Големина на текста:
Конституционният принцип – Правова държава
Демократичните конституционни системи на управление в модерната
национална държава са построени върху няколко основни принципа. Принципите на
фактическата конституция предшестват появата на, а в последствие действат паралелно
и съпътстват основните начала на юридическите конституции. Писаните основни
закони отразяват основните принципи и ценности, които на свой ред се конкретизират в
предписанията на основните закони относно политическите институции и правата на
гражданите.
В условията на демократичното конституционно управление конституционните
принципи не съществуват изолирано един от друг, а в определени отношения и
взаимодействие, което на свой ред предопределя варианти на прилагане на принципите
в системата на конституционното регулиране на институциите и основните права.
Всеки конституционен принцип трябва да съчетае съдържанието и действието си с
останалите. В противен случай абсолютизацията на един от принципите неминуемо
води до отрицание на друг или няколко конституционни принципа.
Различни школи в конституционализма се стремят да отсранят напрежението
между основните начала, като въвеждат съподчиненост помежду им или йерархия в
системата на конституционните принципи.
Нито един от принципите не е абсолютна категория, между тях не следва да се
търси йерархична съподчиненост и всеки конституционен принцип е съвместим с
останалите, доколкото всеки от тях следва да се разглежда като предпоставка за
останалите в контекста на конституционното управление.
Правовата държава или господство на правото е един от основните
конституционни принципи в съвременната национална държава.
Еволюцията на понятията за правова държава и господство на правото позволява
да се очертаят няколко основни тенденции относно тяхното съдържание. В исторически
план и от гледна точка на съдържанието на признаците могат да се обособят:
Предмодерна фаза, предшестваща възникването на националната
държава, при която още в древността се обосновават различни елементи
на понятието за върховенство на правото;
Ранна правова държава и господство на правото, установено в първите
писани конституции;
Формална правова държава и формално господство на правото през
втората половина на 19в.;
Либерална правова държава и либерално господство на правото през 20в.
Като следва световните демократични конституционни стандарти,
Конституцията на Република България от 1991г. прокламира в чл. 4 принципа на
правовата държава. Многообразието на понятията отразява в концептуално
отношение две основни разновидности на принципа – правова държава и
господство на правото, които понятия са съвършено различни. При правовата
държава обвързаността на държавата от правото, която тя създава и прилага чрез
държавните органи, излзиа на преден план. Господството на правото изисква
еднакво спазване на юридическите предписания от юридическите, физическите
лица и от самата държава в пределите на нейната територия.
От гледна точка на времевото и пространственото си измерение правовата
държава не може да бъде приравнена на господството на правото и обратно.
Господството на правото възниква знаюително по-рано в човешката
цивилизация, докато правовата държава като принцип е установена след
революциите, довели до появата на първите писани конституции.
Първите идеи относно господството на правото могат да се открият в
полисната демокрация. Аристотел свързва господството на правото със
справедливостта, равенството и управлението, основано на реда. Античните
мислители откриват първоизточника на законността и върховенството на правото
в идеята insonimia, с която в Древна Гърция са обозначавали юридическото
равенство.
Още в началото на 9в. органът на местното самоуправление в Париж довежда
обвързаността на кралската власт от божествената и от законите до завършен вид
с формулировката, че „всяка заповед, която излиза извън пределите на властта на
управника, е нищожна за неговите поданици и не може да ги задължи да й се
подчиняват”.
В революционната епоха върховенството на правото и равенството пред
закона довеждат до създаване на институционни и процедурни гаранции срещу
абсолютната власт и произвола в първите писани конституции.
Немската доктрина за Rechtsstaat е създадена от Р. Фон Мол през първата
половина на 19в. Първоначално идеята се основава на кантианския либерализъм
и впоследствие се разгръща като принцип с материални и процесулни
измерения. Така в развитието на правовата държава се очертават няколко
основни форми в рамките на последните две столетия – материалната правова
държава, която от своя страна прераства от либерална през 19в. в социална през
20 и 21в.; формалната правова държава, а също така и господството на правото в
неговия формален смисъл могат да бъдат позитивни или негативни.
Във втората половина на 19в. в рамките на консервативната теория
Rechtsstaat придобива друго значение и се утвърждава схващането за формалната
правова държава. Принципът на правовата държава се ограничава до формално
понятие, като възприемането на неутрален ценностен подход към държавата и
правната система води единствено до върховенството на парламентарните
актове, които трябва да се спазват от изпълнителните органи.
Консервативното тълкуване на принципа има две неизбежни последици:
­Гарантирането на законността на изпълнителната власт, обвързана от
общото и рационалното право, прави намесата на държавата в сферата на
личната свобода и собственост предвидима и измерима;
­Независимост от целите, ценности и формите на държавата;
Принципът на формалната правова държава е доразвит и обогатен от Р. Фон
Гнайст. Правовата държава означава управление спред законите, приети по
предписаната юридическа процедура, които поставят рамки на изпълнителната и
съдебната власт, а също така единство на управлението и самоупралението при
изпълнение на държавните задачи.
От позициите на правния нормативизъм Х. Келзен оспорва смисъла на понятието
правова държава, доколкото всяка държава представлява правния ред и е основана на
правото. Всяка държава, според него и привържениците му, е правова, а по този начин
употребата на понятието правова държава е тавтология.
Тоталитаризмът отбелязва края на Rechtsstaat, но много преди това свеждането
на този принцип до законността в известна степен разклаща основите на Rechtsstaat,
което снижава способността на демокрациите на самозащита срещу деспотизма и
улеснява установяването на диктаторските режими в междувоенния период в Европа.
Материалната правова държава обвързва спазването на правото с морални и
конституционни ценности и принципи, излизащи извън пределите на правилата при
създаването на законите и другите нормативни актове. Тя е съвместима както с
либералната, така и със социалната държава.
Либералната правова държава хронологически е първият вид на материлната
правова държава. Съдържанието на господството на правото отразява либералните
конституционни принципи и олицетворява основните белези на демократичното
управление. Юридическите гаранции на основните права се осъществяват чрез съдебна
защита срещу правни актове, които са обект на контрол пред независими и
безпристрастни съдилища. Управлението не може да приема политически решения,
облечени в юридическа форма за реализиране на интересите и ползата на управниците,
които се крепят единствено върху силата на суверенната власт.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Кой според мен е реалният център на публичната власт?

Това е доклад по конституционно право за реалния център на публичната власт в България....
Изпратен от:
Деметра
на 2012-06-02
Добавен в:
Доклади
по Конституционно право
Статистика:
7 сваляния
виж още
 
 

Кой според мен е реалният център на публичната власт?

Материал № 864215, от 02 юни 2012
Свален: 7 пъти
Прегледан: 11 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 892
Брой символи: 6,187

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Кой според мен е реалният център на публичната  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала