Големина на текста:
Аграрна политика
І. ПОЛИТИКА ЗА РАЗВИТИЕ НА
ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ
СТОПАНСТВА
1. Политика на индустриализация на
земеделието
Земеделието е най –старият отрасъл на
икономиката, но в него сравнително бавно
се внедряват промишлени методи и
технологии. Това е свързано с неговата
ависимост от биологичните и почвено –
климатичните условия и фактори и
исторически сложилите се патриархални
отношения в селския начн на живот и
стопанисване на земята. То се определя и
от състоянието на инфраструктурата и
комуникациите в селата, фарактера и
размера на пазара, степента на интеграция
на селското стопанство с промишлеността.
+Главно по тези причини преходът към
машинен стадий на производство в
селското стопансво започва много по-късно
от промишлеността, дори и сега, когато в
машиностроителни и други промишлени
предприятия намират масово
приложениет.н “безлюдни технологии”,
редица агротехнически мероприятия при
отглеждането на селскостопанските
култури и животни все още се извършват
ръчно.
Началото на индустриализацията в
селското стопанство се поставя през
втората половина на ХІХ в., когато
сравнително бързо развитие получава
машинната индустрия. Нейното
повсеместно осъществяване обаче започва
едва през 30 –те години на ХХ век в САЩ,
КАнада и Англия. В повечето европейски
страни този процес се разгръща по – късно,
което се обяснява с недостатъчното
развитие на тяхната промишленост,
преобладаващото дребно земеделие,
наличието на докапиталистически форми
на собственост и стопанисване на земята.
+В процеса на поставяне на земеделието на
промишлена основа се обособяват нови
отрасли: селскостанаско и
биотехнологично машиностроене,
агрохимическа, фуражна и хранително –
вкусова промишленост.
+С развитието на индустриализацията на
селскотстопанското производство
постоянно се повишава неговата
интезификация и ефективност, все повече
се подобрява качеството на
произвежданата продукция. Обикновено
интензификацията на земеделсктото
производство се определя като постоянно
усъвършенстване и концентрация на
използваните оръдия и предмети на труда
върху една и съща землена площ с оглед
увеличаване на добивите от
селскостонаските култури и на
продуктивността на животните.
+В началния етап на интензификацията на
селското стопанство се извършват
сревнително големи материални разходи за
получаване на единица селскостонаска
продукция. Създава се впечатлението, че
същаству “Закон за намаляващо
плодородие на почвата”. Особено като се
отчита обстоятелството, че всяко
допълнително влагане на труд и капитал в
земята не се съпровожда с адекватно
нарастване на добива на земеделския
продукт.
+Все по-пълно проявление намира законът
за концентрацията на производството.
Разгръщат се и процесите на централизация
на съществуващите капитали и
постепенното им сливане в едно цяло.
+Индустриализацията на земеделието
ускорява развитието на организационните
форми на труда-разделение и кооперация
на труда. На основата на разделението на
труда се установяват и развиват преки
технологични, икономически о
организационни връзки между
производители, предприятия и отрасли на
производството, все повече се обединяват
наличните работници и специалисти,
разшивява се полето на прилагане на
колективен, комбиниран и обществен труд.
+С развитието на обществените
производителни сили все повече се
задълбочава и разширява разделението на
труда между отделните народи и нации.
Формират се мощни транснационални и
многонационални компании за
производство и търговия с разнообразни
продоволствени стоки.
+Чрез кооперация, концентрация и
централизация на труда и производството
се обединяват капитали и се създават
условия за рационално използване на
наемната работна сила. Постига се
икономично използване на материалните
ресурси, непрекъснато се увеличава обемът
на произвежданата продукция и се
повишава нормата на печалбата.
+Индустриалното преустройство на
селското стопанство засилва обществения
характер на труда, все повече
обобществява селскостопанското
производство. Този дълбок и всеобхватен
процес се проявява главно под формата на:
засилване на миграцията и подвижността
на селското население; разширяване на
вътрешния и ваншния пазар на
селскостонаски стоки; отделяне на
домашната промишленост и формирането и
на самостоятелни промишлени отрасли.
2. Основни тенденции в развитието на
съвременните фермерски стопанства
+Сега в индустриално развитите държави
преобладава броят на семейните
(фермерските) земеделски стопанства.
Средната площ на една ферма в отделните
страни е различна.
+В развитието на фермарските стопанства
ярко се открояват няколко тенденции.
Преди всичко продължава закономерното
разоряване на дребните стопанства и
социалната диференциация на селското
население. Земята и другите средства за
производство се съсредоточават в
сравнително по-едрите стопанства.
страните – членки на ЕС
средногодишният темп на съкращаване на
числото на земеделските стопанства е по-
нисък от този на САЩ. Очертава се
тенденция на разоряване и съкращаване
броя на фермите в страните и нарастване на
средния размер на земята във всяка ферма.
Само в Португалия има известно
увеличаване на фермите и намаляване на
техните средни площи.
3. Предимства на едрите стопанства.
+Доказано е, че с развитието на
производителните сили и главно на
техниката нарастват предимствата на
едрите земеделски стопанства. Във всяко
стопанство се осъществява общ, т.е.
непосредсвено обобществен труд и
концентрация на земята. Прилагат се
машини, химически препарати, минерални
торове и т.н., което води до увеличаване
обема на производството. Постепенно тези
предимства на едрите земеделски
стопанства се превръщат в закон на
стоковото производство.
+Този закон меже да действа само в
условията на стоковото стопанство и
свойствената му конкуренция между
стокопроизводителите. Невъзможно е
прилагането му към стопонства, които още
не са въвлечени в стоковото проиводство и
не са подчинени на пазара. При
съвременните условия размерът на
земеделското стопанство се определя по
следните критерии: количество на
обработваемата земя; обем на основните
фондове; брой на заетите в производството;
равнище на специализация и кооперация на
производството; количество и качеството
на произвежданата продукция.
+Първо, в едрите стопанства, разполагащи
с големи масиви земя, могат да се
използват снабдени с електронни системи,
мощни, високопроизводителни трактори,
комбайни и други машини, включително и
самолети. С тях всяко агротехническо
мероприятие би могло да се извърши
качествено и в подходящо време. Правят се
значителни икономии на жив труд, горива,
семена и други материали. Почти не се
допускат загуби при прибиране и
съхраняване на реколтата.
+Второ, в едрите земеделски стопанства
могат да се акумулират сравнително повече
финансови ресурси. А това позволява да се
подготвят и привличат на работа
квалифицирани специалисти, постепенно
да се внедряват ефективни промишлени
технологии и да се затваря цикълът на
производство, преработка и пласмент на
земеделски продукти.
+Трето, в едрите земеделски стопанства
могат да се изграждат и поддържат
модерни хладилни складове и
зърнохранилища. Получаваната продукция
може да се съхранява целогодиишно и да
се продава през сезоните, когато цените са
най-високи.
+Жизнеспособността и
конкурентоспособността на фермите се
определят преди всичко от възможностите
им да отговарят на нуждите на пазара, на
изискванията за опазване на околната среда
и производство на екологично чисти
земеделски продукти. В едрите земеделски
стопанства се откриват по-големи
възможности за внедряване на
съвременните постижения на научно-
техническия прогрес и за намаляване до
минимум на ръчния труд.
+Превъзходството на едрото земеделие се
проявява и при търговията между страните-
членки на ЕС със селскостонаски стоки. В
рамките на Общността най-
конкурентноспособна е продукцията на
едрите ферми на Франция, Дания,
Холандия. С тях все още не могат да се
конкурират сравнително дребните
земеделски стопанства на Германия,
въпреки че са наситени с големи
количества съвременна техника. Това се
дължи преди всичко на обстоятелството, че
в дребните стопанства тази техника не
може да се използува пълноценно и
ефективно.
ІІ.АРЕНДНА ПОЛИТИКА
1. Същност на арендата
+Известно е, че още в древността в
земеделието се прилагат различни форми
на аренда, които отговарят на определено
стъпало на развитие на обществените
производителни сили. Тяхното възникване
и разпространение е свързано с монопола
на поземлената собственост, който дава
права но известни лица да се разпореждат с
определени землени площи по своя воля.
Но това е само юридическата представа за
използването на земята от техните
собственици. Всъщност отношението на
земевладелеца към своя землен участък се
определя главно от икономическите
условия.
+Арендата се реализира като една част от
едрите земевладелци предоставят своята
землена площ на арендатори, които влагат
капитал и привеждат в движение наемен
труд за извличане на максимална печалба.
Така в условията на свободната
конкуренция земеделието изцяло се
подчинява накапитала.
+Дребните стопани отстъпват земята на
преуспяващите земеделски стопанства и
преминават към армията на безработните.
Но, за да избегнат закупуването на
скъпоструващи землени площи, много
фермери арендуват чужда земя.
Постепенно земята на малките и средните
арендатори, които не могат да издържат на
ожесточената конкуренция, преминава в
ръцете на едри фермери- арендатори.
+В съвременните държави даването на земя
под аренда широко се използва от едри
земевладелци, включително
застрахователни компанни, банки,
промишлени и поземлени корпорации.
Значителна част от тях нямат пряко
отношение към селсктото стопанство, а
само използват своя титул на собственост
върху земята, за да получават доходи.
+Арендата се използва широко и от
земевладелци, които подари преклонна
възраст, болест и т.н., не могат да се
грижат за своито стопанства. Обикновено
те предоставят своито стопанства на
арендатори срещу осигуряването на
определен доход.
+Арендатори стават предимно млади
фермери, които разполагат с наличен
капитал за закупуване на земя.
+Когато капиталистът- арендатор получава
разрешение да вложи свой капитал в
определен участък земя,той изплаща на
нейния собственик договорно установена
парична сума, която се нарича рента. В
случая става дума за класическата форма
на арендни отношения. Наред с нея
съществяват и други арендни отношения,
като: наемане земята на дребни
собственици, които нямат възможност сами
да я обработват; раздаване на земя от едри
земевладелци на дребни производители за
обработване под аренда.
+Сега в САЩ съществуват следните форми
на рентни плащания: фиксирана парична
рента; дял от добива на цялата ферма или
на единица площ; дял от получаваната
животинска продукция.
+При всички форми на аренда величината
на рентата се определя в зависимост от
цената на земята. А цената на земята
зависи от нейното плодородие,
местоположение, климатични условия, а
също и от конюктурата на пазара.
+При арендните отношения почти винаги
съществуват противоречия между
собствениците на земя и арендаторите. В
основата на тези противоречия са
сроковете на арендата и размерът на
арендните вноски. По принцип всеки
собственик на земя се стреми да намали
срока на арендния договор, с цел да
извлича по- голяма добавъчна печалба от
арендаторите. Това произтича от
обстоятелството, че, за да може успешно да
осъществява своята дейност, отделният
арендатор е принуден да прави
допълнителни капиталовложения и да
подобрява почвеното плодородие. Но, тъй
като той е заинтересован да постига
максимална възвръщаемост на вложените
от него инвестиции, почти винаги се
стреми към далгосрочна аренда.
2. Развитие на арендата в
източноевропейските страни
+Дълго време след Втората световна война
в източноевропейските страни също не се
разрешава даване на земя за владеене и за
ползване под аренда. Но през последните
години в тези страни отново се поставя
началото на развитието на арендните
отношения.
+Продължителната забрана на арендата в
тях е свързана с идеологизацията на
икономическите отношния и обявяването
на държавната собственост за
“общонародна”. А щом се прокламира, че
средствата за производство са
“общонародна” собственост, т.е.
принадлежат на всеки гражданин в
страната, е недопустимо да има
арендатори.
+Но при съвременните условия в страните
от Източна и Централна Европа се
откриват възможности за развитие на
арендните отношения. Чрез арендата се
осигурява икономическа самостоятелност
на стокопроизводтилите – арендатори и се
гарантира правото има сами да разполагат
с продукта на своя труд.
+В някои източноевропейски страни
продължава да се използва акордна система
на заплащане на труда. По същество
акордът все още е полуренда.
+Сега в източноевропейите държави се
формират основните елементи на
арендните отношения (обекти и субекти на
арендата, рента, срокове на арендния
договор). Определят се основните насоки
на тяхното развитие съобразно
специфичните условия на всяка страна.
+При съставянето на арендния договор
между арендодателя и арендотора е важно
да се осигурява продължителен срок на
арендата. От това ще зависи до
голямастепен развитието на арендните
отношения. Същото се оснася и за размера
на арендните плащания. Тяхното
увеличаване от страна на арендодателя
намалява заинтересоваността на селяните
да разширяват селскостопанското
производство и предизвиква дълбоки
аграрни кризи.
+В съвременните индустриално развити
дължави продулжава тенденцията на
намаляване на обработваемата земя,
въпреки че нейната цена постепенно се
повишава.
+С широкото въвеждане на арендата в
селското стопанство и с разширяването на
стоково- паричните отношения в
източноевропейските страни все повече се
налага да се използват подходящи
методики за установяване на цената на
земята и да се дава простор за проява на
всички видове рента.
+Арендата е форма за ефективно
стопанисване на земята. С развитието на
арендните отношния се засилва интересът
и мотивацията на предприемачите да
произвеждат повече и по- качествени
селскостопански стоки.
3. Развитие на арендните отношения в
Република България
+През 90-те години у нас се извършва
ликвидация на ТКЗС и връщане на
земеделските земи на техните собственици.
Отново се поставя на преден план
решаването на проблема за обработването
на земята.
+Този проблем се изостря по различни
причини. Преди всичко по-голямата част от
обработваемата земя на страната
принадлежи на живеещите в градовете
собственици и повечето от тях отдавна са
скъсали със земеделието.
+Сложилите се у нас арендни отношения се
регламентират с приетия през 1996 г. Закон
за арендата. Този закон урежда арендата на
земеделска земя и на земеделско
стопанство, в което освен земя има сгради,
машини и съоръжения. В този Закон са
заложени редица приемливи постановки от
аналогични закони в Германия, Франция,
Холандия и Белгия.
+Договорът за аренда се сключва в
писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните. След като се впише
в нотариалната книга, се регистрирав
съответната общинска поземлена комисия.
При вписването на договора в
нотариалните книги се представя скица на
арендувания имот, издадена или заверена
от поземлената комисия. Представя се и
декларация на арендатора, че не арендува
повече от позволения размер земеделска
земя.
+Минималният срок на договора за аренда
е четири години, а максималният- 50. Ако
договорът е сключен за по-къс срок от
минималния или без определн срок,
действието му продължава четири години.
+Едно лице може да арендува до шест
филяди декара земеделска земя и не повече
от една трета от земеделските земи в едно
землище. Такова количество земеделска
земя може да арендува и едно семейство.
+Министърът на земеделието определя
максималния размер на арендуваната земя
от селскосонаските научно-
изследователски институти.
+Арендаторът е длъжен да плаща
арендните вноски в уговорения срок и
размер. Арендната вноска може да се
уговори в пари или в натура под формата
на селскостонаски продукти. Арендаторът
е длъжен да ползува арендувания имот с
грижата на добър стопанин.
+Арендодателят е длъжен да заплати на
арендатора направените от него
необходими разноски за имота, с
изключение на разходите за неговото
текущо поддържане;
+Арендодателят има право да развали
договора при забавяне на плащанията на
арендните вноски. Развалянето на договор
за дългосрочна аренда (над 10 години)
обаче става по съдебен ред. Договорът за
аренда, сключен без определен срок, може
да бъдепрекратен едностранно от всяка
страна с писмено предизвестие след
изтичането на четвъртата година.
ІІІ. СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА
1.ПОЛИТИКА ЗА ФОРМИРАНЕ НА
РАЦИОНАЛНА
НАРОДНОСТОПАНСКА СТРУКТУРА
Структурната политика е главно средство
за формиране на рационална и ефективна
народностопанска структура, при която
може да се осигурява постоянен растеж на
брутния вътрешен продукт (БВП) и да се
повишава жизненото равнище на
населението.
Понятието народностопанска структура
има социални, икономически и
организационни аспекти. То включва :
отрасловата и териториалната структура на
общественото производство; структурата
на собствеността върху земята и другите
средства за производство;
организационната структура на управление
на стопанските организации и икономиката
като цяло; структурата на
външнотърговския обмен на страната.
Отрасловата структура се формира от
самостоятелни, но взаимносвързани
отрасли, подотрасли и видове
производства, които възникват в резултат
от развитието на общественото разделение
на труда, от диференциацията и
обособяването на различните дейности.
Териториалната структура изразява
пространственото разположение на
производителните сили в страната или
междудържавната икономическа общност,
районирането на селскостопанските
култури.
Решаваща роля за формиране на
народностопанската структура има
човешкия фактор. В големите страни (с
население над 100 млн. души ) е възможно
да се формира близка до универсалната
структура на производството. А при
съвременните условия тя включва стотици
различни отрасли и видове производства.
В рамките на държавата отделните отрасли,
междуотраслови комплекси и стопански
територии се интегрират и постепенно
образуват единен народностопански
комплекс на страната. Неговата структура
се разглежда на макро- мезо- и
микроравнище.
Мезоструктурата характеризира основните
отрасли на промишлеността и селското
стопанство. Така машиностроенето
включва автомобилна, електротехническа и
металообработваща промишленост; селско
стопанство – растениевъдство и
животновъдство; хранително – вкусовата
промишленост – мелничарска, фуражна,
винарска, консервна и т. н.
Под микроструктура се разбира
съотношението между отделните видове
производства. В автомобилостроенето това
са машиностроене за тежки и леки
автомобили; в животновъдството –
говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство,
птицевъдство.
Основната цел на структурната политика в
дадена страна е да формира рационална
народностопанска структура, която е
съставена от взаимносвързани отрасли,
подотрасли и видове производства, които
съответствуват на съществуващите
природни, трудови и материални ресурси в
страната.
2. ОСНОВНИ НАСОКИ НА
СТРУКТУРНАТА ПОЛИТИКА В
АГРАРНИЯ СЕКТОР
В условията на съвременната научно-
техническа революция воденето на
културно и високоинтензивно земеделие
предполага взаимносвързано и
балансирано развитие на всички отрасли на
аграрно –промишления комплекс (АПК) на
страната. Тези отрасли могат да бъдат
групирани в три групи: първата група
включва промишлените отрасли
( транспортно, селскостопанско и
продоволствено машиностроене,
агрохимическа, фуражна,
микробиологическа промишленост), които
снабдяват селското стопанство и
хранително-вкусовата промишленост със
средства за производство, както и
мелиоративната дейност,
селскостопанското строителство,
материално-техническото обслужване на
земеделието; втората – подотраслите на
селското стопанство (растениевъдството,
животновъдството, рибовъдството,
пчеларство и бубарство); третата –
хранително-вкусовата промишленост,
първичната обработка на нехранителни
селскостопански суровини, складовото и
хладилното стопанство, търговията със
селскостопански стоки. В центъра на
структурата на АПК са селското
стопанство и хранително-вкусовата
промишленост. Тези отрасли образуват
така наречения продоволствен комплекс.
Така, че съобразно спецификата на
аграрния сектор на всяка държава би могло
да се определят основните насоки на
структурната политика. Преди всичко е
целесъобразно да се оптимизират
отрасловата структура на аграрно-
промишления комплекс. Да се постигне
такова съотношение между отделните му
отрасли, което да осигурява
безпрепятствено и ефективно производство
на пресни и преработени земеделски
продукти.
Друга насока на структурната политика е
да се усъвършенствува структурата на
заетите в основните отрасли дейности на
АПК.
Третата насока на структурната политика е
да се поддържа рационално съотношение
между темповете на увеличаване на
производството на селскостопански
суровини и изграждането на мощности за
тяхната преработка. Международният опит
показва, че трябва да се осигурява
съотношение 1:2 между годишните
темпове на растеж на производството в
селското стопанство и хранително-
вкусовата промишленост. Засега в повечето
източноевропейски страни този показател е
приблизително 1:1,5.
Структурната политика следва да формира
и рационална вътрешноотраслова
структура на селското стопанство.
Пета насока на структурната политика е да
се усъвършенствува структурата на
външната търговия.
3. НАСОКИ НА СТРУКТУРНАТА
ПОЛИТИКА В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
При определяне на основните насоки на
структурната политика в нашата страна би
трябвало да се отчитат нейните
особености:благоприятно географско
разположение; подходящи почвено-
климатични условия за водене на
ефективно земеделие; недостиг на
подземни богатства; сравнително ниска
изходна икономическа база; сравнително
малък брой население; големи
възможности за участие в международното
разделение на труда. Съобразно всичко
това могат да се очертаят някои
перспективни насоки на структурната
политика в България.
Първо, да се преодолеят съществуващите
диспропорции и дефицити на основни
промишлени и селскостопански стоки и се
постигне балансираност на икономиката.
Второ, в нашата народностопанска
структура постепенно да се ограничава
развитието на енергоемките и
материалоемките производства и да се
форсира развитието на онези отраслови и
междуотраслови комплекси, които са
свързани със съществуващите природни и
трудови ресурси. Трето, ускорено да се
развиват отраслите, осигуряващи научно-
техническия прогрес. Четвърто, държавата
да стимулира развитието на избран букет
от отрасли, които да формират профила на
международната специализация на нашия
стопански комплекс. Пето, нашето
стопанство постепенно да се превърне в
единен, взаимносвързан и добре
балансиран аграрно-промишлен комплекс.
Разрушението на редица наукоемки
отрасли и производства на нашата
икономика коренно измени и структурата
на износа и вноса на стоки .
През посочения период се измени и
географската структура на нашата външна
търговия. Стокообменът се пренасочва от
източноевропейските страни към
държавите-членки на Европейския съюз.
Но западноевропейският пазар се оказва
твърде ограничен за българските
стокопроизводители и не може да погълне
стоките, които преди са продавани в Русия
и другите източноевропейски държави. На
този пазар се пласират предимно наши
суровини.
Насоките на структурната политика се
определят и в зависимост от финансовото
състояние на страната: стабилност на
банковата система; количество на
валутните приходи; валутен режим; размер
външния дълг; величина на основния
лихвен процент; инфлация. При
разработването и реализацията на
структурната политика следва да се
изхожда и от покупателната възможност на
населението, от относителния дял на
чужденците в националното производство
и продажбите на чуждестранни стоки на
местния пазар.
Общо взето структурната политика би
трябвало да се насочва към приоритетно
развитие на селскостопанското
машиностроене, хранително-вкусовата
промишленост, лека и фуражна
промишленост, както и на мелиоративното
и складово стопанство. Една от нейните
главни цели би следвало да бъде
формирането на ефективен и
жизнеспособен аграрно-промишлен
комплекс.
ІV. ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА
ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
1. МЕХАНИЗМИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА
ЗЕМЕДЕЛСКОТО ПРОИЗВОДСТВО
В индустриално развитите държави и
междудържавните интеграционни
общности се появява необходимост да
бъдат използувани икономически методи и
средства за допълнително разпределение на
доходите между промишлеността и
земеделието. С икономически механизми
се поддържа равнището на доходите на
земеделските стопани. Така се създават
условия за разширено възпроизводство в
селското стопанство. С помощта на
държавата се стимулира и регулира
селскостопанското производство.
Държавата регулира земеделското
производство чрез следните по-важни
икономически лостове: лихви, цени,
експортни субсидии, преки субсидии,
митни сборове.
Държавата започва да подпомага
земеделските стопани чрез отпускане на
кредити при сравнително по-ниски лихви.
За целта през 1916г. в САЩ се формира
действуващата и сега система за
кредитиране на фермерските стопанства.
Държавни институции предоставят на
специално учредена фондова корпорация
определени парични ресурси, облигации и
други ценни книжа.
Фермерите получават заеми от
фермерските банки предимно за
придобиване на оборотни средства и
трайни активи, включително и за
закупуване на земя. Кредити и м се
предоставят и за различни видове
застраховки, финансови услуги, като
воденето на фермерско счетоводство и
финансово планиране.
Освен чрез лихви, селскостопанското
производство се регулира и като се
гарантира приемливо за фермерите
равнище на изкупните цени на
земеделските стоки. Тези цени поддържани
с държавни пари се определят съобразно
търсенето и предлагането на съответната
стока на пазара. Биват прогнозни, прагови,
интервениращи цени, които ежегодно се
регулират.
Важен инструмент стимулиране и
регулиране на земеделското производство
са и експортните субсидии. Този елемент
на аграрна политика е известен като
разходи за възстановяване или така
наречените компенсации. Чрез тях се
компенсира разликата между вътрешните
цени, по които износителите купуват
продукцията, и по-ниски на които трябва
да я продават на международните пазари.
Експортните субсидии правят тази
продукция конкурентноспособна, а
пласирането и става на дъмпингови цени.
Напоследък в редица държави и
междудържавни общности на фермерите се
дават преки субсидии. Това става под
различни форми. При намаление на
изкупната цена даден земеделски продукт
фермерите получават от специализирани
държавни органи компенсации.
Държавната закриля местните земеделски
производители и чрез митни сборове.
Налага тарифни и не тарифни ограничения.
Към тарифите се отнасят главно вносните
мита. Тези мита се начисляват върху
стойността на внасяните чуждестранни
стоки. Така цените на дадени вносни стоки
могат да се повишават до равнище, което
да ги направи непродаваеми на вътрешния
пазар, а конкурентите се принуждават да се
оттеглят от него.
Действието на протекционистичните
средства умело се засилва с помощта на
административни мерки за не тарифно
регулиране.
Разгледаните икономически механизми за
стимулиране и регулиране на земеделското
производство формират държавна система
на аграрен протекционизъм. Заемат
централно място в аграрната политика на
съвременните промишлено развити
държави.
2.АГРАРНАТА ПОЛИТИКА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
В Римския договор ( чл.39 ) ясно се
формират основните цели на Общата
аграрна политика на Европейския съюз.
-да се увеличи селскостопанското
производство
-да се осигури добро жизнено равнище на
фермерите
-да се стабилизират пазарите
-да се гарантира редовност на доставките
-да се осигурят приемливи цени на
доставяните стоки до потребителите.
Общата аграрна политика на Европейския
съюз почива на следните принципи:
Един пазар за селскостопанските стоки
( свободно движение на селскостопанските
стоки в Съюза и единни цени ).
Преференции за съюза ( общи митнически
преференции спрямо вноса на трети страни
).
Обща финансова отговорност ( разходите
се покриват от общ фонд в който всички
членове правят вноски.
За набиране на финансови ресурси и
осъществяване на общата аграрна политика
на Европейския съюз през 1962г. е
създаден Европейски аграрен фонд за
насочване и гарантиране на селското
стопанство ( известен като FEOGA –
ФЕОГА, от съкращението на френски ).
Фондът набира пари от мита, които се
начисляват за внасяните в Общия пазар
промишлени стоки от държавите извън
Съюза, както и от данъка върху добавената
стойност на страните-членки в размер на
1,6%. Обикновено разходите по линия на
фонда съставляват около две трети от
бюджета на съюза. Основната част от
паричния ресурс на фонда се изразходва от
“Секция гарантиране” за осигуряване на
стабилни доходи на фермерите. Това става
главно чрез поддържаните цени на около
70 на сто от селскостопанските стоки,
включително пшеница, ечемик, ръж,
царевица, ориз, захар, млечни продукти,
говеждо и овче месо.
С пари от фонда се възстановява разликата
между световните цени и по-високите
изкупни цени в Съюза. Изкупуват се
излишъци от някои селскостопански
продукти с цел да се регулира тяхното
търсене и предлагане и да се запази
високото равнище на вътрешните им цени.
Преки субсидии се дават и на
производителите на твърда пшеница,
зехтин, семена на маслодайни култури и
тютюн за покриване на разликата между
световната и гарантираната цена.
През май 1992г. в ЕС се приема решение за
реформа на Общата аграрна политика
нейното прилагане започва през периода
1993 -21995г. Реформата пряко засяга
зърнените, маслодайните и протеиновите
култури, производството на млечни
продукти, говеждо, телешко и овче месо и
тютюн. Косвено засяга свиневъдството и
птицевъдството. С реформата се цели в ЕС
да се осигуряват определени количества
земеделска продукция само за вътрешно
потребление плюс субсидирания износ по
линия на Световната търговска
организация (СТО ). При това се разчита на
следните маханизми: интервенционна
система; изтегляне на земя от
производството; директни плащания на
производителите.
Решено е за три години изкупните цени на
зърното в ЕС да се намалят с 30 на сто.
Постепенно да се намалят и цените на
животинските продукти, главно на
говеждото месо с 15%.
Реформата на ОАП включва консервация
на земеделски земи в страните-членки на
ЕС. Това са онез0и земи, върху които се
отглеждат зърнени, маслодайни и
протеинови култури. Чрез консервацията
на земеделски земи се цели да бъде
намалено свръхпроизводството на
селскостопански стоки и постепенно да
отпадне нуждата да се плащат големи
експортни субсидии за дъмпинг при
пласмента на натрупани излишъци от
такива стоки на международните пазари.
Очевидно сърцевината на реформата на
ОАП на ЕС е в умелото съчетание на
политиката на поддържане на пазарните
цени на земеделските стоки с политиката
на поддържане на доходите на фермерите.
Целта е да се ограничава съществуващото
свръхпроизводство в земеделието и да се
премахват натрупваните излишъци от
селскостопанска продукция.
Реформата на ОАП не осигурява широк
достъп до обединения пазар на ЕС. Този
пазар продължава да бъде ограден с тарифи
за трети страни и разпределен между
крупни традиционни вносители на
растителни и животински стоки.
Незначително е неговото разширяване и
след въвеждането на нови тарифи на квоти
за внос на земеделски продукти. Повечето
от тях са почти равни и дори по-ниски от
тези, включени в списъка на СТО.
Засега в ЕС се използват различни видове
тарифи. Според тяхното предназначение би
могло да им се направи условна
класификация: текущи тарифи, които са
заварени от миналото и продължават да се
прилагат за поддържане на исторически
обусловения внос на определени стоки
(текущ достъп до пазара); допълнителни
тарифи, които се въвеждат на мястото на не
тарифните търговски бариери и създават
благоприятни условия за увеличаване на
вноса на стоки в страните (минимален
пазарен достъп); извънквотни тарифи – за
стоки, които се внасят освен определените
квоти; вътрешноквотни тарифи – за част от
количеството на дадени стоки, внасяни в
рамките на отделните квоти.
Тарифите за най-облагодетелствана нация
могат да се прилагат за страни, подписали
търговското споразумение на СТО.
Преференциалните тарифи се въвеждат в
отделните региони чрез подписване на
спогодби за междудържавна търговия на
двустранна и многостранна основа.
3.ПОЛИТИКА НА ЗАКРИЛА НА
ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
В БЪЛГАРИЯ
През периода 1992 – 1995г. от държавния
бюджет ежегодно се отделят по 2млр. Лв.
за кредитиране на земеделските стопани,
които отглеждат зърнени култури. При
това на банките се изплащат две трети от
основния лихвен процент и не върнатите
кредити. Бюджетните пари се разпределят
между 12-13 банки и много малко от тях
стигат до земеделците.
През юни 1995г. в Народното събрание се
приема Закон за защита на земеделските
производители. Той дава право на
правителството да регулира
производството и търговията с
непреработени и преработени земеделски
стоки чрез система от субсидии, цени,
кредити, данъци, акцизи, митни сборове,
такси, стандарти.
По силата на ЗЗЗП се създава Държавен
фонд “Земеделие”. Фондът е юридическо
лице. Ръководи се от управителен съвет
(УС), съставен от девет члена. Председател
на УС по право е министърът на
земеделието.
Фонд “Земеделие” набира парични ресурси
от следните основни източници:
-ежегодни субсидии от държавния бюджет,
чийто размер е не по-малък от 0,5 на сто от
отчетения за предходната година брутен
вътрешен продукт.
-приходи от приватизацията на държавни
предприятия
-отчисления от застрахователните
дружества и институти в размер на 4 на сто
от сумата на застрахователните вноски по
застраховките на земеделски култури,
животни, машини, сгради и съоръжения
-експортни такси от износ на
непреработени и преработени земеделски
стоки
-други вноски.
Средствата по фонда се разходват
съобразно политиката за закрила на
земеделските производители. Разпределят
се за :
-гарантиране на защитните изкупни цени
-стимулиране на износа на определени
земеделски продукти
-поемане на част от инвестициите или
предоставяне на преференциални кредити
за закупуване на техника, племенни
животни и птици
-възстановяване и създаване на трайни
насаждения
-субсидиране на производството на
определени земеделски продукти.
-подпомагане на земеделските
производители при щети, нанесени им от
суша и диви животни.
Всяка година Министерският съвет
определя защитни изкупни цени на някои
основни видове земеделски продукти
(пшеница, царевица, захарно цвекло,
картофи, мляко, месо). Защитната изкупна
цена се определя въз основа на средните
разходи за производството на съответната
земеделска стока плюс определена печалба.
През 1998г. Законът за защита на
земеделските производители се отнема. По
предложение на Министерския съвет в
Народното събрание се приема нов закон за
подпомагане на земеделските
производители. С този законодателен акт
се преследват определени цели:
либерализация на външната търговия със
селскостопански стоки чрез премахване на
вносните мита, такси и квоти; отпадане на
защитните изкупни цени на основните
земеделски стоки; разширяване на
функциите на Държавен фонд “Земеделие”
като се дава право на неговото ръководство
да става гарант на производители и
търговци и да поема поръчителство при
получаване на кредит от финансови
институции; предоставяне на държавни
пари за закупуване на земеделски земи.
Измененията и допълненията на ЗЗЗП се
правят в изпълнение на подписаното през
1997г. споразумение с Международния
валутен фонд.
Икономика на труда
I. Трудов пазар ТП – същност и
предпоставки за формиране. Фактори
определящи търсенето и предлагането
на труд. Регулиране на трудовия пазар.
1. Същност
Труда е първо и вечно условие за
възникване и развитие. Труда може да се
разглежда като: а) създател на материални
и духовни блага б) иконом отношения
между участниците в трудовия процес
в)източник на средства за съществуване на
хората г)фактор за по висок жизнен
стандарт д) средство за себереализация на
човека е)фактор за развитие и
усъвършенстването на човека ж)фактор за
социални контакти. Пазара на труда е
място на което се срещат и преговарят
търсещи работо и търсещи работна сила.
Той може да се разглежда като: а)
съвкупност от норми принципи правила
институции които осигуряват включване на
РС в трудов процес б)система от иконом
отношения които възникват между лицата
които търсят работа работодатели и
държава. Пазарът е свързан с няколко
предпоставки: със собственици на работна
сила които търсят работа, с работодатели
които имат нужда от РС ; с наличието на
информация и структури. На ТП се търгува
РС на човека тук е на лице една способност
за труд и заявена готовност за участие в
трудовия процес. След като се сключи
договор се счита че сделката е приключена
и може да се започне трудов процес.
Възникването на ТП е свързано с 3
условия: превръщането на човека в
свободна личност; отсъствие или недостиг
в част от хората за средство за общуване;
наличие на свободен капитал. Основна
характеристика на ТП е съотнощението
между търсене и предлагане на РС. Т е
заявената готовност на работодателите да
наемат определен брой работници. П е
заявената готовност но човека да сключи
договор с работодател който да му
предложи жиланите условия за труд и
заплащане. В зависимоста между Т и П
пазара може да бъде: балансиран – Т=П ;
дефицитен – Т>П – дефицит на РС П>Т-
дефицит на раб места. Пазара на труда се
намира в пряка връзка със стоковия и
паричния пазар: пресищането на стоковия
пазар блокира произв; раздвижването на
стоковия пазар се отразява полужително и
върху ТП; ръста на доходите води до
нарастването на произв и на Т на РС;
твърдата парична политика ограничава и
потреблението а от тук и Т на РС.
2.Фактори определящи Т и П на труд.
Т на Рс зависи от състоянието и развитието
на произв. Произв се развива по 2 пътя: а)
екстензивен – увеличава се Т на РС
б)интензивен – чрез качествени промени,
водят до повишаване на
производителността на труда. При
стагнация на произв – Т намалява а когато
не настъпват по значими промени на
произв Т на РС е в границите на
естествения отлив. Т на РС зависи и от др
фактори: а)еластичността на Т на
фирмения продукт при промяна на паз цена
б) от възможността труда да се замени с
капитал или обратното в) от дела на
разхода на труд в общите разходи или
себестойността на продукта. П на РС се
определя от 2 фактора: субективен – реш
на индивида. Това решение се определя от
средствата за живот с които се разполага.
Ако този доход неможе да осигури
желания жизнен стандарт се взема решение
да предложи на РС на ТП. Предлагането на
труд зависи от разходите за поддържане на
желания жизнен стандарт. Тези разходи
зависят от: издръжката на индивида и
семеиството му; финансови задължения;
размера на данъците за притежаване на
имущество, средствата от обществото към
семейството. П на труда зависи и от
състоянието на населението в страната. То
се разделя на 3 гр: подтрудоспособна
възраст трудоспособна и
надтрудоспособна. П на РС се влияе и от
миграционните процеси. Огато Т е по
ниско от П при дифицит на раб места
възникват няколко иконом ситуации:
а)държ институции са принудени да търсят
възможност за загряване на иконом за да се
намери разликата му Т и П б)
престояващите на ПТ са принудени да
повишават своето образование за да
увеличат шанса за работа в) заетите са
принудени да повишават своето
квалификационно равнище г) част от
хората започват собствен бизнес
д)работодателите замразяват а понякога
намаляват възнагражденията. Когато Т на
РС >П реакциите са: при увеличаване на
произв фирмите търсят възможности да
осъвършенстват техниката организация за
да повишат произв на труда; принуждава
отделните фирми да привличат заети на
друго място като им предлагат по добри
заплати; намалява интереса на заетите за
висока активност в труда поради големите
гаранции за запазване на раб място;
преместване на производството в страни с
незаета евтина работна сила.
3.Регулиране на трудовия пазар: то
означава да се въздейства така че да се
получи оптимално съотношение между Т и
П на РС известни са 2 различни подхода :
1)командно административен подход –
характериз се със: национален план за
развитие на иконом и соц сфера общо по
отрасли и региони; административни
мерки за набиране разпределяне и
движение на ресурсите вкл.и РС;
централизирано разпределение на
специалистите; ограничаване движението
на РС на територията настраната 2) за
пазарна икономика са характерни иконом
мерки за регулиране на ТП.
II .Заетост и безработица – същност и
основни характеристики. Икономическа
и социална цена на безработицата.
1.Същност
Това са двете съставки на ТП.те са
зависими.
Същност и видове заетост-З-понятие за
иконом реализация на РС.Тя може да се
разгл на национ и х индивидуално
равнище. З е:пълна и непълна; ефективна и
неефективна. Пълната-всички
трудоспособни лица които желаят да
работят са заети. Непълна-не всички
трудоспособни лица които желаят да
работят могат да го правят,но не успелите
не надхвърлят 1 ниво на безработица-Б.
Ефективна З е тази при която се осигурява
оптимално използване на ресурсите,
иконом растеж и висок жизнен стандарт.
На индивидуално равнище З е пълна ако
индивида има работа през цялата година в
рамките на установената продължителност
на работния ден и седмица. Ефективна е
когато лицето с получените доходи си
осигурява нормално съществуване на
желания от него жизнен стандарт.
Обратния случай характеризира
неефективната З или работещи бедни.
З на национ равнище се определя чрез 3
показателя: 1.процент на
З=заети/население.100 2.коефицент на
З=заети/население над 15год.100
3.коефицент на икономическа
активност:=РС/население. Основни
причини за намаляване на З:
а)преструктурирането на иконом,закриване
на голям брой раб места б)интензивната
емиграция в)неблагоприятните
демографски тенденции.
2.Същност и видове Б-Б етакова
състояние на ТП при което П е по-високо
от Т.Б се характеризира с 2 показателя:
абсолютен брой на безработните и
коефицент или норма на Б=Б/РС.100 . днес
във всички страни за безработни се считат
тези които сами се считат за такива,готови
са да започнат работа в най-кратък срок.
Според международните норми
безработните се делят на две групи:
безработни с право на осигуровки и общ
брой на безработните лица. Б се определя
по 2 начина: чрез бюрата по труда и чрез
статистически наблюдения. Видове
Б:1.пълна Б-свързва се с тази част от РС
която няма З,готова е да започне работа
,носи името абсолютна Б. 2.непълна Б-част
от РС която:е заета на непълно раб време и
е с нисък доход; е заета с пълно раб време
но с де йности с нисък доход. 3. явна
Б(статистическа Б) 4. скрита Б-вкл
непълната Б. 5.принудителна Б-при
закриване на раб места. 6.доброволна Б-тук
се вкл лица които неработят, получават
соц. Осигуровки но не желаят да работят.
7. функционална-резултат от естественото
движение на РС,като:
майчинство,образование и др. 8.
структурна(технологична)-в следствие от
промени в структурата на Т на стоки и
услуги и технолог промени в произв. 9.
циклична-зависи от растежа, развитието и
спада на икономиката. Тя има временен
характер. 10. класическа Б-тук броя на
желаещите да работят при достигнато
високо равнище на раб заплата надвишава
броя на предлаганите раб места за това
равнище. 11. сезонна Б-свързана е със
сезонния характер на производството. 12.
остатъчна Б-свързана е с лица с частична
трудоспособност. Естествено равнище на Б
показва кога е постигната пълна заетост
кога е на лице непълна заетост и кога
епостигната свръхзаетост. При него
доходите на заетите определят такова Т
което отговаря на П а оттук и ниска
инфлация.
3.Икономическа и социална цена на Б-
обикновенно се приема че Б е цената която
обществото заплаща за възприетия модел
за развитие на икономиката. За
безработните и семействата Б означава
влошаване на условията на живот и рязко
спадане на жизнения стандарт.
Едновременно с това тя поражда сциално
психически травми и конфликти. Загубите
от Б произтичат от намаляване на
производството намаляване на БВП
ограничават се инвестициите. Б изискват да
се правят разходи за поддържане на
безработните и семействата им. Тези
разходи обикновенно са: 1.за създаване и
функциониране на държ институции на ТП
които се занимават със З. 2.за социал
осигуряване и подпомагане на
безработните 3. за повишаване на
класификацията и преквалифик им 4.за
нац и регионални програми за намаляване
на Б 5.за стимулиране на работодателите за
разкриване на нови раб места 6.обществени
инвестиции за създаване на нови раб места.
Политика на З и Б-това е целесъобразна
интервенция на държавата върху икономик
за да се регулира съотношението между Т и
П на ТП. Оснвни направления на тази
политика са: осигуряване на икономически
растеж; програми за демографско развитие;
насочване на технол развитие към
създаване на З; развитие на неформалния
сектор-частен собствен бизнес,
кооперации; равномерно разпределение на
територията на страната; програми за
обществени инвестиции; програми за
младежка З и за инвалиди; регулиране на
международната миграция. Има два
различни подхода: политика пост-фактори
недопускане на висока Б. Политиката от
типа пост-фактор се провежда при много
висока Б. Тя е първия момент на
политиката. Тя не е достатъчно ефективна
защото използва готови пари от държав
бюджет. Ето защо е необх недопускане на
висока Б или поддържане на стабилна
З.един от най-ефективните механизми за
стимулиране на работодателите е
предоставянето на субсидия на
предприятия които не съкращават
персонал.
III.Определяне на заплатите – подходи и
средства. Определяне и изменение на
минималната работна заплата.
Определяне на основните и брутни
заплати.
Определяне на заплатите се разглежда като
специфична управленческа дейност, като
част от управлението на човешките
ресурси. За управление на заплатите
съществ два осн подхода: 1.централизиран-
типичен за централно планираните
икономики. При него държавата определя
всички елементи на РЗ. 2.децентрализиран-
изключва намесата на държавата и тук
действат само пазарните сили. Съществува
и смесен подход който е най-често
прилаган. Изборът на конкретен подход се
определя въз основа на няколко осн
фактора: 1.фазата на иконом цикъл в който
е страната или ще бъде в близка
перспектива 2.състоянието на ПТ и
равнището на Б 3.инфлацията в страната
4.взаимоотношенията между соц партньори
и силата на всеки от тях 5.структурата на
икономиката 6.системата за соц
подпомагане 7.данъчната система
8.традициите в заплащането на труда по
отрасли. Основните механизми за
определяне на заплатата които трябва да
всички фирми са:1.механизъм за
определяне и изменение на МРЗ
2.механизъм за опред на осн заплати
3.механизъм за опред на допълнит
възнаграждения 4.механизъм за опред на
брутната заплата 5.механизъм заизменение
на заплатата под влияние на инфлацията.
1.Определяне и изменение на мин раб
заплата МРЗ: основава се на : МРЗ за
страната ; МРЗ за отрасала и региона;
резултатите от анализа на МРЗ във
фирмата; прогнозата за развитието на
фирмата за финансовото и състояние и
разходите за заплати които тя може да си
позволи. При определяне на мрз във
фирмата трябва да се има в предвид
няколко проблема: 1)проблема за
съотношението между МРЗ за фирмата и
тази за страната. Тук реш са 2: МРЗ на
фирмата = МРЗ за сраната; МРЗ за фирмата
по-висока от тази за стр. 2) проблема за
начина по който се изчислява МРЗ за
фирмата възможни са 2 реш: МРЗ за
фирмата се определя в прякя зависимост от
тази в страната; МРЗ за фирмата не се
поставя в пряка зависимост от тази в стр.
При първото реш МРЗ на фирмата = на
МРЗ за стр по коефицент, при 2 МРЗ на
фирмата = на МРЗ за стр+Со К-коеф за
изчисляване на МРЗ в организацията Со-
абсолютна сума за изчисляване. 3)
проблема за изминение на мрз в
организацията включва: начини на
изменение и периода на изменение. Двете
зависят дали МРЗ е в пряка зависимост от
тази за стр или е относително независима.
2.Определяне на основните заплатиОЗ и
допълнителни възнаграждения ДВ: ОЗ се
разглеждат като предварителни заплати,
заплати обещания или като заплати с
разчетен характер. Това е така защото ОРЗ
е най-важния а често единствения елемент
на договора между работодателя и заетия.
В този договор са фиксирани задълженията
на двете страни като работата която трябва
да извърши заетия и сумата която
работодатела трябва да му заплати.
Определянето на ОРЗ включва следните
елементи:1) система за оценка на
длъжностите2)схема за определяне на ОРЗ
за длъжностите 3)система за оценка на
персонала 4)система за определяне на
индивидуалните ОРЗ 5)регламенти за
изменение на ОРЗ които включва:
механизъм за изменение под влияние на
инфлацията и по вътрешни причини;
Към1)има няколко системи за оценка на
длъжностите:глобални системи(длъжноста
се оценява като цяло) и аналитични с-
ми(оценяват се отделни
характеристики).Най-често се
използватняколко системи: а)оценяване
пазарната цена на труда-глобални системи.
Тук оценката се извършва въз основа на
информация за равнището на РЗ за
съответната длъжност в др о-ция;
б)степенуване на рангове-тук всички
длъжности се степенуват по важност или
значимост; в)класификация на
длъжностите в няколко предварително
определени групи; г)системи за бална
точкова оценка-тя се извършва на база
предварително разработени: показатели за
оценка; степени на оценка по всеки
показател; точкова система; методични
указания за оценяващите; Към2)механизъм
за опред на ОРЗ най-често се установява
под формата на скали или семи:ОРЗ за
всяка длъжност са посочени по отделно-
щатно разписание; скала от ОРЗ за
длъжностни степени. Използват се два вида
скали-обикновени и матрични. ОРЗ се
посочват по два начина:като абсолютна
сума която показва фиксирана ОРЗ и
средна ОРЗ; като коефицент с който се
умножава по предварително опред базисна
цена. Към 3)те оценяваттрудовия принос на
заетите постиженията им в процеса на
труда. Субективизма в този случай може да
бъде намален значително като се създаде
такава система при която никой от заетите
във фирмата не е извън нея. Към 4) тя има
различни варианти ,но общото в нея са:
базата са ОРЗ за съответната длъжност;
оценката на съответния зает по възприетата
система; лицето което определя
индивидуалната РЗ; редът по който се
ришават споровете. Към 5) системата за
изменение на ОРЗ по вътрешни причини
определя реда и начина по който става
това. Тук се вкл: ситуациите при които
трябва да се изменят ОРЗ; периодите на
тези изменения; длъжностните лица които
могат да извършват промените;
процедурата за решаване на спорове.
3.Определяне на брутните заплати-БЗ-
механизма за определяне на брутните БРЗ
има важна роля в системата на
заплатите,защото чрез него се определя
истинската З,която се начислявя и изплаща
след приспадане на осигурителни вноски и
данъци. Тя има 3 осн елемента:
1.индивидуална РЗ полагащи се
допълнителни възнагр или поощрения или
санкции за пропуски или резултати. В
зависимост от това как се оприделя осн
елементх на БРЗ са известни 2 групи:
1.сделни системи при които показателя за
определяне на ОРЗ е обема на извършената
работа. ОРЗ=Пк.Рк1, Пк- количество
произв продукция Рк1-разценка за еденица
продукция в лева. 2.повременни системи-
тук показателя е реално отпаботено време-
ОРЗ=ОРЗд..Д Д-отработени дни.
В зависимост от своя обхват и начина на
изчисляване системите на РЗ биват
1.индивуални и групови. В зависимост от
броя на факторите системите се делят на
еднофакторни и многофакторни. В
зависимост от ограниченията на системите:
неограничени, ограничени отдолу,
ограничени отгоре и двустанно
ограничени. В зависимост от начина на
изчисляване-зависими ситеми и
независими системи. Изменение на
заплатата се влияе и от от инфлацията.
IV. Производителност на труда ПТ –
същност и фактори. Измерване и оценка
на производителността на трудовите
методи за повишаването й.
1.Същност
ПТ е една от на-важните иконом категории
която оказва решаващо влияние за
увеличаване на нац богатство. Постигането
на по-висока ПТ е важна предпоставка:
1.подобряване жизнения стандарт на
хората 2.решаване на проблемите на
заетоста и безработицата. Високата
производ озн иконом растеж,по-добра
конкурентно способност,разширяване на
пазарните позиции което при равни др
условия осигурява повече раб места
3.стабилно иконом развитие на
страната,хармонични соц отношения
4.развитие на чов личност,изразяване
качествата на хората. ПТ най-общо
означава продуктивност на труда-
ПТ=продукция количество/труд
количество;
Производителност=произведен
продукт/разход на произв фактори. Това
разбиране за ПТ има някои особености:
а)изразява предимно труда вложен пряко в
създаване на продукта б)съществено
значение имат избраните измерикели на
продукта и на разхода на труд в)може да
бъде адресиран към отделен зает към група
заети или всеки зает в о-цията отросъла и
икономиката като цяло г)винаги се влияе
от странични фактори,коитоне са свързани
с влагания труд. Правят се непрекъснато
опити да се разшири понятието за ТП,което
се извършва в 3 осн направления:а)вкл и на
овеществения труд и на др ресурси
използвани за създавание на продуктите
б)отразяване в понятието за ПТ на
различни видове труд в)отразяване на
различия в качеството и полезноста на
зададените продукти. Разглеждането на ПТ
и особено разширяване на съдържанието
винаги изисква разграничаването от редица
др категории: интензивност на труда,
ефективност, рентабилност и трудоемкост.
Интензивност на труда е степен на
напрегнатост на труда,измервана с
количество енергия изразходвана за
еденица раб време. Ефективност на труда е
съотношението между резултата и
вложените ресурси.
Ефективност=приходи/разходи=продукт/ре
сурс. Рентабилност на труда изразява
съотношението между печалбата и
ресурсите. Рентабилност=печалба/разходи.
Трудоемкост на труда еса разходите за
труд за производството на продукта. ПТ
най общо е степен на полезна резултатност
на труда намираща израз в съотношението
между продуктите на труда с по-добро или
неизменно качество и използваните за
тяхното получаване човешки ресурси.
ПТ=продукция количество/чов ресурси.
Особености на ПТ са: 1.ПТ е винаги
конкретна за отделен зает,група
заети,заетите в о-ция,отрасъл и страната.
2.ПТ съществува при всички видове труд
3.повишаването на ПТ не трябва да бъде
самоцелно 4.ПТ може да е реална и
потенцеална. Реална е постигнатата
ПТ,апотенциалната-маким възможната за
постигане. 5.ПТ може да се оценява от
различни позиции и въз основа на разл
критерии,които задължително трябва да се
посочват при анализа на труда. ПТ влияе
върху разходите за дейноста,а с това и
върху производството, върху продажните
цени и възможностите за реализациа,върху
приходите дохода и печалбата,върху
възможностите за инвестиции,които да
повишат ПТ. Факторите,които влиаят
върху ПТ са: 1.според произхода-
външни(приод соц икономи
институционални) вътрешни-материални и
нематериални 2.в зависимост от начина на
въздействие върху ПТ-преки и косвени 3.
от продължителноста на въздействие върху
ПТ-продължително действащи и кратко
действащи 4.от момента в който се появява
ефекта от факторите върху ПТ-
непосредствен, ламбов и смесен 5.от
посоката на въздействие върху ПТ-
негативни позитивни и смесени.
2.Измерване и оценка на ПТ
3.Методи за повишаване ПТ – се
групират по следния начин: Теория”Х”
1)инвестиционни методи – тези методи са
свързани с инвестициите и имат голям
ефект и водят до значителни подобрения,
но са доста скъпи 2) организационно –
управленски- главно съдържание е
подобряване на използваните фактори на
произв с които фирмата разполага –
системата на Тейлър (прицизно изучаване
на трудовите операции и тяхното
рационализиране чрез раб време,
внимателен подбор, обучение и контрол на
персонала, поощрения за тези който
постигат високи ПТ) и Форд създатела на
конвейра – главното тук е: придвижването
на обекта на труда между раб места,
опростяване на трудовите операции,
специализация на персонала, главен
недостатък е опростяването и
монотонноста на труда. Теория “Y” –
главното тук е вниманието към човека и
предоставяне на самостоятелност той да
избере най-добрия начин за повишаване на
ПТ. Теория “Z” – Японски метод –
ангажиране на персонала с целите на
фирмата. Мотивационни методи:
1)мотивация чрез пари 2)мотивация чрез
предоставяне на възможностти за развитие
чрез прилагане на схеми за непрекъснато
обучение на персонала и управление на
професионалната кариера 3) схеми за
оценяване на качествата и представянето
на персонала в труда 4)др. На национално
равнище методите за повишаване на ПТ
свързани главно с дейността на държавите
се разделят на: 1)преки – субсидиране на
целеви програми за повишаване ПТ,
оптимизиране на заетите в държавния
сектор, инвестиции винфраструктурни
обекти 2) косвени – иконом политика,
данъчна политика, трудово
законодателство, финансиране на
образованието и научните изследвания и
др.
V.Качество на труда КТ – същност и
значение. Инвестиране в човешки
капитал и качеството на труда. Основни
насоки за повишаване качеството на
труда.
1.Същност
Кт може да се разглежда като:
професионална обособеност на труда;
способност на труда да създава по-
качествени стоки и услуги; способност на
заетияда извършва различни по степен на
сложност работи; способност на заетия да
извършва широк кръг от работи;
производителност на труда. Кт се счита
като осн фактор за:а)ръста на произв на
труда б)увеличаване количеството
продукция в)намаляване на разходите за
дейноста г)увеличаване на приходите на о-
цията д)увеличаване конкурентната
способност на о-цията на пазара
е)намаляване на проблемите свързани с
контрола на произв процес ж)подобряване
на качеството на продуктите
зЧподобряване на климата и
мотивационната среда в о-цията
и)намаляване на допълнителната
потребност и стабилизиране на раб сила в
о-циятя. За характеризиране Кт се прилагат
различни показатели: равнище на
квалификацията; години трудов стаж;
интелигентност и способност на заетите;
равнище и динамика на РЗ- РЗ пряко
зависи от образованието квалификацията и
др; за Кт може да се съди и по размера на
личните инвестиции за образование; най-
систетичен показаател е БВП; в отделни о-
ции се използва и показателя произв на
труда.
2.Инвестиране в човешкия капитал и
Кт-Инвестирането в човешки капитал
еедна висока инвестиция която
възстановява бързо направените разходи
чрез:нарастване на БВП; по-висока произв
на труда,по-високо качество на стоките;по-
високи доходи;по-стабилно раб място.
Теорията за човешкия к-л се основава на
няколко осн постулата:1.на всяко образов
равнище действа равнище на РЗ; 2.всеки
работодател има интерес да наеме персонал
с такова образование което отговаря на
техниката във фирмата и на страдегията за
развитието и. 3.персонала който има по-
високо образование постига по-висока
произв на труда което е източник на по-
висока РЗ 4.придобиването на опред
образователно равнище изисква
инвестиции. Основно предназначение на
инвестициите в чов к-л е създаване на
условие за реализиране на допълнителни
доходи в бъдеще. Инвестициите за
повишаване Кт се правят в 4 осн
направлениа: 1.инестиции в
здравеопазването-източници са
държавата,фирмите и заетите 2.инвестиции
в социалното обслужване-обхващат
разхода от бюджета за соц
подпомагане,разх на работодателите за
осигуряване на заетите, разх на заетите за
лично осигуряване 3.инвестиции в образов
и професионалното обучение-главна роля
играе държавната политика 4.инвестиции
за повишаване на квалификацията и
преквалфикацията на заетите-осн
инвеститор е работодателя. Индивида и
неговото семейство самостоятелно
определят необх и размера на
инвестициите в чов к-л. При това те трябва
да имат в предвид: а)разходите за обучение
б)пропуснатите ползи по време на
обучението в очакваните изгоди.
Едновременно с по-високото
възнаграждение е необх да се оценят и др
изгоди от инвестирането в чов к-л: а)по-
добър иконом статус б)по-голяма
стабилност на раб място в)по-престижен
соц статус г)по-интересна работа д)по-
голяма възможност за развитие е)по-
широки професион контакти ж)по-голяма
възможност за власт. При преценяване
разхода на индивида се отчита и:
индивидуалната оценка на риска;
продължителноста на периода за
получаване на образованието;
алтернатидните форми за инвестиране.
Ефективността на инвестициите изисква:
съизмерване на разходите и приходите във
времето; съставяне на бюджета на
инвестициите
3.Основни насоки за повишаване Кт-
1.осъвършенстване на средно и висше
образование 2.повишаване на квалифик и
преквалифик на заетите и безработните.
Средното у-ще се нуждае то същесвено
усъвършенстване. Осн направления за това
са:1.намиране на такава структура на
обучение която да формира хора с широк
образов фондамент 2.развитие и
усъвършенстване на материалната база
3.изграждане на система за професионално
ориентиране 4.намиране на оптимално
съотношение между образованието и
професионалвата подготовка в средно у-ще
5.определяне на потребностите от
професионална подготовка 6.създаване на
иконом условия за създаване на платено
средно образование. Инвестициите могат
да окажат влияние върху Кт най-малко
след 10години. Висше у.ще-осн иконом
проблеми са:1.определяне на
действителните потребности на страната от
специалисти по професионално
предназначение 2.оптимизиране на
мрежата ат учебни заведения 3.повишаване
качеството на подготовката 4.развитие на
алтернативни форми за висше образование
и частни форми на обучение 5.развитие на
следдипломното обучение. Повишаване на
квалификац и приквалификац на заетите
обикновенно е проблем на работодателя и
се има в предвид икономическата изгода на
фирмата. Тук решенията са: да инвестираш
за повишаване на професион равнище на
заетите във фирмата или да наемаш необх
специалисти от трудовия пазар.
Професионалното обучение на заетите
винаги трябва да става в съответствие с
изискванията на трудовия пазар.
Макро и микро икономика
1.Основни икономически проблеми и
концепции за тяхното решаване
Основни икономически проблеми
Икономиксът изучава как хората като
икономически субекти реагират в състоянието
на оскъдност. В борбата с него всяко общество,
независимо от своята икономическа
организация, се изправя пред решението
на три основни икономически проблема:
- Какви стоки и в какво количество
трябва да бъдат произведени? Тук обърнете
внимание на обратната страна на този
проблем! Решението какви стоки и в какво
количество трябва да бъдат произведени, в
условията на оскъдност означава решение и от
производството на какви стоки и в какво
количество обществото следва да се откаже.
- Как тези стоки трябва да се
произведат? С какви ресурси и технология?
От кои производители?
- За кого са произведените продукти? Въпросът
тук е за принципите, по които ще се
разпределят продуктите между различните
социални групи.
Решението на тези три основни икономически
проблема е различно в различните видове
икономически организации, избрани от
обществото.
Основни икономически концепции.
Решаването на основните икономиески
проблеми от пазарно ориентиранните
стопанства е съпъствано от изграждането
на научни концепции, т.е. на определени
системи от схващания за поведението на
стопанските субекти в условията
наоскъдност. Ще разгледаме три от тези
концепции, а именно: концепцията за
производствените възможности на
обществото, концепцията за
алтернативните разходи и концепцията за
сравнителните предимства.
1. Концепция за производствените
възможности на обществото
Под производствени възможности на
икономиката се
разбират различните
комбинации от стоки и услуги, които
националното стопанство е в състояние да
произведе, при условие, че: а)
количеството на ресурсите е ограничено;
б) наличните ресурси са използувани
напълно; в) технологичното равнище на
производството е дадено.
Ако хипотетично сведем цялото
разнообразие от стоки, които
икономиката произвежда, до два продукта
(например, хляб и оръдия), то възможните
комбинации между тях биха могли да се
представят в следния вид
За целта на абцисата на една координатна
система представяме количествата на
единия продукт, а на ординатата -
количествата на другия продукт. Точките
А, В, С, Д, Е и Рще показват възможните
комбинации от количествата на двата
продукта, които икономиката в определен
момент може да произведе. Ако съединим
тези точки от координатната система чрез
една линия, ще получим Кривата на
производствените възможности (КПВ)
т.е. кривата, която очертава всички възможни
комбинации от продуктите, които
икономиката може да произведе при
посочените по-горе условия.
Възможните ситуации на функциониране на
икономиката са три:
- ефективно, което в случая означава само
пълно използуване на ресурсите,
включително и пълна заетост на
работната сила. Производството е
на границата на производствените
възможности (например, т. А, В, С, Д, Е, Р).
Увеличаването на производството на
единия продукт тук е възможно само при
намаляване на производството на другия
продукт. Изводите, направени в случая за
двата продукта, са валидни и за цялата
съвкупност от продукти, които икономиката
произвежда. Графиката позволява да се
възприеме нагледно икономикса като
наука за предпочитанията в условията
на оскъдност на блага, ресурси и време;
- неефективно, което означава, че
производството е под границите на своите
възможности (например, в т.II).В този
случай съществуват незаети
производствени ресурси, включително и
работна сила. Увеличаването на производството
на един продукт тук е възможно без
намаляване на производството на друг
продукт. Този случай е характерен за
всички страни, които осъществяват
преход от планово към пазарно
стопанство;
- ниско равнище на производствени
възможности, кое
то означава, че
производството е на своя предел, няма
незаети ресурси, липсва и
безработица, но структурата на
произвежданите продукти затруднява
отместването на КПВ и внася трайни
ограничения в консумацията на
домакинствата (например, т.В). Този
случай е характерен за бившия СССР,
чиято икономика се налага да се движи по
границата на своите производствени
възможности, прехвърляйки ресурсите си
от военната промишленост към
гражданската. Задачата на
икономическата наука е не само да посочи
границите на производствените
възможности на обществото, но и да
разкрие факторите за разширяване на тези
възможности и за отместванне на КПВ по-
далеч от центъра на координатната система.
На графиката това означава да бъде
достигната, например, т.К, която лежи извън
границите на производствените възможности и
в която е възможно едновременното
увеличаване на производството на двата
продукта. Това увеличаване на общия обем
на производството се наричаикономически
растеж.
2. Концепция за алтернативните разходи
Чрез концепцията за производствените
възможности икономикса дава
представа само за възможните
комбинации от стоки и услуги, които
икономиката може да произведе при
определени условия и между които
обществото трябва да направи своя избор.
В условията на оскъдност това е неизбежно.
Коя от тези комбинации би донесла най-
голяма изгода, обаче, решава не
концепцията, а самото общество.
Чрез концепцията за алтернативните
разходи икономикса подпомага
обществото единствено в разбирането
на последиците от евентуалното му
решение. Това се постига като избраната от
обществото комбинация от стоки и
услуги се оценява чрез пропуснатата от
него възможност, чрез жертвата, която то
прави, чрез комбинацията от стоките и
услугите, от които се отказва. С други
думи, икономиксът подпомага
обществото при неговия избор чрез
оценката на благата не само абсолютно, в
отношението им към парите, но и
относително, в отношението им към
всички други блага. Различните автори
определят тази втора цена с различни изрази:
„Алтернативен разход", „Евентуална
стойност", „Релативна цена".
За реализиране на целта се сравнява
увеличеното количество от всеки 1000
единици хляб с намаленото количество
оръдия, т.е. с алтернативния разход на увеличе-
нието. Движейки се по КПВ от т. А към
т. В, С, Д Е, Р, се установяваме
алтернативната цена на първите 1000
единици хляб - 1 оръдие, на вторите 1000
единици хляб - 2 оръдия, на третите 1000
единици хляб - 3 оръдия, на четвъртите
1000 единици хляб - 4 оръдия и на
петите 1000 единици хляб - 5 оръдия.
Изводът се налага от само себе си.
Алтернативният разход на всеки
следващи 1000 единици хляб нараства.
Защото ресурсите, които се използуват,
в случая са с двояко предназначение, но
не са еднакво ефективни в производството
на всеки от двата вида продукти. В т. А
и т. Р ресурсите са изцяло заети в
производството на един от двата вида
продукти, независимо дали са подходящи или
не за него. В движението на икономиката
от т. А към т. В обществото
прехвърля за производството на 1000
единици хляб най-неподходящите
ресурси за производството на оръдия.
Цената на пропуснатата от него
възможност тук е най-ниска - само 1
оръдие, а КПВ е почти хоризонтална.
По-нататък движението на КПВ от т. В
към т. С, Д, Е означава прехвърляне
последователно в производството на
хляб на ресурси, които са все по-малко
непродуктивни от предходните в
производството на оръдия.
Алтернативният разход започва да нараства
- 2, 3, 4 оръдия. От т.Е към т.Р движението
по КПВ означава прехвърляне на най-
неподходящите за
производството на хляб ресурси
от производството на оръдия. Тук
алтернативния разход на 1000 единици
хляб е най-висок - 5 оръдия, а КПВ е почти
вертикална. Следователно, щом
икономиката е на границата на своите
производствени възможности,
увеличаването на производството на
единия продукт с всяка допълнителна
единица предизвиква нарастване на
алтернативния й разход. Това е закон
за
алтернативния разход.
3. Концепция за сравнителните
предимства
Чрез тази концепция икономикса показва,
че отделни държави, райони, отрасли или
фирми могат да спечелят, ако се
специализират в дейности, в които имат по-
добри резултати от тези в алтернативните
дейности, които те могат да вършат.
Предимствата, които те могат да
реализират, са абсолютни и относителни.
Абсолютни предимства реализират
държави, райони, отрасли, фирми, които са
в състояние да произведат една стока или
услуга по-евтино ( с по-малко ресурси),
отколкото други държави, райони,
отрасли или фирми, в резултат на
неравномерното разпределение на
ресурсите, с които те разполагат -
природни и икономически (придобити).
Относителни предимства реализират държави,
райони, отрасли или фирми, когато се
специализират в дейност, която ги кара да
не правят най-малкото, т.е. дейност, която

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 яну 2021 в 21:12 потребител на 20 години
 
Подобни материали
 

Добрите земеделски практики при зърнено-бобови култури

19 апр 2012
·
53
·
20
·
3,954
·
80

Чрез добрите земеделски практики се запазва структурата на почвата и органичното вещество в нея, запазват се водоизточниците чисти, осигурява се минимално ниво на поддръжка на естествените местообитания...
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Аграрна политика - пищови

Материал № 877219, от 11 юли 2012
Свален: 211 пъти
Прегледан: 332 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Пищов
Брой страници: 20
Брой думи: 35,667
Брой символи: 227,462

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аграрна политика - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала