Големина на текста:
1 въпрос – Предмет и задачи
Научна дисциплина, чийто обект за
изучаване е човекът, който се занимава
със спортна дейност в обшеството.
Предмет на сп. психология са
особеностите, механизмите и
закономерностите на психическите
явления, които осигуряват резултатна
дейности поведение на човека в
условията на ФВ и спорта, както и
особеностите на влиянието на тази
дейност бърху личносста на
занимаващите се. Задачи:*Да проучва
особеностите на дейността*Да разкрива
възмойностите и посочва пътищата за
успешно извършване на спортната
дейност от стран на личността *Да
разкрива особеностите при развитието
на личността в п-са на физкултурата и
сп. Дейност *Като съставна част на
спортната наука да допринася за
непрекъснатото повишаване и
стабилността на постиженията на
спортистите, да развива тяхната годност
за високи спортни резултати *Да
съдейства за усъвършенстването на ФВ
*Да съдейства за развитието на масовия
спорт *Да съдейства за увеличаването
на младежта в системни физкултурни и
спортни занимания и за формирането на
спортни таланти.
Физическата култура и спортът са
жъзникнали, за да задоволяват
определени индивидуални и социални
потребности. Те служат на обшеството
като средство за укрепване на здравето,
силите и творческите възможности на
неговите членове. Понятието сп.
психология е въведено от Пиер дьо
Кубертен на 4-тия олимпийски конгрес
през 1913г. Истинското раждане е след
Октомврийската революция. В световен
мащаб сп. психология се развива
интензивно след 2-рата световна война.
Основни направления – изучаването на
проблемите на психологическата
подготвка, натоварването и
възстановяването в тренировъчни и
састезателни условия, двигателното
обучение, психорегулацията и методите
за нейното осъществяване, процесите в
спортния колектив,спортния подбр и
ориентация, състоянията с спорта,
личността и интелекта на спортиста.
Занчение на сп.психология – остра е
нуждата от спортно психологически
знания в дейността на треньора за
решаването на задачите на големия
спорт. Посимостта към големи трен.
Натоварвания, задържането на
работотспособността на високо
равнище в екстремални усовия,
психическата устойчивост и
личностната стабилност са сложни
проблеми, чието успешно решаване
зависи от психологическото
образование и подготовка на треньора
2въпрос–психолог . характеристика
Особено важна потребност на чов.е тази
от движение, от двигателна активност.
Физкултурната и спортната дейност са
възникнали в обшеството като
соц.форма за задоволяване на тази
потребност, а физ. упражнения като
спец.средство за тази цел. В
исторически план физ. упр. и спртът са
възникнали от играта. Сп. дейност е
форма на съзнателно, активно и
целенасочено, емоционално-волево по
своя характер взимодействие на човека
с прородната среда, самия себе си и
другите хора. Главно средство на
дейността са физ. упр.
Осн.предназначение на сп. дейност в да
съдейства за самоусъвъшенстването
на човека, за повишаване на неговата
работоспособност и укрепване на
здравето му. Специфични особености:
1.Високосъзнателна дейност; участието
в нея изисква високо чувство за
отговорност и непрекъснат стремеж за
саморазвитие и самоусъвършенстване.
2.Има съревнователен характер.
Състезанието е специфи1на форма, чрез
която се измерват постигнатите
резултати. 3.Участието в нея изисква
непрекъснато усъвършенстване, за
което е необходимо високо напрежение
на силите.4.За да участва в сп. дейност,
спортистът трябва да владее до
съвършенство спортните навици и да
притежава развити на високо равнище
физически и личностни качества.5.Сп.
дейност протича в 2 взаимно свързани
етапа- тренировка и състезание.
Структура на дейността – в спорта
както и в другите видове дейност
елементите са действието, операцията и
движението. Чрез спортните действия
спортистът винаги трябва да реализира
определен пространствен, скоростен
или силов ефект. В психологията на
спорта се прилага:*С-ва, опеделящи
пространствената характеристика на
движенията – посока и амплитуда*С-ва,
определящи динамичната
характеристика на движенията –
бързина на реакцията, скорост, сила,
темп, ритъм*Сложни с-ва –
изразителност, координация,
интензивност
Структурни елементи на дейността
мотивитв, целите, задачите, средствата
и условията. Мотивацията в сп. дейност
има решзващо значение за начина на
протичане на дейността. Мотивацията
изпълнява 2 функции:1.Зависи под
какъв вид ще протича сп. дейност – като
ФВ, масов спорт или високо сп.
майсторство.2.Зависи и определя
личностния ефект; зависи от
личностните особености на спортиста и
в психологията се различават личностно
занчими, обществено значими и идейни
мотиви.
Друг важен елемент е целта, има 2
критерия за избор на целта – обективна
стойност и субективна преценка.
Оптимизиране на дейността.В
регулацията на сп.дейност участва
сложен к-кс от псих.явления(мотиви,
познавателни, емоционални и волеви п-
си), които протичат на различно
равнище – от най-ниско до най-високо.
Възможността за саморегулация у
спортиста се основава на възможността
му за целесъобразна ориентировъчна
дейност. Регулирането на мотивацията
има важно значение за предизвикването
и насочването на дейността към
поставената цел. С това се гарантира
един от най-важните белези на
действията в сп.дейност – тяхната
подчертана целенасоченост и личностна
значимост. Първостепенно значение
имат самоконтролът и самооценката въз
основа на личностната концепция и
индивидуалната стратегия на спортиста.
Водещо знач.в сп.дейност има
личностната регулация на спортиста,
чието развитие е специална зад.на
възпитателния процес в спорта и на
псих.подготовка на спортиста. В тази
връзка спортният педагог трябва да
познава индивидуалните личностни
особености на спортиста, общата
характеристика на сп.дейност и някои
специфични особености на двата
основни момента на протичане
тренировка и състезание.
3 въпрос – психологически основи на
двигателното обучение; двигателни
навици
Действията могат да протичат под
формата на умения, навици, привички и
постъпки.
Умението се проявява във възможността
човек да действа въз основа на
придобит опит и знания. В условията на
ФВ и спорта се формират т.нар.
двгателни умения. Те биват 2 вида
първични и вторични. Първичното
представлява възможността за правилно
и осъзнато изпълнение на физ. упр.
Вторичното представлява аъзмовността
за правилно и свободни изпълнение на
физ.упр. в сложни и променливи
условия.
Навикът е заучено и закрепено
съзнателно действие без пряк контрол
от страна на съзнанието. Двигателният
навик е заучено и закрепено двигателно
действиеили физ.упр. Независимо от
автоматизираността на отделните
съставящи движения, навикът като цяло
представлява съзнателно действие.
Привичката представлява закрепено
чрез просто повторение дейстие,
осигуряващо задоволяването на
конкретна потребност. Докато навикът е
начин на действие, привичката е
действие, свързано с конкретна
потребност и точно определен начин на
нейното задоволяване. Привичките
могат да бъдат положителни и
отрицателни.
Постъпката представлява съзнателно
действие или съвкупност от действия,
които изразяват определено отношение
на човека към останалите.
Практикуването на даден спорт започва
с усвояването на съответните навици и
протича в усъвършенстване и
разнообразно използване.
Особености на дв. Навик бързина,
качество. Двигателните навици се
отличават със значителна устойчивост и
гъвкавост, което позволява
изпълнението на няколко действия
едновеременно.
Формиране на дв, навици – в процеса на
формиране участиети на съзнанието
може да се различава по насоченост и
по степен на активност:
1-ва степен – обучаваните осъзнават
целта на действието, което трябва да
извършат. Това е най-ниската степен на
активност и придобитите чрез нея
навици имат непъноценен характер.2-ра
степен – обучаваният осъзнава
резултата под формата на цел и процеса
на извършване на действия. Мисълта за
дийствието протича в единство с
изпълнението.3-та степен – спортистът
се научава да извършва разумно
действието, да го съчетава и комбинира
с други, като го жидоизменя в
зависимост от промяната на условията.
Действията придобиват обобщен
характер и могат да с еприлагат
творчески.
Степента на формираност на
двигателния навик ависи от степента на
формираност на неговата
психологическа структура. Тази
структура има 3 части –
ориентировъчна, изпълнителна и
контролна. Пъноценното усвояване на
3те части е задължително условие за
правилното обучение и качественото
изграждане на двигателния навик.
*Ориентировъчна вкл. Зрително-
двигателна представа за действието и
понятието за него *Изпълнителна – вкл.
Вътрешните обратни връзки на
двиг.действие; свързано с преодоляване
на множество трудности; има волви
характер.
Контролна – завършващ етап;
обезпечава проследяването на
действието и съпоставянето на
изпълнението и получените резултати.
Водещо занчение има вниманието
4 въпрос психомоторни качества.
Методи за диагностика
Спортната психо моторика е част от
опреационната стуктура на
състезателната дейност. Движенията са
градивен елемент на дейсвието. Има
механическа, физиологическа и
психологическа характеристика.
Психологическият аспект включва псих.
явления като условия и фактори за
правилно и точно изпулнение на
движенията. Основни видове са поза,
локомоция, изразителни, семнатични,
речеви. Има 3 групи; изпълнителски
отрязяват въздействието въарху обекта
на сп.дейност; познавателни –
опознаване на терена, състоянието на
пистата; ориентировъчни нагаждане
на съответната поза при изпълнението
на движението. Основни свойства на
движението – сила, скорост,точност,
сръчност, темп, ритъм, координация,
бързина на реакцията. Тези свойства се
превръщат в психомоторни качества на
спортиста.
Коорединация–съгласуваност на
движенията по сила, скорост, ритъм и
пространствена локализация.
Допринасят зрително-двигателният
контрол и поставената цел.
Сетивно-двигателни реакции–
съзнателно действие на о1акван
дразнител, на който личността реагира
по строго определен начин.Състезателят
има представа за това,което ще извърши
и за средствата за постигане на
целта.Тези реакции са волеви, но са
краткотрайни.Структура–3 компонента:
1.Сетивен – възприемане на сигнала
чрез съответния анализатор ( светлина,
звук) 2.Централен осъзнаване,
преработка на сигнала, избор и оценка,
решение за действие. Това е скрит
период – времето от появата на сигнала
до началото на движението. Има 3 фази
сетивна, асоциативна, моторна.
3.Моторен заключителен период на
реакцията - от началото на ответното
движение до неговото завършване.
Сетивно-двигателните реакции биват
прости- само с 1 параметър; и сложни-
лицето трябва да реагира на неочакван
дразнител от няколко възможни.
Простата реакция мойе да служи за
диагностика на основните нервни
процеси, моторните способности на
спортиста. Латентният период може да
се мени в зависимост от тренираността.
5 въпрос личност и реализация.
Особености на личността на
спортиста. Личностна активност.
Подготвеността като интегрална
характеристика
Спортът засяга всички страни на
личността – сензорна, интелектуална,
емоционално-чувствена и волева сфера,
индивидуални качества и особености на
псих. състояния. В перипетите на
спортната борба състезателят постга
определни резултати, а това спомага за
вътрешното развитие. Всеки състезател
получава знания, придобива умения и
навици. Съзнанието на спортиста го
извежда на позиция да вземе отношение
към една или друга проява на терена.
Спортистът е субект с активно
отношение към постижението. Основни
компоненти в структурата на личността
на спортиста са насоченост,
способности, темперамент и характер.
Насоченост на спортиста – неговите
потребности, интереси, наклонности,
мотиви, нагласа, мироглед, убеждения,
идеали, цели,претенции и самооценки.
Типове насочености: 1.Спортна ярко
изразени спортни цели, мотиви и
интереси. 2.Физкултурно-оздравителна
липса на стремеж за спортно
израстване 3.Полуспортна –
промеждутъчно звено, възможна само
при спортуващите, които нямат разред.
4.Противоречива различия между
цели и мотиви.В насочеността на
спортиста главна подбудителна сила е
мирогледът.Идеалът е най-възвишената
и най-благородна цел на спортиста. Той
се стреми към най-високи спортни
резултати, към високо спортно
майсторство. Има 2 основни
характеристики: представа за личност,
притежаваща физическо съвършенство
и представа за личност, постигнала
висока спортна изява.
Потребността да се спортува е тясно
свързана с целта и резултата на
спортната активност. Спортните
потребности са в основата на всеки
мотив за тренировка или състезание.
Мотивите са свързани с моралните
характеристики на спортиста. Мотиви
за състезание са; дълг към отбора,
отговорност пред публиката, стремеж
към лична изява, за спортно
усъвършенстване, престиж на нацията.
Мотивите при спортиста от висока
класа и при масовия спорт не са едни и
същи. Големите спортисти търсят
максимална състезателна изява;
състезателната дейност е водеща. За
масовия спорт основният мотив е
свързан с потребността от физ.
активност.
Спортните интереси се характеризират
с устойчива познавателна насоченост
към проявите на определна спортна
дейност.Темпераментът определя
равнището на способностите,
необходими за постигане на високи
постижения;качественото своеобразие
на способностите, необходими за
постигане на успех в конкретната
дисциплина; динамиката,
количественото своеобразие и
индижидуалния стил в спортната
дейност при една и съща степен на
съвършенство; успешността на
дейността при различни спортни
ситуации; върху ефективността на
дейността; насочеността и степента на
влияние на състезателния стрес върху
равнището на постижението на
спортистите. От друга страна
формирането на индивидуален стил
може да доведе до еднакъв резултат
спортисти от различен вид темперамент
– сангвиник, холерик, флегматик и
меланхолик. Темпераментът на
спортиста се обуславя от нервно-
физиологическите особености, но се
повлиява и от качествата, методите и
контрола на цялостната подготовка на
спортиста. В спортната дейност общи
психически и личнстно-състезателни
качества. Спортът моделира личността
със съревнователния характер при краен
резултат победа или загуба,
постижение, придобит или отнет
рекорд. Тук състезателят прави оценка
за себе си и другите. Самооценката и
очакваната оценка играят значителна
роля при формирането на личността на
спортиста. Критичните и конфликтните
ситуации поставят на изпитание
личностното и отборното поведение.
B/7. Спортния отбор като соц,група.-
Спортния отбор е вид соц.група и се
подчинява на редица
закономерности.Размер на малката
група от 2 до 20-30 група.Признаците на
малката група са съвкупност от
хора,свързани пом/у си,които си
взаимодействат м/у които изникват
определени връзки и
взаимоотношения ,общи цели,спазват
определени норми Определение за
малка група. Освен това тези хора
трябва да имат обща цел.-
резултат,мотивация,сплотеност ,а дори и
конфликт.Структура на сп.отбор -
формална система от връзки,свързани с
правата и задълженията на членовете на
групата в зависимост от изпълняваната
роля.Тази структура е външно
наложена,може да бъде вертикална и
хоризонтална-свързана с разделянето на
деловите и спортно полевите роли.-
Неформална емоционална- вертикална и
хориз.- процеси на симпатии и
антипати.Оценката на неформалната
структура се осуществява чрез методи
на наблюдение,човек може да разбере
динамиката на една група.Всяка
структура на групата отразява
обективните взаимоотношения м/у
членовете й наричани м/уличностни
взаимоотношения.Структурата на
сп.отбор се свързва с оформянето и
окомплектоването на отбора.Регулиране
на поведението в малката група и в
частност в сп.отбор зависи от груповите
норми.Груповите норми са правила на
поведение,по отношение на
ценностите,обединенията и
поведението.Те могат да бъдат яжни или
подразбиращи се.Новоприетите членове
в отбора са подложени към групов
натиск,комформизмут е промяна на
поведението в резултат на реалното и
въображаемото влияние на др хора.По-
голям Комформизъм има в
групите,които работят за обща
победа.Степента на подчинение на
човека зависят
от:Индивид.различия,йените и децата са
податливи на това влияние,трудност на
задачата,себеоценка и статус на
спортиста в отбора,привлекателност на
отбора,характер на
състезанието,авторитет.Психологически
климат и м/уличностни отношения в
отбора-емоц.съст. на
отбора,полойителните или
отрицателните м/уличностни
отношения,отсъствието или наличието
на конфликти в отбора определят
психологическият климат.Трудно
разрешени и продължителни
конфликти.Лидерство и влиянието му
в/у успешната сп.дейност - член на
групата,регулиращ
взаимоотношенията.Лидери
ориентирани към задачата и към
взаимоотнош. в отбора.
8.Интелект и спорт
Обикновено понятията интелект и
интелигентност се посочват като
тъждествени,както и интелект,ум,разум
и разсъдък.Отнош. м/уинтелект и
мислене е отнош. На способност за
извършване на опред.дейност.Търстоун
застъпва гледището,че интелектът се
състои от редица първични независими
1 от друг фактори.Според Гилфорд
факторите на интелекта са независими и
същест.поне 120 фактора.Според
Пиаже-различаваме следните етапи на
развитие на интелека-сензомоторен0-
2,символично мислене2-4,нагледно-
образно мислене4-6,мислене в
конкретни операции6-12, мислене във
формални операции12-15,стадии на
поставяне на проблеми-над16.Спортен
интелект-въведено от
В.Внев,представлява динамична
подструктура на интелек.сфера на
човека,която подсруктура с е формира и
развива в зависимост от
специф.изисквания и условия за
изпълнение на сп.дейност.Под
сп.интелект се разбира:целенасочено
ориентиране на спортиста в средата-
съперници,партньори,съдии,зрители,взе
мане на решения за конкретни действия
въз основа на получаваната инфо-я за
условията на тази среда.Сп.интелект се
проявява като способност за нови
мисловни пр-и,способност за
подобряване на точността,бързината в
дейността на спортиста чрез
самооценка,самоконтрол.тактическо
мислене в спорта-мисленето на
спортиста ,извършващо се в процеса на
сп.дейност в екстремалните условия на
сп.състзание,насочено към решаване на
конкретни такт.задачи.оперативно
мислене-идва от инжинерната псих.-
я,вкл.откриването на проблемната
ситуация и системата з анейното
мислено и практическо преобразуване.
14.психическа подготовка в спорта
Сп.подготовка е
единен пр-с,които вкл.
физическа,техническа,
психическа,тактическа.псих.под.е пряко
свързана с другите.Видове-в
зависимост от насочеността бива-обща-
осн.цел е развитие на цялостия
потенциал на личността и исгр. На
базови
псих.качества(дисциплина,интерес и
мотивация за занимания със
спорт.,организираност,самостоятелност,
изгр. На волевото внимание и изгр. На
псих.устойчивост)-специализирана-
насочена към конкретния вид
спорт,зависи от индив.особености на
конкр.личност; Задачи-да развие спец.за
конкретния вид спорт псих.качества,да
поддържа адекватна мотивация,да
актиеира и герулира вниманието,д
изгр.вътр.увереност и самочувствие,да
подър.волевата активност.-специална-
насочена към конкр.състезание,минава
през 3 етапа-предсъст,задачи-формиране
на целта,фор. На адекватна
мотивация,активиране на
саморегулативните умения,регулация за
внимание,готовност за
състезание,стимулиране на волевата
активност,овладяване на предстартовите
състояния
10 въпрос – интелект и спорт
Специфика на интелекта в спортната
дейност. Спортната дейност се отличава
с накои характерни особености.
Интелектът на спортиста има 3 страни:
*Придобиване на специфични спортни
знания и умения, способност за
заучаване на нови непознати неща
*Осмисляне – способност за
самостоятелно преработване от
спортиста на информация за
собствените си поведения и особоности
на околната среда
*Прилагане – способност за създаване и
изжършване на ефективни действия при
оптимални и екстремални условия на
спортна среда
Аспекти на спортния интелект:
*Продуктивен спортът извършва
действия, търсещи постигането на
задоволителен ефект за дадена
ситуация.
*Антицилиращ – спортиста предвижда
изпреварващо развитие на ситуациите и
прилага най-успешните спортни
действия, осъществяващи победна изява
*Творчески спортистът разкрива,
създава и изпълнява нови, непознати и
по-съвременни спортни деиствия от
конкурентите си.
Спортен интелект представлява
мисливно-двигателна дейностна
спортиста за създаване на нещо ново,
по-съвременно, чрез разкриване на
неизвестно и непознато. В локален план
спортният интелект е сътворяване и
осъществяване от спортиста на
победната дейност. В глобален план
представлява връзката на човек съсъ
света пренесени в областта на спорта.
Интелектът като свойство е развитието
на човека в спортната дейност.
Интелектът като средство обуславя
успеха в спорта.
Основни интелектуални стилове в
спортното поведение:
*Логик използва механизма на
вероятното прогнозиране и прилага
логически подход при проверката на
предварително създадените
хипотетични планове. Действията му се
характеризират с точност обмисленост и
последователност.
*Интуитивист – интуитивно-ситуативен
тип, прилага механизмите на
антиципацията, виждането, интуитивно-
логически тип – съчетава логическия
подход и интуитивността
*Хаотик – характеризира се с
непоследователни и нехармонични
действия. Лесно се разколебава и е
склонен да се отметне от взетото
решение.
*Неориентиращ се хаотичен тип- ниско
ниво на интелект, лоша организация на
поведение, не е способен на
предварителен анализ и преценка на
ситуацията.
12 въпрос-Стрес и тревожност в
спорта
Стресът е ситуация в която според
стресорите(стресори-всяко събитие или
ситуация,която изисква нерутинна
промяна в адаптацията или
поведението-война,трафик,конфликти в
работа или сем.) изпадаме в това
положение.
В областта на спорта,като стресори
можем да определим условията в които
тренираме,загуби или победи,опасности
от травми,натоварването ,което ни кара
да се откажем от др.неща,конфликти в
отбора или с треньора,неочаквана
ситуация,авария по време на
състезание,прекалено вълнение на
треньора и др.
Видовете стресори могат да
бъдат*хронични-повчарящи се
ежедневно или *силни,остри-важни
жизнени събити-положителни и
отрицателни,физически,психични(когни
т.или емоционални
стресори),катаклизми.
Интерактивен подход към стреса-тук
стресът е свързан с високи
изисквания,спрямо огранич.лични
ресурси трудно можем да се справим с
тях.
Физиологичен подход-Х.Селие-
разгл.стреса,като физиолог.отговор на
организма на всяко предизв.поставено
пред него..Осн.фази на общия
адапцоинен синдром:фаза на тревога,на
съпротивление и на изтощение(когато
организма вече незможе да се справи)
Когнитивен модел на стреса-Лазурус и
Полкман
*Първична оценка-съществува ли
реална заплаха?->загуба,вреда(минал
опит свързан със стрес) ->заплаха
->предизвикателство
*Вторична оценка->каквио е копинг-
справяне,то е когнитивни и
поведенчески опити на чов.да поставим
стреса по контрол ->процес на
управление на несъотв.м/у изискв.на
конкретн.ситуация и наличните ни
ресурси ->активен процес ->промана на
стреса
Емоц.-фокусирани копинги-
контр.емоц.реакция към
стреса:->поведенчески(наркотици,алкох
ол) и когнитивни(пром.на знач.на
стреса)->често се използватогато
неможам да променим стресора или
неможем да се справим с него(пр.тежка
загуба)
Проблемно-фокусирани копинги-ползват
се когато ситуацията може да се
промени,напр.като разширим ресурсите
за справяне или намалим изискванията
към средата.
Социална подкрепа-
емоционална,материална,чрез
оценка,информационна и т
Същтност и поява на тревожност-най-
често причината за трев.е натрупалия се
стрес или функция на взаимодействие
на несигурността.Трев.е
безпокойство,напрежение,опасение,коит
о настъпват без реална опасност.Тя
може да е лична тревожн. И
ситуативна(за динам.псих.с-ния)
Мултидименсионната теория за
предсъст.трев.включва:когнитомпоне?
нт(отриц.очакв.за представ.)
соматичен(физиолог.азспекти)?
поведенчески?
***Предстартови състояния->боева
готовност,->предстарт.треска(?емоц.въз
буда,неустойчивост) ->предст.апатия,
Регул.и саморег.на състоянията-на
физ.равнище влияят
дих.техники,автогенна
тренировка,медитация и т.н.
17Психическа подготовка в спорта.
Същност , видове, етапи . Цели и
задачи. Методи на псих. подготовка .
Планиране на псих. подготовка .
Псих. подготовка е с-ма от целенасоч.
Въздействия в/у психичната и
личността на състезателя, треньора и
отбора с цел достигане на пълноценно ,
мах. Ефективно участие в процеса на
подготовка и състезателна реализация.
Видове псих. подготовка
В зависимост от насочеността , обща ,
специализирана , специална за
конкретното състезание.
Методи за псих. подготовка.
Общо-възпитателни методи . Чрез тях
се постига цялостно въздействие в/у
личността на спортиста.
Образователни методи .
Те имат за цел да изградят
необходимите знания.
Методи за непосредств. псих .
въздействие .
Псигосоматични – Пример : Учестено
дишане пред старта. Опитваш се да
дишаш нормално ( за да се успокойш )
След състезание .
Мотивиране за последваща подготовка
и състезание :
След загуба = > подготвяне за следващ.
Състезание.
Видове псих. подготовка .
Според обекта на въздействие .
псих. подготовка на състезателя
(индивидуална) , псих. подготовка на
отбора , псих.подготовка на треньора.
Изграждане на умения за
саморегулация,изграждане на увереност
у самия състезател,управление на
психическата работоспособност и
активност.
Псих. помощ и подкрепа. Тя включва
личните проблеми,травми,псих. травми.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Спортна психология

Спортната психология е научна дисциплина, чийто обект за изучаване е човекът, който се занимава със спортна дейност в обществото...
Изпратен от:
Boriana Ivanova
на 2012-06-15
Добавен в:
Пищови
по Спортна психология
Статистика:
218 сваляния
виж още
 
 

Спортна психология

Материал № 871077, от 15 юни 2012
Свален: 218 пъти
Прегледан: 325 пъти
Предмет: Спортна психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 3,103
Брой символи: 20,981

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Спортна психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала