Големина на текста:
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
Чрез цикъла “Епопея на забравените”, част от който е
стихотворението “Опълченците на Шипка”, Вазов увековечава подвига на
възрожденските герои. Творецът се опитва да възроди възрожденските
ценности в следосвобожденското време, чрез одата “Опълченците на Шипка”
поетът възхвалява смелостта и жертвоготовността на шипченските
защитници.
В композиционно отношение можем да разделим творбата на три
части: лирически пролог, същинска част и лирически епилог.
В лирическия пролог говорителят се изразява в 1л, мн.ч., т.е. той
говори от името на множеството, на нацията. Във въведението се
противопоставят две смислови части. Те могат да се определят като теза и
антитеза, защото разкриват противоположни гледни точки за българската
история. Тезата представя позицията на онези, за които бълг. история е
срамна. Антитезното твърдение защитава славното и героичното в
историческото минало.
Първият стих от лирическия пролог въвежда мотива за срама:
Нека носим йоще срама по челото….
Следващите стихове разширяват този мотив и свързват позора с
робството и тезата за “подарената свобода”. Мотивът за националния срам е
въведен чрез анафора (начално повторение) на частицата “нека”.
Градирането й носи различни значения. То може да се осмисли като
примирение с фактите за робското минало, като болка и гняв от униженото
национално достойнство, като протест срещу клеветническото твърдение, че
свободата ни е подарена. Аргументите на тези, “които ни сочат с присмехи
обидни”, са свързани с робството, което българският народ е търпял.
Образът на робството присъства в текста чрез символите на мрака, оковите и
хомота. Антитезите: “срам – слава”, “мрак – светлина”, върху които се
1
изгражда лирическият пролог, разкриват уникалността на българската
история.
На обвиненията за срамното минало на народа ни лирическият
говорител противопоставя аргументи в защита на българското достойнство.
След последната употреба на частицата “нека” следва
противопоставителният съюз “но”, който въвежда антитезата за славното в
българската история. Тази част на лирическото въведение е контрапункт на
началните 12 стиха – вместо мрака на робското минало засиява светлината на
величавата Шипченска епопея; вместо унижението и срамът идват
гордостта и славата. Името на чутовния връх “на клеветата строшава зъбът”.
Цялата първа част на одата представлява полемика между двете
противоположни позиции - на онези, които се присмиват над робското
минало, и на защитниците на славното в бълг. история. На отрицателите
лирическият говорител противопоставя “едно име ново, голямо, антично”.
Множеството определения на името “Шипка” са градирани и постигат
внушение за величието и значимостта на опълченския подвиг. Героизмът на
шипченските защитници надхвърля пределите на родното и се съизмерва с
героичната отбрана на Термопили.
Легендарният подвиг на опълченците се сравнява с великите примери
от световната история. В тази част на лирическия пролог акцентът е
поставен върху грандиозното. Пейзажът се изгражда от Балкана и
величествения връх, които символизират народната сила и непреклонност.
Освен като емблема на националното ни величие образите на Балкана и на
връх Шипка са “на безсмъртен подвиг паметник огромен”
Лирическият пролога започва с мотива за срама, а завършва с мотива
за славата. В българската история има величави моменти, които превръщат
отрицателните стойности в положителни, поддържат националната гордост и
опровергават клеветническите твърдения.
2
СЪЩИНСКА ЧАСТ
“Разказът” за битките на Шипка е аргументът чрез който лирическият
говорител защитава идеята, че българският род заслужава свободата си.
Същинската част на одата започва с възклицателно изречение,
обособено в отделен стих - “О, Шипка!”. Вазов акцентира върху името на
върха, защото то е натоварено с множество значения. Името “Шипка” е
велико, защото е символ на героичното от бълг. история. Освен възторг,
възклицателният стих е израз на болка, породена от изживяното страдание и
многото жертви. Първият стих на същинската част продължава заложеното в
лирическия пролог разбиране за трагичното и героичното в българската
история. Последвалият “разказ” за битката на Шипка разкрива подвига на
опълченците.
Същинската част изобразява критичната битка, чиито изход е
съдбоносен. Чрез това сражение лирическият говорител показва
саможертвата на опълченците, приели свободата като идеал.
Първите стихове въвеждат антитезите образи на враждуващите
страни. Защитниците на върха и техните врагове се противопоставени чрез
преки назовавания, сравнения и пространственото им положение Турците са
наречени “орди” , “орди дивашки”, което насочва към варварското, дивото у
поробителя. Тези назовавания носят негативна оценка за врага, снизяват
образа му. Опълченците са определени като “българи”, “младите дружини”,
“орляка юнашки”, “дружините горди”, което извисява образа им и акцентира
върху единството, сплотеността и силния им дух.
По метонимичен път, чрез пространството, което заемат, Вазов също
подчертава контраста между враждуващите страни. Българи и орловци са
горе, на върха. Величественото място е метонимия за величието на
обитателите му. Освен физически, героите са извисени и нравствено, защото
защитават родината си и се борят за свобода. Поробителите са долу в
подножието на върха. Те “лазят по урвата дива”. Пространственото им
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 фев 2021 в 15:52 родител на 52 години
15 фев 2021 в 21:05 в момента не учи на 45 години
06 фев 2021 в 15:37 студент на 47 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Английска филология, випуск 2014
01 фев 2021 в 19:29 потребител на 42 години
27 дек 2020 в 18:14 потребител на 20 години
12 апр 2020 в 23:46 потребител на 23 години
05 апр 2020 в 20:02 учител на 30 години от Бургас - СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", випуск 2015
17 яну 2020 в 07:13 студент на 42 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Английска филология, випуск 2020
02 дек 2019 в 08:24 ученик на 14 години от Варна - ОУ "Васил Априлов", випуск 2026
01 сеп 2019 в 17:50 студентка на 43 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2009
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

“Опълченците на Шипка”

Материал № 87573, от 03 фев 2008
Свален: 747 пъти
Прегледан: 637 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Автор: Иван Вазов
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 852
Брой символи: 7,236

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "“Опълченците на Шипка”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения