Интернетрегресията. Негативни ефекти на виртуалното пространство,
поведение без задръжки, вербално насилие и киберсекс.
В последните години се наблюдава увеличение на броя хора с достъп и
използващи Интернет. Децата и младежите са една от найбързо растящите
групи от интернет потребители. Младите потребители не питат – те просто
знаят всичко за желания продукт или услуга. В наши дни е нормално да се
види 5 годишно дете, разглеждащо интернет страници, а очакванията са, че
тази тенденция ще продължи. Проблемът за детската интернет виктимизация
и нейната превенция се очертават като основна неонходимост в процеса на
изграждане на информационното общество. Изключително важно е
родителите, изпълнителната и законодателната власт, прокурорите и
службите оказващи подкрепа на жертвите да знаят колкото се може повече за
интернет престъпленията срещу деца, за да могат да действат адекватно и да
предпазят децата от интернет виктимизация и измами.
Найчесто срещаната опасност за децата в новото дигитално комуникационно
пространство е т. нар. кибернасилие. Това е форма на насилие чрез
изображения или звуци, достигащо до жертвата чрез интернет или мобилните
телефони. Много често кибернасилието прелива в реално насилие. Такива
случаи в България вече има. Има ги и в Европа, и в Австралия, и в Америка.
Съпоставимост на разпространението на кибернасилието в различните
общества е невъзможна на този етап, поради липса на масиви от достоверни и
представителни данни. Все пак явлението е ново, а също и изследването му.
Кибернасилието – навсякъде и по всяко време
Найпопулярните форми на кибертормоз са: пускане на клюки в социалните
мрежи, обидни обаждания, заплашителни СМСи както и разпространяването
на фалшиви или неприлични снимки. Популярността на социалните мрежи
става все поголяма. Всеки четвърти младеж е активен потребител на
социална мрежа като например facebook.com, Атол.бг или Flirt4e.com. Но малко
от подрастващите мислят за сигурността на данните, които публикуват.
До скоро за потенциални жертви се смятаха предимно младежи, които се
различават от мнозинството или не са достатъчно популярни сред
съучениците си. Това отдавна не отговаря на истината. Никoй не е защитен
срещу така наречения Cyberbullying. Дори скарването с някой приятел или
раздялата с гаджето могат да доведат до неприятна ситуация в кибер
пространството. Важно е да не се дават поводи за тормоз. На всички е
известно, че в пубертета външният вид е от огромно значение и често става
тема на разговори. Насилието в интернет се различава от досега познатите
форми на тормоз. Cyberbullying се случва навсякъде и по всяко време, а
публиката е голяма и неуправляема. Освен това информациите в интернет
пространството се запазват за дълго време и са достъпни за всекиго.
Решението: самоувереност и пак самоувереност
За повечето подрастващи не е никак лесно да признаят, че са жертви на
интернеттормоз. Факт е също, че голяма част от родителите не знаят какво е
кибертормоз и как да се справят с него. УНИЦЕФ дава съвети на родителите
как да предпазят детето си, станало жертва на кибернасилие. Първата мярка
е оказване на помощ за преодоляване на срамежливостта, което пък от своя
страна повишава самочувствието. Защото човек, който излъчва
самоувереност, много потрудно става жертва на психотормоз.
В България и в други съседни страни, които не използват латинската
азбука, застрашително пред децата се изправя и друга немаловажна
опасност. Съществува риск децата да забравят родния си език под
ежедневното пресиращо въздействие на българските, гръцките думи
изписвани с латински букви, на замяната на българския, гръцкия графичен
дизайн на текста със западно европейски и американски. Фактите вече
започват да говорят – нивото на грамотност – четене и писане – на
българските деца пада. Защо? В Гърция това странно писане вече се е
превърнало в език, все още неофициален, но има име Greeklish – съчетание на
Greek и English.
И още множество рискове. Загубата на усещането за време – в интернет
всичко се случва бързо, триумфът на индивидуалността – в интернет всеки
сам конструира пространството си и статуса си без санкцията на другите,
фалша на приятелството – във Фейсбук имаш 500 приятели, илюзорността на
любовта... Мрежата отучва децата от основни човешки добродетели и ако те
не са подготвени и узрели да влязат в нея на нивото, на което могат да я
овладяват.
Последици от насилието в интернет:
Учени са доказали връзката между жестокостите, които са способни да
извършват децата, и безконтролното насилие в интернет. Екип от центъра
"Интернет решения за деца" е анкетирал близо 1600 деца на възраст от 10 до
15 години, за да установи връзката между насилието в информационните
канали и проявленията на жестокост у подрастващите. Резултатите от
проучването сочат, че детската агресия е провокирана от демонстрацията на
насилие в интернет и други медийни канали.
Около 38% от анкетираните са посещавали поне един интернет сайт с
демонстрация на жестокост. Само 5% от тях обаче осъзнават, че през
последната година са проявили агресия към околните. Вероятността за
жестоко поведение нараства рязко до 50% при анализ на аудиторията на
отделни сайтове. Деца, посетили сайтове, в които жестокото съдържание
отразява реални ситуации, проявяват пет пъти повече агресия от своите
връстници, е шокиращият извод от проучването. Като влияние, интернет
превъзхожда телевизията, музиката, видеоигрите и киното, твърдят
изследователите. Учените все пак разглеждат и тезата, че не интернет
провокира агресия у децата, а склонните към жестокост малчугани търсят
подходящото съдържание в мрежата.
Друг важен проблем, който се поставя от Националния център за
безопасен Интернет, като стоящ на дневен ред в България, е че от страна на
съда и следствието не се прилагат съществуващите текстове от Наказателния
кодекс (чл.155а, ал. 1,2 и чл. 155б от НК) относно подмамването на деца през
интернет с цел сексуална злоупотреба и блудство и въвличането на малолетни
в участие, наблюдаване на действителни, виртуални и симулирани сексуални
действия, т.нар. груминг (grooming).
Същевременно се посочва, че някои данни на EU Kids Online за онлайн
тормоза по страни показват подрастващите в България като поставени в
сравнително благоприятна цялостна среда – както офлайн, така и онлайн.
Например при съпоставянето на отговорите на децата на два въпроса (дали
са били подложени през последните 12 месеца на обидно и лошо отношение от
някого – първо въпросът е поставен изобщо, а след това е поискан отговор и
така – „а да се е случвало това по Интернет?”) данните на EU Kids Online 2010
показват, че найтормозени (както като цяло, така и в потесен смисъл – само
онлайн) са били децата в Естония (съответно 44% изобщо, и 14% онлайн) и
Румъния (42% и 14%), докато за България данните са 21% изобщо, и 5%
онлайн.
Може да се твърди, че към момента за децата в България е характерно едно
като цяло поскоро нискорисково поведение онлайн (в сравнение с много
други страни). Защото, ако беше налице едно като цяло високорисково
онлайн поведение, фактът на широко разпространена (при 43% от децата у
нас) „прекомерна“ употреба на Интернет (установена в изследването EU Kids
Online 2010) неминуемо щеше да доведе при българските деца до един доста
поголям процент (от сегашните 10% по EU Kids Online 2010) видяли или
преживяли нещо обезпокоително онлайн. Важни данни за съотношенията
между ползването на Интернет от подрастващите, тяхната семейна среда и
училището, се съдържат в проучване на изследователя SookJung Lee
(Университета в Тексас), който използва за своето изследване данни от
мащабно проучване на развитието на децата в САЩ (Panel Study of Income
Dynamics Child Development Supplement). Извадката на SookJung Lee се
състои от 1312 подрастващи в САЩ на възраст между 12 и 18 г.
Данните на SookJung Lee показват, че ако търсим потвърждение на
хипотезата за „изместващата” роля на Интернетобщуването на подрастващите
по отношение на "другото" общуване, ще го намерим – но само найобщо при
общуването подрастващиродители. При общуването на подрастващите не с
267
