Големина на текста:
K У Р С О В А З А Д А Ч А
по: Криминология и противодействие на корупцията
на тема: Наказателна конвенция отностно корупцията-
анализ
I.УВОД
Когато анализираме проявните форми на корупцията в България,
всички данни и изследвания сочат, че проблемите на политическата корупция
имат сериозен приоритет над всички други корупционни практики в страната.
Същественият проблем, с който се сблъсква България, е именно
политическата корупция. Разбира се, не може да се твърди, че
административната корупция, корупцията на ниските нива на управление не е
значим проблем за начина на живот на милиони българи. Също така, не може
да се твърди, че корпоративната корупция вече не присъства в българския
национален живот и не определя сериозни процеси на икономическото
развитие на страната.
Политическата корупция, обаче, е рамката, основният генератор и
потенциал на деструктивните процеси, които обуславят както ниското
качество на функциониране на българската политическа система, така и
1
общото ниско качество на обществен живот и на обществени отношения в
страната.
Политическата корупция в България е системен проблем. Тя не
произтича от периода на развитие или от липсата на определени
технологични механизми в регулирането на политическите процеси. Този вид
корупция е системен, структурен проблем, който произтича от начина, по
който беше осъществен българският преход, а именно докато се
осъществяваше трансформирането на политическата система от система на
тоталитарен контрол в система от балансирани демократични институции,
политическите институции загубиха за определен период от време своята
възможност да контролират възпроизводството на икономическите процеси в
страната. Това позволи на определени групи, свързани преди всичко с
бившия режим, но не само с неговите структури, да използват това
обстоятелство и да присвоят активите и ресурсите на българското общество.
Когато казвам това, имам ясното съзнание, че този процес е необратим.
Българското общество не може да понесе още една икономическа революция.
В този с мисъл, резултатите от извършеното икономическо
преразпределение, каквито и да са те, обуславят и ще обуславят структурата
на властта и на богатството в българското общество в обозримо бъдеще.
Проблемът се състои в това по какъв начин тази структура на богатство ще
оказва въздействие върху начина, по който се упражнява властта в държавата
дали наистина ще има позитивна еволюция в тази нова структура на
богатството към това, което в западната
политология се нарича полиархия (тоест, множественост на центровете на
богатството и оттам на центровете на властта), или ще продължи тенденцията
към конструиране или стабилизиране на една политико- икономическа
олигархия (тенденция, която доминира в българския преход през последните
20 години).
На практика отслабените в процеса на преход институции
пропуснаха възможността да водят трансформацията на икономическата
власт, на богатството в обществото и като втори акт на тази драма новите
собственици оказаха силно обратно въздействие на подчинение на
съществуващите държавни институции и национална администрация, на
собствените си групови икономически цели. Именно тази връзка изразява
олигархичната структура на политико-икономическите взаимоотношения в
страната. Тя стои в основата на политическата корупция като системно
явление и предотвратява развитието на адекватни механизми в рамките на
институциите, които да създадат рамката на едно легитимно и прозрачно
управление в България, което функционира в интерес на мнозинството
граждани. Част от този проблем е и проблемът за финансирането на
политическите партии. Политическите партии са посредници между
гражданите и политическите институции и от начина, по който те
функционират и от целите, които те преследват, до голяма степен зависи
2
реализирането на една от двете възможности възпроизвеждането на тази
олигархична връзка между задкулисен интерес и политически процес, или
доминирането на обществения интерес в политиката. Политическите партии
и начинът на тяхното финансиране са част от структурната дилема на
българската политика, която се изразява преди всичко в зависимостта на
политическите субекти от задкулисния икономически групов интерес.
Каквито и процедури да бъдат установени в политическите партии с цел
вътре в самите тях да има по-голяма прозрачност и отговорност при
финансиране на тяхната дейност и при взимане на политически решения, ако
начинът, по който функционират парите в обществото (което представлява
външния кръг), включително и в политиката, не бъде променен, това няма да
ни даде възможност да създадем адекватни на обществения интерес партийни
структури.
Финансирането на политическите партии на практика се подчинява на
цялата тази логика, която наблюдаваме през последните години в
българското общество. Това е логиката на деструктуриране на идеологико-
политическата дефиниция на политическата партия и редуцирането й до
брокерски тип представителство на определени задкулисни групови
интереси, вместо представителство на граждански интерес. Ако този процес
не бъде преодолян на практика никакви други технологични средства и
методи за подобряване на дейността на политическите партии няма да има
съществен успех.
Какъв е изходът от създалата се ситуация? Много хора считат, че
Европейският съюз е единствения отговор на въпроса, тъй като гражданското
общество в България не разполага с достатъчно ресурси, за да обърне процеса
и да накара цялата политическа структура да работи в защита на гражданския
интерес. Аз съм скептичен относно потенциала на Европейския съюз да
замести изцяло националната политическа воля. Ситуацията може да бъде
променена (или по-точно може да започне да бъде променяна) тогава, когато
една съществена част от политическия елит
(дори не цялата, но съществена част) започне да осъзнава своя колективен
интерес от почтеност и прозрачност на процедурите на политическо
управление в страната; когато политическата класа започне да осъзнава, че
нейният колективен интерес е да преодолее този тип задкулисна зависимост,
която превръща политиците в марионетки на задкулисните групови интереси.
Очевидно е, че този момент в България все още не е настъпил. В настоящия
момент не е налице онази критична маса в структурата на политическия елит
в страната, която да породи подобно разбиране, да породи подобно съзнание.
Именно затова изявленията, които се лансират като външен данък на едно
слабо обществено мнение се различават качествено и категорично от
практиките, които се преследват във всекидневния живот на институциите.
Докато това е така, няма основания да се изразява сериозен оптимизъм за
промяна на нещата. В тази връзка има две сериозни предпоставки, които в
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Наказателна конвенция относно корупцията

Когато анализираме проявните форми на корупцията в България, всички данни и изследвания сочат, че проблемите на политическата корупция имат сериозен приоритет над всички други корупционни...
Изпратен от:
Roskovec
на 2012-06-17
Добавен в:
Курсови работи
по Криминология
Статистика:
32 сваляния
виж още
 
 

Наказателна конвенция относно корупцията

Материал № 871831, от 17 юни 2012
Свален: 32 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: Криминология, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,096
Брой символи: 20,625

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателна конвенция относно корупцията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала