Античното изкуство се формира от Гръцкото и Римското. Обединяват ги общи
черти и все още е трудно да се различат в някои отношения. Римската митология
възприема гръцките богове, а в изкуството – Римските скулптури и живописци
копират гръцките шедьоври. Не е ясно дали гръцки творби са пренасяни в Рим
СУ ”Св. Кимент Охридски”
ФНПП
Изобразително изкуство
КОЛИЗЕУМЪТ
изготвил:
Евелина Иванова Банкова
фак № 670511, I курс
София
2008
или гръцки художници са работили в Италия, но е факт, че Римляни са
“обвинявани”, че са взаимствали изцяло своето изкуство.
За начало на Римско изкуство се приема 7 в.пр.Хр. В периода 7-3 в.пр.Хр. се
разглежда етруско изкуство по името на племената, които се интегрират в
Римската държава и формират културата по това време. Римското изкуство се
дели на още два периода – Републикански (3 в.пр.Хр. до границата на новата ера)
и Императорски (от новата ера до падането на Рим през 453г.)
Макар изкуството на римляните да е изцяло “изкопирано” от гръцкото, те успяват
да оставят следа с някои от откритията си и в някои области на изкуството.
Няколко са характерните му черти, но най-впечатляващи са архитектурните
постижения. В днешно време рядко се говори за архитектура, когато става въпрос
за изкуство, но в античното изкуство това е неизменна част от културата. В
античните сгради могат да се наблюдават примери от скулптурата, стенописта,
мозайката на дадено изкуство, което прави архитектурните произведения най-
интересни и подходящи за изучаване. Строителството в Древен Рим много бързо
се развива, заради бетона – когато откриват този материал получават много
повече възможности Един от най-внушителните паметници на културата от това
време е Колизеумът. Той е една от най-характерните прояви на римското
изкуство и се датира в 1 в.пр.Хр. – в императорския период на Римската империя.
Колизеумът (на латински: Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от
амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан (Основният строеж на
Колизеума е от 70 до 72 година) и завършен през 80 г. от Тит. Наричан
Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на
Цезарите (Amphitheatrum Caesareum) Колизеумът е съграден като подарък за
римските граждани, тъй като единственият амфитеатър по това време -
построеният през 29 г. пр. н. е., е бил вече тесен за населението на столицата.
Колизеумът се издига в Рим, близо до двореца на Нерон - „Domus Aurea“, който е
построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено
към VIII век заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е
реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на
2
Сол - бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е
населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-
ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха,
намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били
иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята
резиденция с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които
черпим информация главно от древните автори. За официалното му откриване се
смята същата година. Император Тит го отбелязва с потресаващи сто дни
гладиаторски битки-най-популярни сред римляните са били ловните игри и
битките между гладиатори, "военноморски игри", при които арената е била
наводнявана. От цялата империя са докарани гладиатори и животни. Управниците
на Колизеума са докарвали животни за борба на арената от Африка и Индия -
свирепи лъвове, тигри, леопарди, слонове, хипопотами и носорози. Животните са
били държани в клетки точно под дървения под, където са се състояли битките. За
допълнителна възбуда на зрителите, вратите са били маскирани в дървения под. И
изведнъж те са се отваряли, оттам е връхлитал дивият звяр, готов да нападне
всеки на арената. Игрите са започнали в прослава на боговете, но много бързо са
загубили религиозния си привкус и е останало само зрелището, често кърваво.
Разбира се, сред игрите са били и класически драматизации на митологични
истории. Гладиаторите са били обучени криминални престъпници или
военнопленници. Но нерядко и граждани, търсещи слава, са излизали доброволно
на арената и често са понасяли тежки последствия за амбициите си. Случвало се е
император да нареди на стражите си да хвърлят на арената някой от публиката, за
да се бие до смърт. Император Комодус пък нееднократно се е бил лично и
естествено винаги е побеждавал, тъй като винаги са му избирали слаби
противници. Някои гладиатори са успявали със смелостта си да откупят
свободата си. Ако боецът е успявал да спечели симпатията и любовта на
публиката в римския Колизеум, с възгласи, тропания и ръкопляскания
гражданите са изисквали от императора да възнагради гладиатора със свобода.
В днешни дни дървеният под не съществува и посетителите на Колизеума могат
да видят системата от подземни стаи и коридори.
Тук са се подвизавали лъвове, тигри, пантери, коне, носорози, мечки, вълци,
жирафи и т.н. Имало е дори кокошки и зайци, които жестоко са били разкъсвани
пред погледите на зажаднялата за кръв тълпа. Управляващата класа в Рим е бил
задължена - от закона и от очакванията на хората, да организира игри. Всъщност
кървавите игри са били от огромно значение за римското общество и са били
регулирани със закони. Целият район около Колизеума е бил подчинен на игрите
- Домитият строи четири затвора, където гладиаторите се обучават. Построени са
специални сгради и за бистиариите, чиято задача е на арената да се бият с диви
животни. Колизеумът е бил основно място, където са се извършвали екзекуциите
на престъпниците. Заради него дори се променят римските закони. Там са
пращали осъдените на смърт. Първоначално на тях не им давали оръжие, а са ги
хвърляли срещу гладиаторите или разярените животни. После започнали да им
връчват оръжия в името на по-голямото зрелище. Приемало се е, че осъденият е
изтърпял присъдата си, ако успее да остане жив след битката.
Спектаклите за римляните са били безплатни - част от правата на гражданите са
били да участват в угощения, плащани от богатите и известните, и да се
3
100
2
