Големина на текста:
Образователните системи на отделните страни от Европа са пряко отражение на
техните икономически възможности, на политическата и социална ситуация в тях, на
куртурно-историческите им традиции, на културните, научните и образователни
влияния, идващи отвън и намиращи приложение, на психологическите характеристики
на народите, които ги населяват.От друга страна, образователните системи не само
отразяват и зависят от всички тези фактори, но и те самите детерминират
икономическите, социалните и културните характеристики на всеки народ. Описанието,
съпоставянето и сравнението на тези системи става въз основа на следните основни
аспекти: цели, управление, финансиране, структури и подготовка на учителите.
Посочените пет аспекта на образователните системи не съществуват независимо един
от друг, те в една или друга степен взаимно се обуславят. Целите обикновено зависят
от нивото на културата на дадено общество, от психологическите характеристики на
народа. Управлението зависи изключително от политическата и социалната ситуация в
страната, от конкретните пътища, които са избрани за реализиране на целите.
Финансирането зависи почти изцяло от управлението, а като финансово усилие на
страната зависи от нейните икономически възможности и от степента на приоритетност
на образованието в държавната политика. Структурата най-често зависи от
националните традиции, от чуждестранните влияния , а също и от доминиращата
образователна политика. Подготовката на учителите отразява до голяма степен
състоянието на другите четири аспекта.
Основните цели на съвременната европейска образователна политика са еднакви
възможности за образование на всички; развитие на личната и гражданската
отговорност; подобряване на качеството на образование; повишаване на изискванията
към учителската професия. Новите насоки са в усъвършенстване на учителската
професия в качествен и количествен аспект; системата на средното образование да се
направи колкото е възможно по-мобилна - да се подобрят връзките между
предуниверситетското средно образование и университетското; сътрудничество между
началните и средните обикновени и съответните специални училища за деца с
нарушения в нормалното психическо и физическо развитие; увеличаване на
автономията на висшите учебни заведения. Върховният орган на управление е
Министерството на образованието и науката. В Европа има частни и държавни учебни
заведения.
Основните цели на образователната система на България са изграждане на свободни и
инициативни личности, придобиване на широка обща култура, интегриране на минал
опит с нови знания, стимулиране на творческите заложби и др. Съвременното
образование се стреми към социализиране на обществото. Чрез него учениците
развиват много умения - да мислят, разсъждават и вземат решения по дадени
проблеми. Но главната цел е те да развият умения за живот.
В България, както и в чужбина, има равен достъп до образование. Наблюдава се
стремеж към качествено образование, т.е, непрекъснато надграждане на знанията с
оглед развитие на ученика и възможност за пълноценна социална реализация. Друга
обща черта е организирането и стремежът към качествен образователен процес. Освен
това има сътрудничество на преподавателския екип, базирано на обща концепция и
ценности, както и научна и методическа подготовка на учителя. Използват се
иновативни педагогически практики и начини за организация на проверка и оценка на
знания и умения.
Цялостният академичен живот в други европейски страни е различен от този, който
един български университет предлага. Форматът на обучение е структуриран с цел
студентът да има реална свобода какво да учи, как и кога да го учи. Администрацията
предлага изключителна помощ, студентският съвет и различните клубове, управлявани
изцяло от студенти, допълват цялостния процес до степен на перфекно работещ
механизъм. Всичко това създава усещането, че не си просто факултетен номер за 4-5
години, а човек, заради когото всичко това съществува и функционира.
Реформите в образователната система на България целят съгласуваност с
образователните системи на европейските страни. Главните цели са насочени към
подобряване качеството на образование,осигуряване на равен достъп до образование,
гарантиране на обучение през целия живот, преминаване от традиционни към модерни
форми и методи на преподаване, насърчаване на изучаването на чужди езици,
използване на ИКТ в училищата, а и в ДГ, привличане на малцинствени групи в
училищата, обмен на информация и добри практики в системата на образованието,
отделяне на по-голямо внимание на учениците в риск, повишаване квалификацията на
учителите.За постигане на всичко това е необходима компетентност.
Темата за компетентностите стана предмет на педагогически анализи у нас едва през
последните години. Понятието „компетентност” се появи официално в нормативните
документи, свързани с ДОИ за учебно съдържание по БЕЛ за началния етап на
основната степен и по този начин бе обвързано пряко с работата на ученика като цел на
неговата подготовка и косвено с учителя, от когото се очаква да съдейства за
постигането на тази цел. Като очаквани резултати е посочено постигането на
социокултурна, езикова и литературна компетентност.
Основна цел на обучението по български език в цялостното училищно обучение е
формирането на лингвистични понятия и изграждането на лингвистична компетентност
като основен елемент на комуникативната компетентност.
Осъзнаването на езика като система с неговите връзки и подсистеми означава
осмисляне на необходимостта от изучаването му също в определена система. Основите
се полагат в началните класове, в които обучението по български език има
пропедевтичен характер, но същинското формиране на лингвистични понятия се
реализира в следващата учебна степен, което предопределя нейната важност и
отговорност за всеобщата лингвистична грамотност и култура на всеки българин.
В Държавните образователни изисквания за учебно съдържание (ДОИ) по български
език и литература като основна цел на изучаването на български език и литература в
средното училище е посочено "постигане на определено равнище на комуникативна
компетентност", включваща като задължителни елементи езиковата и литературната
компетентност. Основните параметри на езиковата (лингвистичната) компетентност са:
• овладяване на книжовната норма на българския език;
• овладяване на употребата на езиковите средства в различни комуникативни ситуации;
• овладяване на умения за изграждане и възприемане на текстове, функциониращи в
комуникативната практика.
Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и учебните програми за
отделните класове дават възможност за измерване на компетентностите (като условие
за поддържане на качеството на образованието); усвояване на базисни и специфични
компетентности (като лингвистичната и комуникативната компетентност на родния
език).
Лингвистичната компетентност се гарантира от стандартите за учебно съдържание,
които регламентират такъв образователен минимум по български език, определен от
учебната програма за всеки клас, който осигурява формирането на зададените от целите
на обучението компетентности.
В учебните програми по български език за всеки клас (от I до XII) основните ядра на
учебното съдържание са социокултурни компетентности, езикови компетентности,
социокултурни и езикови компетентности - устно общуване, и социокултурни и
езикови компетентности - писмено общуване. Стандартите показват какви са
очакваните резултати на ниво учебна програма, допълнително диференцирани по теми.
Конкретизират се лингвистичните понятия, които ще се формират, включително и
основните дейности.
Комуникативната и лингвистичната компетентност в Държавните образователни
изисквания за учебно съдържание по български език, респективно - методиките на
ученето, преподаването и оценяването на успешността и адекватността на ползването
на езика са в контекста на многоезичието и многокултурността и са в синхрон с Общата
европейска езикова рамка (Европейска ... 1998). Учебните програми осигуряват
проследяването на формирането и развитието на всяка конкретна компетентност на
всяко от различните нива.
Езикът е система от знаци, изпълнява познавателна и комуникативна функция, има
своя вътрешна организация, социално явление е и има важна роля за формиране на
съзнанието. Най-значимата постановка, с която трябва да се съобразява всяка методика,
е, че основната функция на езика е да бъде средство за общуване и когато това не се
спази, се стига до т.нар. "граматикуване".
Компетентността се приема и дефинира като сложно лично образование и готовност
на отделния индивид да действа в някакво направление. Понятието "компетентност"
включва в себе си знания и умения в дадена област. Целта на всяко обучение и учене,
независимо от възраст, продължителност и квалификационна характеристика, е
свързано с придобиване на определена компетентност или усъвършенстване,
обогатяване на вече отчасти придобита компетентност.
Лингвистичната комптентност най-общо се приема и разбира като ниво на владеене на
езиковата норма, а комуникативната компетентност като ниво на речева изява.
Комуникативната компетентност е способността да се осъществи речева дейност, да се
реализира комуникативно-речево поведение на основата на фонологични, лексикално-
граматични и социолингвистични знания и навици в съответствие с различни задачи и
ситуации на общуване. Комуникативната компетентност предполага овладяване на
всички видове речева дейност и основи на културата на писмената и устната реч,
базови умения и навици за използване на езика в жизнено важни за дадената възраст
сфери и ситуации на общуване.
Социалната компетентност се проявява в желанието и умението да се осъществи
комуникативен контакт с други хора. Умението да се встъпи в комуникативен контакт
изисква способност да се ориентираш в социалната ситуация и да я управляваш.
Стратегическата компетентност позволява да се компенсират някои недостатъчни
познания на езика, а също липсата на речев и социален опит.
Лингвистичната компетентност е съставна част на комуникативната компетентност. В
училищното обучение нейното изграждане е точно конкретизирано от Учебните
програми по български език конкретно за всеки клас.
Основните компоненти на лингвистичната компетентост може да обобщим така:
1. Знания за езиковите единици и правилата за тяхното съчетаване.
2. Набор от правила за образуване на граматически форми.
3. Обем и точност на владеене на лингвистичните компоненти.
4. Способност за построяване на неограничен брой изречения с помощта на усвоените
езикови знания.
Европейската квалификационна рамка е документ на ЕС, приет официално през април
2008 г. Нейната цел е усъвършенстване на националните квалификационни системи с
цел признаване на националната квалификация във всяка европейска държава и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
06 яну 2020 в 08:59 в момента не учи
21 авг 2019 в 10:44 студентка на 33 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Икономически факултет, специалност - Икономика, випуск 2019
19 май 2019 в 13:19 учител на 28 години от Балчик - СОУ "Христо Ботев", випуск 2019
 
Подобни материали
 

Подходът “научаване чрез правене” и продуциране на текст, съобразен с комуникативната цел

06 фев 2010
·
66
·
5
·
1,112
·
93
·
3

Предложеният методически вариант на обучение, включващ интеграция на дейностите по “Бит и технологии” с тези от културно-образователната област “Български език и литература”, разработва и експериментира метод за активно учене, които съответства на държав
 
Онлайн тестове по Методика на обучението
Тест по Методика на обучението по Български език и Литература (МОБЕЛ) в Детската градина (ДГ)
междинен тест по Методика на обучението за Студенти
Тестът е междинен, за упражнение, и се състои от 11 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за педагози в детските градини, студенти и изучавщи МОБЕЛ в педагогическите специалности.
(Лесен)
11
96
3
18.10.2016
Тест по методика на обучението по математика
изпитен тест по Методика на обучението за Студенти
Тест, предназначен за студенти и педагози по математика на тема "Предмет, задачи и методи на изследване на методиката на обучението по математика". Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
11
101
1
1 мин
17.07.2013
» виж всички онлайн тестове по методика на обучението

Нови тенденции в образованието

Материал № 874000, от 22 юни 2012
Свален: 126 пъти
Прегледан: 224 пъти
Предмет: Методика на обучението, Педагогика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,674
Брой символи: 11,683

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нови тенденции в образованието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ангелина Недева
преподава по Методика на обучението
в град Пловдив
с опит от  36 години
137 28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения