Големина на текста:
Югозападен университет „Неофит Рилски”
Благоевград
РЕФЕРАТ
НА ТЕМА:
Социализация на ромските деца.
Политики на тоталитарната власт.
Изготвил:
Десислава Василева Иванова
Балканистика 4 курс
ф.н.: 0871002
Проверил:
/Доц. д-р Хр. Попова/
Всеки индивид се ражда в обективна социална структура, локализирана
във времето и пространството. Именно в рамките на конкретната група, той се
сблъсква със "значимите други", отговорни за неговата социализация.
Понятието "социализация" е многозначно и съдържателната му
интерпретация у различните автори е различна. В широк смисъл се разглежда
като различно влияние на културната среда върху индивида. В този план
възникват и първите въпроси:
Кои са за ромското дете "значимите други", след като то расте не в нуклеарно, а
в разширено семейство /няколко поколения с много деца/, свързано с много
близки роднински семейства в общността? Какви особености в социализацията
на децата поражда този семеен колективен модел? В какъв свят за ромското дете
се формира неговата идентичност? С какво и защо този културен свят е по-
различен от света на другите деца?
Колективният начин на организация на всекидневието в семейството и
махалата обхваща отделния индивид в гъсти мрежи от социални отношения и
той никога не може да излезе от тях и да остане сам. Включен в тези мрежи,
които се поддържат в общите дейности, забавления и проблеми, отделния човек
няма свое лично пространство. Няма и разделение между професионалния,
частния и публичния живот в махалата. "За добро или за зло, ние винаги сме
заедно "/Живко, р.1974/. Роднини, родители, съседи и деца живеят и обитават
едновременно общи пространства в къщите и махалите. Колективният живот на
възрастни и деца е емоционално наситен и сгъстен и отделянето по някакъв
повод на децата от родителите е по-скоро изключение. Възрастните хора са на
изключителна почит и уважение. Те много често събират около себе си младите
и децата, като разказват интересни свои и чужди истории и спомени, приказки и
легенди, пеят стари песни и така словестно предават на младото поколение
жизнената философия на рома, закодирана във фолклора. Децата и по-младите
слушат и запомнят чутото. Разказването и музиката засилва социалната близост
и стават фон на всеобща забава. Общуването между възрастните и децата е
изключително словесно и натоварено емоционално, а невербалното общуване,
изразено в телесна близост и контакт е норма. В махалата, в тази "култура на
близостта" всеки познава всеки и общува "лице в лице" с другия. Непрекъснато и
всекидневно /по комшийски/ се обменят вещи, услуги и взаимни гостувания в
които децата също са участници.. Затова за тях махалата и групата е
единственото сигурно място за отглеждане на децата.
Позитивната нагласа към децата е от особено значение в ромската
общност и не без основание всички изследователи - циганолози /Лиежоа,1990;
Марушиакова, Попов, 1993; Нунев, 2000/ я извеждат като водеща в ценностната
им система. В ромското семейство всяко дете има своето място в зависимост от
пола, възрастта и приноса си в припечелването на средства за
препитание."/Нунев, 1998/.
Високата раждаемост многократно и с гордост се подчертава в спомените
на родените 30-те години, независимо че тясно се преплита с разкази за
мизерните условия на живот през детството. Сякаш в съзнанието на ромите
двете неща не са свързани. И това е обяснимо, като се има предвид нагласата на
ромите да се задоволяват с минималното, с най - важното от материалните неща.
Децата за тях са в сферата на духовното, на традицията, която носят. Затова
многото деца са обект на гордост и престиж в групата.
Най-яркото доказателство за позитивното отношение на хората от
поколението родени 30те - 40те години към децата и високата раждаемост е
отношението им към изоставените чужди деца. В спомените ясно проличава
отговорното им отношение към тях. В три от разказите на жени става ясно, че те
са отгледали освен своите и чужди деца, независимо от бедността, в която са
живели. Може би тази традиционна позитивна нагласа към децата /свои и
чужди/, обяснява и отношението на хората към децата от различен пол. За
равнопоставени се приемат и момчетата, и момичетата, независимо че
изследваните групи са патрилинеарно структурирани и би могло да се очаква, че
само синовете ще носят власт и престиж на родителите си, а дъщерите ще се
възприемат като второ качество деца.
"Ние почти бяхме всички равни в къщата, също и баща ми не е
правил разлика между братята и сестрите ми."/Донка, 1940/.
"При нас няма значение момиче ли е момче ли е, само да е живо и
здраво. Е..., когато имаш само момчета иска ти се да и имаш и една
момиченце и обратно "/Елка, 1930/
Именно при такава колективна организация на всекидневието се
социализират ромските деца.
Какво се случва, когато поради самата организация на всекидневието,
детето от най-ранна възраст има много повече модели за идентификация?
Майката е един от възможните модели. В изследваната общност в Лом е прието
тя да се грижи основно за децата до седем години и това е норма по отношение
на жените. Ако тя е починала, грижите се поемат от бащата, който обикновенно
се жени повторно или от други роднини на жената. Най-важната грижа на
майката е изхранването на децата. Майката отговаря и за всекидневното
икономическо оцеляване на семейството /храна и дрехи/. Децата се кърмят до
две и три години, тъй като се смята, че пазят майката от нова бременност и до
две години се носят непрекъснато от майката на ръце или на гръб. Майката е
тази, която учи момичето на домакински умения и най-вече да пере и чисти. Тя е
натоварена и с нейното възпитание до сватбата.
Според Сатир /1996/, опитът, който човек е натрупал в собственото си
детство, оказва влияние върху атмосферата, в която отглежда децата си.
Извличането на сегашния модел за семейство от този на родителите е нещо
естествено и може да бъде неосъзнавано. Р. Ричардсон обръща внимание, че
родителският модел на поведение е обусловен и от реда на раждане на детето в
семейството. Това още повече се отнася и до ромските деца, които израстват в
многолюдни семейства и нерядко по-големите деца не само се грижат за по-
малките, но стават за тях и модел за идентификация.
Знае се, че при първичната социализация се конструира първия свят на
индивида и особената му устойчивост може да се обясни с неизбежността на
отношението на индивида към неговите най-първи значими други.
Първоначалната реалност на детството е "домът".
Установено е, че усвоеният субективен свят при първичната социализация
е по-здраво вкоренен в съзнанието на детето, отколкото света, интернализиран
при вторичната му социализация, поради изброените вече причини.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 ное 2019 в 23:14 в момента не учи на 23 години
07 апр 2019 в 13:17 в момента не учи на 38 години
16 фев 2019 в 13:54 учител на 38 години от София
16 ное 2018 в 15:39 студент на 29 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - История и география, випуск 2013
06 окт 2018 в 17:41 потребител на 19 години
26 апр 2018 в 18:59 в момента не учи на 33 години от София
11 фев 2018 в 17:23 в момента не учи на 21 години, випуск 2018
20 яну 2018 в 16:35 студент на 31 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Обществено здраве и спорт, специалност - Социални дейности, випуск 2018
29 окт 2017 в 19:51 студент на 40 години от Варна - „Проф. д-р Параскев Стоянов” –гр.Варна, факулетет - „Обществено здравепазване”, випуск 2021
01 мар 2017 в 13:49 студент на 34 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Обществено здраве и спорт, специалност - Социални дейности, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Развитие на семействата в България

13 мар 2009
·
153
·
18
·
3,239
·
116

В България използваната дефиниция за семейство е съобразена с препоръките на Статистическата комисия на ООН и Европейската икономическа комисия за наблюдение на семейното ядро....
 

Социална политика, социална сигурност и социална защита

28 окт 2007
·
1,672
·
27
·
2,641
·
2

Защитата на социалните права има разнообразни икономически и политически измерения, които рефлектират в националната социална политика на отделните страни.
 

Предмет на социалния контрол

04 фев 2008
·
65
·
12
·
1,863
·
31

Дълго време в теорията и практиката властва определението за контрола като практическа дейност, която научно се обслужва от различни области на човешкото знание.
 

Социална работа с приемно семейство. Модели на приемно семейство в Сащ.

06 окт 2008
·
179
·
7
·
812

Семейната среда е много важна за израстването и развитието на децата. За това Законът за закрила на детето дава възможност на децата, които по някаква причина не могат да живеят при родителите си да бъдат настанени в семейство на приемни родители...
 

Социална работа с групи /семейство/

01 дек 2008
·
294
·
5
·
408
·
222

Семейството е непълно: баща, който отглежда сам двете си деца - момче на тринадесет години и момиче на шестнадесет години. Майката е починала... Бащата е безработен има сколонност към злоупотреба с алкохола и поня
 
Онлайн тестове по Социална политика
Тест по Корпоративна социална отговорност за 2-ри курс в УНСС
изпитен тест по Социална политика за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 39 въпроса, болшинството от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти от 2-ри курс в УНСС
(Лесен)
39
4
1
11 мин
28.08.2018
Тест по осигурителни системи
изпитен тест по Социална политика за Студенти от 4 курс
Тест по осигурителни системи за изпит или текущ контрол обхващащ целия материал. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
35
39
1
4 мин
31.10.2013
» виж всички онлайн тестове по социална политика

Социализация на ромското дете

Материал № 863818, от 01 юни 2012
Свален: 59 пъти
Прегледан: 86 пъти
Предмет: Социална политика, Икономика
Тип: Реферат
Брой страници: 12
Брой думи: 4,657
Брой символи: 27,650

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социализация на ромското дете"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения