Големина на текста:
ТЕМА 1 Същност на физиотерапията
Физиотерапията е наука за прилгането на физикланите фактори –
естствени и изкуствени, с профилактична, лечебна и рехабалитационна цел. В
основата на профилоктичното и лечебното действие на тези фактори лежи
местната и рефлекторна реакция за нервната и ендокринната система.
Видове физикални фактори: Разнообразни и мащабни естествени
физикални фактори: климат, минерални води, парафин, кал, луга, пясък, лед,
масаж, пасивни и активни движения, феромагнити, слънчева светлина,
аерация. Съвременно развити преформирани физикални фактори: електро-
лечение с прав и променлив ниско -честотен ток, електролечение със средно- и
високо-честотни токове, магнитно поле, лазери, инфра-червени вълни, инфра-,
ултра- и звукови вълни, аеройонизация, рефлекторен масаж и кинезитерапия.
Физиотерапията е не по-малко ефикасна от лекарствената терапия
алергии. Широки възможности за профилактика, лечение на всички органи и
системи. Съществено място в рехабилитацията на лицата със специални
нужди. Физиотерапията през различните стадии: В острия стадий целта на
физиотерапията е да предотврати прогресирането на патологичния процес и
появата на усложнения в свързаните органи и системи. В подострия - да
подпомогне, ускори и удължи възстановителните и оздравителните процеси до
възможно максимално ниво. В хроничния - да осигури поддръжането на
саногенезните процеси в увредения орган или система чрез поливалентно и
многоетапно приложение (клинично, амбулаторно, домашно, санаториално-
курортно).
Време на приложение: Физиопрофилактика – предболестния период или
в ранните, функционални стадии, на заболяването, когато е възможно
блокиране на патологичния процес. Физиотерапия и рехабилитация – хронично-
рецидивиращите заболявания и състоянията с намалена функционална
годност, чрез комплексна, етапна (стационарен, амбулаторен, курортен и
домашен режим) програма насочена към забавяне и спиране хода на болестния
процес и възстановяване на функционалните възможности на пациента и
неговата социална самостоятелност. Дозиране: Малки дози стимулиращо
въздействие на собствените защитни сили, активиране метаболизма,
трофиката и имунобиологичната защита; самовъзстановяване с малки дози
физична енергия – преимущество пред медикаментите. Големи дози – силно
дразнене водещо до явления на задържане.
Принципи на приложение: Правилно, пълно и прецизно определяне на
потребностите от ФТ. Преценка локално и общо състояние на болния.
Своевременно приложение на фактора. Етиопатогенетична обосновка за
приложение на фактора. Диференциран подбор на фактора. Системен контрол
от ефекта на фактора. Комбиниране на факторите. Планомерност, поетапност
и последователност на приложение на факторите. Преценка на
показания/противопоказания за фактора. Други важни принципи са: Избор на
локализацията на приложение локално, сегменторно-рефлексно, общо
въздействие, акомпуктурни зони. Подбор на оптимални параметри – зависи от
различни фактори (възраст, обща реактиност, локалоно състояние).
Индивидуалност към физотерапевтичните параметри (динамичен контрол).
Избягването на привикването (импулсен характер или лабилно проложение).
Комбиниране на физикалните факторите: Забранени комбинации: Две
общи процедури с генерализирано д-вие. Две различни фактора върху една
рефлексна зона. Два еднакви локални фактора ( УВЧ и микровълни).
Приложение на локалния фактор след общия. Криотерапия и топлолечение в
един ден. Процедури с еднопосочно действие в един ден (парафин и УВЧ;
солукс и микровълни). Галванизация, масаж, микровълни, ДД в една и съща
зона. Подтискащи и активиращи ЦНС фактори в един ден. Общо облъчване
след водна процедура. Позволени комбинации: Водолечение и масаж
подводен струев масаж, вихрови вани, вибрационни вани, душ-масаж.
Водолечение и пасивни движения – подводна екстензия. Водолечение с
различни химични в-ва. Водолечение с магнитно поле. Галванична вана,
галвано-калолечение. Магнитно поле с лазер-терапия. Интерферентен ток с
вакуум масаж. Криоелектрофореза и криоелектростимулации.
Диадинамоелектрофореза, Диадинамофонофореза. УВО и инфрачервени лъчи
ТЕМА 2 Рехабилита ция
Рехабилитацията е един непрексънат процес, при който мойже да
разграничим 3 основни вида:
Медицинска – има за цел да възстанови биологичното здраве на
организма. В нея влизат всички медицински средства, като в различните етапи
тяхното значение е различно: медикаментозни, физикални, ортопедични и пр.
Първи етап – Остра клиника: по използвани средства са медикаментозните и
хирургичните, с отностително по-малък дял на физикалните. Вторият етап – на
рехабилитационния център. Етапът на най-интензивни приложение на
физикалните фактори. Основно целата е възвръщане на независимостта и
възстановяване на загубената функция (параплегия, хемипареза, инсулт и др.)
Третия етап - на подържащо лечение, било под формата на периодичен
дневен стационар , домашна рехабилитация или лечение в поликлиничен
прием.
Социалнапоправаната рехабилитация цели оптимално вграждане на
индивида в обществото. Свързана е с проблеми късаещи условията на бит и
обществено осигоряване.
Трудовопрофесионална – насочена е към осигуряването на пострадалия
с труд, въз основа на комплексна оценка на състоянието му. То може да стане
по пътя на степененувана професионална заетост или по пътя на
преквалификация.
Контигенът за рехабилитация е мнг голям. Това са всички групи
заболявания водещи до инвалидност, влючително слепите, глухите, психично
болните и деца изоставащи в умственото си развитие ( има създадени
традиции в рехабилитацията ). Този кръг се разширява непрекъсното.
Рехабилитационня екип обединява широк кръг специалисти, според
проблемите на пациента, подлежащ на рехабилитация. Основна фигура в него,
независимо от стадия в койти се намира заболяването е лекарят. Той трябва да
набележи рехабилитационни проблеми, като въз основа на тях състави
рехабилитационен екип, да запознае участниците в него с проблемите на
болния. Тук е съществената роля на специалиста по физикална терапия, който
най-компетентно познава проблемите в различните етапи, което в мнг случаи го
прави най-подхoдящ председател на екипа. Екипа се променя според проблема
на болния, но не трябва да се пропускат кинезитерапевтите, социалните
работници, медицинските работници, педагозите ( особено при деца )
Рехабилитационен потенциал – комплескна оценнка, която включва
соматични показатели, както от основното така и от придружаващите
заболявания, функционална оценка на ОДА, психологична оценка, социална,
оценка на остатъчната трудоспособност. Дава възможност до голяма степен да
се прогнозират сроковете и размерите на възстановяването и плануването на
конкретни и реални задачи за всеки болен.
Основни рехабилитационни принципи: 1 рехабилитацията трябва да
започне възможно най-рано. Спазването на това изсикване осигорява
профилактика на усложненията, които настъпват при редица заболявания. 2 –
Обектът на рехабилитацията трябва да се разглежда като цялостна личност. 3
– приложение на рехаб. програма трябва да става при ясно определена цел. 4
рехабилитацията винаги трябва да бъде комплексна. 5 – Целият
рехабилитацинен процес трябва да се основава на добро планиране, както по
отношение на лекуващия екип, така и с избора на рехабилитацонните средства.
6 За успеха на рехаб. програма е от особено значение активното
сътрудничестов на болния и неговите близки. 7 – След приключване на всички
етапи на рехабилитацията, болният следва да остнане под наблюдение за
периодично отчитане на състоянието му и провеждане на подържащо лечение.
Доказателствената медицина излиза на преден план в началото на 1990 и се
превъръща в основна движеща сила за много национални организации на
здравеопазването. Тя е определена като интеграция на най-добрите научни
доказателства.
Доказателствената медицина (EBM) има за цел да приложи най-добрите
налични доказателства , придобити от научни методи, за вземане на
медицински решения.Също така да оцени силата на доказателствата, за
рисковете и ползите от лечението включително и липсата на лечение.
EBM има три основни предимства:
Тя предлага най-сигурният и най-обективен начин за определяне и поддържане
на постоянно високо качество на стандартите за безопасност в медицинската
практика;
Може да допринесе за ускоряване на процеса на прехвърляне на клинични
резултатите от изследванията в практиката;
Има потенциал за намаляване на здравните разходи значително.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по физиотерапия

Физиотерапията е наука за прилгането на физикланите фактори – естствени и изкуствени, с профилактична, лечебна и рехабалитационна цел....
Изпратен от:
patkopatkov
на 2012-10-08
Добавен в:
Лекции
по Физиотерапия и рехабилитация
Статистика:
755 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Физиотерапия

10 фев 2012
·
436
·
8
·
3,705
·
754
·
1

Въведение в същността – физиотерапията е лечение чрез физикалните фактори: естествени (слънце, вода, климат) и преформирани (различен вид енергия, ток, магнит, светлолечение, топлолечение)...
 

Галванизация


Прилагането на постоянния галваничен ток за лечебни цели се нарича галванизация...
 

Галванотерапия


При преминаване на галваничен ток през течен проводник в него настъпват процеси на електрофореза, електролиза, възникване на различни електрични полета, поляризационни процеси и др....
 
Онлайн тестове по Физиотерапия и рехабилитация
Изходящ тест по лъчелечение
изпитен тест по Физиотерапия и рехабилитация за Студенти от 3 курс
Предназначен за рентгенови лаборанти ІІІ курс от медицинските колежи. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
15
22
1
1 мин
14.08.2012
» виж всички онлайн тестове по физиотерапия и рехабилитация

Лекции по физиотерапия

Материал № 890292, от 08 окт 2012
Свален: 755 пъти
Прегледан: 935 пъти
Предмет: Физиотерапия и рехабилитация, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 19
Брой думи: 5,823
Брой символи: 39,936

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по физиотерапия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения