Големина на текста:
Адаптацията е специфична активност на живия организъм във взаимодействието му с
обкръжаващата среда.Тя е фундаментално свойство на живата материя да поддържа
постоянството на вътрешната среда, както и да я променя с оглед приспособяването й
към външните природни и социални условия.
През последните десетилетия проблемът за адаптацията от методична и частнонаучна
гледна точка излиза извън рамките на еволюционната теория и общата биология и
прониква в медицината, социалната психология, социологията, философията,
кибернетиката, космонавтиката и други.
Дезадаптацията е нарушена адаптация.Тя е предпоставка за възникването на най –
различни патологични състояния – болести на адаптацията, който представляват
нарушения на взаимодействията между организма и обкръжаващата го природа и
социалната среда.
Приемането на дезадаптацията като резултат единствена на свръхсилни натоварвания
върху нервната система, свързани най – вече или изключително с неимоверните темпове
на прогреса или с рязкото нарушаване на стереотипа в ексремни, нестандартни условия,
е недостатъчно и невярно.
С помощта на на едно умело ръководство (интервенция) може личността да излезе от
кризата обогатена с нов, полезен опит за преодоляване на нови трудности, т.е.
дезадаптацията в критични ситуации е своеобразен кръстопът – към болестта или към
закаляването.
Под психична дезадаптация трябва да се разбират само такива състояния, при които
изпитваните от личността трудности в адаптацията достигат степен, при която възниква
реална опасност от прерастването им в болестни разтройства.
Класически пример за това са стреса и кризите на личността.
Широко известен е възгледът на Р.Лазарус за категорията психичен стрес.Той изтъква,
че процесът, започващ под влиянието на обкръжаващатаю среда и продължаващ до
индивидуалните реакции, може да бъде изцяло „покрит” с психологични
понятия.Главната отличителна черта, разграничаваща психичния от физиологичния
стрес, е обстоятелството, че при първия реакцията зависи от това, как личността
интерпретира или преценява значението на дадено увреждащо, заплашващо или
предизвикателно явление, докато при
втория състоянието на тъканите пряко определя вредността.
J.McGrath определя стреса като доловено, осъзнато реално несъответствие между
изискванията на обкръжаващата среда и индивидуалните възможности за посрещане на
тези изисквания.
Стресът представлява „... всяка характеристика на професионалното
обкръжение, което е заплаха за индивида.Личността може да бъде заплашена от два вида
стрес : или изисквания, на които тя не моце да отговори, или недостатъчност на
резервите за посрещане на нуждите си.” .
Поведението на даден индививид една стресогенна ситуация се нарича приспособителна
реакция или процес на справяне, но много често се определя и просто като
отговор.R.Caplan и сътр. означават реакцията на индивида с понятието напрежение,
което се отнася до всяко отклонение от нормалните реакции на личността:
а) психични напрежения, като неудовлетворение от работата, тревожност илошо
самочувствие;
б) физиологични напрежения, като високо кръвно налягане и повишен серумен
холестерол;
в) поведенчески симтоми на напрежението, като пушене и диспансерни прегледи.
Съществува подчертана тенденция да се използва понятието емоционален стрес. Ф. П.
Космолинский счита, че емоционалният стрес е системна реакция на организма спрямо
емоционалните дразнители със значителна сила, насочена към създаване на ново
равнище на адаптация на организма в отговор на променящите се условия.
Стресът представлява едно динамично, временно, цялостно състояние на човешката
личност, възникващо под влияние на разнообразни стимули, респективно относително
специфично реагиране, вследствие сложно взаимодействие между субекта и
обкръжаващата го действителност при непосредственото отражение на стресогенната
ситуация. Основната тенденция на стреса е възстановяване на биологичното, психичното
и социаолното равновесие на личността.
През последните години особено жив интерес предизвикват състоянията на стрес с
разнообразни динамика и прояви, като тревожност, страх, тъга, фрустрация, агресия,
различни субклинични невротични и психотични разстройства, който по същество са
форни и степени на разстроена адаптация.
Тревожност и страх
Тези психични явления като своеобразен израз на чувствата и емоциите са привличали
вниманието на философи и учени още от времето на Аристотел.В старата
преекзистенциална литература тревожността се разглежда в рубилката със
страха.Фактически терминът „тревожност” печели популярност и получава широко
разпространение в психологичната литература през 30 – те години. Днес той се
употребява в различните области на науката.Той е
основно обяснително понятие при повечето от теориите за личността.В
психопатологията тревожността се счита за водеща причина на най –
разнообразни състояния от психологично и психосоматичното естество.Има шест
направления, занимаващи се с проблемите на тревожността:
1.Първата обяснява биологичната й генеза със смущения в сексуалната дейност;
2.Културпсихоанализата е друго направление в изясняване генезата на страхово –
тревожните състояния;
3.Третото направление третира проблемите на тревожността и е ситуационизмът;
4.Четвъртото направление в психологията е интеракционизма;
5.Петото направление е екзистенциолизмът;
6.Шестото – неговите представители съдържат елементи на феноменологизъм,
холизъм, психоанализа, интеракционизъм.
Фрустрация
Под фрустрация по правило трябва да се разбира психично и телесно състояние на
личността вследствие нереализирането на една потребност или желание по вътрешни
или външни причини.През 30 - те и 40 - те години се появяват редица теории за
фрустацията, четири от които са основни: евристична, фрустационно-агресивна,
фрустационно-регресивна и фиксационна.
Агресия
Някои автори приемат агресията като проява на вътрешна напрегнатост и трвожност,
други я свързват с вроден импулс към разрушение, трети говорят за личностов стремеж
към изява на превъзходството.Заложените от човека агресивни тенденции не са по-
големи от склонността му към общуване и приемане.Човекът според Freud не е създание,
нуждаещо се от любов и осмеляващо се да се защитава, ако бъде нападнато, а същество,
между чиито инстинктивни предразположения е задължително да се включи голяма доза
агресивност.Berkowitz приема, че у човека съществува физиологично детерминирано
предразположения към агресивно реагиране. То обаче може да бъде преобразувано от
научаването, което означава, че вроденото предразположение и научаването
съжителстват у човека.
Криза
Исторически погледнато, понятието криза е въведено още от Хипократ и е употребявано
в древната медицина в смисъл на връхна точка на болестен процес.Очевидно кризата не е
болест в тесния смисъл на понятието, а междинно състояние, съпровождащо в едни
случаи естествения личностов преход към духовно израстване, а в други – достигащо
предела на адаптация. В психологичен аспект кризата с „положителен” знак активира
личността, за да преодолее сковаността
си и да реагира в съответствие със значимостта на обстановката, на
ситуацията, в която е попаднала.Кризата с „отрицателен” знак може да прерастне в
невротично или друго психично разстроиство. Външният конфликт – противоречието
между реалност и очаквания, съпровождащ се от вътрешно напрежение и дискомфорт,
зависи твърде много и от някои вътрешни фактори, начин на възпитание и мироглед и
др.Разгръщането на кризата се характеризира според Miller и Iscos със следните общи
черти:остро протичане, явни изменения в поведението, безпомощност и неефективност в
действията, вътрешна напрегнатост с различен външен израз и чувство на застрашеност,
чиято степен зависи от структурата на личността. Caplan разграничава четири фази в
развитието на кризата: 1) начало, съпроводено с чувство на дискомфорт или напрежение;
2) стадии на повишено напрежение с непродуктивна дейност и нарастваща
дезорганизация, която може да вземе форма на неорганизирани усилия и погрешни
опити за развитието на проблема; 3) фаза на мобилизация на всички вътрешни и външни
ресурси с нови усилия за търсене на изход; 4) максимална дезорганизация, която според
него може да доведе до психични епизоди.
Неврози
Ако приемем че неврозите са една от най-съществените прояви на психогениите трябва
да се съгласим, че в тяхната основа лежи неудачното, ирационалното и непродуктивното,
разрешаваното от личността противоречие между нея и съществените за нея страни на
действителността, че неумението да се намери рационален и продуктивен изход влече
след себе си психична и физиологична дезинтеграция на личността.Дълго време
хроничният стрес протича по един своеобразен начин, т. нар. преневрози, а след това
става своеобразно прегрупиране на случаите, една част от които разгъват картина, която
може да се нарече невроза.В тази насока съществена роля играят типът
психотравматизиращи ситуации, ролята и степента на психологичните компесаторни
механизми, същността на психологичите конфликти и др..Анализът на клиничните
особености на невротичните състояния позволяват да се определят общоневротичните
симптоми, преди всичко като депресивност, тревожност, астения, които са основни и
при описанието на картините на стрес и кризи на личността.Карвасарский изтъква че
острият стрес при неврози протича по – особено, често избирателно в
отделните физиологични системи и в редица случаи с наличие на своебразна верижна
реакция на стресовите състояния. Това налага длъжностно изследване на стреса с
отчитане на предшествуващите стресови състояния с техните психологични,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 мар 2019 в 13:45 студент на 50 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
28 мар 2019 в 10:32 студентка на 36 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - Право, випуск 2014
01 фев 2019 в 02:03 студент на 28 години от София - Медицински университет, факулетет - Медицински колеж - София, специалност - Акушерка, випуск 2017
02 фев 2018 в 17:55 в момента не учи на 42 години
 
Подобни материали
 

Психодинамичен модел - теорията на Зигмунд Фройд

15 дек 2007
·
400
·
6
·
1,722
·
1

За да избегне тревотата организмът изгражда различни защитни механизми. Фройд ги открива и те работят успешно. (Монотонният шум е най-дразнещ).Реагира на заплахата на тревожност по следния начин: Блокира проявата в съзнателно поведение...
 

Влияние на изразяването на емоции върху реактивната тревожност


Целта на изследването е да се оцени влиянието на специални психологически тренинги разработени в «Екология на човека» за изразяване на емоции върху показателите на реактивната тревожност и някои показатели за физиологичното състояние...
 

Ненормални прояви у нормални деца

16 яну 2007
·
813
·
10
·
1,572
·
63

Относно нервни, страхливи, агресивни, лъжливи деца.
 

Ролята на социалното онаследяване за развитието на личността

07 яну 2008
·
166
·
8
·
1,744
·
57

Ролята на социалното онаследяване за развитието на личността се изяснява в проследяването на развитието на биологичните организми. Правейки това проследяване ще видим, че човешкото дете, е най-безпомощно в...
 

Екстремална психология


Особености на състоянието, поведението и дейността на хората в екстремални ситуации.
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Стресът и депресията

Материал № 881691, от 04 сеп 2012
Свален: 76 пъти
Прегледан: 123 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 3,453
Брой символи: 22,587

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стресът и депресията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения