Психическо развитие на юношата (горна
училищна възраст- 15-18 години)
I. Физическо развитие на юношата.
Това е период, определян с термина постпубертетен. Една от най-важните му
характеристики е, че се променят темповете на физическо развитие при
момчетата и момичетата. При момчетата се наблюдава увеличаване на темповете
на височина, на мускулна маса, с което компенсират своето изоставане през
предходния период. У момичетата се наблюдава тенденция на намаляване на
физическото израстване. Общото и при двата пола е, че в края на периода както
момчетата, така и момичетата са почти напълно развити в анатомо-
физиологично отношение.
II. Социална ситуация и развитие.
В горноучилищна възраст се увеличават ролите, които изпълняват ученикът и
учничката. Те ефективно реализират не само ролята на учащ се, но и изпълняват
успешно ролята на син (дъщеря), на брат (сестра), на приятел (приятелка) и дори
на определена професионална роля.
Учебната дейност заема водещо място в живота на ученика, но в нея също
настъпват определени промени- самостоятелният дял продължава да се
увеличава; разделянето на учебните предмети и на учителите на приятни и
неприятни е реален факт. Успоредно с това постепенно се очертава и желанието
за насочване към определена професия. Тук се наблюдава обстоятелството, че
стремежът към възрастност остава незаглъхнал. Ученикът нерядко попада в
ситуации, които имат двойствен характер. От една страна той желае да действа
самостоятелно, а от друга ясно разбира, че не притежава необходимите
физически и материални условия. Това го принуждава с неудовлетворение да
замени желанието за самостоятелност с послушание.
III. Ученикът и познавателни, психически процеси.
През този период възприятието, въображението, мисленето, паметта
функционират много по-ефективно. Това е резултат от придобитите знания,
усвоените алгоритми, изградения устойчив стил на учене.
1.Развитие на мисленето.
През този период дедуктивният начин на мислене се утвърждава. Върху
основата на формулата, принципа, правилото ученикът може да разкрива
конкретни връзки и отношения. Увеличава се неговата възможност да генерира
хипотези, да анализира собствените начини за реализиране на мислителния
процес; наблюдава се стремеж към реализиране на нестандартен подход за
решаване на задачи.
Наблюденията свидетелстват, че склонността към абстрактно мислене по-често
се проявява у момчетата. Същевременно обаче у момичетата се наблюдава по-
ясно изразена последователност в учебната дейност и поради това много често
показват по-висок успех.
През този период се утвърждава и друг аспект на умствената дейност- проява на
интелектуална дисциплинираност. Тя се изразява в намаляване на
импулсивността при решаване на задачи; пренебрегване на случайни фактори
като основа за решение; генериране на хипотези и избор на най-подходящите;
стремеж към освобождаване от стереотипното и проява на чувствителност към
непривичното, към неординарното.
2.Развитие на паметта.
Запомнянето на материала също е свързано с повторенията. Същевременно за
неговото затвърждаване се използват и други подходи- сравнения, обобщения.
Ученикът се стреми да запомня обемист материал като го разделя на логически
свързани части и ги заучава чрез тяхното последователно възпроизвеждане.
3.Развитие на въображението.
Наблюдава се широка проява на репродуктивно въображение (пресъздаващо
въображение). Успоредно с това се наблюдава скок в творческото въображение-
в областта както на различните учебни предмети, така и при различните
дейности.
IV. Развитие на емоционалната сфера.
Емоционалната сфера на юношата се развива по посока на разширяване и
утвърждаване. Разширяването се отнася до включване в емоционална система на
емоциите- вина, срам, ревност и др., които започват да играят все по-голяма
регулираща роля. Успоредно с това се наблюдава включване на феномена
емоционална автономност. Той се проявява в потребността на юношата да
изразява собствено пристрастие и избор на книги, дрехи, приятели, хоби и др.
Юношите остро протестират срещу ограничаването на избора (главно от
родители) на емоционални обекти.
В емоционалната сфера се наблюдава и друг феномен- проява на много висока
чувствителност към опитите за обезценяване на тяхната личност. Те много силно
реагират при адресиране на безтактични забележки, при поставяне на негативна
оценка върху тяхното „аз”. При подобни случаи те са готови да се дистанцират
от учителя или родителя и да проявяват въздържаност от общуване за дълъг
период от време.
Вероятно едно от най-съществените допълнения към емоционалната сфера е
образуването на висши чувства. Това са устойчиви емоционални образувания,
чрез които юношата изразява своето емоционално отношение към грозното и
красивото, към интелектуалните и практически занимания. По този начин се
формират нравствени, естетически, интелектуални, практически чувства.
V. Развитие на самосъзнанието.
Изграждането на това качество на личността започва от средна училищна
възраст, но с ускорени темпове продължава да се формира през юношеството.
Кои са основните страни, които са обект на самосъзнаване?
1.Изграждане образ на собственото тяло.
Юношата по нов начин започва да възприема тялото си. Той става особено
критичен при констатиране на факта, че притежава физически особености, които
не го удовлетворяват. Подобни констатации неизбежно пораждат тревога и
вътрешни конфликти. На тази основа се развива чувството за малоценност.
2.Осъзнаване на личните качества.
Тази част от самосъзнанието е особено значима за юношата. Той силно желае да
разбере равнището на своите умения, способности, черти на характера, поради
това той постоянно търси източници на информация за тези личностни страни.
Открива ги в различни посоки:
•Чрез сравняване на своето „аз” с „аза” на другите.
•Чрез оценките, които получава от значимите възрастни.
Потребността от осъзнаване на личните качества е признак на отговорност към
себе си. Същевременно това е предпоставка и за самовъзпитание.
113
1
88
