Големина на текста:
1.Цел и задачи на ИГ  
Има за цел да проучи и изложи постепенния развой на променитекоито са ставали в звуковия съставв 
грамсъстав и в лексикалния фонд на БЕ от времето на обособяването му като отделен славянски език след 
разпадането на праславянски език.  Крайната цел е да се разкрият и обяснят пътищатапо които се стига 
до установяване на съврс­ма на езикаМетодите за историзследване на БЕ са различнитъй като БЕ има 
11 вековна писмена традицияа приблизително толкова време съществува като език на бългнародност – 
филологически метод. Дава възможност и за сравнително точно определяне на хронологията на 
ез.промениПромянаизвършена в говоримия езиксе отразява в писмените паметници веквек и половина 
по­късноСъщо така дава сигурни резултати само когато е добре проучена нормата от разлпериоди в 
развитието на БКЕ и когато се има предвидче писмените паметници отразяват само част от особеностите 
на   говоримия   БЕ   в   даден   етап   от   развитието   му.  Сравнително­исторически   метод,  с   чиято   помощ   се 
възстановява  изходната   ез.с­ма праформите.  Използват   се  данните  от   съвр.слав.езици  Метод  на 
вътрешната реконструкция – етапитепрез които е преминала дадена ез.категория се възстановяват по 
обратен  път,  като   се  тръгва  от  състоянието   и  в  СБЕСравнително­типологичен  метод  – изводите   за 
възникването и развитието на дадена категориянеоткриваща се в родствените слав.езицисе правят след 
сравняване със същата категория в другнеродствен езикИзползва се при х­рането на балканските черти 
в БЕ – балканизми
Източници
1, Писмени паметници – книжовни и епиграфски
Акнижовни – ръкописните книги са осн.извор за изучаване на БЕ история – канонични и неканонични
­канонични  – пряко свързани с богослужениетоимат устойчив текстт.еса удобни за проследяване на 
развитието на отделни форми или значения в преписи от разл.време на едно и също произведениеТакива 
книги са:
*Евангелие  *Апостол  *Триод  *Миней  *Псалтир 
­неканонични – повестиразказиапокрифихроникиписмаграмоти… Не са пряко свързани с църковния 
канонсвобода за книжовницитепо­лесно проникване на нови формилексика… 
Паметниците от XII, XIII и част от XIV век са писани на пергаментСред най­важните са:
­от XII век ­ *Добромирово евангелие *Григоровичев паримейник *Болонски псалтир *Битолски триод
­от XIII век ­ *Добрейшово евангелие * ВрачанскоТърновскоКюстендилскоБанишко евангелия *Радомиров 
псалтир *Берлински сборник
­от  XIV век   ­  *Манасиева   хроника  *Лесновски  паренсис   *Ряпов  сборник   *Евтимов  служебник  *Томичов 
псалтир * Германов сборник *Софийски (Иван­Александровпсалтир от 1337 г.
­ от XV век ­ *Тиквешки сборник *Пражко бълг.евангелие *Шестоднев на Василий Велики
­от XVI век ­ *Физиолог (р­зи за животни) *Требник 248 и 250 *Влахобълг.грамоти (на говорим език са). 
От XVI век има и преведени от немски на БГ разл.църк.молитви
Осн.л­ра е дамаскинскатаТе се появяват в БГ през  XVI век с превода на сборника на Дамаскин Студит 
Съкровище“. В  разл.текстовеканонични  и не се откриват  мн.ценни приписки  –  бележки оставени от 
преписвачите по полетата на ръкописитеОтразявали са чертите на говоримия език.
­от XVII век ­*Требник 622 *Аврамов сборник (1674г.) *Протопопински дамаскин
Бепиграфски – разл.надписи в/у скалистенинадгробни камъникерамични съдове и предметиПисани 
са от спец.подготвени книжовницидаващо възможност в тях да проникнат ф­ми на живата БГ реч от онова 
времеМогат да се локализират и датиратНа кирилица и глаголицаПо­известни кирилски са:
*Надпис на Павел Хартофилакс от Кръглата църква в Преслав *Надгробни надписи на Чъргубиля Мостич 
*Добруджански надпис (943 г.) *Самуилов (993г.) * Бесарабски *Битолски на Иван Владислав (1015­1018г.)
2. БГ диалекти – 
*говори около Солун (запазени остатъци от назализъм) ? ­> широко Е
*говор в Бобощица и Дреновяне (Албания) – ? ­> а;  ? ­> широко Е
*говори в Македония – костурски говор
*родопски говори – ? ­> широко ЕИзговаря се една гласна вм. 4те старобългарски.
Периодизация на бългезистория
1) Предписмен – от VI до средата на IX век
2) Старобългарски – от средата на IX до XI вкл.
3) Среднобългарски – от XII до XVI вкл.
4) Новобългарски – от XV до наши дни
2.Предписмен период – за х­ра на БЕ от този период се съди по архаична слав.топонимиязапазени в 
разл.области на РумънияГърция и южна Албаниякоито някога са били гъсто населени с бълг.славяни
Най­архаични  са  славянобълг.  Топонимия  и  заемките  в  Гърция  и  гр.език,   тъй  като  претопяването  на 
бълг.славяни там е станало най­раноФонетичен облик на БЕ от тази епоха:
­ Праслав.кратко А през този период още не е преминало в О?????? ­ *?aгора??????? ­ *Горица
­ Праславятова гласна ­> широко Е???????? от Др?ница / ???????? от Р?хово
­ П/з периода VI до IX век са били х­ни и двете носови гласни – ?? ??????oт Д ?бьница
­ Двете ерови гласни са били възприемани от неславяните на Балкп­в като И и i  ­  ??????? ­ *гордькъ
­ Имало е разлика м/у мекия и твърд вариант на сричкотворното Р – ??????? – Крънъ??????? – Трьново
­ Гласната ь? е била възприемана като И – ??????? – могь?ла??????? – корь?то
­ ЛиквМетатеза е била в ход и е приключила в начна СТБ период – ???????? – *Балтъко
­ Мнх­ни за БЕ са буквосъчетанията ШТ и ЖД от праслав. *tj *dj – ????? – пештъ/???????? ­*граждане
­ III палатсе е извършвала в рамките на предписмения период – ??????? – гордькь
­ Започнало в изпадането на епентатичното Л – ??? ???? ­ *земл?­ане??????? ­ *липл?­ане
3.  Старобългарски период   –  
­  изпадане  на  еровете  в  слаба  позиция  и  удължаване  на  силните  до  една  нова  ерова  гласна или 
вокализация (О и Е)
­ гласната ь? е започнала да клони към по­предно учленение и се изразява с И
­ продължила е да се развива диалектната диференциация изток­западсвързана с развоя на ?
­ една част от БГ диалекти вече са познавали прегласа на А след палатална съгласна
­ заличила се е разликата м/у меките и твърдите сричкотворни Р и Лзаменени са от рълъ и ъръл
­ има примериможещи да се тълкуват като редукция на неударените широки гласни
­ ликвидната метатеза напълно се е извършила
­ предимно в източните говори е било ограничено епентетичното Л
­ контрахиране на някои глаголи и именни ф­мив някои случаи след вокална асимилация – нова?его – 
новааго – новаго
Граматични промени
­процес на взаимно влияние м/у разл.склонитбени типове имена
­вероятна поява на бройните ф­ми на същ.имена – три крата – 3 пъти
­старата ф­ма за обрна усл.наклБИ?ЛьБИ… ПИСАЛЪ е заменена от аористната ф­ма на БЪ?ТИ
­силно огранична разнооброт аористни ф­миОтпаднал е простият (асигматиченаорист и I сигмаорист
­кратките ф­ми на мин.деят. I прич.,образувани от глаголите от IV спр. – хвальмол ? са заменени от ф­ми на 
ивъ (моливъ)
­постепенно се е загубил супинъта на негово място е дошъл инфинитивът
4.Среднобългарски период ­ от XII  до XVI в. – редица променизасягащи целокупния строеж на езика – 
фонетично и морфологичноТези промени са намерили отражение в езика на писмените паметницино и 
немалка част не са засвидетелствани поради стремежа за архаизиране на кн.езЗа начало на периода се 
смята замяната на носовкитеОснфонетОсобености:
­двете носовки са изгубили назалния си х­р в голяма част от бълг.говори и са преминали в други,орални 
гласни
­в повечето бълг.диалекти фонемата Ъ? ­> И
­в късния средобълг.период има сведенияче пълният екавизъмт.епреходът на ? в Ее бил известен на 
опред.част от западните говори (бял­бел)
­развила се е опозицията мекост­твърдост
Грам.промени
­постепенно разпадане на падежната с­ма като в края на периода стига до пълна загуба  на именната 
флексия (преход на БЕ от синтетичен към аналитичен)
­преход към аналитизъм и поява на аналитични степени за сравнение при прилаги наречията – по­ и най­
­загубване на ф­мите за дв.чпри имената и глаголите
­обобщаване на окончанието –ове при едноср.имена от м.рза мн.ч.(родовесинове)
­относм­я ИЖЕ?АЖЕ?ЕЖЕ са се загубили напълнона тяхно място – въпрос.м­я + частица ТО
­образна притежм­я за 3лед.ч. (неговнеинтехен <т ?х (Р.Пмнчна ТЪ)) + ­ьнъ
­отпадане на родовите окончания при прилаг., родовите м­я и причастията в мн.ч.
­напълно  е  приключил  процесът на  смесване  на  ф­мите на  имперфекта  и  аориста (Имп.  се  обр.от 
сег.гл.осн.)
­обобщаване на окончанието за повел.накл. – ?те за 2л.мн.ч.
­прегрупиране на старобълг.глаголидовеждащо до поява на ново а­ склонение
­полож.ф­ма за опис.бъд.вре достигнала до съвр.си състояние – частица ЩЕ + ф­ма за сег.врна глагола
­разпадане   на   причастната   парадигма     от   5те   старобълг.причастия   са   редуцирали   употребата  си   – 
деятелносег.стради мин.страд?воПоявили са се деепричастията.
5.Новобългарски период – подпериода – ранен (от XV до началото на XIX) и късен (след това до днес). 
Границите са условниДо късно продължава ограничаването на Д.П., днес наблюдаваме изгубване на 
последните остатъци  от  пад.ф­ми при  м­ята  (аз ми  се  спина мене  ми се спи).  Осн черта е  напълно 
развитията аналитизъм в областта на именната с­ма.
­изразяването на старото Р.Пи Д.Потношение ч/з обща ф­ма (И=В.П.) с предлог НА.
­създаване на новите ф­ми на 3­личното м­е ТОЙ<ТЪ

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Историческа граматика на българския език

Има за цел да проучи и изложи постепенния развой на промените, които са ставали в звуковия състав, в грам. Състав и в лексикалния фонд на БЕ от времето на обособяването му като отделен славянски език след разпадането на праславянски език....
Изпратен от:
nenko_16
на 2012-09-12
Добавен в:
Лекции
по История на българската култура
Статистика:
282 сваляния
виж още
 
 

Историческа граматика на българския език

Материал № 883015, от 12 сеп 2012
Свален: 282 пъти
Прегледан: 316 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Лекция
Брой страници: 21
Брой думи: 7,171
Брой символи: 39,903

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Историческа граматика на българския език"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
134 15

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
397 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала