Големина на текста:
Фьодор Достоевски - Творчество.
„Престъплние и накзание“
Достоевски е руски писател, който за пръв път в световната
литература изследва болезнените прояви в човешката душа и поставя
началото на ново явление. Интересът и съчувствието към страдащите са
същността на светогледа му. Творбите му са философско-психологически,
свързани с вътрешната борба на човека. Книгите му трябва най-вече да се
разбират. Читателят изживява всяко едно вътрешно потрепване на душата
на главния герой. „Достоевски е по-близо до нас. Той живя сред нас, в
нашия печален, студен град; той не се плаши от сложността на
съвременния живот и неговите неразрешими задачи, не бяга от нашите
мъки, от заразите на века.“
1
Безрадостната семейна среда се отразява потискащо върху младия
писател. Тя развива у него самовглъбеност и мрачни чувства, изостря
интереса му към тъжното в живота. Още в детството си той навлиза във
вселената на страданието, като то е главният и може би единствен закон на
битието на цялото човечество за него.
Още с първия си роман — „Бедни хора" (1845 г.) - предизвиква
възхищението на руската литературна критика в лицето на Белински и
Некрасов. По същото време Достоевски се запознава с революционера
Петрашевски и започва да посещава тайните събрания на кръжока му.
Увлича го и идеята за сваляне на тираничната царска власт и
освобождаване на селяните от крепостничеството. Достоевски става един
от най-пламенните оратори на тайното общество. Така на 19 ноември 1849
г. 22-ма петрашевци са арестувани и осъдени на смърт от Николай I, между
които и Достоевски. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на ешафода.
Преживяването е най-страшното в живота на 27-годишния тогава писател.
Нанесен е тежък удар на психиката и здравето му. От този момент
зачестяват епилептичните му припадъци. Той е пратен в каторга, но това
не сломява духа му, напротив - преобразява го. Той преосмисля
политическите си възгледи и избира друг път — на религиозното
самоосъзнаване.
На 23 януари 1854 г. веригите на Достоевски са свалени, но това все
още не значи, че е свободен. Разрешава му се да живее в Твер под надзор.
Едва през 1859 г. благодарение на намесата на влиятелни приятели се
завръща в Петербург и започва нов живот. Заедно с брат си Михаил издава
списание „Время", което става орган на новото руско литературно течение
почвеничество. За двете години съществуване на списанието негови
сътрудници са А. Островски, Некрасов, Шчедрин и др. Тук за пръв път
Достоевски печата откъси от романите си „Унижените и оскърбените" и
„Записки от мъртвия дом". След като „Время" е спряно от правителството,
братя Достоевски продължават да го издават, но с ново име — „Епоха".
Далеч от Русия Достоевски написва един от най-хубавите си романи
— „Идиот". На няколко пъти проиграва на рулетка всичко, което
притежава и поставя семейството си пред тежки изпитания. През 1868 г. в
Женева умира първото дете на писателя. Тази смърт го поразява и
задълбочава култа му към страданието и детето страдалец.
В последните години от живота си Достоевски твори в Русия. През
1872 г. се появява романът му „Бесове", а през 1880 г. и най-голямото му
произведение от това време — „Братя Карамазови". На следващата, 1881
г., Достоевски умира в разцвета на творческите си сили на 60-годишна
възраст.
Творчеството му може да бъде разделено на два периода. Първият
включва времето от 1845 до 1849 г., когато е изпратен в каторгата. Най-
известните му творби от това време са повестите „Бедни хора" (1846),
„Двойник" (1846), „Хазайка" (1847), „Ползунков" (1848), „Неточка
Незванова" (1849) и сантименталният роман „Бели нощи" (1848). Основен
тип герой в тях е „малкият човек", а основни проблеми — двойничеството
и противоречието между мечта и действителност.
Голямата си популярност и световна слава Достоевски дължи на
романите от втория си творчески период. Това са „Престъпление и
наказание" (1865—1866), „Бесове" (1872), „Идиот" (1867-1869), „Братя
Карамазови" (1879—1880). По своята сложност и дълбок философски
смисъл те и до днес са ненадминати.
„Престъпление и наказание“ е един от най-известните романи на
Достоевски, който му носи световна слава. И до днес, този психологически
роман се чете и е пример за всички поколения. В „Престъпление и
наказание" ясно се очертават два основни момента. Първият разкрива
конкретните обстоятелства на извършването на престъплението, а вторият
изследва психологията на престъпника философ и страданията на
разкъсаната човешка душа като най-страшно наказание за пролятата
невинна кръв.
Още с първото изречение на I глава Достоевски конкретизира —
„началото на юли, необичайно горещо време". Писателят насочва
вниманието и към страшните горещини не просто за да пресъздаде
картината на летния град, а за да внуши, че това всъщност е атмосферата
на престъплението потискаща, мъчителна, настройваща човека
отрицателно към всичко наоколо. Такова е времето, в което се заражда и
назрява престъпният замисъл на главния герой Разколников. Действието се
развива в Петербург. Авторът рисува този градски пейзаж съвсем
повърхностно, като се стреми не да опише цялата картина подробно, а да
предаде настронието и. По този начин у читателя възникава поразителната
и реална картина на големия град, който се чувства зад всяка сцена на
романа. Действието в романа се развива много бързо – има единство на
времето, то е динамично. Романът не е плавен – всичко става почти
мигновенно, стреми се страстно и неудържимо към една цел, към края.
Като сянка в неприветливия град още на първа страница изниква
бившият студент Разколников — младеж с привлекателна външност, „с
прекрасни тъмни очи, тъмнорус, ръст над средния, тънък и строен", но
веднага създаващ впечатление на омерзен от живота човек, с разстроени
нерви, излъчващ някаква колебливост и нерешителност. Той страни от
хората, обича самотата – презира действителността. Той е мечтател, в него
няма нищо практично. Притискан от постоянна бедност, той обитава малка
приземна стая и всеки път, когато излиза, старателно избягва срещата с
хазяйката си заради неплатени наеми. Измъчван от двудневен глад, той
почти престава да забелязва света и разговаря сам със себе си.
Достоевски въздейства върху читателя и чрез подбора на имената на
главните герои. Наприемер името на Разколников не е избрано случайно.
„Разкол" означава старообредство, староверие и се свързва с руско
религиозно движение от XVII в., завършило с поправки на старите
църковни книги и обреди, но довело до раздвоение на руския народ.
Достоевски е отрицателно настроен към разколничеството. Също така тази
дума може да се използва в съвременните езици като нарицателно за ерес,
секта или нещо отхвърлено, недопустимо. В името на своя герой
писателят влага двоен смисъл: от една страна го свързва с раздвоението, а
от друга — с религиозния фанатизъм на разколниците.
Всеки път, за да излезе на улицата, Разколников изкачва няколко
стъпала. Движението нагоре и надолу по стълбата присъства на много
места в романа със символичен смисъл на възход и падение. Разколников
го повтаря като психически ритуал всяко стъпало е част от
приближаваното или отдалечаването от доброто и злото. Всеки външен
контакт е свързан с движение нагоре по стълбата, а пътят надолу, към
мрачната квартира, всъщност е свързан с пътя към дъното и нравственото
падение. Тази квартира е светът, от който Разколников иска да се откъсне,
поради което се решава да наруши една от най-строго почитаните божи
заповеди: „Не убивай". Така още в началото си проличава една от
основните идеи на романа; основната ос, върху която е изграден. Това е
всекидневната борба между доброто и злото. Тази борба води всеки един
от нас в душата си.
Обектът на престъплението е подсказан на Достоевски от
действителността. Руските вестници от 1865 г. са изпълнени с обяви за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фьодор Достоевски - творчество. "Престъплние и накзание".

Достоевски е руски писател, който за пръв път в световната литература изследва болезнените прояви в човешката душа и поставя началото на ново явление...
Изпратен от:
Преслава Петкова
на 2012-09-08
Добавен в:
Курсови работи
по Руска класическа литература
Статистика:
119 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

"Шинел" - Гогол

07 мар 2008
·
476
·
4
·
1,191
·
522
·
1

Загадката на Н. Гогол, неговата странност, „магичност” често търсят обяснението си в малката му творба от цикъла „Петербургски повести” „Шинел”, събрала във фокус основните черти на творческия гений на писателя, изключителна по смисловата си наситеност...
 

Престъпление и наказание


Силните позиции на художествения текст в романа на Ф.М.Достоевски "Престъпление и наказание" и тяхната роля за разбиране на съдържанието...
 

"Идиот" - Достоевски


Презентация със съдържанието и анализ на "Идиот" на Достоевски...
 

Любовта и чувството за вина в романа "Престъпление и наказание", Достоевски pro

05 сеп 2013
·
1
·
11
·
2,308
·
99
·
35.00 лв.

Достоевски разбира, че победата на човека е не в делата и подвизите, а във вярата и в любовта. За писателя праведен е не този, който се гордее със своята сила, а този, който повече от всички съзнава своята човешка слабост и порочност...
 

Николай Бердяев – "Мирогледът на Достоевски"


В статията си "Мирогледът на Достоевски" Николай Бердяев описва темата за любовта в творчеството на Достовески. Подтеми са женското начало в трагедията на мъжа, любовта не като цялост – а като раздвоетност, християнскта любов и смисъла на живота...
1 2 3 4 5 »
 

Фьодор Достоевски - творчество. "Престъплние и накзание".

Материал № 882269, от 08 сеп 2012
Свален: 119 пъти
Прегледан: 138 пъти
Предмет: Руска класическа литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 4,265
Брой символи: 24,683

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фьодор Достоевски - творчество. "Престъплние и  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,205 143

виж още преподаватели...
Последно видяха материала