Големина на текста:
Музейните колекции -основна характеристика
Ядрото на всеки музей са неговите Колекции. От пълнотата им, от уникалните Качества
на музейните предмети се определя богатството на музея. Заедно с останалите си
функции музеят има Като немаловажна задача Колекционирането на предмети. След
попадането им В музея те остават там почти завинаги. всяка форма на изключване на
предмет от Колекциите - чрез дарение, обмен, продажба или унищожаване, изисква
професионална оценка на високо равнище от страна на уредниците, а ръководният
орган трябва да Вземе становище след подробното мнение на специалистите и
юристите. Състоянието на Колекционирането (избирателската дейност), възможните
решения на вечната дилема какво да се предпочете и какво да се отхвърли, както и
бъдещите стратегии са най-често обсъжданите проблеми В музейната област.
практиката показва, че работата по отчитането, систематизацията и класификацията на
колекциите изисква специално подготвени хора и тази дейност трябва да е характерна и
неотменна В работата на всеки музей. В някои специфични музеи: „на открито",
еколози, ботанически и зоологически градини, аквариуми, част от колекции
периодически се подменят. В музеите изделията и архивно документалните единици се
групират преднамерено дори Когато са производствени артифакти или произведения на
изкуството, защото са много измерими и многомерни. Това ги прави несравними с
други източници, с Които е наситено пространството на общуването между хората от
едно поколение и от различни поколения, но то и затруднява дефинирането на
„окончателни стратегии" и дори на „Временни стратегии" за избирателска работа.
Музеите - това са колекциите им и благодарение на тях те самите се превръщат В
Културен факт, създаден от музейните специалисти. Този Културен факт започва да
функционира В собствената си среда и извън нея. колекциите не представляват само
трезорирани движими паметници, а тематично проблематизирани експозиции,
въведени в научно обращение. краткият преглед на колекцията Като първоначална
форма на групиране и подреждане на артифакти или на художествени произведения
включва описанието на тяхната обработка. Тя е сюжетно - стилова, иконографско -
конструктивна, функционална и технологическа - проучвания, които са свързани с
датировката, место намирането и паралелите с подобни експонати.
Колекцията сама по себе си е основна съставна част на музейния фонд. Фондовата
дейност е една от главните във всеки музей. Тя е най-формализираното направление на
музейната работа. Консервативна по своя характер, с времето тя се превръща в своето
рода бюрократична технология, стеснена до определен сбор от стандартни операции,
изпълнявани В съответствие с нормативните разпоредби и инструкции. Музейните
фондове се делят на: фонд от музейни предмети и фонд от научно спомагателни
материали. От своя страна музейният фонд се дели на основен и обменен. В основния
фонд се включват всички оригинални музейни предмети, свързани с профила на музея,
Които разкриват историята, икономиката, Културата и природата на страната или
района. В основния фонд могат да бъдат включени и по няколко екземпляра на особено
ценни музейни предмети. От останалите екземпляри се формира дублиращ фонд.
Обменният фонд се състои от музейни предмети, Които не съответстват на профила на
музея. Те са предназначени за обмен с други музеи за докомплектуването на дадена
колекция. обикновено всеки музей притежава повече екземпляри от даден експонат, но
му липсват сродни музейни предмети и тогава се създава обменен фонд на базата на
повтарящите се музейни предмети. В обменния фонд, подобно на основния, могат да
Влизат както уникални, така и типови музейни предмети.
Научно спомагателните материали имат значение за научноизследователската,
експозиционната и културно-просветната дейност на музея. Те включват: рисунки,
карти, таблици, диаграми, схеми, чертежи, макети, Копия от оригинални паметници,
копия на снимки от оригинални документи и т.н.
основната задача на фондовата работа е създаването на оптимални условия за запазване
и изследване на музейните предмети^ На първо място е работата по опазването на
музейните предмети. За тази цел трябва да бъдат подбрани предмети с музейно
значение от обкръжаващата ни среда. След постъпването им в музеите те подлежат на
групиране според вида материал, от Който са изработени, за да бъдат съхранявани при
подходящи условия. Природонаучните материали се групират в съответните колекции
и в зависимост от това как ще се съхраняват по-нататък - дали ще бъдат изцяло в спирт
и в стъкленици или препарирани и т.н. Историческите паметници се подреждат по вида
на материала, но понякога се запазват и като колективни находки - нумизматичните
колекции и др. Художествените материали се систематизират според вида
изобразително изкуство - живопис, графика, иконопис, дърворезба и т.н.
Спомагателните материали, създадени за експозициите, се съхраня Ват отделно от
оригиналите.
Комплектуването на музейните фондове е друга основна музейна дейност. С различна
степен на интензивност тя продължава през различните етапи от развитието на музея.
Все още В музейната практика се използват два термина за този род дейност по-старият
- избирателска работа, и по-новият - научно комплектуване на фондовете.
Съвременната музеология определя Комплектуването на музейните фондове Като
начин на натрупване на социална информация. Е хода на Комплектуването се изяснява
музейната ценност на предметите. За това е необходимо да се проучи не само
предметът, но и информацията за това Кога, Къде и от Кого е бил създаден, използван и
т.н. Тази съпътстваща информация има голямо значение за определянето на
музейността на даден предмет.
В зависимост от профила на музея се извършва и комплектуването на неговите
фондове. Така например В един общо исторически музей се събират музейни предмети,
свързани с историческото развитие на дадената страна, в художествените музеи -
произведения на изкуството, и т.н. Източниците за комплектуване на фондовете са най-
разнообразни - от случайните находки до системните теренни, експедиционни и други
проучвания.
Документирането на музейните предмети започва от самото им приемане в музея. При
покупка се издава съответната фактура и протоколът на Комисията, оценила предмета,
а при постъпване в резултат на експедиция се прилага описът от находките, открити по
време на работата на експедицията. Там се водят полеви дневници и полеви инвентарни
Книги. Приемането на даден предмет в музея има и важно юридическо значение. С
този акт се урежда и бъдещата собственост върху музейния предмет.
Музейните предмети, след Като постъпят във фонда, подлежат на научна
инвентаризация. Тя е свързана със задълбочена работа на музейните специалисти
относно окончателното определяне и систематизиране на музейния предмет. Научната
инвентаризация създава практическа основа, чрез Която се избягват по нататъшни
неточности и фактологични грешки при систематизирането на фондовете. всичко това
се документира в инвентарните книги на музея, както и при изготвянето на специален
„научен паспорт" на музейния предмет. В него се отбелязват произходът на предмета,
неговото състояние при постъпването, накратко се проследява историята на
предишните собственици и начинът на съхраняване или пък подробностите около
откриването му при теренни проучвания. Освен това се отбелязват и основните
регистрационни данни на музейния предмет - инвентарен номер, размери, цвят,
материал, техника на изработване, резултати от консервационната интервенция,
библиографска справка, подпис на музейния специалист, съставил паспорта.
Задължително експонатът се фотографира и снимката му се залепва на лицевата страна
на Картона. Научните паспорти се завеждат в книгата на научния архив. Тяхната
номерация съвпада с инвентарните номера на музейните предмети.
За различните Видове музейни предмети се водят отделни инвентарни книги. Така
например В един художествен музей (галерия) В отделни Книги се завеждат Живопис,
графика, скулптура. При използването на компютърна система за обработване на
фондовете всички данни за описание на дадения музеен предмет се запаметяват в
Компютъра.
Броят на музейните предмети в музейните фондове непрекъснато се променя.
Постъпват нови предмети, отписват се някои, други се включват в гостуващи
експозиции и т.н. затова е необходимо всеки момент да се знае точно движението на
фондовете на музеите. Прилагането на Компютърните информационни системи
значително облекчава тази музейна дейност. Преди това са се водели писмени
подробни отчети за движението на музейните единици във фондовете.
Подобно на библиотеките и архивите, в музеите също се създават каталози.
Класификационните схеми, по които те се изработват, съвпадат с класификацията на
музейните фондове. Обикновено те се изготвят по тематичен признак. Азбучно
предметният показалец подпомага използването на Класификационната схема. При
изготвянето на каталожните картички за всеки един музеен предмет се поставя индекс
и се подрежда според приетата схема. Съответните отдели, раздели, подраздели,
рубрики, под рубрики се разграничават с разделители.
При азбучните Каталози не са необходими Класификационни схеми. В повечето музеи
се използват систематични Каталози. В историческите музеи най-често срещани са
тематичните Каталози. Те се създават въз основа на историческите класификации и
периодизации. Един Каталог не е достатъчен, за да може да даде пълна представа за
наличните във фондовете музейни предмети.
Затова се изготвят различен брой Каталози, Които взаимно се допълват. Така те могат
да бъдат създадени на основата на обща, тематична, отраслова, хронологическа,
географска, именна, авторска, етническа, социална или друга класификация.
В настоящето Компютрите намират Все по-широко приложение в музеите. Най-
ефективно те се прилагат в областта на фондовата работа и особено при създаването на
информационни системи за отчитане и проследяване на движението на музейните
предмети Във фондохранилищата.
Тъй като основната музейна дейност се състои в съхраняването и предаването на
информация, то прилагането на съвременни информационни системи в музеоложката
дейност е наложително. С времето ще отпаднат старите методи на систематизиране и
каталогизиране и те изцяло ще бъдат заменени с компютърните информационни
системи. Компютрите са ценни Като инструмент за събиране на информацията, но
ценността зависи от самата информация и достъпа до нея.
Основна функция на музейните фондове, Която засега се извършва без намесата на
информационните системи, е съхранението и реставрацията на музейните фондове. При
постъпването на всички музейни предмети във фондовете на музея се извършва точен
анализ на тяхното състояние от музейната лаборатория. Там се определя
необходимостта от реставриране и Консервиране на увредените части на музейния
предмет и се извършват съответните възстановителни процедури. Чрез реставрацията
се Възстановява първоначалният вид на увреден музеен експонат чрез лабораторни
изследвания и прилагане на съответните реставрационни технологии. Консервацията се
състои в пресичането на разрушителните процеси, протичащи в музейните предмети, и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 май 2020 в 00:51 в момента не учи
12 апр 2020 в 17:59 студент на 34 години от София - УНИБИТ, факулетет - ИФКИН, специалност - ифкин, випуск 2021
07 фев 2020 в 22:03 студент на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Социолгоия, випуск 2020
15 яну 2020 в 18:49 студент на 44 години от София - Университет по библиотекарство и информационни технологии, факулетет - Културно-историческо наследство, специалност - ифкин, випуск 2016
07 ное 2019 в 14:49 родител на 42 години
01 яну 2019 в 10:14 студент на 28 години от София - Национална художествена академия, факулетет - Факултет за приложни изкуства, специалност - Рекламин дизайн, випуск 2020
09 дек 2018 в 19:05 студент на 31 години от София - Университет по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - Факултет по библиотекознание и културно наследство, специалност - ИРТ, випуск 2019
 
 

Музейните колекции - основна характеристика

Материал № 868863, от 11 юни 2012
Свален: 109 пъти
Прегледан: 151 пъти
Предмет: Музейно дело, Култура и изкуство
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 2,966
Брой символи: 20,025

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Музейните колекции - основна характеристика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала