Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература /четене/ – 1
– 4 клас
1.Характеристика на съвременното обучение по литература /четене/.
2.Цел и задачи на съвременното литературно обучение в 1 – 4 клас.
1. Характеристика на съвременното обучение по литература /четене/
Най-съществената особеност на съвременното обучение по литература
(четене) в началните класове през последните двадесет години е неговата
литературно-естетическа насоченост. Концепцията за литературно-естетическа
насоченост на обучението се основава на първостепенната роля на естетическата
функция, която е иманентно присъща на литературата като изкуство. Тази
функция на литературата създава условия за възпитателно въздействие върху
личността на ученика.
В системата на родноезиковото обучение в 1 – 4 клас приобщаването на
учениците към литературата като вид изкуство се основава на естетическия опит,
придобит от тях на практика в предучилищна възраст. В началните класове
обучението по литература има преднамерен характер и е част от
общообразователния модел на литературното образование. Съвременното
обучение по литература (четене) предполага овладяването му като тип
рецептивна художествено-творческа дейност. Тя формира в начална степен
естетическото отношение на ученика-читател към действителността, стимулира
речевата му дейност чрез достъпни за възрастта средства на словесното изкуство.
Литературно-естетическата насоченост на съвременното обучение по
литература /четене/ в 1 – 4 клас осигурява реализация на адекватно,
художествено възприемане на художественото произведение в урока по
четене. Надживява се опростеното интерпретиране, грубото и директно извеждане
на “чертите”, на поуката, на идеята. Художествената творба се възприема като
единство на конкретно-образно и идейно-емоционално съдържание. Предоставя се
възможност за непосредствен допир с творбата, за пораждане на ярки образни
представи, за съпреживяване. Учениците с посредничеството на учителя навлизат
в образната тъкан на художественото произведение, “потапят” се в творбата,
откликват емоционално и на тази основа осмислят идейното съдържание на
произведението, т. е. не директно, а чрез система от образи, картини.
Едновременно с това литературно-естетическата насоченост на обучението по
четене в 1 – 4 клас предполага докосване до естетическата същност на идеята – до
непреходните човешки ценности; вълнуват се от красивото в поведението на
героите, от красотата на описаните картини, на художественото слово /в достъпна
за възрастта проблематика, във възможна степен и форма/. По този начин се
създават реални предпоставки не само за нравствено формиране на детето, но и се
реализира насоченост за развитие на естетическа възприемчивост на детето към
света.
Съвременните образователни идеи в обучението по литература произтичат
от познаване същността на художествената литература като изкуство, чиято цел е
социализацията на личността. Пълноценното общуване с художествената
литература в процеса на обучението зависи от възприемането в единство на
всички социални функции на литературното художествено произведение
познавателно-евристична /особено познание за човешките измерения на света –
познати и непознати/; художествено-концептуална /интерпретация на света чрез
проблематизация на битието/, възпитателна /средство за въздействие върху
личността, формиране на социални възгледи/, знаково-информационна /смислово
съобщение, закодирано в структурата на текста, носещо информация с културно
значение/, хедонистична /дълбоко духовно удоволствие и наслаждение/,
естетическа /средство за формиране на творческа активност, на ценностната
ориентация на човека, на неговия естетически идеал, вкус, потребности/,
комуникативна /общуване между автор и възприемател посредством езика на
художествения образ/.
В съвременното българско училище чрез литературното обучение се цели
изграждането на обучаваните като самостоятелни читатели, които изпитват
потребност да общуват с художествени произведения. Затова в
литературнообразователния модел от 1990 г. на преден план заедно с
естетическата функция на литературата се извежда и комуникативната. Тази
функция благоприятства развитието на творческата самостоятелност и
формирането на ценностната система на ученика при общуването му с
художествени произведения.
Както подчертава Н. Матеева (Книга за учителя по литература за 4 клас,
1993:6) “Обучението по литература е специфична ддиактически ориентирана
комуникативна дейност, в процеса на която учениците овладяват художествено-
рецептивен, социокултурен и нравствен опит, както и нагласа, мотиви и умения за
самостоятелно общуване с художествения текст. Отличителна особеност на тази
комуникативна дейност е, че че в нея се осъществява предаване не само и не
главно на информация, но и на методи за самостоятелна комуникативна дейност”.
На тази основа литературното обучение може да се разглежда като
взаимодействие между относително самостоятелни и условно отдиференцирани
системи – социалнопсихологически тип общуване, естетически и
социокултурен тип общуване. В учебния процес те действат в единство.
Социалнопсихологическият тип общуване е характерен за учебно-
възпитателния процес по всички учебни предмети. Определя се от отношенията
между учителя и учениците. Тези отношения зависят от психическите качества и
особености на учителя и обучаваните. При реализирането на този тип общуване е
от значение проявата на добронамереност, доброжелателност, създаването на
естествен контакт с класа, проявата на такт и внимание, зачитането на
учениковата личност от страна на учителя. От значение е и отношението на
учениците към учителя, дали е проява на довереие, уважение, обич. Ако
общуването между отделните страни в учебния процес се осъществява в синхрон,
реализирането на останалите типове общуване се благоприятства.
Естетическият тип общуване е характерна особеност на литературното
обучение. Това е художествено-комуникативен процес. При този тип общуване се
осъществява взаимовръзка между автора на произведението и възприемателя
(реципиента). Художествената информация изразява определено отношение към
действителността и при възприемането й ученикът стимулира интелектуалната и
творческата си дейност. Естетическата комуникация се реализира чрез две
паралелни вериги: ученик – литер. произведение – автор;
учител – литер. произведение, автор.
В условията на урока по литература (четене) водеща роля има действието
на първата подсистема. За да се реализира естетическо общуване по време на
урока и за да бъде максимално резултатно възприемането на определено литер.
произведение, учителят е факторът, който ще активизира творческото
въображение, емоционалната отзивчивост, представите на читателя – ученик във
връзка с втората подсистема. Активизирането на естетическия тип общуване в
обучението по литература се осъществява и като умело се използват при
възприемането на определена художествена творба произведения на близки
изкуства – музика, изобразително изкуство, фотография… Това са илюстрации,
картини, фотоси, склуптури, кадри от филми, откъси от музикални произведения и
др.
В методическата практика се наблюдава неотговарящо на съвременната
концепция естетическо общуване. То се изразява, че още при първия контакт с
художественото произведение учителят съзнателно или не се стреми да постигне
съответствие между своето възприемане и това на ученика, като се стреми да го
наложи. По този начин обучаваните се поставят в пасивна комуникативна
позиция, потиска се индивидуалността им при възприемане и осмисляне на
съответното художествено произведение. За да се преодолеят тези слабости,
естетическото възприемане при първата подсистема трябва да е в съобразено със
следните условия: естетическите възможности на творбата за възприемане,
жанровиге й особености, възрастовите особености на учениците, спонтанно
възникващият и провокиран интерес към четенето и мотивация за участие в
естетическо общуване.
Социокултурният тип общуване съдейства за “обогатяване и
задълбочаване на художественото възприемане на учениците”(Матеева,
Обучението по литература като взаимодействие на различни типове общуване,
БЕЛ, 1992, №11 с. 278-36). Този тип общуване се реализира чрез комуникативните
подсистеми: учител литер. произведение ученици; ученици литер.
произведение – ученици; учител – общество (обществени ценностни ориентации);
ученици – общество (обществени ценностни ориентации). Общуването в първата

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература, четене 1 – 4 клас

Най-съществената особеност на съвременното обучение по литература (четене) в началните класове през последните двадесет години е неговата литературно-естетическа насоченост...
Изпратен от:
aleks666999_abv_bg
на 2012-09-24
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
656 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература рядко сваляни с 20 - 1 страници от до преди 1 година Други от Студенти
 
Домашни по темата на материала
Домашна работа по литература. СПЕШНО!!!!
добавена от angel.petrov_8772 19.05.2020
0
5
Домашна работа по Литература.
добавена от dilqncheto_sladyrancheto 18.05.2013
0
8
Подобни материали
 

Поезия и литература

01 апр 2007
·
468
·
1
·
134
·
59
·
1

Първо литературата е текстово явление, не можем да си представим литература без текст. Оттук обаче се сблъскваме с въпроса какво е текст.
 

Тест по литература за 12 клас

28 апр 2007
·
1,561
·
1
·
236
·
3

Коя творба отразява ранния ренесанс? а/ "Хамлет" б/ "Декамерон" в/ "Дон Кихот" г/ "Тартюф"
 

Световната литература на Гьоте

12 мар 2006
·
156
·
2
·
1,159
·
55
·
1

Доклад за Гьоте и мястото му в световната литература.
 

Образът на Ралица в едноименната поема на Пенчо Славейков

27 дек 2006
·
7,078
·
3
·
362
·
1,312
·
27

Новаторството на Пенчо Славейков е проявено още в самия избор на заглавие. Заглавието е лаконично, изразително и конкретизиращо. "Ралица" е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник.
 

Oсобености на Ботевата лирика

23 окт 2006
·
1,330
·
3
·
510
·
111

Ботевото творчество е синтез на: 1. Лично и гражданско. 2. Национално и общочовешко. 3. Национално и социално. Основна тема: народното страдание. Основна ценност: свободата – политическа, социална, нравствена.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
38
6
1
11 мин
13.09.2019
Входно равнище за 11. клас
входен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на придобитите знания върху учебния материал от предходната учебна година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
16
5
1
3 мин
16.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература, четене 1 – 4 клас

Материал № 885390, от 24 сеп 2012
Свален: 656 пъти
Прегледан: 832 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 45
Брой думи: 15,163
Брой символи: 98,267

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Характер, цел и задачи на съвременното обучение ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
61 5

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
38 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала