Големина на текста:
1
"Археологът нe разкрива предмети, а човешки съществувания" –
Льороа-Гуран, френски археолог
ТЕРЕННИ МЕТОДИ В АРХЕОЛОГИЯТА
Като всяка самостоятелна наука и археологията има своите предмет, методи,
терминология, извори и периодизация. Но археологията, която дълго време считат
за помощна наука, сама се обръща за помощ и съдействие към другите науки. Това
се налага от придобивания при археологическите разкопки материал. Връзката на
археологията с другит науки е двустранна.
Археология и История
Археология и Етнография
Археология и Топонимия
Археология и Антропология
Археология и Палеоботаника
Археология и Геология
Археология и Геодезия
Археология и Геофизика
Археология и Философия
Археология и др. Науки – физика, електроника, радиотехника, математика,
палеография и др.
Защото не може да се напише история на която и да било наука, чиито корени са в
древността, без съдействието на археологията. А самата археология ползва
постиженията на много от съвременните науки за придобиване, изследване и
интерпретиране на археологическите материали. Археологическите методи са
специални начини за откриване, проучване и описване на археологически обекти,
придобити при разкопаването им археологически материали.
Археологията е историческа наука, която по паметниците на материалната култура
изучава историческото развитие на обществото с помощта на археологическите
разкопки и други специални изследователски методи
Археологическото изследване е съставено от няколко отделни фази, всяка от които
се базира на различни методи. На първо място, преди да започне каквато и да било
практическа работа, е необходимо да се дефинира конкретната цел (обект) – онова,
което археологът иска да постигне. Като втори етап (и основен археологически
метод) идва проучването на базата на източници, документи, конкретно
изучаване на средата (проучване от въздуха, геофизически изследвания и пр.) и т.н.
- да се разбере колкото се може повече за съотв. място и заобикалящата го среда.
2
Следват разкопките, търсещи археологически обекти, заровени под земята.
Събраните данни се анализират (изследват, класифицират, обобщават и пр.). Този
процес на изследване обикновено завършва с публикуване на резултатите от
анализа, за да могат те да бъдат достъпни и за други археолози, историци,
заинтересовани от тази проблематика. А част от намерените артефакти попадат в
музея.
Теренно проучване
Разкопките са най-известният археологически метод, който позволява да се
извличат нови сведения от терена. Земята може да се оприличи на огромен сборник
от исторически документи и като голям архив тя трябва да бъде разчитана и
тълкувана.
Селските и градските области, които ни заобикалят, пазят следи и материални
останки за събития, следвали едно след друго в течение на времето. Човекът и
природата са действали на повърхността и са променяли терена. Затова разкопките
имат за цел да разкрият следите от взаимосвързаността и взаимодействието им на
определено място. Следователно изборът на място за разкопки е много деликатно
решение, от което ще зависи голяма част от количеството и качеството на
резултатаите. Всеки археологически обект представлява уникален документ.
Разкопки, провеждани с подходящи методи, позволяват "да се разчете" мястото в
цялата му сложност и да се обособи историческото, икономическото и социалното
му съдържание вследствие на материалните сведения.
Затова разкопките са експеримент, който предизвиква разрушения, и това е
причината, поради която се налага те да бъдат извършвани с най-правилните
методи. Изборът на мястото предполага задълбочени подготвителни действия.
Разкопките са заключителната фаза на проучвателните работи, при които никоя
страна от предварителните проучвания не трябва да бъде пренебрегвана.
Проучването се извършва на мястото и околностите чрез безопасни техники, които
не предизвикват разрушение, и едновременно с това в библиотеките, сред архивите
и в музеите. Това се прави с цел да се съберат сведения от предишни проучвания
или от писмени извори от съответната епоха.
Важно е също така и геоложкото опознаване на зоната - обкръжаващата среда,
големи климатични промени.
Графичната основа, върху която се проектират местоположението и размерите на
разкопките, представлява един вид план. Той трябва да документира комбинацията
между регистрираните чрез инструментите аномалии, намерените материали,
евентуалните издигнати структури и евентуалните записки от предишни разкопки.
Основен метод при разкопаването на археологически обекти и при издирването на
археологическите материали е стратиграфският
3
Разделянето на пластове (стратиграфия)
Разкопките предполагат познаване на правилата, според които се формират
археологическите пластове, а следователно и способността да се разпознават и да
се "разделят" в обратен ред на този, в който са се получили, така че да се получат
сведения по систематичен начин. Концепцията за разделяне на пластовете е с
геоложки произход. Геоложката и археологическата стратификация се формират
вследствие на две основни явления: ерозия(разрушаване) и натрупване(издигане).
Всички регистрирани на един терен промени могат да са производни от
комбинираното действие на тези две явления. Образуването на равнина например,
се дължи на натрупването на материли, но се оказва в същото време и следствие от
ерозията, предизвикана от атмосферните процеси върху околните височини и от
пренасянето на отломки, влачени от водни потоци. Аналогично, построяването на
една сграда предполага намирането на материали, което е разрушително действие,
тяхното пренасяне и струпването им на предварително определено място под
формата на сграда. Струпване и ерозия, построяване и разрушаване се следват
непрекъснато, променяйки пейзажа и установявайки ново временно равновесие.
Една необработена област може да бъде основно променена с човешка намеса
(обаботването на земята, построяването на сгради) или с намесата на природата
(например наводнение).
Нови събития (пожари, земетресения, войни, вулканични изригвания) могат дори
да заличат напълно предишното равновесие, полагайки основите на по-нататъшни
промени. Рядко промените са коренни - като изоставянето или изчезването на цял
град. По-често става въпрос за бавни явления и за минимални действия, които
оставят по-малко следи. Все пак тези следи могат да бъдат разпознати, а и са по-
ценни, защото пазят белезите на всекидневния живот.
Затова археологическата стратификация е много по-сложна от геоложката. В своята

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теренни методи в археологията

Като всяка самостоятелна наука и археологията има своите предмет, методи, терминология, извори и периодизация....
Изпратен от:
Ergyul Stoyanova
на 2012-06-21
Добавен в:
Курсови работи
по Археология
Статистика:
129 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Методи в археологията( стратеграфски , геоложки и др) пълно описание.
добавена от zvenoto_bulgaria 13.06.2013
0
46
 

Теренни методи в археологията

Материал № 873574, от 21 юни 2012
Свален: 129 пъти
Прегледан: 191 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 17
Брой думи: 3,823
Брой символи: 25,364

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теренни методи в археологията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала