Големина на текста:
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Есе
на тема
Политически аспекти на кризата в ЕС
Изготвили:
Славина Стоянова, 2-ри курс направление „Политически науки”
Сияна Тимчева, 4-ти курс специалност „Международни отношения”
София, април 2012
2
Кога и как започна политическата криза в Европейския съюз? Можем ли
безкритично да се съгласим с общоприетия възглед, че тя е естествен резултат от
задълбочаването на световната икономическа криза или трябва да търсим нейните
корени много по-рано. Проваленият опит за приемане на Конституция на ЕС от 2004г. е
първият ясен сигнал, че държавите-членки имат различна визия за бъдещето на
Обединена Европа. Още тогава стана ясно, че консенсусът относно политическия курс
не е достижима цел в този етап от съществуването на ЕС. Дори държави от ядрото не
подкрепиха задълбочаване на политическото обединение, а избраха интеграционен
процес в посока разширение (териториално), за сметка на задълбочаване на
политическото начало.
Но нека се върнем към моментната картина на случващото се в и извън
пределите на ЕС и да приемем, че под влиянието на глобални фактори и феномени
икономическата криза е прерастнала в политическа и социална такава. Въпреки че ЕС
възниква в отговор на разпространяващата се глобализационна вълна, той по своята
същност е регионално обединение, създадено с цел Европа да бъде
конкурентноспособна на световния пазар и вече обединена да провежда независима
външна политика.
В създалата се ситуация политическите елити са изправени пред една
изключително трудна задача. От една страна те трябва да убеждават навън, че ЕС е
стабилен и надежден партньор, който е способен да изпълнява ангажиментите си
въпреки спадането на финансовите рейтинги и дълговата криза в еврозоната. От друга
елитите трябва съзнателно да „драматизират” кризата в рамките на Съюза, за да е
легитимно искането им от европейските граждани да заплатят високата цена за
излизане от кризата или с други думи да се пренебрегнат относителните ползи в името
на абсолютните. Балансирането навън и навътре изглежда като прилагане на теорията
на неокласическия реализъм, но в практиката то е съпътствано от множество
трудности. Как се обяснява на средностатистическия германец, който дава 40% от
заплатата си за данъци, че неговите пари ще отидат за погасяването на чужд дълг, а не
за собственото му благоденствие или за това на децата му? Как могат елитите да
аргументират непопулярните си решения и същевременно да запазят властовите си
позиции? Може би все пак политическата култура на нас - европейските граждани, не е
толкова развита, колкото имаме самочувствието да твърдим, че е, и в това се крие
3
причината да отказваме да повярваме с лека ръка, че кризисните мерки ще доведат в
дългосрочен план до положителни резултати.
Именно създалото се недоверие между граждани и политически елити води до
отчуждаване на тези две обществени прослойки една от друга и липсата на диалог
между тях. Доказателства за тази алиенация е социалното напрежение в европейските
общества и за да не се позоваваме само на баналния пример с Гърция, е достатъчно да
споменем актуалните събития около генералната стачка в Испания. И дори
политическите елити да успеят да се справят със ситуацията и си възвърнат доверието
на гражданите, то винаги въпросът за моралния риск остава без отговор. Кредиторите
ще спасят длъжниците, поставяйки редица условия за оказаната помощ, но това не
означава непременно, че всичко това няма да се повтори.
Друг важен аспект на политическата криза в ЕС може да бъде формулиран чрез
противопоставянето на двойките понятия национално срещу наднационално и
наднационално срещу междуправителствено. Когато наднационална политика се прави
от политици, които на първо място защитават националните си интереси, това
неминуемо води до увеличаване на противоречията, вместо до съвместно решаване на
проблемите. Това от своя страна е в конфликт с основните ценности, визията и мисията
на ЕС, а именно едно обединение, което подчертава изключителността на европейския
интеграционен модел. В кризисната динамика отделните правителства изглеждат по-
важни от Комисията, националните парламенти далеч по-силни от Европарламента.
Самите отношения придобиват по-скоро междуправителствен, а не наднационален
характер, явление, което не е резултат от кризата, но ни кара да насочим критиката си
към него сега, а не в период на икономически просперитет. Отдавна се говори за
Европа на две скорости”, Европа на концентрични кръгове” и т.н, но сега това се
превръща в съществен проблем. Време е за засилване на центробежните сили за сметка
на претенциите за повишаване на нивото на националния суверенитет и размиването на
социалните и културни различия в името на силен и мощен център. Защото само една
преодоляла вътрешните си противоречия Европа би могла да се справи със сегашните и
бъдещи предизвикателства. Криза това обикновено означава една държава или блок
от държави да станат по-нестабилни и по-нежизнеспособни. Много по-ефективно би
било да не търсим виновниците за кризата, да я приемем като циклично явление, да се
изведат правилните изводи и заедно, обединени от силен център, да я превърнем в
нещо конструктивно.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 сеп 2017 в 17:31 в момента не учи
29 апр 2017 в 21:18 ученичка на 26 години от Нови Пазар - СОУ "Васил Левски", випуск 2012
08 дек 2014 в 14:24 потребител
 
Подобни материали
 

Бъдещето на България след присъединяването

21 мар 2006
·
1,490
·
7
·
1,334

Есе на тема бъдещи проблеми на ЕС и отражението им в Българското политическо пространство.
 

Политиката на Холандия

18 дек 2006
·
280
·
5
·
336
·
50

Холандия има конституция от 1815 г., но първата конституция на Холандия (тогава наричана Батавска република) е състваена през 1798 г.
 

Политически партии в България

01 фев 2008
·
452
·
6
·
1,102
·
186
·
1

В съвременното демократично общество има голямо разнообразие на политически партии и е необходимо тяхното класифициране по определени критерии, благодарение на което позволява партии да бъдат разпознавани по-лесно. Политическите партии изразяват широки...
 

Политически възгледи на Франсоа Волтер

07 фев 2008
·
349
·
3
·
712
·
264

Политически възгледи на Франсоа-Мари Аруе,по-известен с псевдонима си Волтер. Най-характерна особеност на Просвешението е критиката срещу Църквата, стигаща до пълното й отричане. Идеите на Волтер най-добре изразяват тази тенденция на Френското Просвещение
 

Тоталитаризъм

24 фев 2008
·
929
·
8
·
1,227
·
440
·
3

Настоящият реферат има за задача да се занимае с понятието тоталитаризъм като го разгледа в дълбочина, за да достигне и обясни същноста и особеностите му. Думата тоталитаризъм идва от латински език и означава „цялостен”, „всеобщ”, „всеобхватен”...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически аспекти на кризата в Европейския съюз

Материал № 889296, от 06 окт 2012
Свален: 44 пъти
Прегледан: 58 пъти
Предмет: Политология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 855
Брой символи: 5,187

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически аспекти на кризата в Европейския съюз"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения