САНСТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР 1878
Договор, подписан между Русия и Османската империя на 19 февр. (3 март). С него се
слага кр. на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Подписан в градчето Сан
Стефано (дн. Йешилкьой). Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи
на одобрението на останалите Велики сили. Санстефанския мирен договор съдържа
преамбюл, 29 чл. и заключение. Според него освободена България е автономно,
трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и
войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла
Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия
без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия
полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат
територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876. Според
договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа,
утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани
български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел
подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление
се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление.
Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се
въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в
България. Третира се плащането на годишен данък. Санстефанския мирен договор
санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и
Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа,
срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о.
Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина
получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и
Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски
кораби на неутралните държави. Санстефанския мирен договор урежда редица аспекти
от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до
възстановяване на българската държава.
1
Санстефанският мирен договор е
предварителен (прелиминарен) мирен
договор между Русия и Османската империя,
сложил край на Руско-турската война от
1877-78 година.
Договорът е подписан около 17 часа на 19
февруари (3 март нов стил) 1878 година в
Сан Стефано (днес Йешилкьой), село
западно от Цариград от граф Николай
Игнатиев и Александър Нелюдов от руска
страна и от външния министър Сафет паша и
посланика в Германия Садулах бей от страна
на Османската империя.
Клаузи:
Засягащи Черна гора, Сърбия и Румъния:
Според договора Черна гора, удвоява
територията си за сметка на Османската империя, като включва градовете Никшич,
Подгорица и Антивари (Бар) (Член 1). Високата порта признава независимостта на
княжеството (Член 2). Сърбия е призната от Портата за независима държава и анексира
поморавските градове Ниш и Лесковац, както и части от Новопазарско (Член 3).Румъния
също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).
Засягащи България:
Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско
правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва
да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени
в общи линии на приложената карта трябва да служат за основа на окончателното
разграничение.
Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска
граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам
границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до
Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по
западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам
границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска
до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на
Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе,
откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до
Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и
2
Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през
Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).
Така територията на новото княжество България обхваща Северна България, Софийско,
Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области),
части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна
Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа,
утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на
властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол.
Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната,
по пример на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще
продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на
османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния
данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
Засягащи Русия и Османската империя:
Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14), Крит, Епир и
Тесалия (Член 15).
В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия територии в
Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна Добруджа, която Русия отстъпва
на Румъния взамяна на Южна Бесарабия (Член 19).
Проливите - Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във война, така и в
мир, за търговските съдове на неутралните държави отправящи се в или отплаващи от
руски пристанища (Член 24).
Анекс към
Санстефанския мирен
договор, показващ
границите на новото
Княжество България
Анекс към
Санстефанския мирен
договор, показващ
новите граници на
Сърбия
Анекс към
Санстефанския
мирен договор,
показващ новите
граници на Черна
Анекс към
Санстефанския мирен
договор, показващ
новата граница между
Руската и Османската
3
6
