Големина на текста:
КУРСОВА РАБОТА ПО СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ТЕМА: СТАРОБЪЛГАРСКА ЕПИГРАФИКА
Ш У М Е Н
2009
Писмените паметници, достигнали до нас непосредствено, а не чрез
преписи, написани на твърд материал, който не е пергамент или хартия, са
предмет на специална историко-филологическа и археологическа наука,
наречена епиграфика. Като дял от палеографията Старобългарската
епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и
с кирилско писмо, от християнската епоха на Първата (865-1018 г.) и
Втората (1186-1396 г.) българска държава. Най-често тези надписи са
издълбани. Нерелефни са обикновено надписите от старите фрески и
икони. Изпъкнали надписи има най-често по предмети, които са
изработени с кълъпи или матрици – преди всичко старите монети и
печати. Целта й е да се установи по възможност цялостния текст, който се
чете извънредно трудно поради механични повреди и да даде въз основа на
палеографските признаци, приблизителна датировка, която често може да
се прецизира, ако са налице хронологични податки в съдържанието на
текста или в археологическата среда, в която е намерен паметникът. И
двете задачи предполагат: написванията на една и съща буква в различните
паметници да се съпоставят, за да се установят приликите и разликите
между почерците; въз основа на резултата от съпоставките да се определят
главните насоки, в които се е изменяло писмото. Старъболгарският
кирилски епиграфски материал предполага и съпоставки на чертанието на
буквите в старобългарските книожовни паметници и съвремените им
гръцки ръкописи. Извънредно важно значение има и сравнението с
начертанията на буквите в първобългарските надписи с гръцко писмо,
които предхождат старобългарските кирилски епиграфски паметници. За
хронологична опора служат датираните надписи, а недатираните се
поставят в предполагаем ред според палеографското им сходство с
датираните паметници.
Въз основа на културно-исторически и езикови признаци бългската
епиграфика може да бъде разделена пет основни периода: първи период
-първобългарски епиграфски паметници със старотюркски руни; втори -
първобългарски епиграфски паметници на гръцки език от епохата на
Първата българска държава (681 – 1018) преди официалното приемане на
2
християнството и въвеждането на славянската азбука; трети - български
епиграфски паметници с глаголиеско и кирилско писмо от епохата на
Първата бъларска държава след официалното приемане на християнството
(864); четвърти -български епиграфски паметници от епохата на
византийското робство (1018 – 1186) и Втората българска държава (1186 –
136); пети -български епиграфски паметници от епохата на османското
владичество (1306 – 1878).
Предложенията за класификацията не е напълно хронологична, тъй
като част от рунните надписи са от епохата след покръстването, а и
дошлите до нас официални надписи от времето на българските владетели
княз Борис І и цар Симеон са на гръцки език. Освен това съществуват и
надписи на първобългарски език с гръцки букви. И от покъсни времена
има епиграфски текстове, написани от българи на гръцки език, или
двуезични надписи и на гръцки език. В пряка връзка с Кирило-
Методиевото дело е третата група надписи.
Науката не разполага с нито един по-значителен старобългарски
глаголически надпис от ІХ – ХІ в. Запазеният епиграфски материал е
крайно оскъден и се състои от отделни думи или съвсем кратки
християнски формули. Понякога кирилските епиграфски паметници се
срещат глаголически букви. В двата притвора на църквата “Свети Наум”
на охридското езеро има две мраморни колони, които навярно са взети от
друга, по-стара църковна постройка. В изселедванията си Й. Иванов
предполага, че те може би са от стария храм, съграден към края на ІХ в. от
Наум Охридски. На южната колонка има смесен кирилско-глаголически
надпис, от който той успява да прочете със сигурност само част от втория
ред: ________ Лявата буква _ е глаголическа. В надписа има и други
глаголически букви. На още две места личи глаголическо а, последният
ред навярно започва с глаголическо г. Като изхожда от смесената употреба
на двете славянски азбуки и от палеографските особености на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 мар 2020 в 15:51 в момента не учи на 48 години
21 фев 2020 в 10:21 студент на 22 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - педагогически факултет шумен, специалност - Педагогика, випуск 2019
09 апр 2019 в 14:51 студент на 20 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език и английски език, випуск 2021
 
Подобни материали
 

Обща характеристика на Глаголицата и Кирилицата


Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголъ "дума", като това название е възникнало късно в Хърватско. Има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица по името на нейния създател ...
 

Старобългарски език

13 мар 2010
·
239
·
21
·
11,515
·

Не може да има преводаческа дейност във Великоморавия, нямат ресурсите, нямат образците за да могат да превеждат им трябват най-добрите гръцки кодекси. Не случайно и до съвремени времена най-скъпи са били книгите, просто защото са били безценни...
 

Основни черти на старобългарската литература


Преминаването на всяка литературна традицишя през етапи, характеризиращи се със специфичен стил и образност. Поставяне на основите на книжовните традиции в България ч/з оформянето на смислови ядра...
 

Старобългарската литература- обхват и характер

18 ное 2006
·
1,369
·
8
·
3,291
·
546

Старобългарската литература е най-старата славянска литература, която продължава творческото дело на братята Кирил и Методий и се опира на демократичните традиции, създадени от тях.
 

Периодизация на старата българска литература


план-конспект на периодите в старата българска литература
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Старобългарска литература
Teст по старобългарска литература
тематичен тест по Старобългарска литература за Студенти
Тестът е подходящ при подготвянето за изпита по старобългарска литература в университетите, където се изучават филологически специалности, старобългарски език и литература.
(Труден)
28
76
1
1 мин
22.08.2011
Тест по стара българска литература
изходен тест по Старобългарска литература за Студенти от 1 курс
Тест по стара българска литература за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
27
20
1
6 мин
18.10.2013
» виж всички онлайн тестове по старобългарска литература

Старобългарска епиграфика

Материал № 890468, от 09 окт 2012
Свален: 51 пъти
Прегледан: 81 пъти
Предмет: Старобългарска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 16
Брой думи: 3,422
Брой символи: 21,577

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Старобългарска епиграфика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения