Носи ли общата транспортна политика ползи за
потребителите на транспортни услуги?
Транспортният сектор е от голямо значение за развитието на икономическото
състояние на Европейския съюз. Този отрасъл се характеризира с изключително
динамично развитие, промени, нови технологии и подобрения. Транспортният сектор
все повече се разраства. По данни на Евростат, в областта на въздушния транспорт са
заети 3,1 млн. работни места, при сухопътния транспорт – 16 млн. работни позиции, а в
производството на оборудване за транспортните средства- около 3 млн. души. Тези
данни показват огромната важност на транспортния сектор в наши дни.
Развитието на отрасъла е продиктувано от все по-разрастващата се търговия
между страните членки на ЕС, което води до създаването на гъста и относително
ефективна комплексна мрежа от транспортни връзки, съчетаваща автомобилен,
железопътен, воден и въздушен транспорт. Според ЕС транспортът е един от ключовите
фактори за успеха на единния пазар, защото именно той допринася за осъщестяването
на две от основните му цели – свободно движение на хора и стоки. Освен това,
значимостта на транспорта се обуславя и от тясната му обвързаност с други дейности –
енергетика, опазване на околната среда, социална и регионална политика.
Въпреки огромното му значение, обаче, транспортната политика на ЕС се създава
сравнително бавно и трудно. Основите му са заложени в Римския договор от 1957 г., в
раздел 4. Първоначалният вид на Общата транспортна политика не е нито изчерпателен,
нито особено ясен и конкретен. По онова време обхватът на ОТП е ограничен до
железопътния, пътния и воден превоз по вътрешните пътища, като същевременно е
предоставена възможност на Съвета да приема с единодушие подходящи разпоредби за
морския и въздушен транспорт. Практически до 1984 г., когато е приета Бялата книга на
ЕК за изграждане на единен вътрешен пазар, този процес среща негласната съпротива
на държавите-членки (поради собствените им вътрешни приоритети). .
В периода 1986–1992 г се оформят основните либерализирани разпоредби за
различните видове транспорт. В приетата през 1992 г. Бяла книга за бъдещото развитие
на ОТП се предлага нов “глобален подход” към ОТП, който се изразява в подобряване и
по-рационално използване на инфраструктурата и транспортните средства, по-
надеждна сигурност за потребителите, подобряване на работните условия, по-добра
защита на околната среда. Към момента на подписването на Договора от Маастрихт,
1997 г. е прието законодателството, необходимо за действието на единния вътрешен
пазар в областта на транспортните услуги. Налице е нормативна база за
функционирането на транспортен пазар без дискриминация, основана на националност.
Превозвачите от ЕС могат да извличат всички предимства на Вътрешния пазар и да
осъществяват дейността си по най-ефикасен начин, в условия на конкуренция.
Хармонизирането е в множество области, като изисквания за сигурност, технически
спецификации и професионални стандарти, общи правила за застраховки и
разрешителни за правоспособност.
Общата транспортна политика има за цел не само подпомагането на
предприемачите и заетите в транспортния сектор, но създава и много ползи за
населението и потребителите на транспортни услуги. Като такива могат да бъдат
посочени:
• Увеличен капацитет на транспортната инфраструктура и подобрено качество на
предлагания капацитет;
• Намалени средства за поддържане и експлоатация на транспортната
инфраструктура;
• Свободен и равнопоставен достъп до различните инфраструктурни мрежи и
обекти;
• Повишено качеството на транспортното обслужване – по-висока скорост, по-
кратко времепътуване и по-висок комфорт;
• Навременна реализация на проекти, финансирани от ОП „Транспорт”и ИСПА;
• Преструктурирани, финансово оздравени инфраструктурни дружества в
транспортния сектор и изградени адекватни структури с готовност в максимална
степен да усвояват европейските фондове, насочени към реализацията на
значими инфраструктурни проекти;
• Развита и модернизирана инфраструктура, позволяваща прилагането на
съвременни технологии и оборудване за обработка на пътници и товари и
стимулираща увеличаване на пътнико- и товаро-потока;
• Повишена ефективност и конкурентоспособност на европейските пристанища и
летища на международния пазар;
• Повишена безопасност;
• Общ концептуален подход за инфраструктурните такси в транспортния сектор;
• Общо подобряване на условията за търговия и туризъм в страната.
Очаквани ползи от изпълнението на политиката, постижими в рамките на
програмата „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност,
сигурност и екологосъобразност”:
• По-висока конкурентоспособност на европейските транспортни субекти и
съхраняване и увеличаване на пазарния им дял в Европа и в света;
• Превенция на корупционните практики в сферата на транспорта;
• Подобрено придвижване на товари и пътници във вътрешно и международно
съобщение на достъпни цени;
• Изградена база данни с геопространствени параметри за инфраструктурни
обекти;
• Ефективно функциониращи логистични вериги;
• Подобрена оперативната съвместимост на транспортната система;
• Гарантирана висока степен на безопасност и сигурност на транспортната
система;
• Устойчива транспортна система срещу бедствия, причинени от природни и
техногенни фактори;
• Намален брой жертви и щети от транспортни произшествия;
• Минимизирани негативни последствия върху околната среда и човешкото
здраве;
• Улеснен трансграничен транспорт на жизненоважни стоки за преодоляване на
последиците от кризи и бедствия;
• Действаща система от пазарни инструменти, под формата на стимули или
санкции, адресирана към транспортните субекти за ограничаване на
отрицателното влияние на транспорта;
• По-висока енергийната ефективност на транспортния сектор.
След изброяването на всички тези ползи за обществото, следва да се обобщи,
че общата транспортна политика на ЕС определено носи много ползи на
потребителите на услуги от този сектор. Във всички държави членки туризмът е
отрасъл с приоритетно значение, а развитието му до голяма степен се дължи на все
