им тяхната свободна изява
(т.е превръщането им в граждани). Волтер изключва доминирането на църквата в
държавата, тъй като тази нейна цел е в противоречие с духа на христовото учение,
което забранява всякакво участие на духовниците в гражданската власт. В
застъпничеството си за участие на духовенството в светското управление Волтер се
отличава от другите просветители. Волтер дори предвижда и възнаграждение за
духовниците като служители, върху които държавата ще оказва контрас следейки
дейността, проповедите и публикациите им.
Да се подчини църквата на държавата е особено необходимо във Франция, където тя
е и проводник на чужди интереси и владее една четвърт от националното богатство на
страната. С цел лишаване на църквата от икономическа мощ Волтер настоява да бъдат
извършени следните реформи:
освобождаване на населението от такси и данъци, които в по-голямата си част
отиват в Рим
отнемане привилегията на църквата за освобождаване от данъци.
Като добър икономист Волтер знае, че съкращаването на църковните празници ще
доведе до увеличаване на работните дни, което от своя страна ще се отрази
благоприятно на стопанството.
Волтер смята, че разпоредбите на църквата могат да влизат в сила, едва когато са
минали през държавен контрас. С подчиняването на религиозната власт на светската,
според Фр. Мари Волтер в държавата ще стане възможно установяването на търпимост,
свобода и справедливост. Той смята, че хората независимо от религията си трябва да си
помагат. Веротърпимостта извежда от универсалния морален принцип, който
постановява, че никой няма право да претендира за изключителни правота и права.
Волтер смята, че държавата трябва да е толерантна към сектите, ако те не застрашават
обществения й ред, т.е. не подстрекават към бунт. Като пример той сочи Англия,
където установяването на пуританизма довежда до деспотизъм*.
Освен в религията просветителят поддържа и търпимостта в политиката, така
той се застъпва за политическия плурализъм.
Волтер смята, че свободата има различни форми проявления. Най – напред човек
трябва да е свободен като личност т.е. да разполага по свое усмотрение със своите сили
и умения, както и с продукта на дейността си. Именно поради това той с всички сили се
бори срещу крепостничеството, феодалните данъци и повинности във Франция. Така
той смята, че ще се увеличи добива от селското стопанство тъй като хората ще бъдат по
– продуктивни върху своя земя. Частната собственост Волтер смята за свещено и
неотнимаемо право на човека. Тя ч условие за пълноценно участие в обществения
живот. Волтер идеята, че човек трябва да бъде гражданин, а не поданик подложен на
произвола на властта. За най – важна от всички свободи просветителят смята свободата
на словото, защото чрез нея човек може да се прояви като разумен не само в личния, но
и в обществения. Тази свобода е основата, без нея всички други рухват.
Волтер обаче не отъждествява свободата с анархията. Според него свободата се
корени в това ”да си зависим само от законите, а не от капризите на властниците.”
Същевременно просветителят е чужд на абсолютизирането на легитимността. Според
него истински са онези закони, които съответстват на естественото право.
Просветителят като човек изпреварващ времето си вижда недъзите и
несъвършенството на държавния апарат. Особено наложителни са реформите в
правната система. Първата промяна според него е въвеждането на правно равенство т.е.
всички жители да се превърнат от поданици в граждани. Това е в ущърб на
аристокрацията и в полза на буржоазията. Волтер е против закупуването на съдебни
постове (наложено от Колбер), които трябва да бъдат заемани от компетентни лица.
Законите трябва да са валидни в цялата страна и да имат точна формулировка, която да
не позволява тяхното произволно тълкуване и “заобикаляне”.
Под критиката на Волтер попада и съществуващото наказателно право, основна
слабост, на която е пълното несъответствие между престъпление и присъда. Волтер има
мнение, според което наказанията трябва да са в полза на обществото, затова той е враг
на смъртните присъди. На наказателно преследване според него подлежат само
извършителите на престъпление срещу друга личност или обществения ред.
Просветителят разработва и съвсем различаваща се от тогавашната съдебна
процедура. Обвиняемият е невинен до доказване на вината му, което съдът трябва да
постигне чрез обективни и достоверни доказателства, а не чрез правдоподобни и
вероятни. Оттук следва, че обвинението не може да се опира само на свидетелски
показания или само на признания на обвиняемия, над който не бива да се употребява
натиск по време на следствието и има право да ползва услугите на избран от него
адвокат, а делото трябва да бъде наблюдавано от безпристрастни съдии и заседатели.
Волтер осъжда прахосването на държавните финанси, той смята, че средствата
на държавната хазна трябва да се използват за подобряване на инфраструктурата
(пътища, училища, болници). Просветителят поддържа премахването на редовната
армия, която поглъща неимоверно много средства, и заменянето й с милиция. Той
смята, че държава и общество трябва да подкрепят бедните и нуждаещите се, път за
решаването на този проблем според него е прогресивното данъчно облагане. Волтер
като икономист знае, че богатството на една страна се таи в трудопроизводителността
на населението, затова според него главна задача на властта е осигуряване на
благоприятни условия за развиване на селското стопанство и промишлеността. С цел
възмогването на Франция, той настоява да бъдат извършени промени, които да
унищожат и последните феодални порядки, спъващи развитието й.:
въвеждане на нова административна система, която ще приключи с феодалната
разпокъсаност на страната
премахване на вътрешните мита оскъпяващи ненужно стоките и затрудняващи
пласирането им
въвеждане на единни мерки и теглилки за цяла Франция
Според Волтер парламенти, които напълно са се дискредитирали, трябва да се
лишат от всякаква политическа власт и да бъдат разпуснати.
Просветителят смята, че философите управляват мнението на хората и като
такива могат да го наложат върху най – могъщия човек в страната – монарха.
Слушайки техните съвети и изпълнявайки реформите, които му диктуват
обществото ще еволюира без сътресения. Волтер не е привърженик на монархията,
а камо ли на абсолютизма когото той приравнява с деспотизма. Той отрича
върховенството на краля над закона и дава за пример Англия, където кралят е
всесилен за извършване на дела, угодни за парламента и безсилен да се обърне
срещу него. Но и парламентарната монархия не била съвсем по вкуса на Волтер.
Неговата истинска “любов” била републиката, която той истински “обиква” след 70-
те години на XVIII век. По това време той вижда, че просветената монархия, за
която той е смятал, че се издига над частни и групови интереси и осигурява благото
на голямата част от гражданите, изпада в противоречие с третото съсловие.
Великият Франсоа Мари Волтер обявява републиката за най – приемлива форма на
управление, защото е в най – голяма близост с естествените права на хората.
* Протекторат на Кромуел

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 яну 2021 в 10:31 ученик на 23 години от Айтос - СОУ "Никола Йонков Вапцаров", випуск 2018
04 дек 2020 в 16:50 студент на 40 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Архивистика и документалистика, випуск 2020
01 дек 2020 в 23:18 в момента не учи на 39 години
15 яну 2020 в 21:57 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Журналистика, випуск 2022
20 яну 2019 в 21:12 студентка на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2017
15 ное 2018 в 12:27 родител
01 окт 2018 в 00:37 ученичка на 45 години от София - 001 АЕГ, випуск 2021
 
Подобни материали
 

Политическа комуникация. Същност, форми и средства на предизборната комуникация

20 юни 2010
·
512
·
13
·
2,336
·
491

Терминът “комуникация” се появява в научната литература от началото на 20-те години на ХХ в. Постепенно той придобива толкова широка гражданственост, защото от средата на миналия век (и досега) е станал един от най-популярните в отделните социални...
 

Водене на преговори при критични произшествия

19 дек 2007
·
150
·
2
·
185

В ежедневието често възникват ситуации, които застрашават по някакъв начин живота и здравето на гражданите. Обикновено ситуации, при които има взети заложници или опитите за самоубийства или терористичните актове се определят като критични...
 

Сравнителен анализ на идеите на Тукидид, Макиавели и Хобс

09 апр 2008
·
269
·
4
·
598
·
180

Тримата представители на школата на реализма - Тукидид, Макиавели и Хобс максимално точно и критично анализират и представят основните събития и фактори за изграждането на съвременната им действителност. Преосмисляйки реалността през призмата на своето...
 

Българския преход

02 юни 2008
·
259
·
4
·
705
·
146

Анализирани са основните моменти от политическо значение и развитието на българския преход от социализъм към демокрация и пазарна икономика. Анализирани са и моментите в живота на населението допринесли отрицателно или положително. Напълно авторски.
 

Политически комуникации

17 авг 2008
·
757
·
32
·
13,865
·
419

Лекции по политически комуникациии -2007 г. НБУ, специалност "Масови комуникации"...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически възгледи на Франсоа Волтер

Материал № 89219, от 07 фев 2008
Свален: 353 пъти
Прегледан: 292 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 712
Брой символи: 6,154

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически възгледи на Франсоа Волтер"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения