Големина на текста:
Българският фолклор е признат по целият свят като безспорно интересен. Той е
известен разнообразните си традиции градени в продължение на стотици години. В
отношенията между момичетата и момчета е имало точно определени ритуали от
запознанството през обяснението в любов до сватбата. В тези ритуали е вплетена до голяма
степен и орнаментиката на българското облекло. Женската традиционна носия е обсипана с
знаци и орнаменти, който разчетени правилно ни показват родното място, семейното
положение, и социалния статут на момичето. Най-важната и основна част от женската носия
са ризата, горната дреха и престилката.
В миналото, в по старата фолклорна традиция ризата е
била неотменима дреха както при мъжете така и при жените.
При жените ризата се е приемала за първата дреха
непосредствено на тялото. Нейното място в носията е като
основен носител на знаците на социалния живот. Ризата е
приемана като неотменима дреха до степен срастване с човека
за да прикрие „ ужасяващата му и напълно недопустима
природна голота“. Ризата присъства в ежедневието,
празниците, обредите и ритуалите съпровожда човек от
раждането до смъртта му.
В българските вярвания просъществували до XIXв. е това за
„ризата-небе“ което определя небето като „ твърда кора от
седем дипли- риза неткаена, в чията най-долна дипла са слънцето, луната, звездите , които са
закичени като кандила“. От това разбиране се вижда колко важна е била ризата за хората и
как са свързвали небесните знаци с нея. В множество коледарски песни се пее за небесните
тела върху облеклото на българката. В песните е представен един съвършен образец на дреха:
по поли й ситни звезди/ на гърба и ясно слънце/ на плещи й ясен месец/ на пазви й земя небо.
По ризите са изобразявани множество различни орнаменти разделяни на: растителни,
животински, човешки, символни и геометрични, всяка от които има различно значение,
например слънцето най-често символизира мъжът. В направата на ризата се използват главно
три цвята бяло, червено и черно. Бялото и червеното се свързват с мъжкото и женското, с
небето и земята свързани в свещен брак по между си. Черното е тяхната опозиция –
символизираща отвъдното. Ризата се възприема като свещенна вещ и поради тъканите
използвани за направата й, те са предимно лен и коноп използвани в продължение на векове.
Смята се че ризата има и предпазна сила, най-сигурната защита от уроки е невъзможността
да се преброят нишките на ръкава на ленена риза. Приемат се две основни разновидности на
ризата те са туникообразна и риза бърчанка. Тя е предназначена да скрива максимално тялото
от рамото до глезена. В скрояването й не се допуска закръгленост. Всичките части на ризата
са правоъгълник, трапец, квадрат (ромб) или триъгълник. Декорацията по ризата се прави по
краищата на ръкавите полите и около врата това се свързва с защитата на дома, отворите
символизират вратите и прозорците, затова те се обшиват със знаци за предпазване.
Женските ризи биват различни видове и спрямо възрастта. Те биват : риза за дете, за
малка мома, за готова за брак мома, за млада омъжена жена и за старица.
Ризата за дете представлява съвсем скромна бяла риза с малко украса която
представлява малко присъствие на червения конец против уроки в най-сложните си вариянти
може да има кръстовидни фигурки по якичката ръкавите и раменете. Ризата детето получава
след кръщенето си. Тя както и името се дава от кръстницата и трябва да бъде изработена от
нея. След кръщенето с нова риза се отбелязват по-важните събития от живота на детето. След
прохождането става по дълга, до две-три годишна възраст през лятото тя е единственото му
облекло, на четири-пет годишна възраст е придружена с дреха тип престилка, към седем –
осем години настъпва окончателното разделение в облеклото по пол което при престилаката
се различава само в дължината.
Първото разделяне на облеклото по пол е свързано с разделянето на труда на мъжки и
женски. От 6-7 годишно момичето се отдава на женските домашни задължения и на
изработката на своя чеиз. Тогава започва да възприема правилата за носенето на дрехите
както и значението на знаците върху тях. На 8-9 годишна възраст момичетата вече умеят да
тъкат и предат като в последствие усвояват тънкото предане което е един от начините да
покажат готовност за брак. На тази възраст им се разрешава да играят като лазарки. От 13 до
15 годишна възраст влизат в стана да тъкат разрешава им се да ходят по седенки и да се
хващат на малкото хоро. На 15-16 години момата вече може отлично да везе. Тогава облича
изработената от нея моминска риза и показва готовност за брак. Започва подготовката на
венчалната си риза. Когато на ризата на момичето се появи фигурата на петела това е знак за
полово съзряване.
При ризата за готова за брак мома се появява освен петела, пауна и перата им също
като знак за полова потентност. В тази възраст момата е усвоила всички домакински
задължения. Облеклото и става по-ярко „с по-отворено червено и зелено , чи да грее“. В
Северна българия при ежедневните ризи бърчанки се прави среден пазвен разрез. При
празничните той е страничен, като в ляво е за неомъжените и в дясно за омъжените.
След сватбата жената е наричана вече невяста или буля, задомяването е връх в живота
на жената и този връх се отбелязва с най-пищната по орнаменти и качество риза. Тя се
изработва задължително от лен и копринени конци което е знак за заможност. Червеният цвят
преобладава, могат да бъдат добавени и пайети , сребърни пари и дребни мъниста. Ръкавите и
пазвата са с по-широки орнаменталн ивици. В украсата се включва цялото символно
богатство присъщо за района, избродираните птици са в полет или с разперени криле.
Ризите за старици са с минимално везно в тъмни цветове и без претенции за
материала от който са изработени. Основната грижа на старицата е подготовката на облекло
за преминаване в отвъдния свят и съхраняването на венчалната риза. Смята се, че с нея
съпругът и близките и ще я познаят в отвъдното. В християнските вярвания през
средновековието се е смятало, че хората ще възкръснат макар и на друго място на 33
годишна възраст, защото това е и възрастта на която Христос е победил смъртта.
Над ризата средновековната българка слага горна дреха която има
няколо разновидности сукмани, саи и завески. Горните дрехи
контрастират с тъмните си цветове на белия цвят на ризата. Най-
ясно се отличават сукманите с черния си или тъмно син цвят. При
двупрестилечните носии се забелязва потъмняване което се
разпространява от запад към изток, от червено се преминава към
тъмносиньо. При саите в същата посока се обогатява цветовата
гама на основата на червеното. Украсата на горната дреха и ризата
най-често се припокриват или допълват. При нея отново
преобладават линейно-геометричните орнаменти. С предпочитание се ползват ромба и
зигзага тъй като те се свързват с женското начало и със слънцето. В странджанската област се
набляга на спираловидни огнено черврни кръгове, в Северозападна и Югозападна България

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Семиотичен анализ на народна носия

Българският фолклор е признат по целият свят като безспорно интересен. Той е известен разнообразните си традиции градени в продължение на стотици години....
Изпратен от:
kotkata_87
на 2012-06-04
Добавен в:
Анализи
по Фолклористика
Статистика:
49 сваляния
виж още
 
 

Семиотичен анализ на народна носия

Материал № 864989, от 04 юни 2012
Свален: 49 пъти
Прегледан: 76 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 2,004
Брой символи: 11,481

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Семиотичен анализ на народна носия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала