Дискриминирани ли са малцинствата в България или
българските граждани са дискриминирани?
Като подготовка по темата първо потърсих какво означават
термините малцинство и дискриминация. И ето какво открих в
интернет: “Малцинство или малцинствена група е социологическа
група, която не представлява политически доминиращо множество
от цялото население в дадено общество. Социологическото
малцинство не е задължително числено малцинство. То може да е
всяка група, която е непривилигирована спрямо доминиращата
група по отношение на социален статус, образование, трудова
ангажираност, здраве и политическа власт. Членовете на
малцинствените групи са обект на диференциран подход в
обществото, към което принадлежат. Това разграничаване
(дискриминация) може да се дължи единствено на факта, че
индивидът принадлежи към дадената малцинствена група, а не на
неговите лични качества. То може да се прояви и скрито поради
наличието на социални структури, които не са равно достъпни за
всички.”
Да говорим за дискриминация в България – да, привидно
изглежда, че я има, но според мен истината е съвсем друга. По-скоро
малцинството е привилегировано в сравнение с мнозинството. И
защо е така ли? Нека да започна със социалните помощи, които
държавата отпуска.
Защо ли повечето хора, които ги получават, са роми – защото те
са “дискриминирани” и никъде не могат да намерят работа, никой
работодател не ги наема. А друг е въпросът те дали изобщо са си
потърсили работа. Както казва народната мъдрост: “Който търси,
намира!”, но също и “Научи мързеливия на работа да те научи на
акъл.” За какво им е да работят на минимална работна заплата,
когато държавата може да им я отпусне всеки месец като социална
помощ (всъщност това е и една от грешките на социалната политика
на страната) , а те да си седят вкъщи. А от къде идват всичките тези
пари? От джоба на обикновения данъкоплатец, трудещ се здраво и
плащащ редовно своите данъци, та да може ромите да си получават
помощите всеки месец. Толкова много пустеещи земи има в
страната или поне в нашия район, че ако всеки ром реши да
обработва няколко декара земя, държавата ще подпомогне неговото
начинание с някакви средства и така той ще може да разчита на
сигурна печалба от начинанието си или по-точно ще може да
разчита на себе си, което е може би най-сигурното нещо в цялата
работа.
1
Оставяйки земеделието на страна, има един друг проблем –
ниската квалификация на ромите, по-точно казано липсата на
образование. За какво ходят малките ромчета на училище? За да
могат да вземат бележка, с която техните родители да получат
полагащите се на всяко непълнолетно лице детски надбавки. Те не
се интересуват от това дали могат да четат или поне правилно да си
напишат името. Оценките им са може би най-ниските в класа, а да
не говорим за аругантното им поведение спрямо учители и
съученици. (Е, разбира се, че всяко правило си има своите
изключения, но те само потвърждават правилото.) Да не
споменавам колко “чавета” има в едно такова семейство. Стигам до
извода, че за какво им е на възрастните да работят – та те си
получават достатъчно парични средства всеки месец, за да могат да
живеят преспокойно.
А държавата вечно стимулира мацинствата с порграми от типа
“Десетилетие на ромското включване и интеграция”. Как да
интегрираш един човек, когато той самия няма такова желание,
защото му е по-изгодно да излиза пред всички институции с номера
за дискриминацията. По-лесно е да се правиш на жертва, от колкото
да поемеш нещата в свои ръце и да си решиш проблемите.
Не съм расистка и не искам да бъда, но просто това е
действителността в моите очи. Предполагам, че и много други хора
в България мислят като мен. Докато обществото не наложи своите
принципи, ситуацията ще си остане същата. Ще продължаваме да се
възмущаваме на условията за живот в ромските гета; на
циганчетата, пратени от своите родители да просят по улиците; на
ниската култура и липсата на възпитание у малцинството; на
малолетните и вече многодетни майки; изобщо на цялото
нехайство, безразличие, безотговорност и липса на самосъзнание и
самоосъзнаване от страна на ромите.
Все пак съм оптимистка и вярвам, че като европейски членове,
членове на едно ново, мобилизирано, стриктно и високо
цивилизовано общество, ще съумеем да преодолеем различията по
между си, да постигнем съгласие и разбирателство и най-вече
равнство в манталитета и начина на живот. Нека да няма
разграниченията на малцинство и мнозинство и да не използваме
думата дискриминация.
2
