Големина на текста:
„За” или „Против” атомните електроцентрали
Атомните електроцентрали са въпрос, който вълнува не само
България, но и целият свят.
Преди около 50 години правителствата на много страни по света
решиха да въведат ядрената технология, за да се справят с нуждата от
енергия. Първият в света ядрен реактор е създаден през 1942 г. в Чикаго
под ръководството на италианския физик Енрико Ферми. Реакторът е бил
от ураново-графитен тип и е работел с топлинни неутрони. Той имал
мощност едва половин ват. В Европа за първи път е построен ядрен
реактор в Русия под ръководството на Игор Василевич Курчатов.
Първата в света атомна електроцентрала е пусната в действие през 1954
г. в Обнинск, бившия СССР. В края на 50-те и началото на 60-те години
много атомни електроцентрали от първо поколение започнаха редовната
си експлоатация. Като конкурентноспособен отрасъл, ядрената
енергетика възниква в края на 60-те години. Мощността на
съвременните ядрени реактори вече се измерва с милиони и милиарди
ватове.
Понастоящем в света има 6000 реактора, от които 433 са
предназначени за производство на електроенергия.
Ядрени електроцентрали работят в 33 страни, в 17 от които те
произвеждат над една четвърт от необходимата за потребление
електрическа енергия. Сред тези страни е и България. Франция е лидер
в областта на производството на ядрена електроенергия -
относителният дял на произведената електрическа енергия от АЕЦ е
80%. За сравнение този показател в САЩ е 30%, в Русия - 30%, а в
България - 40%.
Забавянето на темповете в развитието на ядрената енергетика
през последните години и нарастването на негативното обществено
отношение към нея се дължи главно на две крупни аварии - в Три Майл
Айлънд, Пенсилвания през 1979 г. и в Чернобил, Украйна през 1986
година. Тези аварии са предупреждение за първостепенното значение
на всички фактори, осигуряващи безопасността при експлоатацията на
ядрени енергийни източници - не само научно-технически, но и
организационни, управленски, кадрови и др.
Според мен, атомните електроцентрали имат положителен и
отрицателен ефект върху човечеството.
Кои са предимствата на атомните електроцентрали?
За развитие на ядрена енергетика има достатъчно ресурси. Огромни
уранови залежи има както под земята, така и в океаните.
Ядрената енергия може да генерира електричество без емисии на
въглероден двуокис и други парникови газове.
Светът не може без ядрена енергия. 16% от световното електричество се
произвежда по ядрен път. Облъчването с радиация от ядрените
централи е нищожно. В ядрените централи има биологична защита, която
ограничава радиацията и гарантира безопасността на милиони хора,
живеещи в близост.
Ядрените отпадъци не са неразрешим проблем. Отработеното ядрено
гориво от всички реактори в света в продължение на година може да се
побере в двуетажна сграда върху площта на баскетболно игрище.
Ядрените отпадъци се изолират и съхраняват и не вредят нито на
хората, нито на околната среда.
Макар да не са застраховани срещу всички опасности, повечето реактори
са проектирани да не изпускат радиация дори при най-неблагоприятни
обстоятелства. Подготвя се и ново поколение реактори. Те ще бъдат по-
евтини за експлоатация, ще отделят по-малко отпадъци и ще имат
системи за безопасност, които разчитат на законите на физиката, а не на
активна човешка намеса.
Ядрената енергия е конкурентна. Строежът на атомни централи е по-скъп
от този на топлоцентралите. Но заради ниската цена на горивото и
високата продуктивност, веднъж построени, атомните централи имат
ниски експлоатационни разходи.
Кои са недостатъците на атомните електроцентрали?
Сериозна опасност за екологията обаче представляват
радиоактивните отпадъци, които „бълват” централите. Отработеното за
година от всички реактори в света гориво може да се побере в двуетажна
сграда върху площта на баскетболно игрище. Въпреки скромния си обем,
то е истинска бомба със закъснител.
Продължителността на радиоактивен разпад трае милиони години, а
доказано техническо решение за дългосрочно управление на
радиоактивни отпадъци до днес не е открито. Абсолютна гаранция за
безопасността на реакторите също не може да бъде дадена. Атомните
централи притежават висока защита срещу радиация, но според някои
официални изчисления има голяма вероятност през следващите 40
години някъде по света да възникне крупна авария.
Всъщност страхът от авария като тази в Чернобил, отдавна плаши много
европейци и инцидентът в Япония доказа, че тези опасения са
основателни, защото станаха повод за публикуването на данни от много
социологически проучвания. Все по-ясно се чуват притесненията от
глобална катастрофа на екозащитниците, а зелените партии в ЕС вече
съвсем открито и дори твърдо призоват Европа да се откаже от ядрената
енергетика.
След като в страната с най-високо ниво на ноу-хау всички т.нар. мерки за
сигурност са се провалили, е ясно, че ядреният риск не може да бъде
контролиран, твърдят представители на „зелените” в Париж, Берлин и
Рим. Франция е страната с най-голяма ядрена енергетика след САЩ. Тя
има 58 реактора в 19 населени места, които осигуряват почти четири
пети от потреблението на електричество. Централите в Германия са 17 и
съгласно последната политическа стратегия на страната, срокът им на
експлоатация се удължава с повече от едно десетилетие като част от
печалбите им ще отиват за финансиране на ВЕИ проекти. Италия, която
е разположена на територия с голяма сеизмична активност, до момента
няма построени реактори. Но правителството планира да промени този
факт и в бъдеще една четвърт от енергията да се произвежда от АЕЦ.
Във всяка АЕЦ технически дефекти и човешки грешки могат да
станат причина за ядрена катастрофа, в резултат на която атмосферата
да бъде замърсена с огромни количества радиация.
България, без референдум, договори с ЕС затварянето на
вторите два реактора на АЕЦ „Козлодуй” и това донесе много негативи на
политиците, подписали решението. Дълги години продължават и
дебатите дали да се строи нова централа в Белене, а като алтернативен
вариант на проекта се сочи възможността за изграждането на 6 и 7-ми
блок в Козлодуй. В страни от тези спорове обаче има един съществен
пробелем, който почти не се засяга. Става дума за складирането на
отработеното гориво. Най-късно до 2020 г. Русия ще започне да връща у
нас временно складираните високореактивни отпадъци, а България все
още няма решение какво ще прави с тях.
Атомната енергия е печеливша, но вредна и замърсяваща
околната среда. Алтернатива са термоядрените централи, които са
значително по – безопасни и екологични. Но за тях, обаче, говорим в
бъдеще време.
Мария Ищева XI
a
клас

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 юни 2016 в 22:23 студент на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Електронни медии, випуск 2018
30 ное 2015 в 20:51 учител на 22 години
21 апр 2015 в 13:11 в момента не учи на 20 години
07 фев 2014 в 18:58 студентка на 27 години от София - Военна академия "Г. С. Раковски", факулетет - Национална сигурност и отбрана, специалност - Мениджмънт на сигурността и отбраната, випуск 2019
17 юни 2013 в 22:11 потребител на 32 години
 
 
Онлайн тестове по Ядрена физика
Тест по практическо използване на ядрената енергия
тематичен тест по Ядрена физика за Студенти от 2 курс
Обединява част от материалът нужен за усвояване от студентите, изучаващи ядрена и неутронна физика. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
19
10
1
3 мин
15.08.2012
» виж всички онлайн тестове по ядрена физика

За или против атомните централи?

Материал № 891317, от 11 окт 2012
Свален: 21 пъти
Прегледан: 63 пъти
Предмет: Ядрена физика, Физика
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 891
Брой символи: 5,415

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "За или против атомните централи?"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала