ВСУ „Черноризец Храбьп”гр. СМОЛЯН
П Р О Е К Т
НА
Красимир Хаджиев
Венцислав Заимов
Александър Драманлиев
Диян Паналов
Тема: Национална стратегия за противодействие на корупцията
Смолян 2008г.
През последните години корупцията се превърна в глобална заплаха не
само зa икономическото развитие на отделните страни и международните им
връзки, но и за световната икономика и политика като цяло. Различните форми на
злоупотреба с власт за лично или групово облагодетелстване в ущърб на
обществения интерес придобиват особено голяма актуалност за страните в
преход, които са принудени едновременно да изграждат новите демократични
институции и да създават необходимите предпоставки за развитието на пазарни
стопански отношения.
Като комплексно явление, корупцията представлява отрицание на честната
конкуренция в стопанската сфера, демотивира предприемачеството, стимулира
сенчестата икономика и стопанската престъпност, влошава публичните услуги и
утежнява социалното бреме за гражданите. По такъв начин корупцията допринася
за увеличаването на пропастта между бедни и богати в рамките на прехода към
пазарна икономика и се превръща в пряка заплаха за демократичните устои на
обществото. През последните няколко години българското общество постави в
центъра на вниманието си проблемите, свързани с корупцията. Общественият
дебат през 1997- 2000 г. подсказа и насоките за нейното ограничаване и
поставяне под контрол посредством засилване на правозащитната и
регулативната функция на държавата, гарантирането на прозрачност и
публичност на административно-управленските процеси, утвърждаването на
гражданския контрол и на ценности като почтеност и морал в обществените
отношения.
Поредица от елементи с антикорупционен потенциал бяха въведени в
социалната практика чрез започналата реформа на административната система
на Република България, както и в редица новоприети закони и нормативни актове.
Тези стъпки в съчетание с постигнатото ограничаване дейността на
полукриминалните групировки допринесоха за известно стабилизиране на
корупционната обстановка в страната. За това свидетелства и подобреният
рейтинг на Република България в рамките на сравнителния индекс на
международната неправителствена организация Трансперънси Интернешънъл:
докато през 1998 г. тя бе класирана на 66-о място (при най-лош рейтинг през 1999
г.), то през 2001 г. тя се нареди на 49-о място и по този показател се доближи до
централноевропейските държави.
Необходимостта от разработването на Национална стратегия за
противодействие на корупцията произтича както от констатацията за сериозността
на този проблем, така и от необходимостта от поставянето на усилията за
неговото преодоляване в дългосрочната рамка на политическото и социално-
икономическото развитие на страната в началото на ХХI век. От друга страна,
усилията за въвеждане на съвременните стандарти на прозрачност и публичност
в обществените отношения са важна предпоставка за ускоряване процеса на
интеграция на страната в международната общност, за гарантиране на
членството й в Европейския съюз и НАТО и подобряване сътрудничеството й с
международните финансови институции.
Целта на програмата е:
Създаване на обща институционално-правна среда за овладяване на корупцията
Националната стратегия за противодействие на корупцията е насочена към
създаване на модерна законова рамка на административната дейност и
административното обслужване на населението. Тя предполага управленско и
организационно укрепване и ясно регламентиране на отношенията между
държавните органи, от една страна, и частния сектор и гражданите, от друга
страна. Целите включват засилване ролята на съществуващите и създаване на
нови институции с контролни и наблюдаващи функции.
Задачите на програмата са :
1.Създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната
администрация.
Необходими са законодателни промени насочени към повишаване на
антикорупционния ефект на новоприетите нормативни актове като Закон за
администрацията, Закон за административното обслужване на физически и
юридически лица, Закон за държавния служител, Закон за публичност на
имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Закон за достъп до
обществена информация. Промените трябва да гарантират свеждане до ниски
нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията:
- ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с
упражняването на дискреционни правомощия (взимане на решения по
целесъобразност);
- регулиране на допустимстта на подаръци, получавани от държавния
служител, за които следва да се следи чрез средствата на вътрешен контрол;
- въвеждане на механизми за предотвратяване случаите на “конфликт на
интереси”;
- въвеждане на “обслужване на едно гише” от администрацията;
- повишаване и контрол над критериите за подбор на служителите;
- изготвяне от страна на държавните институции/Министерския съвет на
специален Наръчник с дефиниране и опис на публичните услуги, с указания за
процедура, срок, институция/отдел на издаване, право на жалби при издаване на
документи или при лошо обслужване. В тази връзка е необходимо да се
осъвремени и допълни Закона за писмата, сигналите, жалбите и молбите, който
урежда реда за упражняване правата на гражданите по чл. 45 от Конституцията на
Република България;
- прехвърляне на публични функции към частния сектор и утвърждаване на
граждански и стопански субекти като обществено отговорен сектор в пазара на
услугите;
-създаване на необходимите технически, организационни и правни
предпоставки за ефективното приложение на съвременен закон за достъп до
обществена информация;
- въвеждане на антикорупционно обучение за служителите на различни нива
в държавните институции;
