Големина на текста:
Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на
английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995
година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994г., с цел да координира либерализацията на
международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за
митата и търговията (ГАТТ).СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като
създава обща рамка за договарянето на търговски споразумения и за разрешаването на спорове чрез
принуждаване на членовете на организацията към спазване на приетите от тях споразумения.
[1]
Основните проблеми, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в
рамките на ГАТТ, най-вече от последния Уругвайски кръг (1986-1994).Към 2010 година организацията се
опитва да придвижи Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде
възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни. Преговорите са
силно затруднени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и
страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за тяхното завършване несигурни.
[2]
В
СТО членуват 153 държави,
[3]
които реализират над 97% от международната търговия в света,
[4]
както и
30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се
ръководи от конференция на министрите, която се провежда през 2 години, общ съвет, който ръководи
текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията.
Седалището на СТО е в Женева, Швейцария.
Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия. Необходимостта от
такава търговия произтича от съществуването на постоянно търсене и предлагане на
чуждестранни пари във вътрешното пространство на всяка държава, където сила на законно
платежно средство притежава само нейната национална парична единица. Исторически
погледнато, появата и постоянното увеличаване търсенето и предлагането на чуждестранна
валута произтича от необходимостта да се погасяват вземания и задължения, породени от
сключени сделки между резиденти на отделната страна и резиденти на останалите държави. По
правило търговията с валута не се извършва на някакво определено място. В този смисъл
валутния пазар се съставлява от системата разнообразни по особеностите си покупко продажби
на валута и в най-широкия обхват включва три типа участници. В основата му са всички
икономически агенти (компании и физически лица), за които покупката или продажбата е
съставна част от друга основна сделка (търговия със стоки, услуги или финансови активи,
пътуване в чужбина и пр.). Те образуват и групата на клиентите. Ядрото на валутния пазар се
съставя от големи търговски банки, тъй като в тях се съсредоточава търсенето и предлагането
на валута. Банките активно търгуват помежду си и така сключените валутни сделки формират
междубанковия валутен пазар. Той представлява и конкретно съдържание на понятието валутен
пазар в тесен смисъл на думата. На валутните пазари междубанковата търговия включва и
специализирани валутни брокери (посредници, които купуват и продават само за сметка на
своите клиенти, за което получават комисионни. По това те се различават от другия тип
посредник дилър, който освен за сметка на своите клиенти, сключва сделки и са собствена
сметка). За междубанковата валутна търговия, както и за валутната търговия между банките и
техните клиенти е типично сделките да се сключват с конкретно определяне на условията на
всяка сделка (валута, сума, срок на доставка и заплащане, курс) в зависимост от потребностите
на клиента. По различна е практиката при борсовите сделки, които се сключват на
специализираните валутни борси. За борсовите сделки е характерно, че повечето от техните
условия (валута, срок, сума и др.) са стандартни, а на договаряне подлежи само цената.
Промяна в съотношението между търсене и предлагане на валута, което съдейства за
изменение на валутния курс;
Изменение на количеството пари в обръщение.
В исторически аспект се наблюдават няколко основни етапа в развитието на валутно-
курсовите системи:
До началото на Първата световна война, когато повечето държави прилагат парична
система, известна като златен стандарт. Държавата гарантира обмяна на емитираните
банкноти срещу злато по неизменно съотношение; не съществуват ограничения за вноса
и износа на злато. Валутния пазар се използва за международни плащания само ако
курсът на него е бил по-изгоден в сравнение с употребата на злато при такива плащания.
След края на Първата световна война се оказва невъзможно възстановяването на златния
стандарт. Около средата на 20те години се възстановява частично обратимостта на
водещите валути в злато, но само на кюлчета. Голямата депресия през 1929 1934 г. води
до повсеместно въвеждане на валутни ограничения и масово използване на
административни валутни курсове.
През 1944 г. се създава Международен валутен фонд (МВФ). Една от основните му
задачи е да осигури стабилност на валутните курсове при свободни от ограничения валутни
пазари. От тук произлизат и двете основни задължения на страните членки да премахнат
валутните ограничения и да отворят валутните пазари най-малко за текущите операции, както и
да поддържат курсовете на тези пазари стабилни. От края на 50те години в широк мащаб е
използван механизмът за поддържане на стабилни фиксирани валутни курсове. За неговото
действие всяка отделна държава, след като отвори валутния си пазар, е задължена:
Да обяви официален валутен курс на своята парична единица към щатски долар, изразен
чрез официално златно съдържание;
Да не допуска колебанията на курса на долара на месния валутен пазар да превишат 1%
от официалния валутен курс;
Да не променя официалния си курс без съгласуване с МВФ
В зависимост от степента на развитие на валутните пазари на тях се извършват различни типове
валутни сделки. Валутата основно се използва при т.нар. международни сделки (тези, при които
за плащане се използва чужда валута в страната, в която е изпълнима сделката, независимо дали
страните по сделката са нейни резиденти).На основния междубанков пазар се сключват касови
(спот), срочни (форуърд) и комбинирани (суап) сделки. На валутните борси се търгува със
срочни контракти, които са главно два типа фючърсни и опционни. Преобладаващата маса
валутни сделки са касови или спот операции. При тях договорената валута се доставя и заплаща
незабавно, което означава до два работни дни следсключването на сделката. Поради това деня
на сключване може да се отличава от деня на изпълнение на сделката спот. Датата, на която
реално се изпълнява сключената сделка, се нарича вальор. Освен с незабавна доставка банките
предлагат на клиентите и сделки, при които валутата се доставя и заплаща след договорен срок.
Това са сделки форуърд. Основният мотив за сключването на такива операции от страна на
клиентите е осигуряването на бъдеща покупка или продажба на валута по предварително
определен курс. Комбинирането на касова с обратна форуърдна операция е третия тип сделки,
които банките предлагат на своите клиенти, и които сами сключват помежду си на валутния
пазар. известни с наименованието суап, тези сделки представляват покупка спот на дадена
валута и едновременната и продажба форуърд; или обратно продажба спот с едновременна
покупка форуърд. В по-широк смисъл техниката суап се отнася до всички сделки, свеждащи се
до размяна на финансови активи с различни падежи. На развитите валутни пазари се сключват
и суапови операции, включващи противоположни форуърдни сделки с различни срокове.
Първият тип борсова валутна сделка е фючърсният контракт. Това са сделки при които се
купува и продава правото на покупка на определена сума от определена валута на фиксирана
бъдеща дата по договорен курс. Както на всички борси така и на фючърсните валутни борси
функционира активно вторичен пазар, на който вече купен или продаден фючърсен контракт
може да стане обект на обратна сделка. Вторият вид борсова валутна сделка е покупката или
продажбата на опционен контракт. Той също се отнася към групата на срочните валутни
операции, но за разлика от фючърсния контракт или форуърдната сделка, които пораждат
реално задължение да се купи или продаде чуждата валута, опционите контракти дават на
купувача си правото да избере дали да изпълни сделката, или да се откаже от нейното
изпълнение (право на опция). За това си право купувачът на опционен контракт заплаща на
продавача определена премия при сключване на сделката. В случай че избере да не изпълни
контракта купувачът губи, а продавачът печели премията. Опционните контракти могат да
бъдат купува (кол) или продава (пут). При контракта купува купувачът на контракта получава
правото дали да купи, или не определеното количество валута при изтичане срока на контракта.
При контракта продава купувачът получава правото да избере дали да продаде, или не. Правото
на избор е само за купувача на контракта. Продавачът е длъжен да изпълни сделката по
условията на контракта, при положение че купувача реши това, но не може да откаже,
т.е. продавачът поема върху себе си риска от промяната на валутния курс (за което
получава премия).
Използването на чужда валута свързва непосредствено международната сделка с
валутния пазар и образуващия на него валутен курс. Борсовият произход на валутния
пазар е определил особеностите на начина, по който се обявява и използва валутния
курс. Това е т.нар. котиране, поради което обявените от банките цени се наричат
котировки, с които те обявяват цената на валутата. За всеки конкретен случай
котировките са две купува и продава. Разликата между двете котировки се нарича марж
(спред), а средната им аритметична среден курс. Котировките форуърд могат да се
изразят по различни начини, в основата на които в повечето случаи лежи свързването
между форуърд и спот курсовете. Когато курсът форуърд е по-висок от курса спот,
разликата се нарича премия (репорт), а в обратния случай, когато курсът форуърд е по-
нисък от курса спот разликата се нарича дисконт (депорт).
Валутен арбитраж
Понятието арбитраж най-общо означава извършване на едновременни покупко
продажби с цел да се получи доход от разликата между цените на дадена стока на
различни пазари. Валутният арбитраж представлява едновременна покупка и продажба
на валута в различните банкови центрове, като се използват котировките, които са най-
изгодни за арбитражиста. През последното десетилетие валутната търговия в световен
мащаб се увеличи взривообразно. Съвременните средства за предаване и обработка на
информация, свързващи отделните банкови центрове, вече са ги превърнали в единен
глобален валутен пазар, който функционира непрекъснато. Скоростта, с която се
поучава информацията за промяна на валутните курсове на различните пазари, и
скоростта, с която арбитражистите могат да реагират на тази информация, като купуват
при ниски курсове и продават при по-високи, е така нараснала, че практически
разликите, които възникват, са незначителни и се запазват за много кратко време.
Сравнително по-продължително време се запазват различията между маржовете при
котировките на отделните валути, които се пораждат от нееднаквия обем на търговия с
всяка от тях. Основната маса валутни сделки в света се сключват с посредничеството на
щатския долар в качеството му на международна финансова валута.
Теоретичното изясняване на международните капиталови пазари налага уточняване на
мащаба и връзката на финансовия пазар с другите пазари. В теорията съществуват

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 мар 2018 в 11:39 студент на 27 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - факултет "Икономически и социални науки", специалност - Корпоративно управление, випуск 2017
27 окт 2017 в 21:13 студент на 39 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Маркетинг, випуск 2017
24 окт 2017 в 15:51 студентка на 38 години от Смолян - Филиал към ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - ВСУ " Черноризец Храбър", специалност - МИО, випуск 2018
 
Домашни по темата на материала
е-сделки-същност,видове,за какво се използват
добавена от sisito8791 22.10.2015
1
6
 
Онлайн тестове по Търговия
Международна търговия
любознателен тест по Търговия за Студенти
Тестът включва 21 основни въпроса,засегнати в дисциплината. Всички въпроси са затворени и изискват един или повече верни отговора.
(Труден)
21
5
1
4 мин
18.01.2015
Тест по финансиране на външнотърговските сделки
междинен тест по Търговия за Студенти от 4 курс
Тест за текущо оценяване по предмета Финансиране на външнотърговските сделки с преподавател Светослав Масларов. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
30
157
1
1 мин
05.09.2013
» виж всички онлайн тестове по търговия

Световната търговска организация

Материал № 886212, от 26 сеп 2012
Свален: 47 пъти
Прегледан: 78 пъти
Предмет: Търговия, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 3,596
Брой символи: 23,317

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Световната търговска организация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала