Големина на текста:
СУ Св. „Климент Охридски”
Философски факултет
Курсова работа
по дисциплината
Световни музеи – Държавният Ермитаж в
Санкт Петербург
Изготвила: Анна Нейчева Гильова, Фак. номер : 5246
II курс, задочно обучение, магистърска програма
СОФИЯ 2012
Санкт Петербург е величествено съчетание между Изтока и Запада, между Русия и
Европа. Той се ражда от пламенното желание на руския цар Петър Велики да отвори
„прозорец към Запада”. Днес благодарение на своето внушително величие и фината си
изтънченост 300- годишният град се смята за един от най-великите в света.
Санкт Петербург напълно заслужава своята репутация на културна столица на
Русия. Той е един от най – завладяващите руски градове. Из града са пръснати безброй
музеи, художествени галерии, научни институции, библиотеки , архиви и исторически
сгради. Най – богат на събития в това отношение е месец юни, когато в Санкт Петербург
се провежда международният фестивал на културата. Този красив град, изпълнен с
неокласически и барокови постройки и дворци е дом и на една от най – старите и най –
големите галерии за художествено изкуство в цял свят – Държавният Ермитаж.
Държавният Ермитаж в Санкт Петербург (от френски: L’hermitage - място за
уединение) е най-големият музей в Русия и един от най-големите, най-старите в света
художествени и културно-исторически музеи. Общата площ на музея е 127 478 кв.м.
Ермитажът в Санкт Петербург се намира на известния Дворцови площад, където са се
случили много значими събития в историята на Руската империя.
Руският Държавен Ермитаж притежава колекция, наброяваща около три милиона
произведения на изкуството и паметници на световната култура. В нея има живопис,
графика, скулптура, предмети на приложното изкуство, археологически находки и
нумизматични ценности.
Музеят се състои от няколко сгради – Зимният дворец – бивша парадна резиденция
на руските императори, сградите на Малкия Ермитаж, Стария Ермитаж, Новия Ермитаж,
Ермитажния театър. В музейния комплекс се включват също така Меншиковския дворец,
Източното крило на сграда на Главния щаб, реставрационно – архивния център „Старо
село” и Имперската фабрика за порцелан.
Историята на Ермитажа е пряко свързана с историята и съдбата на сградите, в
които са разположени музейните експозиции в наши дни. Зимният дворец и трите сгради
към него са свързани помежду си посредством система от висящи мостове и галерии.
Сградите като цяло образуват най – внушителния архитектурен комплекс с непреходна
историко – художествена стойност в центъра на Санкт Петербург. За създаването на този
поразителен по своята красота ансамбъл в продължение на повече от 200 години отдават
творческите си сили няколко поколения талантливи руски архитекти и строители.
Композиционен център на огромния дворцов ансамбъл е Зимният дворец – един от
най – забележителните и интересни архитектурни паметници в Санкт Петербург. Първият
Зимен дворец е бил построен през 1711 г. по заповед на Петър I, в дъното на обширен
парцел с изглед към река Нева. През 1719 – 1721 г. по проект на архитект Г. Матарнови е
бил построен вторият Зимен дворец, чиято главна фасада е ориентирана също към речния
бряг. По – късно, през 1726 – 1727 г., той допълнително е разширен, за да отговаря по –
пълно на нуждите на царското семейство. С идването на власт на Екатерина II
съществуващият дворец наново се оказва малък и тесен. Той вече не отговаря на
представите за величие и слава на новата императрица. Талантливият архитект Бартоломео
Растрели построява през 1732 – 1735 г. нов представителен градски дворец, който от своя
страна също се оказва не само тесен, но и недостатъчно великолепен за нарасналите нужди
на Екатерина II. Затова през 1754 г. Растрели получава сложната задача да построи дворец
невиждан дотогава в Русия и Европа както по размери, така и по красота на декоративните
елементи. Новият, четвърти по ред, Зимен дворец, според замисъла на Растрели, получава
формата на затворен четириъгълник с широк вътрешен двор. Трите му парадни фасади са
обърнати към река Нева, Адмиралтейството и огромен площад, на който трябвало да бъде
издигнат монумент на Петър I. Строежът продължава осем години и завършва през 1762 г.
В съседство със Зимния дворец се издига сградата на Малкия Ермитаж, дал
своето име на целия музеен комплекс. През 18 в. дворците на знатните велможи
задължително са включвали в комплекса от павилиони и постройки. „Ермитаж” –
павилион за размисъл, уединение и почивка ( от фр. дума L’hermitage, която означава
пустинно място, колиба на отшелник, място за уединение). Едновременно с поръчката за
закупуване на картини от Западна Европа Екатерина II възлага на архитекта Ж. Б. Вален –
Деламот строежа на павилион, в който да бъде поместена бъдещата и колекция. Малкият
павилион, със значително по – скромна фасада от Зимния дворец, е обърнат към река Нева.
Но големината му не задоволява амбициите на руската императрица и тя възлага на друг
известен архитект Ю. М. Фелтен, да издигне още един павилион на срещуположната
фасада на Зимния дворец. Двата павилиона са съединени в едно цяло посредством
запазената и до днес Висяща градина, създадена в края на 1760 г. Двете галерии, които
опасват Висящата градина, се използват като допълнителна експозиционна площ.
На Ю. М. Фелтен, архитект, доказал своето майсторство, е възложен строежът на
нова допълнителна пристройка, получила по – късно името Стария Ермитаж. През 1771
– 1787 г Фелтен издига новата триетажна сграда, която се отличава от Зимния дворец и
Малкия Ермитаж със строга простота. Фасада на Големият Ермитаж е интересно и
оригинално решена за времето си в стила на ранния класицизъм. Към нея е включена
знаменитата Лоджия на Рафаел. Тя е копие на Лоджията от Ватиканския дворец, украсена
със стенописи от великия ренесансов художник Рафаело Санти. Архитектът Джакомо
Кваренги я пресъздава през 1783 – 1787 г., а в средата на 19 в.
През 1842 – 1851 г. В. П. Стасов и Н. Е. Ефримов, по първоначален проект на
мюнхенския архитект Лео Кленц, построяват първата Руска сграда специално пригодено
за музейните нужди. Парадният вход е акцентиран с помощта на изнесена напред галерия
с колони и е украсен с десет великолепни, високи по пет метра фигури на атлати от сив
гранит, които поддържат на плещите си голям балкон. Те са дело на скулптура А. И.
Теребенев. В недълбоки ниши по дължината на фасадата са поставени фигури на велики
художници, изпълнени от сплав на цинк и олово. В теракотовите украшения над
прозорците на втория етаж с голямо майсторство са вплетени емблемите на различните
видове изкуства.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Държавния Ермитаж в Санкт Петербург

Санкт Петербург е величествено съчетание между изтока и запада, между Русия и Европа. Той се ражда от пламенното желание на руския цар Петър Велики да отвори "прозорец към запада"...
Изпратен от:
rose_madder
на 2012-10-04
Добавен в:
Курсови работи
по Музейно дело
Статистика:
75 сваляния
виж още
 
 

Държавния Ермитаж в Санкт Петербург

Материал № 888961, от 04 окт 2012
Свален: 75 пъти
Прегледан: 85 пъти
Предмет: Музейно дело, Култура и изкуство
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 3,892
Брой символи: 22,935

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Държавния Ермитаж в Санкт Петербург"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала